Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2532/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон ТЗ).
Образувано е по жалба на Л.И.П., ЕГН **********,***, срещу Заповед № СД-06-48 от 07.07.2021 г. на Министъра на правосъдието, с която е наредено изключването на оспорващата от утвърдения със Заповед № ЛС-04-72 от 06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, включена в списъка със Заповед № ЛС-И-545 от 14.05.2014 г. на Министъра на правосъдието.
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изтъква се, че нормата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ определя като основание за изключване от въпросния списък неплащането на поне две ежегодни вноски за професионална квалификация. Според оспорващия, по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да не се прилага чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. В подкрепа на твърдението си, че обжалваната заповед не съответства на целта на закона, оспорващият са позовава на обстоятелството, че неплащането на вноска за професионална квалификация не попада в изискванията на законодателя, които целят да гарантират правомерен статус и законосъобразно поведение на синдика. Изтъква се, че оспорващият подхожда с неразбиране и недоумение по отношение на различните срокове за заплащане на годишната вноска за професионална компетентност, определяни през различните години. Твърди се, че оспорваният акт не е в съответствие с целта на закона и поради това, че платената от жалбоподателката задължителната вноска за професионална квалификация за 2020 г. й е възстановена, поради невъзможност за организиране на ежегоден курс за квалификация на синдиците, предвид обявеното за територията на РБ извънредно положение, свързано с Ковид-19, а и вероятно и през 2021 г. синдиците може да бъдат лишени от правото си на ежегоден курс за квалификация. Обръща се внимание на това, че плащането на вноските в срок може да се осигури чрез несложна и бърза комуникация по електронен път на електронен адрес или чрез мобилна връзка. Искането е да се отмени оспорваната заповед. С писмена молба, оспорващата поддържа изложените в жалбата доводи и направените с нея искания, настоява, че жалбата й не е просрочена и претендира присъждане на направените от нея разноски по делото.
Ответникът – Министърът на правосъдието, с придружителното писмо, с което изпраща (първоначално на Върховния административен съд) административната преписка, застъпва становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на оспорвания акт и за неоснователност на възраженията на жалбоподателката. Пред АдмС – Варна ответникът представя писмено становище за недопустимост на оспорването като просрочено и алтернативно за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че оспорващата не е изпълнила задължението си за заплащане на вноската за професионална компетентност за 2021 г. в нормативно определения срок до 31.03.2021 г., както и в допълнително предоставения й срок – до 15.06.2021 г. С първото писмено становище и в хода по същество гл. юриск. И.Т. - процесуален представител на ответника, отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл. 655а, ал. 2 ТЗ и чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, поради невнасяне на вноската за професионална квалификация за 2021 г. оспорващата - Л.И.П. е изключена от утвърдения списък на лицата, които могат да бъдат синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 11.01.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на делото с довод за просрочие на жалбата. Съдът констатира, че представеният от ответника пощенски плик, с който е изпратена жалбата в Министерство на правосъдието е с пощенско клеймо от 24.09.2021 г., от която дата е и представеният от оспорващата системен бон към известието за доставяне, поради което жалбата се явява подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, доколкото и заповедта е съобщена на оспорващата на 10.09.2021 г.
Производството по издаване на оспорваната заповед е започнато служебно.
С писмо с изх. № 92-38-27/03.06.2021 г. на зам.-министъра на правосъдието до оспорващата й е напомнено за задължението за заплащане на задължителната ежегодна вноска за професионална квалификация за 2021 г., като е определен срок до 15.06.2021 г. за заплащането й и е указано на оспорващата, че при невнасянето й ще бъдат предприети действия по изключването й от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ. Процесното писмо е изпратено на оспорващата по куриер и се е върнало с отбелязване в известието за доставяне, че пратката не е потърсена (л. 15-17 от делото на ВАС). Писмото е изпратено и на електронен адрес на оспорващата, като няма данни за потвърждаване на получаването му.
От извлечението от счетоводната програма за постъпилите по сметка на Министерство на правосъдието вноски за професионална квалификация на синдици за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., предоставена от Дирекция „Финанси и бюджет“ до Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“, се установява, че оспорващата не е внесла дължимата вноска за професионална квалификация за 2021 г. (л. 22-28 от делото на ВАС).
Няма спор по отношение на това, че със Заповед № ЛС-И-545 от 14.05.2014 г. на Министъра на правосъдието е допълнен утвърденият със Заповед № ЛС-04-72 от 06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието, Списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, с оспорващата, която успешно е издържала изпита за придобиване на квалификация за синдик.
С оспорваната заповед, позовавайки се на нормата на чл. 655а, ал. 1 ТЗ и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол на синдиците и определения срок до 31 март на всяка календарна година за изпълнение на задължението да се направи вноска за професионална квалификация в размер на една минимална работна заплата за страната и да се уведоми министъра на правосъдието и да представи доказателства, както и на обстоятелството, че не е налице изпълнение на това задължение от оспорващата за 2021 г. в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., е прието, че са налице основанията за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.
Оспорваната Заповед № СД-06-48 от 07.07.2021 г. е издадена от Министъра на правосъдието, т.е. постановена е от материално и териториално компетентен орган, доколкото именно Министърът на правосъдието е оправомощен да утвърждава списъка, респ. да включва и да изключва от списъка лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици (по арг. от чл. 655а, ал. 2, във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ).
От посочените в оспорваната заповед фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Спазена е установената форма – актът е писмен и мотивиран.
Налице е обаче съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, които обуславят и извод за несъответствие на акта с целта на закона.
Действащата редакция на Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не предвижда изрично задължение за министъра на правосъдието да уведомява синдиците за невнесени от тях ежегодни вноски за професионално обучение и да отправя показа за доброволно изпълнение. Доколкото обаче става въпрос за завършване на процесното производство с издаване на административен акт, то за министъра на правосъдието е налице задължение, произтичащо от чл. 26, ал. 1 АПК – да уведоми синдика за отпочване на производство по издаване на административен акт, с който синдикът ще бъде изключен от списъка по чл. 655, ала. 2, т. 7 ТЗ, както и да му осигури възможност за участие в производството, както изискват нормите на чл. 34 и чл. 35 АПК.
В случая изпратеното от Министъра на правосъдието писмо до оспорващата, с което същата се уведомява за задължението й по чл. 655а, ал. 1 АПК и за неизпълнението му в срок, както и се определя нов срок за изпълнението му с указване на негативните последици от неизпълнението му – изключването от списъка на синдиците, няма данни да е получено от оспорващата. Известието за доставянето му се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена, а и няма потвърждение за получаването му от оспорващата на електронния й адрес. Неуведомяването на страната и неосигуряването на участието й в административното производство представлява нарушение на административнопроизводствените правила. За да е основание за отмяна на оспорвания акт обаче, същото следва да е съществено, т.е. да обуславя извод, че ако не бе допуснато, решението на административния орган би било друго. В случая, ако оспорващата беше надлежно уведомена, би имала възможност в допълнително определения й срок да заплати дължимата вноска за професионална компетентност и не би се стигнало до издаване на оспорваната заповед.
Несъобразяването на ответника с право на участие на оспорващата в административното производство, приключило с изключване от списъка на синдиците – мярка с краен интензитет на въздействие върху адресата на акта, съдът приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила – самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Извън посоченото основание за отмяна на процесния административен акт, следва да се посочи, че същият е постановен и в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 655а, ал. 1 ТЗ за синдика е въведено задължение да прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя с наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на дължимите вноски, по аргумент от чл. 655а, ал. 2 ТЗ е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.
С нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е определен размерът на ежегодната вноска, като в ал. 5 на същата разпоредба от наредбата е формулирано правилото, че невнасянето на вноската по ал. 1 е основание за изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2 , т. 7 ТЗ.
Законово основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ е невнасянето на повече от една годишна вноска за професионална квалификация. В разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ е употребено множествено число – „невнасянето на вноските”, а в наредбата използвано единствено число – „невнасяне на вноската”. Тоест подзаконовата разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен – ТЗ. Приложима е законовата норма - по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно които ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
Във фактическите и правни основания на оспорваната заповед, министърът на правосъдието е посочил, че жалбоподателката е изключена от списъка на синдиците, тъй като не е заплатила по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за 2021 г., т.е. не е заплатена само една вноска. Предвид посоченото по-горе, в случая не са били налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ за изключване на оспорващата от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. (В същия смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 7929 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 1574/2015 г., Решение № 6746 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 3787/2015 г. и др.)
С основание ответникът изтъква, че квалификацията на синдиците е процес, насочен към усвояване и повишаване на теоретичните знания и практическите умения и е задължителна за тях, като ежегодните вноски на синдиците имат за цел единствено осигуряването и провеждането на обучение, а нямат функция на такси за упражняване на професията синдик. Именно поради тази им функция законодателят предвижда незаплащането не на една, а на повече от една вноска за професионална компетентност да е основание за изключване от списъка на синдиците на лица, които отговарят на всички условия, регламентирани в чл. 655, ал. 2 ТЗ и придобили вече такава квалификация. Това тълкуване на нормата на чл. 665а , ал. 2 ТЗ е в съответствие с целта и духа на закона и отчита спецификата на института синдик.
Несъстоятелна е поддържаната от ответника теза, че ако се приеме като основание за изключване на лице от списъка на синдиците незаплащането на повече от една ежегодна вноска, това би довело до невъзможност за провеждане на обучението, поради липса на събрани средства. Предвид изискванията към синдиците и отредената им роля, не следва да се предполага масово незаплащане на годишните вноски за професионално обучение. Не следва да не се вземе в случая предвид и факта на наличие на усложнена епидемична обстановка с постоянно променящи се противоепидемични мерки, което действително създава предпоставки за непредвидимост по отношение възможността за провеждане на процесните задължителни обучения за повишаване на професионалната квалификация. Както и ответникът заявява, е налице принципно възстановяване на заплатените вноски за професионална квалификация за 2020 г. поради обективните пречки за провеждане на въпросните обучения на синдици.
Възраженията на оспорващата за неяснота по отношение на включването в обучението на синдиците, заплатили процесната вноска в различните крайни срокове през отделните години, не обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Задължение на синдика е да си заплаща вноската в срок, а срокът е определен в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. - до 31 март на всяка календарна година синдикът е длъжен да направи вноска за професионална квалификация. Тоест срокът за заплащане на вноската е определен с подзаконов нормативен акт – наредба. Без значение за законосъобразността на оспорваната заповед е кои лица, заплатили до дадена дата вноските си, министърът на правосъдието и министърът на икономиката определят, че могат да участват в обученията, със заповедите за одобряване на Годишната програма на курсовете за обучение на синдици.
Изложеното обосновава извод, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие и с материалноправните норми – чл. 655а, ал. 2 ТЗ, и в несъответствие с целта на закона – да бъдат изключвани от списъка на синдиците лица, които трайно (повече от един път) не изпълняват задължението си за заплащане на ежегодна вноска за професионална квалификация, респ. обективират трайно нежелание за поддържане и надграждане на професионалната им компетентност като синдици.
Следва да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, поради нарушения на изискванията за административните актове, посочени в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на оспорващия за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 АПК на разноски по делото. Следва в полза на оспорващата да се присъди сумата в размер на 10 лева, какъвто е именно дължимият размер на държавната такса във връзка с обжалването на процесната по делото заповед. Заплатената над тази сума държавна такса по сметка на ВАС, не подлежи на репарирани по реда за присъждане на разноски.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № СД-06-48 от 07.07.2021 г. на Министъра на правосъдието, с която Л.И.П. е изключена от утвърдения със Заповед № ЛС-04-72 от 06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон.
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на Л.И.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща
платена държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: