Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на единадесети
юни
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14364 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.З.Й. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на ГПК, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.12.2015
г. в гр. Варна, С.А.Х., при управление на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******, при нарушение на правилата за
движение-чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с 84,13 км/ч в населено място и
чл.20, ал.1 от ЗДвП-не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е
управлявал и по такъв начин по непредпазливост причинил смъртта на возещия се с
него пътник-син на ищеца З.А.З.. Поддържа се, че вината на водача е установена
с влязла в сила на 23.06.2017 г. Присъда № 39/07.06.2017 г. по н.о.х.д. №
423/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 02115002296620, валидна до 08.09.2016 г.
Поддържа се, че ответникът предложил спогодба за 70 000 лв., която сума ищецът
намира за занижена. Поддържа се, че загубата на ищеца е тежка, загубил
единствения си син и това причинява болка и празнота, които никой и с нищо не
може да запълни и облекчи.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му З.А.З., които са пряка
и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 14.12.2015 г. в гр. Варна,
виновно причинено от водача на на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.”
АД със застрахователна полица № 02115002296620, валидна до 08.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта-14.12.2015
г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Илиев, преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни приложени към отговора.
Оспорва иска изцяло по основание
и размер. Оспорва да е причинен деликт. Прави
възражение за съпричиняване с твърдението, че
починалият е бил без поставен предпазен колан, като носенето му би го
предпазило от несъвместимите с живота травми, които е получил или би ограничило
в значителна степен техния брой и интензитет до степен неопасна за живота. На
следващо място се е качил в автомобил управляван от неправоспособен водач, като
по този начин се е поставил в превишен риск. Оспорва претенцията по размер като
завишена
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения
и възражения заявени от ответника с отговора му.
Ответникът не е депозирал
допълнителен отговор..
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание, редовно призован не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлата в сила на 23.06.2017
г. Присъда № 39 от 07.06.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 423/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, С.А.Х. е признат за
виновен в това, че на 14.12.2015 г. в гр.Варна, при управление на л.а.м.
„Фолксваген поло“ с рег. № ******, нарушил правилата
за движение-чл.21, т.1 от ЗДвП, като се движел с превишена над разрешената
скорост, а именно с 84,13 км/ч, чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато управляваното от него превозно средство и по непредпазливост
причинил смъртта на З.А.З., като деецът е управлявал МПС без да има
необходимата правоспособност.
От приетата по делото
застрахователна полица № BG/02/115002296620 с действие от 09.09.2015 г. до 08.09.2016 г., се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 14.12.2015 г. с ответното дружество,
по отношение л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******.
На 01.08.2017 г. ищецът предявил
пред ответното дружество застрахователната си претенция, но до момента
ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
От удостоверение за родствени
връзки изх. № 057256 от 30.06.2016 г. на Община Варна, се установява, че ищецът
е баща на починалия З.А.З..
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило
следствие на внезапно отклоняване на лек автомобил Фолксваген поло рязко на дясно. Установява се, че при движение със
скорост от 84,13 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара при рязкото отклоняване на дясно на автомобила. Такава
възможност би имал, ако бе управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причина за смъртта на З.А.З. е тежка черепно-мозъчна травма с
контузия на мозъчния ствол. Между уврежданията получени при ПТП и причината за
смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че от отразеното в медицинската документация не може
да се направи аргументиран извод дали по време на ПТП З. е бил с правилно
поставен предпазен колан. Установява се, че при този механизъм на настъпване на
произшествието, уврежданията по автомобила, независимо дали пострадалия е бил
или не с правилно поставен предпазен колан, е било възможно настъпването на
смъртен изход. По време на произшествието пострадалият З. е бил пътник в лекия
автомобил на предна дясна седалка, която е оборудвана с триточков инерционен
колан.
Във връзка с оспорения от
ответника извод на комплексната експертиза, че смъртта би настъпила независимо
дали пострадалият е бил или не е бил с поставен предпазен колан, по делото е
изслушано и прието заключението на повторна комплексна СМЕ и САТЕ. Съобразно
това заключение локализацията и видът на травмите отговарят на действие на
твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане с такива, като
отговарят на механизма на ПТП. Липсва описание на характерни травми, които да
се свържат директно с поставен предпазен колан, но при конкретния механизъм на
ПТП и времето на настъпване на произшествието /средата на декември, период
свързан с носене на дебело облекло/ е малко вероятно такива да се получат.
Установява се, че ударът е настъпил между тавана на автомобила и дървото.
Таванът на автомобила е силно деформиран, което е наложило неговото изрязване
от спасителните екипи. По този начин поставянето на предпазния колан не би
могло да ограничи настъпилите несъвместими с живота травми по пострадалия З.З..
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката К.З.П.-сестра на ищеца, която установява че ищецът
понесъл много зле смъртта на сина си. Не се хранел, не искал никого да вижда.
Здравословното му състояние се влошило, като три пъти лежал в болница. Започнал
да злоупотребява с алкохола. Свидетелката установява, че и към момента ищецът не
е преживял загубата на сина си, чувства се зле. На мястото на произшествието
колегите на ищеца сложили кръст, цветя и той всеки ден минава, защото оттам е
пътят му за работа. Ходи редовно на гробища. Бащата и синът били близки.
Починалият дълго време работил в Гърция, но казал, че ще остане в България.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С оглед наличието на влязла в
сила присъда на наказателния съд и на основание чл.300 ГПК, съобразно която
разпоредба, влязлата в сила
присъда на
наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно установени по делото деяние,
авторството и виновното поведение на водача С.А.Х. и настъпилата в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение смърт на З.А.З..
Установява се и
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.12.2015 г. между
прекия причинител и ответника-застраховател.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат
от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност",
са безспорно установени.
С оглед ангажираните
доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка
причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на сина на ищеца.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като
след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./,
а именно: 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., приложими към
датата на процесното ПТП. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищеца/ следва да се отчитат
като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този
смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
смъртта на сина си болки
и страдания, отчита степента на преживяваните
от него отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността между баща и син,
прекрасните отношения между тях, отчита
и депресираното състояние на ищеца след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва от
загубата, трябва да бъдат отчетени
при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид изложените
съображения настоящият съдебен състав
счита, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение
се явява справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера на 120 000
лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 150 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Т.е. приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено
от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да
е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане
от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем.
Ответникът и с така
ангажираните доказателства
не успя да докаже знание у пострадалия, че се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен. От друга страна и двете приети по делото експертизи-основна и
повторна, са категорични,
че леталният изход при този механизъм на произшествието, би настъпил
независимо от обстоятелството дали пострадалият е бил или не е бил с правилно
поставен предпазен колан.
Ето защо възражението за принос
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху
главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност
и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271,
ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1,
предл. второ
КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 120 000 лв., считано от датата на увреждане-14.12.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от такса и
разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, не е правил разноски, поради
което такива не се присъждат.
Видно от приложения договор за
правна помощ и съдействие от 28.06.2016 г.-чл.2, адвокат Ц.И. предоставя
адвокатски услуги безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат И.адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
При материален интерес от 150 000
лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по реда на
чл.7, ал.2, т. 5. (нова – ДВ,
бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 4 530 лв.
От тази
сума и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат И. адвокатско възнаграждение в размер на 3
624 лв., съответно на уважената част от иска /120 000 лв./ съответно 4 348,80
лв. с начислено ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 10 000 лв., съответно 12 000 с ДДС адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна помощ от 16.01.2018 г. и 800 лв. депозит за вещи
лица.
Възражението на ищеца по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК е основателно. При материален интерес от 150 000 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение както е посочено по-горе възлиза
на сумата от 4 530 лв., съответно 5 436 лв. с начислено ДДС. Делото не е с
правна и фактическа сложност, поради което и заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 10 000 лв. без ДДС се явява прекомерно, поради
което съдът го намалява на сумата от 4 530 лв.
При това положение ответникът
е направил разноски в размер на: 5436 лв.-адвокатско възнаграждение, 400 лв.-възнаграждение
вещи лица, или обща сума в размер на 6 236 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 1 247,20 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /30
000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4800 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 320 лв. заплатено възнаграждение вещи лица от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор С. С.П.да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.З.Й., ЕГН **********,*** сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му З.А.З., които са пряка
и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 14.12.2015 г. в гр. Варна,
виновно причинено от водача на на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.”
АД със застрахователна полица № 02115002296620, валидна до 08.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта-14.12.2015
г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор С. С.П.да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат Ц.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на 4 348,80 лв. /четири
хиляди триста четиридесет и осем и 0,80 лв./ с начислено ДДС.
ОСЪЖДА А.З.Й., ЕГН **********,***
да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 247,20 лв. /хиляда двеста четиридесет и седем и 0,20 лв./ разноски
направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лв./ държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата от 320 лв. /триста и двадесет лв./
заплатено възнаграждение вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: