№ 3992
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря А. Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110131333 по описа за 2021 година
Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че във връзка с щети на
застрахованото по застраховка Каско МПС Шевролет модел Камаро с рег.№ ., резултат от
ПТП на 15.07.2020 г., заплатил обезщетение в размер на 3675.62 лв. Щетите, изразяващи се
в изкривяване на лява задна джанта, били получени при ПТП, настъпило при попадане на
автомобила в дълбока необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр.
София, разклонение за включване в бул. Околовръстен път, в района на с. Казичене. Тъй
като на С. о. е възложено поддържането на общинските пътища, ищецът поканил о.та да му
възстанови платеното обезщетение, което ответникът не сторил въпреки изпратената
регресна покана с изх. № 92-14669/16.11.2020 г. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 3690.62 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
включени 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава от 03.06.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 199.91 лв.
за периода от 19.11.2020 г. до 01.06.2021 г. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. о. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е материалноправно легитимиран да
отговаря по исковете, защото участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, не се поддържа от
о.та, тъй като е част от републиканската пътна мрежа. Оспорва механизма на МПС, вината
на ответника в лицето на неговите служители, както и причинно-следствената връзка между
вредите и произшествието. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск за
процесните увреждания и твърди липса на основание за изплащане на застрахователното
обезщетение, а оттам и за възникване на правото на регрес. Оспорва размера на платеното
обезщетение, твърди че е завишено, както и че е следвало увредената част да се
отремонтира, а не заменя с нова. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП от водача
на автомобила поради движение с несъобразена скорост /нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП/.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49
1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл. 47-чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди,
както и правомерното изплащане на обезщетението по застраховка „Каско“. За уважаването
на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното
поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато
то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този смисъл
Постановление 9/1966 г. на ВС.
От представената по делото двустранно подписана полица се установява валидно
възникнало между ищеца и собственика на МПС - Шевролет модел Камаро с рег.№ .
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на
увреденото МПС. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Пълно каско,
която съгласно Общите условия включва като покрит риск и ПТП по време на движение
или в паркирано състояние. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на
увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор /26.10.2019-
25.10.2020 г./ е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е увреден автомобилът, предмет на застраховката – на 15.07.2020 г. при
движение в района на село Казичене по разклонение за включване в Околовръстен път, при
преминаване през необезопасена и необозначена дупка, била увредена задна дясна джанта
на автомобила. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени
доказателства, заключението на САТЕ и гласните такива. В показанията си свидетелят М.,
водач на увредения автомобил, е категоричен, че ПТП е настъпило на разклонение от
Казичене за включване към Околовръстния път поради попадане на автомобила в дупка на
пътното платно с широчина около един метър, която не била сигнализирана и обезопасена.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета
44012132018677/15.7.2020 г. При извършения от застрахователя оглед е констатирана
2
увредена задна дясна джанта лята, степен - за подмяна.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза описаните
щети са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите
рискове, за застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната вреда. По делото безспорно
се установи от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той като
застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната
сума – в размер на 3675.62 лв. за ремонт на автомобила. Въз основа на изложеното съдът
приема за доказано, че в срока на действие на сключената при ищеца имуществена
застраховка е реализиран покрит застрахователен риск - ПТП, в причинна връзка с което по
автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно
обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територията на С. о..
Това се установява и от приложената към отговора схема и при проверка на интернет
страницата на АПИ /карта на РПМ/, а именно че участъкът от пътя за включване в
Околовръстния път /който е част от РПМ и се поддържа от АПИ/, не е част от
републиканската пътна мрежа, а е общински път и по-конкретно попадащ на територията на
С. о.. Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е настъпило ПТП, се носи
от ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано „Поддържането на
пътищата“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е
конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от
допълнителните разпоредби към Закона за движение по пътищата, е посочено, че
«Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В този смисъл намираща се на пътното платно неравност - дупка представлява препятствие
по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен
ответникът, който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно.
Именно наличието на неравности по пътя води до извода за неизпълнение на задължението
на ответника по начин препятстващ и/или ограничаващ възникване на инциденти. Неговата
отговорност е обективна, независимо от наличието или липсата на вина на служителите му
или на наетите от него лица, които да следят за изправността на пътното платно. Като не е
изпълнил задължението си за осигуряване на безопасно движение, ответникът е осъществил
състава на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД и носи отговорност за причинените от
това вреди.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице
предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на
пострадалия срещу причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно
право е равен на по-малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
3
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 3675.62
лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената от вещото лице
стойност на вредите се съизмерява регресното право на ищеца, като следва да се прибавят и
направените ликвидационни разноски от 15 лв., общо 3690.62 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена с атмосферните условия, състоянието и
особеностите на пътя скорост, при която да не е могъл своевременно да забележи
намиращата се на пътното платно неравност и да предприеме необходимата за избягването й
маневра. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото от
ответника обезщетение за обезвреда.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и претенцията за
лихва. Ищецът е уведомил ответника за събитието с предявяване на регресна покана
връчена на 18.11.2020 г. Приложение следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който
забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от отправяне на претенцията. В случая
срокът е изтекъл на 18.12.2020 г. Считано от 19.12.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва до 2.6.2021 г., което възлиза на 170.18 лв.
Искът следва да се уважи за този размер и отхвърли за разликата до предявените 199.91 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от
направени разноски за държавна такса 197.64 лв., депозит вещо лице 250 лв., депозит
свидетел 20 лв. и адвокатско възнаграждение 488 лв., дължими са 948.34 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение /от 150 лв./ - в размер на 1.15 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр. София, ., представлявана от кмета на о.та, ДА ЗАПЛАТИ
НА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 3690.62 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП
настъпило на 15.07.2020 г. в гр. София /разклонение от с.Казичене за включване към
Околовръстния път/, ведно със законната лихва считано от 03.06.2021 г. до окончателното й
4
изплащане, и сумата от 170.18 лв. обезщетение за забава за периода от 19.12.2020 г. до
2.6.2021 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 948.34 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 170.18 лв. до предявените 199.91 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., ДА ЗАПЛАТИ НА С. о., с адрес: гр. София, ., представлявана от кмета на о.та, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1.15 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5