Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1444
гр.
Бургас, 25.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4154 по описа на РС -
Бургс за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Л.Г.З.,
ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 68 от
26.08.2019 г., издадено от директора
на РИОСВ– Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии за нарушение
по чл. 24 от Закона за защитените територии, му е наложена глоба в размер на 100
лв.
С жалбата се оспорва изложената в НП фактическата
обстановка, като се оспорва извършването на описаното нарушение. Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява, представлява
от адв. К., който поддържа жалбата и развива подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
РИОСВ – Бургас чрез процесуалния си представител юк. К. оспорва
жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.05.2019 г. свидетелката Е.П. на длъжност старши
експерт в РИОСВ – Бургас е извършила проверка на природна забележителност
„Пясъчни дюни” между къмпингите „З.р.” и „Г.”, находящи се в землището на гр. С..
При проверката свидетелката П. констатирала, че в поземлен имот с
идентификатори № 67800.1.216 са били разположени 4 броя каравани, дървена
барака и електрическо табло, а в имот с идентификатор № 67800.1.217 била поставена
1 каравана. След извършени справки в Агенция по вписванията били установени
собствениците на имотите. Те от своя страна представили на проверяващите органи
два договора от 15.05.2019 г. със срок на действие до 30.09.2019 г. за отдаване
под наем на двата имота на жалбоподателя в качеството му на наемател.
За установеното нарушение, а именно, че поставените каравани изменят
естествения облик на местността, представляваща природна забележителност
свидетелката П. съставила срещу жалбоподателя на 29.07.2019 г. АУАН за
извършено нарушение по чл. 24 от Закона за природните забележителности. Впоследствие
на 26.08.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията
на свидетелката П. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност на обжалвания акт, констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са
издадени
от компетентни органи (съгласно Заповеди №
РД-560/07.08.2017 г. и № РД-339/24.04.2019 г. на министъра на околната среда и водите) в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 24 от Закона за защитените
територии, съгласно която разпоредба в природните забележителности се
забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да
намалят естетическата им стойност.
На първо място следва да се обърне внимание, че „природна
забележителност” е една от категориите защитени територии – чл. 5, т. 3 от
Закон за защитените територии. От своя страна „защитените територии” са предназначени за опазване на биологичното разнообразие
в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на
характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.
Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на
глава трета от закона (чл. 4, ал. 1 ЗЗТ). Целта на самия ЗЗТ е опазването и съхраняването на защитените територии като
национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на
опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката
и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1
ЗЗТ). В чл. 23, ал. 1 ЗЗТ е предвидено, че за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни
обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна
стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и
минерали, пясъчни дюни и други,
които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност,
естетичност или които имат значение за науката и културата. От анализа на тези разпоредби може да се направи извод, че „пясъчните дюни” могат да бъдат определени за вид
защитените територия, която подлежи на опазване по реда на ЗЗТ. От своя страна
цитираният от жалбоподателя ЗУЧК урежда обществените отношения, свързани с условията и реда
за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на
крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното
устройство, ползване, застрояване и опазване; правомощията и координацията на дейността на
централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на
местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и
юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското
крайбрежие и условията за
управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги. Налага се извод, че ЗЗТ и ЗУЧК са с различна насоченост и предмет, поради
което не може да се приеме тезата, че ЗУЧК е специален закон и следва да се даде
приоритет на нормите, предвидени в него. Точно обратното – по отношение на
самите защитени територии ЗЗТ е специален закон. Именно този закон определя кои
територии са защитени и пясъчните дюни могат да бъдат определени за такива
(арг. от вече цитирания текст на чл. 23, ал. 1 ЗЗТ).
Съгласно чл. 35 ЗЗТ обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра
на околната среда и водите. В случая от министъра на
околната среда и водите е издадена заповед № РД-536 от 30.09.2016г., обнародвана
в ДВ бр. 83 от 21.10.2016г. С нея по реда на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43
от ЗЗТ е актуализирана площта на природната забележителност „Пясъчни дюни между
къмпингите „З.р.” и „Г.”. Видно от заповедта в границите на тази
забележителност са включени имоти с идентификатори 67800.1.216 и 67800.1.217.
На първо място тази заповед представлява акт на държавен орган с неопределен
брой адресати. Освен това същата е обнародвана в „Държавен вестник”. Данните от
нея са вписани в публичен регистър – държавен регистър на защитените територии
при МОСВ. Под № 734 в посочения регистър е вписана природна забележителност
„Пясъчни дюни между къмпингите „З.р.” и „Г.” (http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=469). В регистъра е вписана и последната промяна в площите от 30.09.2016г.,
включваща и процесните два имота. От изложеното може да се направи извод, че
процесните два имота попадат в обхвата на защитените територии по смисъла на
ЗЗТ и информацията за това е била публична и достъпна за всички. Същата е била
достъпна и за жалбоподателя, който е фактическият ползвател (по силата на
договор за наем) на тези имоти, поради което възраженията му, че не е знаел за
техния статут, са неоснователни.
Както се посочи чл. 24 ЗЗТ забранява извършването на
дейности в природните забележителности, които намаляват естетическата им
стойност. В случая по делото безспорно се установява, че към момента на
проверката имоти с идентификатори 67800.1.216 и 67800.1.217 са били
предоставени за ползване на жалбоподателя (по силата на договори за наем от
15.05.2019г. – на л. 29 – л. 32 от делото). При извършена проверка на място на
27.05.2019г. в двата имота са установени като разположени общо 5 бр. каравани.
Със същите безспорно е изменен естетическият облик на териториите, определени
като защитени. Същевременно чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗТ забранява на физическите
лица извършването на дейности в защитените територии в нарушение на режима,
определен в закона. В случая в стопанисваните от жалбоподателя имоти са били поставени
каравани, което е нарушило естетическия им облик, т.е. нарушило е режима по чл.
24 ЗЗТ. Самият жалбоподател не оспорва, че посочените каравани са били
поставени от него в имотите, което е в унисон и с представените от
собствениците им доказателства за отдаването под наем. Следователно нарушението
е осъществено от жалбоподателя. Наказващият орган е приел, че става въпрос за маловажен
случай и е наложил на жалбоподателя санкция по чл. 81, ал. 3 ЗЗТ. Следователно
спрямо жалбоподателя е приложен максимално благоприятен санкционен режим и
съдът счита, че наложеното наказание в пълна степен отговаря на целите на чл.
12 ЗАНН, поради което няма основание да бъде изменяно.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 68 от 26.08.2019 г., издадено от директора на РИОСВ– Бургас, с което
на Л.Г.З., ЕГН ********** на основание
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии за
нарушение по чл. 24 от Закона за защитените територии, му е наложена глоба в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС