Р Е
Ш Е Н
И Е
№
341
Гр. Пловдив, 02.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично
заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18380 по описа на съда
за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск, предявен от „Инпринт” АД против „Захарен
комбинат Пловдив” АД.
В исковата молба
се твърди, че съгласно постигнатите уговорки между страните по делото,
ответното дружество, в качеството на възложител възложило, а ищцовото, в
качеството на изпълнител, изработило и предало печатна продукция, по фактура №
***. – за 2 680.420 кг. опаковки Захар Кристал, 1 кг. /червена опаковка/, със
срок за плащане 10.07.2014 г., на обща стойност 22 965.84 лв. с ДДС, която
стока била приета от ответника на 10.06.2014 г. и по фактура № ***. – за
597.935 кг. опаковки бонбони „***”, със срок на плащане 10.07.2014г., на обща
стойност 5 776.06 лв. с ДДС, която стока била приета от ответника на
10.06.2014г. Твърди се, че въпреки че ищецът надлежно изпълнил задълженията си,
ответникът с преводи на 23.10.2014г. и 24.10.2014 г. заплатил и то със
закъснение сумата от 9 216.88 лв. – част от фактура № *** г., като до настоящия
момент неоснователно ответникът не плащал, както остатъкът от задължението по тази
фактура от 13 748.96 лв. с ДДС, така и цялата дължима сума по втората посочена
фактура – 5 776.06 лв. с ДДС. Твърди се, че това положение затруднява
упражняването на нормална търговска дейност на ищцовото дружество, като до
ответника били отправяни неколкократно покани за плащане на посочените суми, но
такова така и не последвало. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се осъди „Захарен комбинат Пловдив” АД да заплати на „Инпринт” АД
сумата от 19 525.02 лв. с ДДС дължими суми по фактура № ***. и по фактура №
***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е,
че фактура № *** г. е заплатена изцяло от дружеството, а фактура № ***. не е
заприходена в счетоводството на фирмата, не е включена в дневника за покупки и
не е ползван данъчен кредит. Посочено е, че по тази фактура ответникът не е
получил изработка, не е приел стоката – опаковки бонбони „***” и дружеството не
дължи заплащане на стойността й.
С отговора на
исковата молба е предявен насрещен иск срещу ищеца по делото „Инпринт” АД, като
са изложени обстоятелства, че ответникът е възложил на ищеца да изработи и
отпечата опаковки за бонбони *** – малина, ягода, виолетки, теменужки, пъпеш,
диня. Посочено е, че същите били произведени от последния със закъснение, и
доставени на адреса на дружеството, заедно с фактури № **** г., на стойност 7
390.12 лв. с ДДС и фактура № *** г., на стойност 8 822.96 лв. с ДДС. Ответникът
сочи, че доставените опаковки били проверени от отдел „****” и се оказало, че
те не отговарят на заданието на ответника, във връзка с което бил изготвен
протокол от 27.05.2014 г. и изготвено контролно съобщение № *** г. Поради
разминаването в качеството на поръчаните и изработените опаковки за бонбони
***, същите били спрени от влагане в производство. Изработените опаковки не
отговаряли на възложеното по отношение на яркост и цвят, като при възлагане на
поръчката били подписани кромалинови проби, съгласно които опаковките следвало
да се изработят на фолио, на който фонът да е прозрачен, а след като били
изработени, „Инпринт” АД поставило под тях бяла хартия, като по този начин се
опитвало да засили контраста и да се доближи до търсеното качество. Посочено е,
че ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 264 ЗЗД и веднага е известил
изпълнителя, че по изработените опаковки има недостатъци и, че работата не се
приема за изпълнена, поради което изпълнителят бил поканен да си вземе
опаковките и да издаде кредитни известия по двете фактури № *** г. и № *** г.
Стоката обаче и до момента не била взета, нито били издадени кредитни известия
по посочените фактури. Посочено е също, че тъй като поръчаните и изработени
опаковки не били в желаното качество, ответникът бил принуден да възложи на
друга фирма – „Асенова крепост” АД изработка на опаковки бонбони *** малина,
ягода, пъпеш, диня, виолетки, теменужки, за което били издадени 3 броя фактури
№ *** г., № *** г., № *** г., общо на стойност 29 207.06 лв. с ДДС. Посочената
сума се претендира като вреди във връзка с недостатъци на изработените вещи.
Сочи се също, че до момента за некачествено изработените от „Инпринт” АД и
неиззети опаковки, които били на склад при ответника, били начислени складови
разходи на стойност 3 450.58 лв. с ДДС. Складовите разходи се формирали от
разходите заплатени за наем на складово помещение № ***, с идентификатор ***,
находящо се в ***, с адрес: гр. П., бул. „Б.” № ***, в което се съхранявали
опаковките на бонбоните *** – малина, ягода, виолетка, теменужки, пъпеш, диня.
Наемната цена на склад № *** била 4174.10 лева с ДДС на месец. Опаковките
заемали 10 % от площта на помещението, което правило 417.41 лева като наемна
цена на месец с ДДС. Сумата се образувала от сбора на наемните вноски за
месеците от май 2014 г. до януари 2015 г. Като за м. май 2014 г. наемната цена била
111.31 лв., а за останалите осем месеца от юни 2014 г. до януари 2015 г. в
размер на 417.41 лева.
Поради това е
направено искане за осъждане на ищцовото дружество да заплати разходите за
изработка на опаковки ***, поръчани на „Асенова крепост” АД по посочените три
фактури в размер на 29 207.06 лв. с ДДС, както и начислените до момента
складови разходи, на стойност 3 450.58 лв. с ДДС. Моли се при евентуално
уважаване на претенцията на ищеца да се извърши прихваща с претенциите по
насрещния иск до размера на по-малката.
По делото е
постъпил писмен отговор по предявените насрещни искове от „Инпринт” АД, със
становище за тяхната допустимост, но неоснователност. Посочено е, че не
отговаряли на истината твърденията за произвеждане на печатна продукция, в отклонение
от зададеното, по фактури № *** г. и *** г. Посочено, че всички поръчки са
изпълнявани точно, качествено и съобразно дадените параметри и изисквания.
Всички параметри и изисквания били зададени от „Захарен комбинат – Пловдив” АД
в съответствие с неговия вечен стремеж и желание да се спестят средства. Освен
това се сочи, че ако от страна на „Асенова крепост” АД изобщо е изработена
продукция, аналогична на изработената от „Инпринт” АД, това е по друг повод и
във връзка с други отношения. Две от трите фактури датирали от октомври 2014
г., цели 5 месеца след като „Инпринт” АД било произвело процесната продукция.
Оспорва се по основание и размер и претенцията за заплащане на складови
разходи, като се сочи, че „Инпринт” АД е произвело и доставило на ответника
процесните опаковки, собствеността върху тях е прехвърлена на ответника, поради
което не можело да се вменява задължение за заплащане на разходи за
съхранението на тази стока. Оспорва се като цяло „Захарен комбинат Пловдив” АД
да е заплатил въобще исковите суми и се сочи, че не е налице обедняване в
посочения размер.
С определение от
23.04.2015 г. са приети за съвместно разглеждане предявените насрещни искови
претенции на „Захарен Комбинат Пловдив” АД.
С протоколно
определение от 01.07.2015 г. е допуснато изменение относно размера на
предявения насрещен иск за сумата 29 207.06 лв. с ДДС, представляваща вреди от
неизпълнението на „Инпринт” АД да изработи опаковките в желаното качество,
поради което „Захарен Комбинат Пловдив” АД бил принуден да възложи на друга
фирма – „Асенова крепост” АД изработка на опаковки бонбони *** малина, ягода,
пъпеш, диня, виолетки, теменужки, за което били издадени 3 броя фактури № ***
г., № *** г., № *** г., като предявеният иск е намален до сумата от 16077.62 лева, а в останала част
за разликата до първоначално претендирания размер от 29 207.06 лева производството е
прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
II. Правна квалификация.
От първоначалния
ищец „Инпринт” АД е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително търговско правоотношение по договор за изработка и 2.
изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение
и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел
изработената работа. При доказването на тези юридически факти от страна на
ищеца в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията.
С насрещната искова
молба „Захарен комбинат Пловдив” АД е предявил два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 82,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 265 ЗЗД:
По претенциите
за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже
настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му
състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както
и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
III. От фактическа и правна страна.
1. По първоначално предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
Договорът за
изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от
съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за
сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
При договора за
изработка изпълнителят отговаря за постигането на такова качество, каквото е
уговорено или обичайно - чл. 261 ЗЗД. В случай на неизпълнение под формата на
некачествено изпълнение специалната уредба на чл. 265 ЗЗД дава възможност на
възложителя да иска:
1. поправяне на
работата от изпълнителя безплатно;
2. изпълнителят
да му заплати сторените или бъдещи разходи за поправката;
3. съответно
намаление на възнаграждението;
При
упражняването на тези три правни възможности договорът поначало се запазва, а недостатъците или съществуващата
поради тях нееквивалентност на престациите се отстранява. Възложителят може
свободно да избере някоя от тези три правни възможности, но не и да се ползва
едновременно от няколко от тях, тъй като това би надхвърлило преследваната цел
и би го обогатило неоснователно. Разглежданата отговорност е обективна,
безвиновна, насочена е към отстраняване
на неоснователното имуществено разместване, а не към обезщетяване на вреди,
допълнително причинени от неизпълнението.
Без значение
дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от
възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя
фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за
възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за
съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата /виж решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г.,
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г.,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по
т. д. № 588/2009 г./. Частичното плащане от длъжника по издадена от
кредитора фактура само по себе си не презумира признание на вземането /виж решение № 161/03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г.
на I т. о. на
ВКС/.
По делото е
безспорно, че страните са били в трайни търговски отношение, при които
ответникът е възлагал, а ищецът по първоначалния иск изработвал опаковки във
връзка с дейността на ответника, съобразно възложеното /относно наличието на
трайни търговски отношение виж отговор на исковата молба от „Захарен комбинат
Пловдив” АД – л. 23, свидетелят К.Д. – л. 143лице, свидетелят П.К – л. 144гръб
и други/. Претенцията на ищеца обхваща две отделни вземания по издадени две
фактури № ***. – за 2 680.420 кг. опаковки Захар Кристал, 1 кг. /червена
опаковка/, и по фактура № ***. – за 597.935 кг. опаковки бонбони „***”
/теменужки, виолетки, малина, ягода/. Именно поради наличието на трайни
търговски правоотношения и извършването на един и същ вид работа /изработването
на опаковки/, съдът намира, че правопораждащият факт /договорните отношения
между страните за изработка на опаковки свързани с дейността на „Захарен комбинат Пловдив” АД / обуславящ
вземането е един и същ, поради което и по производството е предявен един първоначален иск, а не два отделни съединени.
Въпреки това доколкото инвокираните с отговора
на исковата молба възражения по вземанията, произтичащи от двете фактури, са
различни, то всяко от вземанията, произтичащи от отделните фактури, ще бъде
разгледано и обсъдено отделно и последователно.
1. 1. По отношение вземането по фактура № ***. –
за 2 680.420 кг. опаковки Захар Кристал, 1 кг. /червена опаковка/:
Не се спори по
производството, че е било налице възлагане от „Захарен комбинат Пловдив” АД за
производство от „Инпринт” АД на опаковки за Захар Кристал, 1 кг. /червена
опаковка/, съставляваща 2 680.420 кг., както и, че изпълнителят е изпълнил
точно в качествено, количествено и времево отношение и е предал изработеното на
възложителя, за което се е дължало възнаграждение в общ размер на
22 965.84 лв. с ДДС. Основният спорен въпрос е погасено ли е изцяло това
възнаграждение, доколкото в исковата молба се твърди, че е налице остатък от
задължението в размер на 13 748.96 лв. с ДДС, а своевременно с отговора на
исковата молба ответникът е въвел в процеса възражение, че е платил изцяло
дължимото по отношение опаковките за Захар Кристал.
По делото е
приета ССчЕ, която настоящият съдебен състав кредитира, като компетентно
изготвена. От експертизата става ясно, че за процесния период в счетоводствата
на двете дружества са заведени следните фактури:
В счетоводството на „Инпринт” АД - фактура № ***
г. на стойност 22965.84 лева, фактура № **** г. на стойност 5776.06 лева,
фактура *** г. на стойност 7390.12 лева и фактура № *** г. на стойност 8822.96 лева.
В счетоводството на „Захарен комбинат Пловдив” АД - фактура № ***
г. на стойност 22965.84 лева, фактура № *** г. на стойност 7390.12 лева и
фактура № **** г. на стойност 8822.96
лева.
В счетоводството на „Инпринт” АД се водят като
неплатени следните вземания: частично по фактура № *** г. на стойност
13 748.96 лева и изцяло по фактура № **** г. на стойност 5776.06 лева.
Другите две фактури се явяват изцяло платени. Фактурите при „Инпринт” АД са
включени в дневник за продажбите и справка декларация по ЗДДС, като сделки с
начислен ДДС. По делото са представени и две хронологични справки /хронологичен
дневник на сметка 411/ от счетоводството на ищеца, които отразяват постъпили
счетоводно суми и разпределянето им към непогасените задължения от дружеството-ищец.
Тези справки са взети предвид от вещото лице при изготвянето на ССчЕ.
В счетоводството на „Захарен комбинат Пловдив” АД се водят като
неплатени следните вземания: частично по фактура № **** г. на стойност 4925.97
лева и изцяло по фактура № **** г. на
стойност 8822.96 лева. Фактурите при „Захарен комбинат Пловдив” АД са включени
в дневник за продажбите и справка декларация по ЗДДС, като сделки с начислен
ДДС, като единствено фактура № **** г. на стойност 5776.06 лева не е
осчетоводена, по нея не е ползван данъчен кредит от ответника, не е извършвано
и плащане към ищцовото дружество.
Ключовият момент
е безспорните между страните плащания от страна на „Захарен комбинат Пловдив”
АД кои вземания са погасявали – тези по фактура № *** г. или тези по фактура №
**** г. и фактура № **** г.
Установяването, че са погасявани вземанията съобразно счетоводното отразяване в
ответното дружество би довело до отхвърляне на претенцията досежно фактурата за
опаковки Захар Кристал, доколкото сборът между оставащите за плащане вземания
при ответника е равен на сбора на оставащите за получаване счетоводно суми при
„Инпринт” АД /при невключване към тях на неосчетоводената при ответника фактура
№ **** г./.
Съобразно чл.
76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
Ищецът по
първоначалния иск твърди, че тъй като „Захарен Комбинат Пловдив” АД не е
посочило кое задължение погасява, то „Инпринт” АД било следвало общото правило,
че с плащането се погасяват по-старите по време на възникване задължения. Съдът
обаче не споделя тези твърдения, поради следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД следва да се тълкува
разширително в частта й „може да заяви кое от тях погасява”. Не е необходимо
винаги изрично волеизявление от длъжника кои от задълженията погасява, обозрими
са хипотези, при които от конклудентните действия на длъжника по безсъмнен
начин да следва волята му. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да
е еднозначно, като то може да е направено изрично – писмено или устно, може да
е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е
удостоверил и в официален документ, може
да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия. Подобно разрешение следва и от приложимостта
на изразяването на воля чрез конклудентни действия при сходни хипотези /напр.
за потвърждаване на действия без представителна власт по смисъла на чл. 42 ЗЗД,
признаване на вземането на длъжника с конклудентни действия по смисъла на чл.
116, б. „а” ЗЗД, сключвани на неформални договори, приемане на работа и др./.
По делото е
прието рекламационно писмо с изх. № 137/05.06.2014 г. от началник отдел „***”
към „Захарен Комбинат Пловдив” АД, адресирано и получено от „Инпринт” АД /в отговор на това рекламационно писмо е
изпратен обратно и отговор от ищеца с изх. № 4335/10.06.2014 г. – виж л. 47 от
производството/. С рекламационно писмо с изх. № 137/05.06.2014 г. на
изпълнителя се съобщава, че получените опаковки за бонбони *** – ягода, малина,
пъпеш, диня, теменужка и виолетка са спряни от производство поради различие на
цветовете от одобрените еталони, както и се настоява опаковките да се вземат
обратно и да се издадат кредитни известия към фактура № **** г. и фактура № **** г.
По делото е
прието и писмо с изх. № 268/08.10.2014 г. от „Захарен Комбинат Пловдив” АД,
адресирано до „Инпринт” АД, ведно с разписка за доставяне, като получаването му
от ищеца не е оспорено. Писмото съдържа сходна информация, като е допълнено, че
фактура № **** г. на стойност 8822.96 лева и фактура № **** г. с частична остатъчна стойност
4925.97 лв. стоят открити и очакват кредитни известия. С писмото се настоява
отново за взимане на опаковките, като се признават просрочени задължения в
размер на 13125.41 лв.
Именно това е
сумата постъпила по сметка на ищеца на 23.10. и 24.10.2014 г., която ищцовото
дружество е осчетоводило по оспорените фактура № **** г. и фактура № **** г. С посочените писмени документи
ответникът и заявил недвусмислено, че няма да плаща задълженията си по фактура
№ **** г. на стойност 8822.96 лева и фактура № **** г. с частична остатъчна
стойност 4925.97 лв. и признава задължения само в размер на 13125.41 лв.
Тези приети
писмени документи представляват недвусмислени обстоятелства, от които следа, че
с плащанията са погасявани вземания единствено по фактура № *** г., доколкото
изричната и ясна воля на длъжника е била, че не желае да плаща останалите суми
по другите издадени фактури и признава вземането само по тази. Тези изводи на съда
не се променят и обстоятелството, че по фактура № **** г. са били извършени
частични плащания. Тези плащания са само за изработката на опаковки за Захар
кристал 149.070 кг., опаковки разролено BOPP
30
микр. 80 мм. и опаковки разролено BOPP 30 микр. 230
мм., липсват плащания по оспорените вземания за опаковките на бонбони *** и
именно за тях е и остатъчната стойност. Освен, че става въпрос за отделни
продукти, както се посочи по-горе частичното плащане от длъжника по издадена от
кредитора фактура само по себе си не презумира признание на цялото вземане.
Поради тези
съображения съдът намира, че длъжникът е изявил волята си, макар и
конклудентно, да погаси именно задълженията си по фактура № *** г. Най-късната
дата, от която следва да се счита, че ищецът е узнал за тази воля, съдът приема
- 10.06.2014
г., от която дата е отговорът на „Инпринт” АД до „Захарен Комбинат Пловдив”
АД по повод рекламационното писмо с изх. № 137/05.06.2014 г. /виж л. 47 от
производството/. От този момент ищецът е бил уведомен, че ответникът намира
работата за изпълнена с недостатъци и иска да
се издадат кредитни известия към фактура № **** г. и фактура № **** г. Т. е. от волята да не се плащат
вземанията по преждепосочените фактури следва логичният извод, че всички
парични преводи след това по повод отношенията между страните са били относно
фактура № *** г. и частично по фактура № **** г. във вр. с посочените опаковки
за Захар кристал и разролено BOPP. Направените
парични плащания след 10.06.2014 г. отразени в счетоводството на ответника са в
размер от 25 429.99 лева и са достатъчни да погасят изцяло задълженията по
фактура № *** г. и частично по фактура № **** г. относно изработените опаковки
извън оспорените такива за бонбони ***.
Само за пълнота
съдът ще отбележи, че приемането на противното /че липсва волеизява кое
задължения се погасява/ и уважаването на иска, неминуемо ще доведе до
пререшаване на взаимоотношенията между страните по вземанията, за които са
издадени фактура № **** г. и фактура №
**** г., и, които не са предмет на
настоящото производство.
Ето защо съдът
намира при преценка и анализ на всички доказателства по делото, че вземанията,
произтичаща от договорните правоотношения, за което е издадена фактура № ***. –
за 2 680.420 кг. опаковки Захар Кристал, 1 кг. /червена опаковка/, са изцяло
погасени чрез плащане и претенцията в тази й част за сумата от 13 748.96
лв., ще се отхвърли изцяло, като неоснователна
1. 2. По отношение вземането по фактура № ***. –
за 597.935 кг. опаковки бонбони „***” /теменужки, виолетки, малина, ягода/:
Относно втората
издадена фактура, същата според ССчЕ не е осчетоводена при ответника, като
ответникът е въвел в процеса възражение за неизпълнен договор – не била
получена изработка, не била приета стоката, поради което и не дължал заплащане
на нейната стойност. Безспорно е наличието на договорно правоотношение по
договор за изработка на опаковки за бонбони *** /теменужки, виолетки, малина,
ягода/ между страните. Установява се и, че във връзка с тези договорни
отношения за били изработени от „Инпринт” АД 597.935 кг. опаковки за бонбони
„***” и издадена фактура № **** г. /виж
писмо с изх. № 268/08.10.2014 г. – л. 32, както и писмо с изх. № 154/23.06.2014
г., с което е върната обратно фактура № **** г., съдържащи извънсъдебно
признание за поръчката от ответника за изработка на 597.935 кг. опаковки за
бонбони „***” и доставянето на стоката от ищеца/. Самата фактура № **** г. е
подписана от представител на получателя „Захарен Комбинат Пловдив” АД, като в
нея е отразено и, че стоката е получена на 10.06.2014 г., като поставеният
подпис и представителната власт на П. С., не са оспорени в предвидените от
закона срокове. Ето защо се установява по делото по безспорен начин възлагането
на поръчка за опаковки за бонбони „***”, доставянето им на възложителя и
приемането на стоката.
Спорният момент е дали изпълнителят е изпълнил
точно в качествено, количествено и времево отношение и ако са налице
недостатъци, съществени ли са били те.
Относно
наличието или не на неизпълнение по процесния договор за изработка /този въпрос и изложението по него са
относими и към насрещните искове на ответника/, съдът намира, че по делото
се установява неизпълнение в качествено отношение относно изработката на
опаковки за бонбони ***:
Съгласно чл. 260 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка има задължението за незабавно
предупреждаване на възложителя, ако доставеният му от последния материал е
„неподходящ за правилното изпълнение на работата”, като липсата на такова
предупреждение има за своя последица ангажиране отговорността на изпълнителя за
причинени на възложителя вреди. По силата на законовото правило на чл. 260 ЗЗД
в тежест на изпълнителя е
и да уведоми
поръчващия за негодността на
проекта, при констатирано несъответствие между даденото задание и
очаквания от последния резултат от изработеното, поради което само простото
констатиране на дефект във възложеното задание е правно ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от
отговорност /виж решение № 9/10.09.2010 г. по т. д. № 150/2009 г.,
ІІ т. о. на ВКС/ .
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза компетентно изготвена и неоспорена от
страните по делото. Според експертизата дизайна на опаковките отговаря на
възложеното. Има обаче сериозна разминаване в цветовете между цветните проби и
отпечатаната продукция. Цветовата разлика (на двата фона на всеки от дизайните,
които могат да бъдат измерени) между цветните проби и реалните тиражи на
бонбоните *** варира в границите между 2.26 и 16.11 ΔЕ. Като тази разлика
може да се тълкува като силно забележима. По-точно разликите между цветните
проби и реалните отпечатъци, посочени след измерване със спектрофотометър X-Rite SpectroEye са: *** теменужка (относно по-светъл фон 13.90
ΔЕ и относно по-тъмен фон 2.26 ΔЕ), *** пъпеш (относно по-светъл фон
14.24 ΔЕ и относно по-тъмен фон 11.91 ΔЕ), *** диня (относно
по-светъл фон 10.61 ΔЕ и относно по-тъмен фон 9.50 ΔЕ), *** виолетка
(относно по-светъл фон 12.26 ΔЕ и относно по-тъмен фон 13.36 ΔЕ), ***
ягода (относно по-светъл фон 12.45 ΔЕ и относно по-тъмен фон 13.58
ΔЕ) и *** малина (относно по-светъл фон 15.88 ΔЕ и относно по-тъмен
фон 16.11 ΔЕ). Вещото лице е посочило и, че всяка разлика над > 6
ΔЕ, представлява голяма разлика в цветовете.
В съдебно
заседание вещото лице И.С. пояснява, че с флексо печат е възможно да се
постигне необходимото качество, особеното, ако се добавят допълнителни цветове
по Пантон системата. Въпреки това пояснява, че не е правилно да се сравнява
цветна проба на картон – офсетов печат с прозрачно полипропиленово фолио,
отпечатано на флексо печат. Според него при използване на дълбок печат, на
допълнителни цветове и при печатане на опаковките поотделно, това би довело до
по-качествени и по-добри резултати. Пояснено е още, че отпечатването на два
дизайна едновременно допринася за влошаване на качеството на единия за сметка
на другия. В заключение посочва, че разликата между пробата и отпечатаната
продукция е силно забележима.
Не се спори
между страните, че не са били налице уговорки относно това какво може да е
допустимото отклонение при изработката на опаковките. Единствено на ищеца от
ответника е представена кромалинова проба за цвят /т. нар. цветна проба в СТЕ/.
Логично технологията флексопечат е избрана от възложителя /виж свидетелски
показания К.Д. и П.К/. От свидетелските показания се установява също и, че
страните са се разбрали да използват кромалинови проби, като преди това при
предходни поръчки за изработка на продукти между страните по производството
възложителят е присъствал на печата и като му е харесал печатът се е подписвал
/виж показания на свидетеля П.К/. Установява се и, че преди се е работило на
бял материал, а сега на прозрачен /виж показания на свидетелите Г.Т. и К.Д./.
Безспорно се установява, че още при печата е било налице разминаване между опаковките и цветните
проби, за което възложителят не е бил уведомен. Свидетелят К.Д. заявява, че
„Инпринт” АД не уведомило възложителя, защото било допустимо до 10 % отклонение
от кромалиновите проби, а свидетелката Г.Т. посочва, че се допускало отклонение
до 20 %. Съдът обаче не кредитира тези свидетелски показания в тази им част,
освен липсата на изрични уговорки за отклонения между страните, вещото лице е
категорично разлика над > 6 ΔЕ, представлява голяма разлика в
цветовете. Неприемливо звучи тезата, че е възможно до 20 % отклонение от
представените кромалинови проби при изработката без изрична уговорка в тази
насока. Подобно схващане противоречи на грижата, която добрият търговец би
следвало да положи при изпълнението на възложената задача.
Съдът счита, че
освен голямата разлика в цветовете, „Инпринт” АД не е спазило и разпоредбата на
чл. 260 ЗЗД. Абсолютно задължително е било при констатираното несъответствие
между цветната проба и отпечатаната продукция своевременното уведомяване на
възложителя. В тази насока свидетелят П.К е категоричен, че не е имало
информация, че поръчката няма да може да бъде изпълнена. Неизпълнението на това
задължение, вменено при всички облигационни отношение, и важащо с още по-голяма
сила в тези между търговци, е довело до произвеждането на некачествената
продукция и неизпълнението на задължението точно и добросъвестно, така, както
повелява чл. 63 ЗЗД.
Категорична
е разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, че не е необходимо спазването на сроковете за
възразяване при явни и скрити недостатъци, когато изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – /арг. чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/. Както
се посочи безспорно се установи, че ищецът е знаел за разликата между кромалиновите
проби и готовата продукция /виж показания на свидетелите Г.Т. и К.Д./.
Следователно ирелевантно е своевременното или не уведомяване на изпълнителя за
констатираните недостатъци.
За
пълнота следва да се вмъкне и, че ответникът своевременно е уведомил ищецът за
констатираните недостатъци, като е върнал стоката, както и не е осчетоводил
издадената фактурата. Тук следва да се отбележи, че при издаването на тази
фактура проблемът с изпълнението на изработката на бонбони *** вече е бил
известен между страните, по повод предходните
две доставки на опаковки *** по същия неформален договор, ответникът вече е
бил взел становище за лошо изпълнение и е бил изпратил рекламационно писмо с
изх. № 137/05.06.2014 г., с което е уведомил ищецът за недостатъците. Именно
това е и най-вероятната причина за неосчетоводяването на издадената фактура от
„Захарен Комбинат Пловдив” АД. В случая се касае до скрити недостатъци,
доколкото е трудно забележима разликата с просто око между опаковките и
кромалиновите проби без използването на специален уред и извършването на
замерване. Освен това с оглед дейността на ответника е следвало за доставените
изработени стоки да се съобщи на съответните органи по контрол, които след
използване на специализирани уреди и преценка дали изработеното отговаря на
възложеното да сигнализират до ръководно-решаващите органи в дружеството
/относно процедурата по установяване на отклонение и спиране от влагане в
производство виж свидетелските показания на свидетеля С. М./, които да вземат
съответното решение и едва след това да се уведоми изпълнителят за откритите
недостатъци /относно уведомяването виж фактура № **** г. и фактура № **** г. - контролно съобщение – л 30,
протокол от 27.05.2014 г. –л. 49-52 и рекламационно писмо – л. 28/.
Недостатъците на
престирания резултат – предмет на изработката обаче не погасяват задължението
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Отговорността
на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора
за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното
негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение /виж решение № 157/08.11.2010г. по т. д. №
1135/2009г., II т. о. на ВКС/. Следователно възложителят може да се
освободи от плащането на възнаграждението само
при пълно неизпълнение. При пълно неизпълнение е възможно развалянето на
договорните правоотношения и незаплащането на цената.
По настоящото
производство липсва пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са
съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и
дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването
им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Възложителят не установи обаче в процеса на доказване, че осъществената
работа е била с недостатъци, които да са толкова съществени, че изработеното да е негодно за неговото договорно или обикновено предназначение, т. е. да
е налице пълно неизпълнение, което да представлява основание за разваляне на
договора чрез едностранно волеизявление - арг. чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
По делото са
представени, както кромалиновите проби, така и опаковките за бонбони ***
изработени от изпълнителя. При обикновен преглед се установява, че върху
представените по делото опаковки ясно са изобразени всички надписи, съдържание,
информация и рекламни послания, като са положени различни цветове.
Следователно, няма никакво съмнение, че тези опаковки, макар и несъответстващи
на възложеното, могат принципно да се ползват за основното им, обичайно
предназначение – да се поставят в тях бонбони ***, произведени от Захарен
комбинат Пловдив АД, съдържайки неговото лого и търговска марка, които да се
пуснат на свободен пазар сред неограничен кръг потребители.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че не е установено пълно неизпълнение на договорното
задължение от изпълнителя, обуславящо възникването на потестативното право да
развали с едностранно волеизявление процесния договор и отпадане на
задължението за плащане на дължимото възнаграждение.
Съдебната практика е дала отговор и на въпроса
възражението по чл. 265, ал.2 ЗЗД включва ли и възражение за недължимост на
пълното възнаграждение при лошо изпълнение.
Неустановяването
на пълна непригодност на изработеното за използване по предназначение или
съобразно договореното между страните, но при доказано неточно /лошо/
изпълнение, не предпоставя уважаване на предявената от изпълнителя претенция с
присъждане на претендираното възнаграждение в цялост, тъй като това противоречи на чл. 266, ал.1 вр. с чл. 264, ал.1 ЗЗД, че възнаграждение се дължи
само за приета, извършена съответно с договора работа. Възражението по чл.265,
ал. 2 ЗЗД имплицитно включва възражение за недължимост на пълното уговорено
възнаграждение и в случай на установимо лошо изпълнение, макар да не би се
потвърдила квалификацията му на абсолютно негодно с оглед интереса на
възложителя. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно
правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното
изпълнение предпоставя съответно възнаграждение, респ. намалението му в
съответствие с изпълненото, като една от възможните хипотези на чл. 265 ал.1 ЗЗД. В зависимост от това дали
установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи
хипотеза на намаляване възнаграждението /предвид обезценка на изработеното с
оглед неподлежащия на отстраняване недостатък/ или намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването му разходи /при подлежащ на
желана от възложителя поправка недостатък/ - виж решение №23/04.08.2014 г., т. д. № 1938 /2013
г. на I т. о. на ВКС.
С оглед така
установеното от фактическа страна и посочените правни разрешения по
производството е налице неподлежащ на отстраняване недостатък, доколкото е
произведена готова продукция /опаковки за бонбони/, която не подлежи на
корекция. Процесният недостатък представлява сериозно разминаване в цветовете
на продукцията от зададените цветни проби. Технически е невъзможно промяната на
цветовете на готовата продукция. СТЕ е дала точни показатели за разликата между
възложеното и изработеното. Осреднен ΔЕ на разликата на опаковките и
цветните проби на бонбони *** – теменужка, виолетка, ягода и малина /във
връзка, с които е издадена фактура № **** г./, както относно по-светлия фон,
така и относно по-тъмния фон е 12 ΔЕ.
Възнаграждението
по процесния договор за изработка е дължимо, доколкото липсва пълно
неизпълнение, но следва да бъде намалено на основание чл. 162 ГПК с 20 %, предвид липсата на възможен
обективен критерий за обследване на обезценката на изработеното с оглед
неподлежащия на отстраняване недостатък. Обезценката не е измерима единствено с
оглед цветовата разлика, както и не е напълно коректно приравняването на
мерната единица ΔЕ и процентната разлика. Поради невъзможността обаче за
точно остойностяване на обезценката и на основание чл. 162 ГПК съдът определя,
че дължимото възнаграждение следва да се намали с 20 %. От една страна се взе предвид, че осреднената разлика между
опаковките и цветните проби е 12 ΔЕ,
както и, че същата според вещото лице е силно забележима. От друга страна се отчете и обстоятелството,
че все пак разминаването между цветовете на цветните проби и отпечатана
продукция е трудно забележима с просто око. Стойността на претендираната сума е
5776.06 лв. с ДДС, намалена с 20 %, е равна на
4 620.85 лева.
Предвид
посоченото искът с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължими суми по фактура № *** г. и по фактура № ****
г., ще се уважи да размер от сумата от 4 620.85 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 19 525.02 лв. ще се отхвърли като неоснователен. Като
законна последица върху уважения размер ще се присъди и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
2. По насрещните искове с правно основание чл. 82,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 265 ЗЗД;
2.1. Интродукция;
Разпоредбите
относими към развалянето на договора за изработка предвиждат редица специфики спрямо
общите правила за развалянето на договорите по чл. 87 и след. ЗЗД. Възможност
за разваляне на договора за изработка по отношение на възложителя е
разграничима при две хипотези – 1./докато изпълнителя изпълни възложената
работа /чл. 262, ал. 2 ЗЗД/ и 2./при предаването и прегледа на работата при
явни недостатъци, респ. своевременно в по-късен период при проявяване на скрити
недостатъци /арг. чл. 265, ал. 2 ЗЗД/. След приемане на работата без възражения
за неправилно изпълнение и при липса на скрити недостатъци след това, развалянето на сключения договор за
изработка от страна на възложителя е невъзможно. В този смисъл и съдебната
практика по реда на чл. 290 ГПК - по отношение на
развалянето на договора за изработка приложение намират правилата по чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на
работата изключват правото на възложителя да развали договора поради
неизпълнение /виж решение №
5/15.03.2010г. по т. д. №
390/2009г., I т. о. на ВКС/. Друга характерна особеност при
развалянето по чл. 265, ал. 2 ЗЗД е, че е възможно само, когато отклонението от
поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение.
Казаното е
важимо относно двете насрещни претенции, доколкото обезщетението за вреди,
изразяващи се в претърпени загуби от складови разходи и разходи за заместващи
договори, би могло да е основателно, единствено при пълно неизпълнение и
развалянето на сключения договор.
Съдът препраща
към всичко изложено в т. 1. 2. относно
изработката на опаковките *** – налице е договорно неизпълнение, но откритите недостатъци не са съществени
и не е налице пълно неизпълнение. Пак там се посочи, че не е необходимо спазването на сроковете за възразяване при явни и скрити
недостатъци, когато изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията
/подробни мотиви в част 1.2. от изложението/.
При това
положение собствеността върху изработените вещи е преминала върху възложителя,
договорът между страните е произвел действието си, като поръчващият е имал само правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане,
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление
(отбив) на възнаграждението, но не и да развали договора и да сключи заместващ
договор или пък да начислява складови разходи за съхранение на стоката. Липсва, както противоправно действие, изразяващо се в пълно
неизпълнение, така и причинно-следствена връзка между разходите претендирани от
ответника и направени за изработка на опаковки ***, поръчани на „Асенова крепост” АД
по цитираните три фактури, както и начислените до момента складови разходи и
лошото изпълнение на договора.
Двете насрещни
претенции са неоснователни, като защитата на ответника е била по реда на чл.
265, ал. 1 ЗЗД. Въпреки това и за
пълнота следва да се отбележи, че всяка от двете претенции би била
неоснователна дори при извод за пълно неизпълнение, поради следното:
2.2. Относно насрещния иск за сумата 16077.62 лв. с
ДДС, представляваща вреди от неизпълнението на „Инпринт” АД да изработи
опаковките в желаното качество, изразяващи се в претърпени загуби от
възлагането на друга фирма – „Асенова крепост” АД на изработката на опаковки за
бонбони *** малина, ягода, пъпеш, диня, виолетки, теменужки, за което били
издадени 3 броя фактури № *** г., № *** г., № *** г.;
На първо място в
правото не съществува никаква възможност за уважаването в цялост на така
предявения иск, същият е изначално неоснователен.
При пълно
неизпълнение е възможно да се претендират най-общо казано два вида вреди от
сключването на последващи „заместващи договори” (самият ответник посочва, че
изработката е възложена на друга фирма – л. 24). Като е сключил т. нар. заместващ договор с нов изпълнител, възложителят
е целял последиците на развалянето на твърдения договор за изработка по реда на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД - поради пълно неизпълнение на уговорената работа, поради
което би претърпял имуществени загуби, възлизащи на разликата между уговореното
възнаграждение за осъществяване на тези работи по процесния договор за
изработка и евентуалния по-висок размер на заплатеното възнаграждение по т.
нар. заместващ договор с трето на процесното материално правоотношение лице. Т.
е. възможно е при пълно неизпълнение да възникнат, вреди изразяващи се в
разликата между възнагражденията по двата договора (арг. от чл. 323 ТЗ) или
претърпени загуби, представляващи вторични последици от налагащото се сключване
на „заместващ договор” – напр. забава спрямо договорни съконтрахенти, уронване
добро име, престиж, но никога не и заплатеното възнаграждение по последващо
сключения договор в цялост, подобна конструкция би обогатила неоснователно
възложителя (който би могъл да развали договора и да реституира даденото, а
след това да претендира изцяло и заплатеното по договор с друго дружество за
изработка на същото). Отново за пълнота,
видно от представените фактури единичната цена по отделните видове опаковки
***, която е заплатена на „Асенова крепост” АД е по-ниска, отколкото цената при
„Инпринт” АД.
На следващо място
недоказано по производството остана и обстоятелството дали на „Асенова крепост”
АД са били поръчани за изработка същите опаковки за бонбони ***. Освен дългият
период от време между двете облигационни правоотношения прави впечатление и, че
от фактури № *** г., № *** г., № *** г. става ясно, че на „Асенова крепост” АД са поръчани за изработка
следните количества опаковки: за бонбони *** ягода и малина (485 кг.), за
бонбони *** виолетки и теменужки (706 кг.), и за бонбони *** пъпеш и диня (488
кг.). На „Инпринт” АД от фактура № **** г., фактура № **** г. и
фактура № **** г. става ясно, че са
поръчани за изработка следните количества опаковки: за бонбони ***
ягода (346.615 кг.) и малина (343.12 кг.) или общо за ягода и малина (689.735
кг.), за бонбони *** виолетки (329.775 кг.) и теменужки (331.565 кг.) или общо
за виолетки и теменужки (661.34 кг.), за бонбони *** пъпеш (333.885 кг) и диня
(336.260 кг.) или общо за пъпеш и диня (670.145 кг.). Т. е. налице е
разминаване между опаковките поръчани при едното и при другото дружество, като
при едното са поръчвани по-големи количества от едни видове опаковки за бонбони
***, а при другото повече от други видове.
Всичко изложено
налага извод за отхвърляне на претенцията, като съдът пак отбелязва, че
мотивите в т. 2.2. са само за пълнота, като изложеното по т. 2.1. е напълно
достатъчно за отхвърлянето й, като неоснователна.
2.3. Относно насрещния иск за сумата на стойност 3
450.58 лв. с ДДС, представляваща вреди, изразяващи се в складови разходи;
Освен,
че липсва основание за ангажиране отговорността на първоначалния ищец,
доколкото договорът не е развален, процесните опаковки са собственост на „Захарен комбинат
Пловдив” АД и именно „Захарен комбинат Пловдив” АД следва да понесе разноските
за съхранението им на склад, по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване и направата на тези разходи. Представеният договор за наем
между „Захарен комбинат Пловдив” АД и
„Алис Инвест Груп” ЕАД касае наемът на 79 сгради за обща наемна цена от
15 000 лева с ДДС месечно след 01.06.2013 г. Никак не става ясно от къде
следва, че наемната цена за една от тези 79 сгради е равна на 4174.10 лева с
ДДС. Подобен размер противоречи на всякаква житейска логика, тъй като
представлява повече от ¼ от
наемната цена за всичките 79 сгради. Недоказано остана и, че именно там са
съхранявани процесните опаковки на бонбони ***, както и, че те са заемали 10 %
от площта на помещението, а именно 30 кв. м. (общата площ на сградата с
идентификатор *** е 301 кв. м.).
Освен всичко
това ответникът по насрещния иск своевременно в възразил относно достоверната
дата на представения договор за наем /л. 223-232 от производството/, който е
частен документ. Частният документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на
чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта,
или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.”
3. В заключение:
Искът с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължими суми по фактура № *** г. и по
фактура № **** г., ще се уважи до размер от сумата от 4 620.85 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 19 525.02 лв. ще се отхвърли като
неоснователен. Двата насрещни иска с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 265 ЗЗД за сумата 16077.62 лв. с
ДДС, представляваща вреди от неизпълнението на „Инпринт” АД да изработи
опаковките в желаното качество, поради което „Захарен Комбинат Пловдив” АД бил
принуден да възложи на друга фирма – „Асенова крепост” АД изработка на опаковки
бонбони *** малина, ягода, пъпеш, диня, виолетки, теменужки, за което били
издадени 3 броя фактури № *** г., № *** г., № *** г. и за сумата на стойност 3
450.58 лв. с ДДС складови разходи, ще се отхвърлят изцяло като неоснователни.
IV. По отношение на разноските:
При този изход
на спора разноски се дължат по съразмерност на двете страни.
Ответникът в
хода на цялото производство не е претендирал разноски, единствено с писмена си
защита е отправил подобно искане към съда и е представил списък по чл. 80 ГПК. Списъкът е представен на 21.12.2016 г.
видно от датата на входиране на молбата в деловодството на съда, към него е
приложен и договор за правна защита и съдействие с дата 19.04.2016 г.
Искането е преклудирано, последният момент за надлежно искане за присъждане на
разноски е приключването на устните състезания по делото, до който момент
следва да бъдат представени доказателства за понасянето на тези разноски /виж определение № 743/22.10.2014, ч. т. д. №
2228 /2014 г. на I т. о. на ВКС/. Доколкото
процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за
присъждане на разноски, според настоящия състав приложение следва да намери
общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания
до приключване на устните състезания пред съответната инстанция /виж определение № 101/12.03.2012 г. по гр. д. №
102/2012 г, II г. о. на ВКС/.
Ето защо
разноски ще се присъдят единствено на „Инпринт” АД.
„Инпринт” АД е
отправи своевременно искане до съда и представил списък по чл. 80 ГПК – виж л.
305 от производството.
По пера:
- адвокатски
хонорар – претендират се 1500 лева, представени са доказателства за плащане /л.
306 от производството/ на дата 07.04.2015 г. след предявяване на насрещна
искова претенция, не е посочено каква част от хонорара е за правна защита и
съдействие по първоначално предявения и по насрещните искове. С оглед почти
съвпадащия размер между първоначалния иск и сборът от насрещните искове съдът
намира, че адвокатския хонорар е 750 лева за защита и съдействие по
първоначалния иск /от които по съразмерност на ищеца съобразно уважената част
ще се присъдят 177.50 лв./ и 750 лв. по насрещните, които ще се присъдят в
цялост. Или общо дължими разноски за адвокатски хонорар 927.50 лева.
- за
съдебно-техническа експертиза се претендират общо 400 лева. СТЕ по делото касае
част от претенцията по първоначалния иск по фактура № **** г. в размер на 5
776.06 лв. с ДДС и насрещните искови претенции, които са отхвърлени изцяло.
Съразмерно с уважената част на първоначалната претенция относима към СТЕ и
отхвърлените насрещни искове, на „Инпринт” АД ще се присъдят разноски за
депозити за СТЕ в размер на 381.74 лева.
- за
съдебно-счетоводна експертизи относима само към първоначалния иск се
претендират 50 лева, съобразно уважената част ще се присъдят 11.83 лева, както и за държавни такси
съобразно уважената част от първоначално предявения иск – 184.84 лева.
Ето защо и съобразно уважената част от иска на ищеца и с
оглед отхвърлянето изцяло на насрещните искове на ответника, на „Инпринт” АД,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, следва да се присъдят за разноски общо
сумата от 1 505.91 лева.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Захарен комбинат Пловдив” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. П, бул. „Б.” № *** да
заплати на „Инпринт” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
П, ул. „Г. Т.” № *, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 4 620.85 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за извършена и приета работа по
сключен между „Захарен комбинат Пловдив” АД /възложител/ и „Инпринт” АД
/изпълнител/ неформален договор за изработка на опаковки във връзка с дейността
на „Захарен комбинат Пловдив” АД, за която сума е издадена фактура № **** г. –
за 597.935 кг. опаковки бонбони „***” /теменужки, виолетки, малина, ягода/, със
срок на плащане 10.07.2014 г., на обща стойност 5 776.06 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
19 525.02 лв. – за разликата над 4 620.85 лева до общата стойност, за
която е издадена фактура № **** г. – 5 776.06 лв. с ДДС, както и изцяло за
сумата от 13 748.96 лв. с ДДС остатък от задължение по договора, за което е
издадена фактура № ***. – за 2 680.420
кг. опаковки Захар Кристал, 1 кг. /червена опаковка/, на обща стойност 22
965.84 лв. с ДДС, със срок за плащане 10.07.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Захарен
комбинат Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
П., бул. „Б.” № *** срещу „Инпринт” АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление – гр. П, ул. „Г. Т.” № *, насрещни искове с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 265 ЗЗД, за осъждането на „Инпринт” АД да заплати следните суми:
- сумата от
16077.62 лв. с ДДС, представляваща вреди от неизпълнението на „Инпринт” АД на
задължението му по сключения неформален договор за изработка между „Захарен
комбинат Пловдив” АД /възложител/ и „Инпринт” АД /изпълнител/ да изработи
опаковките в уговореното качество, изразяващи се в претърпени загуби от
възлагането от страна на „Захарен Комбинат Пловдив” АД на „Асенова крепост” АД,
ЕИК: ********* на изработката на опаковки за бонбони *** /малина, ягода, пъпеш,
диня, виолетки, теменужки/, за което били издадени 3 броя фактури № *** г., №
*** г. и № *** г. и въз основа на тях „Захарен Комбинат Пловдив” АД заплатил
възнаграждение за изработените опаковки за бонбони *** на „Асенова крепост” АД
в размер на 16077.62 лв. с ДДС;
- сумата от 3
450.58 лв. с ДДС, представляваща складови разходи, вреди от неизпълнението на
„Инпринт” АД на задължението си по сключения неформален договор за изработка
между „Захарен комбинат Пловдив” АД /възложител/ и „Инпринт” АД /изпълнител/ да
изработи опаковките в уговореното качество, изразяващи се в заплатени наемни
вноски за периода от месец май 2014 г. до месец януари 2015 г. вкл. на складово
помещение № 130, с идентификатор ***, находящо се в ***, с адрес: гр. П, бул.
„Б.” № ***, в което се съхранявали опаковките на бонбоните *** /малина, ягода,
виолетки, теменужки, пъпеш, диня/, по сключен договор за наем от 01.04.2013 г.
между „Захарен комбинат Пловдив” АД и „Алис Инвест Груп” ЕАД, ЕИК: *********;
ОСЪЖДА „Захарен комбинат Пловдив” АД, ЕИК
*********, да заплати на „Инпринт” АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 505.91 лева – разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ