Р Е Ш Е Н И
Е
№ 21
гр.Силистра, 27.02.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Р.
ЧЛЕНОВЕ: В.М.
С.С.
при секретаря С.Д. и с участието на зам. окръжния прокурор
Д.Н., като разгледа докладваното от съдия С.С. КАНД № 16 по описа за 2008
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК и чл.
348 НПК.
С Решение № 196/17.12.2008 г., постановено по АНД № 180/2008 г. по описа на Районен съд - Дулово, е отменено НП № 39/19.06.2008 г., на Директор на Държавно ловно стопанство „*****” гр. *****, обл. ******, с което е наложена глоба в размер на 100.00 лева и наложено наказание „лишаване то право на ловуване за срок от една година” на Д.К.К., с ЕГН:**********,***„****” №***, както и постановил отнемане в полза на държавата, вещите послужили за извършаване на нарушението, а именно един брой ловна пушка марка”*****” кал.****, с №****, уред за нощно виждане и шест броя лавни патрони кал. *** за нарушение на чл. 84, ал.2, във вр. с ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, за това, че ловува без билет за лов и разрешително за лов в забранено време и използвал забранени средства. Съдът е приел, че няма извършено нарушение от страна на наказаното лице, за което е подведен да отговаря, не осъществява състав на административно нарушение по чл. 84, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗЛОД.
Недоволни от така постановеното решение е останал жалбоподателят - Директор на ДЛС”***” гр. ****, който в законния срок обжалва решението, като е направено оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени решението на ДРС.
Ответната страна по жалбата моли да се остави решението на ДРС в сила, като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура - Силистра дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че не са налице данни за нарушение на материалния закон, като правилно фактическите констатации на административния орган са преценени от съда и е прието, че не е осъществено нарушение на чл. 84, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЛОД. Дава заключение да се потвърди решението на ДРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства пред първата инстанция, становищата на страните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежно легитимно лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съображенията за това са следните: Касаторът сочи, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, след като не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което решението се явява необосновано; навеждат се доводи и за съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, което е довело и до постановяване на неправилен съдебен акт. Настоява се да се отмени решението на ДРС, с оглед правомощията на касационната инстанция - чл. 222 АПК.
Оплакването за необсъждане на всички доказателства по делото е неоснователно. Съдът е изложил мотиви в тази насока, като е обсъдил всички писмени доказателства, събрани от административно-наказващия орган, и тези, представени в съдебно заседание. Изводите обаче, които е направил, обсъждайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, не кореспондират с тях. С оглед на изискването на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК, към касационната инстанция относно случаите, когато отмени решението, Административен съд - Силистра, следва да се произнесе по същество. В случая, материалният спор може да бъде решен, без да е необходимо извършването на нови процесуални действия, понеже ДРС е установил действителната фактическа обстановка и отстраняването на грешката на районния съдия не налага нови правни действия - то е чисто интелектуална дейност и може да бъде извършено от самата касационна инстанция.По делото безспорно е установено, че на ****2008 год. св. Т.П. на длъжност горски стражар при ДЛС”****” гр. ***, при изпълнение на служебните си задължения и при обход на държавния ловен комплекс в отдел ****, в около 19.00 часа видял лек автомобил марка „*****”.След предприетите действия по установяване на нарушителя, около 02.00 часа, при напускане на посочения отдел, автомобила управляван от Д.К. е спрян от служители на РУ на МВР гр. **** които пристигнали за съдействие на горските стражари. За констатираното обстоятелство, е съставен констативен протокол в обстоятелствената част на който е описано мястото, времето, средствата предназначени за лов, а именно ловна пушка, уред за нощно виждане както и патрони от същия калибър на оръжието, които са били иззети от ***** - младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. ***.
За да мотивира несъставомерност на деянието в което е обвинен К., съдът е приел за безспорно установена изложената от наказаното лице в хода на съдебното следствие, а именно – присъствието му в ловния участък е бил с намерение за отдих сред природата, като намерените ловна пушка и патрони се намирали в автомобила през цялото време на престоя.
Направените изводи от съда обаче не кореспондират с доказателствата по делото. Съдът е възприел за достоверна изложената фактическа обстановка, като е игнорирал показанията на свидетелите Т.П. и П.С. които подробно и непротиворечиво обясняват пред съда за това, че пушката е била с поставено устройство за нощно наблюдение което при предаването и на длъжностните лица е свалено от цевите. Това обстоятелство по категоричен начин опровергава защитната теза на наказаното лице, че престоя в ловния участък е било само с уреда за нощно виждане, а оръжието е останало в автомобила.Съдът неоснователно е игнорирал и обстоятелството, че в хода на проверката К. е обяснил на длъжностните лица, че пребиваването му в ловния участък е с цел ловуване на вреден дивеч. Изявлението е отразено от К. който саморъчно е записал в съставения констативен протокол По делото не са представени доказателства от които да е видно, че К. е имал разрешително за индивидуален лов.
Неправилно съдът е намерил, че в предсъдебната фаза на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като е ограничено правото на защита на наказаното лица поради това, че обвинението е останало неясно тъй като в наказателното постановление не е посочената формата на изпълнителното деяние „ловуване”. В разпоредбата на чл. 43 от ЗЛОД се съдържа легална дефиниция на понятието "ловуване", като ал. 3, т. 1 сочи, че „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не”. Ловуването без редовно заверен билет за лов, без писмено разрешително за ловуване и в забранено за лов време и място е административно нарушение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице по смисъла на чл. 96, ал. 1, предл. 1 от ЗЛОД. Видно от представената Заповед № ****/23.05.2008 год. на председателя на Държавна агенция по горите е делегирал права на директорите на държавни лесничейства и горски стопанства да издават наказателни постановления за съставени актове по ЗЛОД т. е. административното наказание е наложено от лице по чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, във връзка с чл. 96, ал. 1, предл. 2 от ЗЛОД. Относно това обстоятелство, съдът от своя страна също следва да е активен участник за изясняване на релевантните факти и установяване на обективната истина, а в случая, районният съд е направил правните си изводи, относно липса на процесуална легитимация на административнонаказващият орган да прояви активност да установи релевантните факти е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка.
Ето защо, съдът счита, че доводите, развити от жалбоподателя за наличие на противоречие с материалния закон, са доказани и като такива, следва да се уважат. Наказаното лице е осъществило състава на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД от страна на жалбоподателя и е основание за реализирането на неговата административно-наказателната отговорност. При определяне на административното наказание, наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона, равняваща се на установения в него минимум, а при индивидуализирането на наложеното наказание глоба, определена в минималния размер, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, е преценил правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 196/17.12.2008 г., постановено по АНД № 180/2008 г. на Дуловски районен съд.
Потвърждава наказателно постановление № 39/19.06.2008 г. на директора на Държавно ловно стопанство „****” гр. ****, обл. ****.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.