Решение по дело №39/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 22
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20211200900039
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Благоевград , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20211200900039 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. глава 21 ГПК.
Образувано е по жалба на "О М" Г, представлявано от управителя С.С.Т., чрез
адв. Ц.Б. Х., срещу Отказ № 20210128114748/29.01.2021г. на АВ. В жалбата се сочи, че
атакуваният отказ е незаконосъобразен, поради което се прави искане за неговата
отмяна. Твърди се, че поканата за провеждане на общо събрание е връчена по реда на
чл. 47 ГПК от нотариус. На проведеното общо събрание от дата 22.10.2020г. е взето
решение за извършване на допълнителна парична вноска. Неправилни били изводите
на ДЛ, че за взетото решение за заплащане на допълнителна парична вноска е
необходимо квалифицирано мнозинство. Отделно от това се сочи, че съгласно
изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ е отправено и предупреждение към съдружника за
изключването му при невнасяне на определената вноска. Сочи се, че за вземане на
решение за допълнителна парична вноска не е било възможно вземане на решение чрез
квалифицирано мнозинство, поради което решението за това е взето от единия
съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството. Не били верни изводите на
съда за това, че изключеният съдружник не е бил предупреден за последиците от
невнасянето на допълнителната парична вноска. За посоченото, както и за последващо
събрание изключеният съдружник е уведомен чрез своя адвокат.
АВ оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, чрез писмен отговор, който представя.
Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е редовна и допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
След като се запозна с материалите по преписката на АВ и данните по
електронната партида на дружеството, съдът констатира, че не следва да отменя
атакувания отказ, предвид следните съображения:
1
С подадено заявление по електронен път заявителят "О М" Г е поискал вписване
на промени – изключване на съдружник и вписване на едноличен собственик на
капитала по партида на дружеството, като към заявлението са приложени и
съответните писмени документи.
Длъжностното лице е отказало да извърши вписване на няколко основания.
Едно от основанията за постановения отказ е това, че задължението за
изключения съдружник да внесе допълнителна парична вноска изобщо не е
възникнало, тъй като посоченото решение, съгласно изискванията на закона е следвало
да се вземе с мнозинство повече от ¾ от капитала. Към заявлението били представени
доказателства, видно от които решението, обективирано в протокол от проведено общо
събрание от дата 22.10.2020г. е взето с гласовете на съдружника С.Т., притежаващ 50
% от капитала на дружеството.
Съдът намира соченият извода на длъжностното лице към АВ за правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ в компетенциите на общото
събрание на дружество с ограничена отговорност е да вземе решение за допълнителни
парични вноски. В разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ е посочено, че решенията по т. 9 се
вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала. Видно от актуалния
учредителен договор всеки от двамата съдружници притежава по 50 % от капитала, с
размер на дяловото участие по 100 лв. При това положение с гласовете само на единия
съдружник – С.С.Т., не може да бъде взето решение за заплащане на допълнителна
парична вноска. Обстоятелството, че другият съдружник е бил надлежно уведомен, но
не е присъствал и това че се касае за вземане на неотложни мерки за преодоляване на
загубата, която дружеството отчита не води до извод за различно мнозинство, което е
необходимо за вземане посоченото решение. След като не е взето валидно решение по
чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ за допълнителна парична вноска не са налице и основанията за
изключване на невнеслия вноската съдружник на осн. чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ.
Само на посоченото по - горе основание правилно Длъжностното лице към АВ е
отказало вписване на исканите промени.
Предвид на изложените по-горе мотиви подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваният отказ следва да бъде потвърден.
По отношение на съображенията за невръчени покани за провеждане на общи
събрания съдът не споделя същите. По делото са представени доказателства, че
поканата за провеждане на ОС на дата 22.10.2020 г. е надлежно връчена на единия
съдружник по реда на чл. 47, ал.5 ГПК – от нотариус чрез залепване на уведомление. В
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за
общо събрание, поради което връчването може да се осъществи по различни начини, с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Ако такъв способ не
е предвиден в дружествения договор, какъвто е настоящият случай, то изборът за
начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството. Практиката на ВКС
приема, че уведомяването чрез нотариални покана съставлява допустим способ за
свикване на общо събрание. При положение, че връчителят не намери адресата на
посочения адрес и не намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят е длъжен да залепи уведомлението. При положение, че лицето не се яви в
срока, за да получи книжата си с неговото изтичане се смята, че книжата са връчени
съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. При това положение съдът намира, че за събранието
проведено на 22.10.2020г. неприсъствалият съдружник Г.Д.С е уведомен редовно чрез
2
залепване на уведомление от нотариуса.
По отношение мотивите за постановяване на отказа – непредставяне на
доказателства за заплатена държавна такса и доказателства за внасяне на номиналната
стойност на дела на изключения, респ. напусналия съдружник от поемащия ги, е
следвало ДЛ да процедира по правилата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮНЦ.
С оглед отправеното искане и на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция по вписванията
сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ на Агенцията по вписванията към Търговския регистър
№ 20210128114749/29.01.2021 г., постановен по подадено пред А.пов.към ТРРЮЛНЦ
заявление вх. № 20210128114749/28.01.2021 г. от "О М" Г, ЕИК, представлявано от
управителя С.С.Т., чрез адв. Ц.Б. Х.
ОСЪЖДА "О М" Г, ЕИК, представлявано от управителя С.С.Т., чрез адв. Ц.Б., да
заплати на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, със
седалище гр. София, адрес на управление – ул. Е.Б. №, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и на агенцията, пред Апелативен съд - София.


Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3