Р Е Ш Е Н И Е № 306
гр.Пловдив, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2807/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.****, чрез
юрисконсулт Б.Р. срещу решение № 3561/27.09.2019 г. по гр.д. № 14390/2018г. по описа на РС
Пловдив, с което са отхвърлени предявените от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, гр.**** против Й.Г. М. обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Й.Г. М. дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, сумата от 500,93 лева – главница по договор за
потребителски кредит № **** от ****, сключен с „Провидент Файненшъл България“
ООД, вземането по който е цедирано на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с договор от 19.05.2017 г. за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия/; сумата от 68,43 лева –договорна лихва за периода от
20.05.2016 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 17,36 лева – такса за оценка на досие
за периода от 08.07.2016 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 329,69 лева – такса за
услуга „Кредит у дома" за периода от 13.05.2016 г. до 21.10.2016 г.;
сумата от 44,60 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г.
/датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда –
03.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението – 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3452/ 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5666 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, І бр.с.
Решението се обжалва обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като според жалбоподателя е налице
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, като се сочи, че фактът
кога и от кой е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение
за основателността на иска. Сочи се съдебна практика в тази насока, в това
число и за връчването на съобщение чрез особен представител. Иска се отмяна на
решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от особения представител на въззиваемия, с който се иска потвърждаване на
съдебното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е установила,
че на 09.12.2015 г. между Й. М. в качеството на кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България“ ООД – кредитор е сключен договор за потребителски паричен
заем, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя сума в общ размер от 1000 лв. Уговорено е, че размерът на
седмичната погасителна вноска е 40,66лв., броят на вноските - 45,
периодичността на същите - седмични и първа дата на плащане – 16.12.2015г.
Срокът на заема е 45 седмици, фиксираният годишен лихвен процент – 29,73 %, общ
размер на всички плащания 1829,41 лв., годишен процент на разходите 49 %, като
е уговорена и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 642,80лв.
Ответникът чрез особения си представител е оспорил предоставянето на сумата по
кредита в полза на ответника, което възражение РС Пловдив правилно не
възприема, тъй като в чл.27 от договора клиентът е потвърдил получаването на
пълния размер на кредита
На 19.05.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на купувач – цесионер е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са
се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено на хартиен носител. В т. 7.1
от договора е уговорено, че цедентът дава съгласието си и упълномощава
цесионера да уведоми всички длъжници от него име, съгласно императивните
разпоредби на чл.99 ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 7. 2 от договора цесионерът се задължава да изпрати
уведомителните писма до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
два месеца, считано от датата на получаване на пълномощното.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че РС Пловдив неправилно е приел, че съобщението за извършената
цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД не може да се връчи на особения представител на
длъжника в рамките на иска по чл.422 от ГПК. РС Пловдив приема, че особеният представител може да извършва
всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение е недопустимо. ОС Пловдив приема
противното схващане, а именно, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – така и решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г. на І т.о. Освен това в казуса
кредиторът е положил всички възможни усилия да намери длъжника на посочения от
него адрес в гр.**** и не е успял, защото същият вече не живее на постоянния и
настоящия си адрес, видно от справката от НБД Население /л.42/, като няма и
регистрирани трудови договори на територията на страната /л.41/. Като при това
положение кредитора и да иска не може да връчи никакво съобщение на длъжника по
договора за кредит. Ето защо недобросъвестното поведение на длъжника и неговото
укриване от кредитора се явява злоупотреба с право, от което същият не може да
черпи или да ограничава правата на съконтрахента си по изричната норма на чл.57
ал.2 от КРБ. Поради това въззивният съд намира съобщението за цесия за редовно
връчено. Ето защо ищецът е действителен кредитор на ответника и има право да си
претендира правата по процесния договор за потребителски кредит.
Сключения между страните договор
за кредит е нищожен, на основание чл.22 във вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, защото ГПР
е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Към 01.01.2015г. ОЛП е бил 0,01 %, а размера на законната
лихва за просрочени задължения в лева е бил 10,01%. Тоест ГПР не е могъл да надвишава
50,05 %. В договора е предвиден ГПР в размер на 49 %, но в него не е включена
таксата за услуга Кредит у дома в абсолютен размер от 642,80 лв. Тази такса
предвиждаща седмично събиране на вноските по кредита по местоживеене на клиента
е дерогиране на диспозитивната норма на чл.68 б.“а“ от ЗЗД по силата на
договора. За тази услуга на клиента обаче се събира такса от кредитора, което
автоматично а я превръща в тежест за клиента и оскъпява кредита. По силата на
чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР включва всички разходи по кредита в това число комисионни
и възнаграждения от всякакъв вид, каквото възнаграждение се явява и таксата за
услугата кредит у дома. Тази такса не е сред изрично включените разходи по
чл.19 ал.3 от ЗПК, които не се калкулират в ГПР. Ето защо при включване на тази
такса в ГПР, същият значително надхвърля 50,05%. При това положение не е
спазена нормата на чл.11 т.10 от ЗПК и размера на ГПР е неправилно и подвеждащо
клиента изчислен, ето защо на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Като по
силата чл.23 от ЗПК Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ищецът е
признал в исковата си молба, че до завеждане на иска ответникът му е платил
общо 913 лева включително, главница, лихва и такса кредит у дома. Ето защо
ответникът дължи само неизплатената чиста стойност на кредита от 87 лева, както
и законната лихва за забава върху тази сума от датата на входиране на
заявлението – 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В тази
част искът е основателен и решението следва да се отмени частично в тази му частта като се уважи иска за главницата
само за сумата от 87 лева и законната лихва. В останалата част искът правилно е
бил отхвърлен от РС Пловдив и следва решението в тази му част да се потвърди.
В полза на жалбоподателя "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно на уважената
част от иска в размер на 9 %, а на въззиваемия се дължат разноски в размер на
91 %, каквито той не е правил. Видно от списъка за разноските /л.100/ разноски за заповедното
производство са 25 лв. държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноските
за първата инстанция за ищеца са 225 лв. държавна такса /л.35/, 300 лв. депозит
за особен представител в първата инстанция /л.58/, 150 лева за експертиза
/л.85/ и 150 лева за юрисконсултски
хонорар в първата инстанция по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. За въззивната инстанция разноските са 125 лева за
държавна такса /л.14/, 200 лв. депозит за особен представител в тази инстанция /л.28/
и 150 лева за юрисконсултски хонорар във
въззивното производство по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Или общо разноски – 1375 лева, от които на ищеца се присъждат
9% или общо 123,75 лв. за разноски за заповедното, първоинстанционното и
въззивното дело.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3561/27.09.2019 г. по
гр.д. № 14390/2018г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО е отхвърлен иска предявен от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, гр.**** против Й.Г. М. с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240,
чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Й.Г.
М. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, сумата до 87 лева – главница по договор
за потребителски кредит № ********* от 09.12.2015 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД и чиста стойност на дълга по чл.23 от ЗПК, вземането по
който е цедирано на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор
от 19.05.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, и законната
лихва за забава върху тази сума от датата на входиране на заявлението –
04.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Г. М., ЕГН
**********,*** дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление гр.****, сумата от 87 лева – чиста стойност на кредита по чл.23 от ЗПК и
главница по договор за потребителски кредит № **** от ****, сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземането по който е цедирано на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор от 19.05.2017г. за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, както и законната лихва за забава
върху тази сума от датата на входиране на заявлението – 04.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК
№ 3452/ 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5666 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Пловдив, І бр.с.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3561/27.09.2019
г. по гр.д. № 14390/2018г. по описа на РС Пловдив, В ОСТАНАЛИТЕ МУ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Й.Г. М., ЕГН **********,*** да
заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** сумата от общо 123,75 лв. за разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.