Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 27 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 13.09.2018 г. в състав:
Районен съдия: И. Иванов
при
секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 2185 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от М.Л.П.
с ЕГН ********** *** срещу „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Йерусалим“ № 12.
Предявените с исковата молба и допълнителна искова
молба с вх. № 7846/30.05.2018 г. на Врачански районен съд обективно кумулативно
съединени трудови осъдителни искове са следните:
иск по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за изплащане на трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв., дължимо за
месец февруари 2018 г.;
иск по чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата 581,00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа след прекратяване на
трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието;
иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 110,00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 4 работни дни.
Твърди се, че ответникът е бил работодател на ищеца от
2017 г. до 01.03.2018 г., от която дата трудовото правоотношение между страните
било прекратено със заповед № 11/01.02.2018 г. на законния представител на
ответното дружество, поради закриване на част от предприятието, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като до подаването на исковата молба работодателят
не е изплатил горепосоченото дължимо трудово възнаграждение и обезщетения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ес Бе Ге
Секюрити“ ЕООД гр. София, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не
е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не
изразява становище по исковете.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна.
Между страните не е спорно, а се установява и от представения
препис-извлечение от трудова книжка на ищеца (стр. 22-23 от същата), че
страните са били в трудово правоотношение и ищецът М.П. е заемал в ответното
дружество, отдел „Центромет“ гр. Враца, длъжността „охранител” в периода от 22.12.2017
г. до 01.03.2018 г., като със заповед на работодателя № 11/01.02.2018 г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради закриване на част от предприятието.
Със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е разпоредено от работодателя да се изплати на ищеца обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец, както и да се изплати на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че размерът на дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за месец февруари 2018 г. е сума в размер на 460,00 лв. Дължимото
на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 518,00 лв., а
дължимото на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 110,00
лв. Липсва частично погасяване както на дължимото трудово възнаграждение, така
и на дължимите обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Вещото лице е посочило изрично, че въпреки отправените многократни покани
ответното дружество не е оказало необходимото съдействие за изготвяне на
експертизата и не е предоставило необходимите счетоводни документи за
установяване на размера на дължимите на ищеца суми за трудово възнаграждение и
обезщетения.
От правна страна.
Установява се от представените с исковата молба
препис-извлечение от трудова книжка на ищеца и заповед № 11/01.02.2018 г., че в
периода от 22.12.2017 г. до 01.03.2018 г. ищецът М.П. е работил по безсрочно
трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „охранител”, като
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради закриване на част от предприятието.
Със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е разпоредено от работодателя да се изплати на ищеца обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск.
От приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи на ищеца:
трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г. в размер на 460,00 лв., обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 581,00 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ в размер на 110,00 лв.
Доказателствата по делото са напълно еднопосочни и
непротиворечиви и се възприемат от съда.
Съдът преценява липсата на съдействие от страна на
ответното дружество за събиране на допуснато от съда доказателство – изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза като недобросъвестно поведение, създаващо пречка
за събиране на същото доказателство и на основание чл. 161 от ГПК, с оглед
всички обстоятелства по делото (напускането от страна на всички представители
на ответника на адреса, посочен в Търговския регистър и фактическият отказ да
бъдат предоставени относими към делото първични счетоводни документи, въпреки
редовното уведомяване на управителя на ответното дружество на електронен адрес)
и на основание чл. 161 от ГПК приема, че дължимите от ответника на ищеца суми
за трудово възнаграждение и обезщетения са с размерите, претендирани с исковата
молба.
Положеният труд по трудовото правоотношение е
възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи насрещна
престация – трудово възнаграждение.
Ето защо, при съобразяване на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и прилагането на последиците на чл. 161 от ГПК, съдът
намира исковете по чл. 245, ал.
1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, по чл. 222, ал. 1 от КТ и обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за изцяло основателни, като същите следва да бъдат уважени
така, както са предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69,
т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Врачански районен съд разноските, направени в исковото производство-държавна
такса по сметка на Врачански районен съд в размер на 150,00 лв. (50,00 лв. по
иска за неизплатено трудово възнаграждение, 50,00 лв. по иска за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и 50,00 лв.
по иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ), както и сумата 108,06
лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, ул.
„Йерусалим“ № 12 да заплати на М.Л.П. с ЕГН ********** *** сумата 460,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2018
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 1 от КТ „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Йерусалим“ № 12 да заплати на М.Л.П.
с ЕГН ********** *** сумата 581,00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа след прекратяване на
трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Йерусалим“ № 12 да заплати на М.Л.П.
с ЕГН ********** *** сумата 110,00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 4 работни дни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Йерусалим“ № 12 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 150,00 лева-дължима държавна такса за образуване на делото, както и
сумата 108,06 лева-направени от
бюджета на съда разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В
ЧАСТТА за присъдените трудово възнаграждение и обезщетения за работа на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: