РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000773 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 32 от 12.05.2022г., постановено по т.д.
№51/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
**** /в качеството и на кредитор/ против „Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/,
със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, установителен иск, че
„Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за
ползването на частта от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с
площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК на гр.С., заета от
готова струпана и разпиляна продукция, за периода от 1.04.2019г.-
30.09.2019г. за разликата над сумата от 8866.67 лева до предявеният размер
от 16339.02 лева, в частта с която е отхвърлен предявеният от Л.А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес **** /в качеството и на кредитор/ против
„Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ****,
1
ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, установителен иск, че „Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не
дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за ползването на частта от 9343 кв.м., част
от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в
м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.***
по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна продукция за периода от
1.10.2019г.- 31.12.2019г. за разликата над сумата от 4433.34 лева до
предявеният размер от 8169.51 лева и в частта, с която е осъдена Л. А. К. ЕГН
**********, със съдебен адрес: **** да заплати държавна такса сметка на П.
окръжен съд и разноски, сторени от „С.“ ЕООД - съобразно отхвърлената
част от исковете.
Жалбоподателят Л. А. К., със съдебен адрес **** моли съда да отмени
обжалваното решение и уважи изцяло предявения отрицателен установителен
иск. Твърди, че решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила с оглед недопускане на представени писмени
доказателства, както и на други доказателствени искания – за задължаване на
синдика на представи извлечение от счетоводни сметки и други документи
относно количеството готова продукция и за оглед на имота. Счита, че съдът
не е извършил анализ на всички доказателства по делото и е стигнал до
неправилен извод относно възможността да бъде ползвана площта с
разпиляна и свлечена готова продукция. В тази връзка твърди, че не са взети
предвид показанията на свидетеля И., дадени по друго дело – т.д. №99/2021г.
и обясненията на вещото лице Х.К. при приемане на заключението и по друго
дело – т.д. №100/2021г. по описа на ОС – П.. Изразени са и съображения за
необоснованост на решението и за противоречието му с материалния закон.
Счита за недоказано по делото обстоятелството, че именно „Б.М.С.“ АД /н./ е
разположило разпиляната продукция на площ 4614 кв.м. в имота на „С.“
ЕООД и е отговорно за поддържането на това състояние. Счита, че
дружеството – собственик на имота би могло да претендира обезщетение само
за частта, заета от готова складирана продукция, но не и за тази, която е
разпиляна, тъй като не е доказал, че не може да ползва тази част. Посочва
също, че приетата от съда наемна цена е изключително завишена и се явява
нереална за имот в гр. С..
Въззиваемото дружество „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
2
адрес на управление **** – чрез своя пълномощник адв. С. Д. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказани както
собствеността на имота, така и разположената в нея готова продукция на
несъстоятелния длъжник, което го лишава от възможността да ползва
необезпокоявано имота си. Счита за недопустима позоваване на свидетелски
показания или заключение на експертиза, приети в друго производство по
друго дело. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Въззиваемото дружество „Б.М. С.“ АД /в несъстоятелност/, със
седалище и адрес на управление ****, ЕИК ********* не взима становище по
въззивната жалба.
Синдикът на „Б.М. С. “ АД /в несъстоятелност/, И. К. с адрес: **** с
писмено становище от 10.02.2023г. е заявил, че счита въззивната жалба за
неоснователна.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, както и
събраните по делото доказателства и намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима.
Иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Предявен от Л. А. К. против „Б.
М. – С.“ АД – в несъстоятелност и „С.“ ЕООД.
Претендира се установяване несъществуването в пълен размер на
предявените вземания на кредитора „С.” ЕООД за обезщетения за лишаване
от ползване на част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра,
представляващ ПИ №******, находящ се в местността „Р.Д.'’ по КВС на гр.С.
за периода от месец април до месец септември 2019г. както и за периода от
месец октомври до месец декември 2019г., които са приети от синдика и са
включени в Допълнителен списък на предявените и приети вземания на
кредиторите на „Б. М.- С."АД/н./ по чл.688.ал.3 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 26.03.2020г., одобрен от съда с Определение №260210/30.03.2021
г. по т.д. №66/2010г., постановено по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ, а именно: 1. за
периода април-септември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в
размер на 16339.02 лева, което е включено в списъка на приетите вземания и
е част от прието вземане в размер 24000лв. и 2. за периода октомври-
декември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в размер на 8169.51
3
лева, което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието
вземане за сумата от 12 000 лева.
Ищцата – също кредитор на несъстоятелния длъжник – счита, че
вземанията на „С.“ ЕООД за обезщетения за лишаване от ползване за
процесните периоди са претендирани както за по-голям размер площ от
действително заетата – за 9740 км.м., вместо за 4729 кв.м., както и на база по-
висок среден пазарен наем от действителния за този вид имоти в конкретния
район. Твърди, че количеството готова продукция на „Б. М. – С.“ АД /н./ е
описано в оценителски доклад, представен по делото за несъстоятелност и то
е по-малко от това, което се твърди да заема част от имота на „С.“ ЕООД и
тъй като длъжникът е с прекратена дейност и няма производство, това
количество не би могло да нарасне и да заеме по-голяма плащ. Счита, че не е
изяснен и въпроса чия е продукцията, струпана на две големи купчини в
имота на „С.“ ЕООД и дали тя е само на длъжника.
Ответникът „Б. М. – С.“ АД /н./ не взема становище по иска.
Ответникът „С.“ ЕООД - гр.Б. ул.“П.Е.“ **** изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че площта, заета от продукция
на несъстоятелния длъжник, е 9740кв.м. и тя е както под формата на
пирамидални купчини, така и свлечена и разлята. Твърди, че е придобил
имата с влязло в сила Постановление за възлагане през 2017г. Посочва, че в
изночната част на този имот и през периода април – декември 2019г. е
складирана готова продукция на „Б. М. - С.“ АД /н./ Тъй като несъстоятелният
длъжник няма основание да ползва част от имота – 9740 кв.м. и да държи в
него своя готова продукция, то счета, че „Б.М.С.“АД, се е обогатил със
сумата за наема, който би бил получен за периода и който не е платен и със
същата сума дружеството „С.“ ЕООД е обедняло, тъй като не я получило.
Синдикът на „Б. М. – С.“ АД /н./ И. К. е изразил становище за
неоснователност на иска.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа наведените доводи в
първоначалната такава, а с допълнително становище синдикът К. излага
допълнителни съображения относно приемане на вземането на обезщетение
на „С.“ ЕООД – с оглед на влязло в сила решение между същите страни на
същото основание, но за друг период и с оглед непроменената фактическа
обстановка, дължаща се на осъществената продажба на имота преди да бъдат
4
продадени количествата готова продукция, находящи се в него. С
допълнителен отговор „С.“ ЕООД поддържа съображенията си, изложени в
първоначалния такъв.
При извършена служебно от съда справка в търговския регистър се
установява, че с решение № 35/21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. е
открито производство по несъстоятелност на „Б. М. – С.“ АД, а с решение №
157/25.11.2015 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Ищцата Л. К. е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на
посоченото дружество. Това се установява от представения с исковата молба
списък на кредиторите на „Б. М. – С.“ АД, съставен от синдика и приложен по
т.д. №66/2010г. по описа на ОС – П.. Вземането на „С.“ ЕООД – предмет на
настоящия иск - е предявено в производството по несъстоятелност и е
включено в съставения от синдика допълнителен списък от 20.03.2020г. на
основание чл.688 ал.3 от ТЗ. Касае се за вземания, предявени с молба вх.
№9771/31.10.2019г. и с молба вх. №594/20.01.2020г. Те и двете са включени в
съставения списък от 20.03.2020г. Допълнителният списък на предявените и
приети вземания на кредиторите на „Б. М.- С.“АД /н./ по чл.688.ал.3 от ТЗ е
обявен в Търговския регистър на 26.03.2020г. На 30.03.2020г. от кредитора Л.
К. е постъпило възражение против приетите вземания на „С.“ ЕООД.
Съставеният от синдика на 20.03.2020г. списък на приетите предявени
вземания е одобрен с Определение №260210/30.03.2021 г. по т.д. №66/2010г.,
постановено по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ, като в това производство е било
разгледано и оставено без уважение възражението на кредитора Л. К. против
списъка относно приемането на вземанията на ответника „С.“ ЕООД – за
24 000 лева за периода април – септември 2019г. и за 12 000 лева – за периода
октомври – декември 2019г., представляващи обезщетения за лишаване от
ползване на 9740 кв.м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, поради
разполагане на терена на готова продукция на „Б. М. – С.“ АД. Определението
е обявено в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник на
31.03.2021г. Искът по чл.694 от ТЗ е предявен чрез искова молба на
13.04.2021г. В този смисъл той е предявен в предвидения в чл.694 ал.1 от ТЗ
срок, от надлежна страна – кредитор в производството по несъстоятелност,
който е направил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ и се явява допустим.
Първоинстанционният съд е уважил частично претенцията, намирайки,
че обезщетение е дължимо, но не в размера, който е предявен и приет.
5
Видно от представеното Постановление от 13.07.2016г. за възлагане на
основание чл.717з от ТЗ на недвижим имот, представляващ обособена част от
предприятието на „Б. М. – С.“ АД, а именно: производствен терен с площ от
35 000 кв.м. №****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., както и 8 броя сгради
находящи се в поземления имот, строителни съоръжения и площадка
промишлено товаро-разтоварна. Постановлението е влязло в сила на
19.12.2016г. Видно от представения Протокол за въвод във владение „С.“
ЕООД е въведен във владение на имота на 05.01.2017г.
Видно от представената Покана от 23.05.2017г. /стр.191-192 от делото
на ОС/ купувачът и нов собственик „С.“ ЕООД е поканил синдика на
дружеството „Б. М. – С.“ АД да бъде освободен имота от складираната в него
готова продукция. Даден е срок повече от четири месеца - до 30.09.2017г. за
извършване на това освобождаване. Дружеството и синдика са уведомени, че
ако това не бъде сторено, ще бъде претендирано обезщетение за лишаването
от ползване на заетата от продукцията част от имота.
Видно от изложеното в искова молба, постъпила в окръжния съд на
19.07.2021 г., ищцата не оспорва собствеността на недвижимия имот, както и
обстоятелството, че в него е налична готова продукция, заемаща две купчини.
Оспорва се площта, заета от готовата продукция и наемната цена, служеща
като база на определяне на обезщетението.
От показанията на свидетеля И. А. И., разпитан в съдебно заседание на
17.11.2021г., се установява, че същият работи като охранител в дружеството
„Б. М.-С.“АД от октомври 2016 г. Охранява имуществото, сградите и готовата
продукция – млян пегматит. Той посочва, че в източната част на имота има
складирани две големи купчини пегматит, който от времето през годините и
от дъждовете се е свлякъл надолу на няколко декара място. Твърди, че лично
той е мерил тази площ, тъй като по едно от делата са казали, че е била 20—30
метра, но на него му се сторило малко. Премерил я и се оказала два пъти
повече – около 60 метра или заемаща няколко декара. На долния край има
подпорна стена. Свидетелят твърди, че от месец октомври на 2016 г., от както
той работи там, няма промяна на готовата продукция, няма взимане или
добавяне към продукцията, но от дъжда и вятъра се свлича масата, до
подпорната стена, която е само от западния край, а мястото е стръмно.
Посочва, че количество разпилян материал си стои там откакто той работи
6
там и не е променяна площта.
Видно от заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно – техническа и оценителска експертиза инж. Х.К. и Б. Г., прието в
съдебно заседание на 12.04.2022 г., вещото лице К. е направила геодезическа
снимка на готовата продукция и на свлечената и разпиляна готова продукция
извън измерената площ под купчините с пирамидална структура в
североизточния край на имота. От заключението се установява, че
складираната готова продукция представлява две фигури с площ на едната 1
193 кв.м. и на другата 3 536 кв., общо за двете 4 729 кв.м. Разпиляната и
свлечена готова продукция заема 4 614 кв.м. Общо двете пирамидални
фигури и разпиляната готова продукция са с площ 9 343 кв.м.
Въз основа на заключението на експертизата и на свидетелските
показания следва да се приеме, че след 2016 г., включително през исковия
период април – декември 2019г., в процесния имот се намира готова
продукция на несъстоятелното дружество във вид на две големи купчини и на
разпилян материал и че няма промяна в състоянието на купчините и на
разпиляната продукция. Площта, заета от купчините е 4729 кв.м.,а заетата от
разпиления материал –4 614 кв.м. Или общо тя е 9 343 кв.м. Касае се за готова
продукция, складирана там от несъстоятелния търговец при осъществяване на
неговата дейност и е собственост на несъстоятелното дружество.
Количеството млян пегматит е предмет на няколкократни организирани от
синдика с разрешението на съда по несъстоятелност публични продажби,
засега неуспешни.
Отправена е била покана от „С.“ ЕООД за освобождаване на заетата
площ, като е безспорно, че това не е извършено.
По делото липсват годни доказателства в подкрепа на твърдението на
ищцата, че върху частта от имота с разпиляната продукция има възможност
да се осъществява всякакъв вид дейност. Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба относно липсата на анализ на ангажирани в тази връзка
доказателства. Касае се за показанията на свидетеля И., дадени по друго дело
– т.д. №99/2021г. и обясненията на вещото лице Х.К. при приемане на
заключението и по друго дело – т.д. №100/2021г. по описа на ОС – П.. Те са
събрани по други дела, а не по настоящото и е недопустимо да бъдат
кредитирани и обсъждани в настоящото производство. Ето защо не може да
7
се приеме, че заемайки и частта от имота с площ 4 614 кв.м., в която има
свлечена и разпиляна продукция, несъстоятелното дружество не е лишило
собственика „С.“ЕООД от възможността да ползва и тази част от имота и да
реализира доходи от нея. Налице са предпоставките по чл.59 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за лишаването от несъстоятелното дружество на
собственика на имота „С.“ЕООД от ползването на целия процесен имот за
исковия период.
От заключението в оценителската му част, изпълнена от вещото лице Г.
се установява, че наемната пазарна цена не е променяема за периода от
1.04.2019г.-31.12.2019г. За площта, заета от двете купчини готова продукция
и за разлятата и свлечена такава, стойността е общо - 22 700 лева или по
2522.22 лева месечно за всеки от деветте месеца, за които се претендира. За
периода от 1.04.2019г. - 30.09.2019 година наемната пазарна стойност е в
размер на 15 133.33 лева, а за периода 1.10.2019г.-31.12.2019г. - 7566.66 лева.
Според настоящата инстанция следва да се кредитира заключението и в
оценителската му част. В съдебно заседание на 12.04.2022г. вещото лице Г. е
обяснил, че е взел предвид оферти за имоти в цялата област П., за да
определи наистина средна пазарна наемна цена. Нереално би било да се вземе
предвид само едно предложение само, защото се отнася за гр. С.. Няма
основание да се приеме, че така определената средна наемна цена е завишена
– както се твърди в жалбата.
На тази база първоинстанционният съд е изчислил правилно
дължимото обезщетение за всеки от двата процесни периода. Ето защо
предявеният установителен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, се явява
частично основателен до размерите, определени от ОС - П.. Решението на
окръжния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва Л. К. да бъде осъдена да
заплати на „С.“ ЕООД сумата 1400 лева – разноски във въззивното
производство.
Тъй като цената на иска по разглеждания търговски спор е под 20000
лева, то следва да се посочи, че настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване (в тази насока – определение № 60 225/19.11.2021 г. на
ВКС по т.д. № 2057/2021 г., 2 ТО, ТК).
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 12.05.2022г., постановено по т.д.
№51/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
**** /в качеството и на кредитор/ против „Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/,
със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, установителен иск, че
„Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за
ползването на частта от 9343 кв.м., част от производствен терен целият с
площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.*** по КК на гр.С., заета от
готова струпана и разпиляна продукция, за периода от 1.04.2019г.-
30.09.2019г. за разликата над сумата от 8866.67 лева до предявеният размер
от 16339.02 лева, в частта с която е отхвърлен предявеният от Л.А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес **** /в качеството и на кредитор/ против
„Б. М. С. “ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ****,
ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, установителен иск, че „Б.М.С.“ АД /в несъстоятелност/ не
дължи на „С. “ ЕООД обезщетение за ползването на частта от 9343 кв.м., част
от производствен терен целият с площ от 35 000 кв.м.с кад.№****** в
м.“Р.Д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор *****.**.***
по КК на гр.С., заета от готова струпана и разпиляна продукция за периода от
1.10.2019г.- 31.12.2019г. за разликата над сумата от 4433.34 лева до
предявеният размер от 8169.51 лева и в частта, с която е осъдена Л. А. К. ЕГН
**********, със съдебен адрес: **** да заплати държавна такса сметка на П.
окръжен съд и разноски, сторени от „С.“ ЕООД - съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Л.А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес **** да заплати
на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****
сумата 1400 лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10