№ 141
гр. гр. Добрич, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20213200500661 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от
ГПК въз основа на подадената от длъжника Г. Р. АТ., ЕГН ********** от
гр.Д., чрез упълномощения адв.П.А. жалба срещу отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№
737 на КЧСИ да прекрати производството по изпълнително дело
№20207370401344, обективиран в постановление от 02.07.2021 г. и срещу
разноските по изпълнението, определени като дължими по изпълнително дело
№20207370401344 с постановление от 02.07.2021 г.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление се
настоява за отмяната му. В жалбата се сочи, че вземането предмет на
образуваното изпълнително дело е погасено по давност, в условията на
евентуалност е погасено чрез плащане по изпълнително дело №810/2011г.,
прекратено поради перемпция.
Жалба с вх.№30422/19.07.2021 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК
и е процесуално допустима.
Взискателят "ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.Т. рег.№737 на КЧСИ излага
становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
1
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнително дело №20207370401344 по описа на ЧСИ Л. Т. е образувано
за събиране на вземане на взискателя „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА"АД от Ж.Н.И. и Г. Р. АТ. по изпълнителен лист, издаден на
17.06.2010 г. по ч.гр.д. №2841/2010 г. по описа на ДРС. На основание договор
за цесия от 29.12.2020 г. по делото е конституиран като взискател "ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД.
В хода на изпълнителното дело Г. Р. АТ. е подала възражение с вх.
№45673/22.12.2020г., с което е заявила искане за прекратяване на
изпълнително дело №20207370401344 по описа на ЧСИ Л. Т. и за изменение
на разноските по същото.
С атакуваното постановление от 02.07.2021 г. ЧСИ отказва да прекрати
производството по изпълнително дело №20207370401344 поради изтекла
погасителна давност. Със същото постановление са определени и разноските
по изпълнението.
В настоящата жалба, както и в горепосочено възражение до ЧСИ,
жалбоподателят е изложил подробни съображения за погасяване на вземането
по давност. Възраженията за погасяване на вземането по давност следва да
бъдат предявени по исков ред, като на основание чл.439 ГПК длъжникът
може да оспори изпълнителното основание, позовавайки се на новонастъпили
факти, а именно изтекла погасителна давност. Съдебният изпълнител не е
компетентен да се произнесе по тях, нито те представляват основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Основание за прекратяване
на последното съобразно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 ГПК би било
влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК. Т. е.
възражението за изтекла давност не следва да се направи пред ЧСИ, нито
може да бъде съобразено от него, поради което в тази връзка не се
установяват незаконосъобразни негови действия. Същото важи и за
наведените възражения за погасяване на вземането чрез плащане преди
образуването на изпълнителното производство.
В заключение следва, че изводът на ЧСИ за липсата на предпоставките
на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е
законосъобразен. Обжалваният отказ за прекратяване следва да бъде
потвърден.
2
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба и против разноските по
изпълнението, определени от ЧСИ в постановление от 02.07.2021 г.
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК длъжникът не отговаря за разноски в
изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи дори когато длъжникът е
платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство.
С Постановление на ЧСИ от 02.07.2021г. са определени разноски, както
следва: 24 лв. с ДДС по чл.1 от ТТРЗЧСИ /образуване на дело/; 120 лв. с ДДС
по чл.2 от ТТРЗЧСИ /цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника – 2 бр./; 36 лв. с ДДС по чл.4 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и изпращане
на писмо по пощата/; 48 лв. с ДДС по чл.5 от ТТРЗЧСИ /налагане на запор/;
221,80 лв. с ДДС по чл.26 от ТТРЗЧСИ /върху материален интерес от 1956,22
лв./; 34,20 лв. с ДДС по чл.31 от ТТРЗЧСИ /пощенски разноски, такси за
изискани справки/.
Съгласно чл.1 от ТТРЗЧСИ, таксата за образуване на изпълнително дело е
20 лв. /24 лв. с ДДС/. В процесния случай взискателят не е внесел такса за
образуване на изп. дело, от което следва, че същата се събира от длъжника. В
случай, че взискателят е внесъл такса за образуване, сумата за таксата следва
да му се възстанови за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК. Т. е. и в
двата случаи сумата за такса следва да се събере от длъжника.
Съгласно чл.2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника се събира такса от 50 лв. /60 лв. с ДДС/. От книжата
по делото се установява, че ЧСИ е извършил цялостно проучване на
имущественото състояние на двамата длъжници.
Съгласно чл.4 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне и изпращане на писмо по пощата
се събира такса от 10 лв. /12 лв. с ДДС/. В случая е установено, че изброените
писма са изпратени.
Съгласно чл.5 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне и връчване от съдебния
3
изпълнител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително и връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и ал.3
ГПК, се събира такса от 20 лв. /24 лв. с ДДС/. В случая е установено, че
изброените книжа са връчени.
Съгласно чл.9 от ТТРЗЧСИ, за налагане на запор се събира такса от 15 лв.
/18 лв. с ДДС/. От материалите по делото се установява, че съдебният
изпълнител е наложил общо шест броя запори върху длъжниковото
имущество - върху вземания към шест различни банки. От това следва, че
дължимата такса за налагане на запор е общо 108 лв.
Съгласно чл. 31 от ТТРЗЧСИ, за допълнителни разходи се събира такса до
30 лв. /36 лв. с ДДС/, като в случая съдебният изпълнител е определил такса
от 34,20 лв.
Въз основа на горното, съдът приема, че разноските, които следва да се
претендират като прости такси, дължими на съдебния изпълнител, са
правилно определени.
Длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху
събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от
обстоятелството дали е платил доброволно, доколкото плащането е след
започване на изпълнението, събраната сума е в погасяване на задължението, и
плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително
изпълнение. Съгласно забележка № 4 към посочената разпоредба тази такса
се определя единствено върху сумите по изпълнителния лист, без авансово
дължимите се такси.
В конкретния случай по изпълнителното дело липсват данни за събрана
сума след започване на изпълнението в погасяване на задължението до
момента на постановяване на атакуваното постановление. Ето защо не са
били налице предпоставки за определяне на окончателната такса по чл.26 от
Тарифата. Размерът на същата ще се определи и събере пропорционално в
зависимост от размера на постъпилите по висящото изпълнително дело суми
в погасяване на дълга независимо дали плащането ще се извърши на
взискателя или на ЧСИ. На този етап обаче таксата се явява преждевременно
определена като дължима от длъжника, поради което определената на това
основание окончателна такса от ЧСИ в постановлението е незаконосъобразна.
Постановлението в тази част следва да се отмени. Отделно следва да се
отбележи, че неправилно в размера на цялото вземане по изпълнителния
4
лист, е включена сумата от 489,60 лв. с ДДС – платени съдебно-изпълнителни
разноски по изпълнително дело №810/2011г. С прекратяването на посоченото
изпълнително дело поради перемпция взискателят е загубил възможността да
получи сторените в същото производство разноски. Включването им като
задължение в новообразуваното изпълнително дело е незаконосъобразно. При
това следва и извода, че и размерът на таксата чл.26 от Тарифата е
неправилно определен.
Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя,
разноски за настоящото производство не се дължат. По общо правило
отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала
причина за завеждане на делото - чл.78, ал.1-3 и чл.79 от ГПК. В случая обаче
се касае за проверка на действията на самия съдебен изпълнител, за чиято
незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради
което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за
разноските в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ да прекрати
производството по изпълнително дело №20207370401344, обективиран в
постановление от 18.02.2021 г.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Р. АТ., ЕГН ********** от гр.Д. по
изпълнително дело №20207370401344, постановление от 02.07.2021 г., с
което са определени разноските по изпълнението, в частта в която в тежест на
длъжника са възложени разноските по изпълнението, както следва:
пропорционална такса, дължима сума по чл.26 от ТТРЗЧСИ – 211,80 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.1, пр.2-ро от
ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6