№ 17206
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110126668 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от А. В. П., с ЕГН **********,
с адрес: гр. С..., чрез адв. К. П. от САК, срещу „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С........., с която е предявен иск по чл. 439 ГПК, а именно: да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 6859,12
лв. (след допуснато изменение на размера на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно
определение от 12.03.2024 г.), от която: сумата от 4050 лв. – главница по договор №
..../20.03.2007 г., сключен с „Р (Б)“ ЕАД, ведно със законната лихва от 22.06.2016 г. до
окончателното изплащане; сумата от 1934,37 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2007
г. до 25.04.2012 г.; сумата от 874,75 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за които суми на 03.05.2017г. е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33611/2016
г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело №
20228580400208 по описа на ЧСИ У Д, с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ищецът А. П. основава исканията си на обстоятелството, че на 08.11.2022г. при справка по
своята банкова сметка в „Ц“АД е установил, че върху паричните му средства е наложен
запор по изпълнително дело № 20228580400208 по описа на ЧСИ У Д. При справка по
делото установил, че изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.06.2016г., издадена по ч. гр. д. № 33611/2016г. по описа на СРС, 45 състав.
Със заповедта е разпоредено длъжникът П. да плати на кредитора „Е“ ЕООД сумата 4050
лева - главница по договор № ..../20.03.2007г., сключен с „Р /Б/“ЕАД; сумата 1934. 37 лева -
договорна лихва за периода 20.03.2007г. - 25.04.2012г., законната лихва върху главницата от
22.06.2016г., както и разноски на стойност 874, 75 лева, от който 119, 69 лева - платена
1
държавна такса и 755, 06 лева - платено адвокатско възнаграждение. Общият размер на
задължението по изпълнителния лист и заповедта за изпълнение възлизала на 7733, 87 лева,
като по изпълнително дело № 208/2022г. на ЧСИ У Д сумата нарастнала с такси и разноски
на стойност 1228, 70 лева към 10.03.2022г., както и лихва за забава върху главницата в
размер на 2363, 64 лева за периода 22.06.2016г.-24.03.2022г.
Ищецът твърди, че заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 33611/2016г., СРС, 45 състав е
влязла в сила на 16.09.2016г. - 14 дни след залепване на уведомление до длъжника. С
получения изпълнителен лист взискателят е образувал изпълнително дело № 208/2022г. на
25.01.2022г., като първото действие по делото било изпращане на запорно съобщение до
„Ц“АД на 10.03.2022г. Тоест от влизане в сила на заповедта за изпълнение до първото
действие, с което се прекъсва давността по издадения изпълнителен титул е изминал период
от пет години, пет месеца и двадесет и пет дни, който надхвърля значително предвидения в
чл.110 ЗЗД. Затова ищецът счита, че правото за принудително изпълнение е погасено по
давност.
Предявения иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба чрез юрк. М М, с който оспорва
изцяло предявения иск. Не спори, че в случая е приложима общата петгодишна погасителна
давност, като са били образувани изпълнителни дела с поискани и предприети редица
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. На 31.05.2017г. бил наложен
запор върху банкова сметка на длъжника, а с молба от 27.05.2019 г. взискателят направил
искане за предприемане на нови изпълнителни действия чрез нов изпълнителен способ по
делото, като се насрочи дата за опис на движими вещи на адрес на длъжника. На 25.11.2021
г. изпълнителното производство по изп. дело № 1325/2017г. било прекратено с влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител, на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, поради
настъпила перемпция, като преди изтичане на давностния срок, взискателят изтеглил
изпълнителният лист от делото и въз основа на същия изпълнителен титул, на 25.01.2022г.
било образувано ново изп. дело № 208/2022г. по описа на ЧСИ Д. Поддържа, че с подаването
на молбата от 25.01.2022 г. за образуване по изп. дело 208/2022г. давността била прекъсната,
тъй като със същата било направено искане за предприемане на изпълнителни действия
срещу длъжника, като се извърши справка в РБСС на БНБ и да се наложи запор върху
банковите му сметки. В изпълнение на поискания способ от взискателя, на 10.03.2022 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Ц“ АД, с което бил наложен запор
върху всички вземания на ищеца по банкови сметки, сейфове и касети до размера на дълга
по делото. На 12.12.2022 г., в резултат от наложения запор била удържана сумата от 606,53
лв., което също прекъснало давността, тъй като постъпленията по делото представлявали
действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. С молба от 05.02.2024 г.
взискателят поискал да бъде предприет нов изпълнителен способ – да се извърши справка в
ТП на НОИ и РБСС на БНБ, както и да се наложат запори върху установените вземания от
трудовите правоотношения и банковите сметки на ищеца. На 29.02.2024 г. били наложени
запори върху банковите и разплащателни сметки на ищеца, открити при „П“ АД и „П“ АД,
2
което представлявало последното законосъобразно изпълнително действие, довело до
прекъсване на давностния срок. Сочи, че давността е била спряна за периода от 13.03.2020 г.
до 21.05.2020 г. на основание ЗМДВИП. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че
срещу А. В. П. е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 33611/2016 г. по описа на СРС,
45 с-в, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.
дело № 20228580400208 по описа на ЧСИ У Д, с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, за посочените в исковата молба суми и основания.
Като доказателство по делото е прието сверено копие на изп. дело № 20178580400658 по
описа на ЧСИ Боряна Николова към което на 04.06.2018г. с нарочен протокол е
присъединено изп. дело № 20178580401325 и изпълнението по двете дела е продължило под
№ 20178580400658 и по описа на ЧСИ У Д. Като доказателство е прието и сверено копие на
изп. дело № 20228580400208 по описа на ЧСИ У Д, което е образувано на 25.01.2022г. в
следствие на прекратяването на 01.10.2021г. на изп. дело № 20178580400658.
Предявения от А. В. П. срещу „Е“ ЕООД иск е допустим с оглед на обстоятелството, че
изпълнителното производство по изп. д. № 20228580400208 не е приключило, по същото
ищецът е длъжник, а ответникът е взискател по силата на договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 25.04.2012г. между „Р“ ЕАД и „Е“ ЕООД. Не се спори между страните,
а са представени и доказателства, че процесното вземане е част от предмета на договора за
цесия.
Разгледан по същество предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК е
неоснователен, поради следното:
Процесното вземане е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 33611/2016г. по описа на СРС и влязла в сила на
16.09.2016г. Въз основа на същата е издаден изпълнителен лист от 03.05.2017г., по който са
образувани и протекли посочените по-горе изп. дело № 20178580400658 и изп. д. №
20228580400208 по описа на ЧСИ У Д. Давността, с изтичането на която процесното вземане
се погасява е 5-годишна. Същата е започнала да тече от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 16.09.2016г. и е прекъсвана на осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД с
действията на съдебния изпълнител, предприети за принудително изпълнение, а именно: на
29.03.2017г. с наложения запор на вземанията по банкови сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ ЕАД; на 07.04.2017г. с наложения запор на вземанията по банкови сметки на
длъжника в „Юробанк Б“ АД; на 20.04.2017г. с наложения запор на вземанията по банкови
сметки на длъжника в „Експресбанк“ АД; на 10.03.2022г., когато е наложен запор на
вземанията по банкова сметка на длъжника в „Ц“ АД; на 29.02.2024г. с наложения запор на
вземанията по банкови сметки на длъжника в „П“ АД и на 11.03.2024г. с наложения запор на
вземанията по банкови сметки на длъжника в „П“ АД.
3
Перемирането на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на изп. д. № 20178580400658 на
01.10.2021г. не е заличило действието на прекъсване на давността, настъпило с
предприетите от по-рано действия по принудително изпълнение. Перемпцията и давността
са отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.
Видно е от изложеното, че давността за погасяване на процесното вземане, която е
започнала да тече от 16.09.2016г., до образуване на настоящото дело на 17.05.2023г. е била
прекъсвана осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД в пределите на 5-годишния давностен срок, с
предприемане на действия по принудително изпълнение, поради което вземането на
длъжника по изпълнителния лист от 03.05.2017г. не е погасено по давност. Защото давността
по смисъла на приетото в т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се
прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на
кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и
оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./ Поради това,
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с
чл. 78, ал.8 от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от А. В. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С..., чрез адв. К. П. от САК, срещу „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С........., на осн. чл. 439 от ГПК, а именно: да се признае за установено
спрямо „Е“ ЕООД, че А. В. П. не му дължи сума в размер на 6859,12 лв. (след допуснато
изменение на размера на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от
12.03.2024 г.), от която: сумата от 4050 лв. – главница по договор № ..../20.03.2007 г., сключен
с „Р (Б)“ ЕАД, ведно със законната лихва от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане;
сумата от 1934,37 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2007 г. до 25.04.2012 г.; сумата
от 874,75 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които на
03.05.2017г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33611/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 45 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело №
20228580400208 по описа на ЧСИ У Д, с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА А. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. К. П. от САК, да плати
на „Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........., на осн. чл.
4
78, ал.3, във вр. с ал. 8 от ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5