РЕШЕНИЕ
№ 10892
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110125061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предмет на делото е искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № **, срещу „**“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. * и П. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „К.
с.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 ТЗ за
установяване вземането на „***“ ЕООД срещу солидарните длъжници „***“
ЕООД и П. С. П. за сумата от 16 740 лв., представляваща главница по запис на
заповед от 20.06.2022 г., издаден от „***“ ЕООД без протест и разноски, с
падеж за плащане 21.07.2022 г., авалиран при условията, при които
задължението е поето на П. С. П., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед от 05.01.2023 г.,
постановена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 70350/2022 г. по описа на
СРС, 90 състав. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника
„***“ ЕООД е сключен Договор за наем на строително оборудване №
ДХД6512/20.06.2022 г., за обезпечаване изпълнението на който е издаден и
процесният запис на заповед. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са
депозирали отговор на исковата молба, с който излагат твърдения за
недопустимост на производството, както и за неоснователност на предявения
1
иск. Ответниците твърдят, че представеният по делото запис на заповед не е
редовен от външна страна, като е и нищожен, доколкото в него липсва
посочване на мястото на плащане, а падежът също не бил посочен ясно и
недвусмислено. Оспорват твърдението, че до тях са били адресирани покани
за доброволно изпълнение по Договор за наем на строително оборудване №
ДХД6512/20.06.2022 г., както и че са били уведомени за прекратяването на
същото правоотношение. Считат, че не е настъпил падежът за плащане по
ценната книга. Поддържат, че вземането на ищеца е недължимо, доколкото
същото е погасено. Твърдят, че записът на заповед е нередовен и поради
непосочване в какво качество авалистът авалира издадената ценна книга.
Молят за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на иска е: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
На 22.12.2022 г. ищецът подал в Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.
По образуваното ч. гр. д. 71350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав е била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците по
настоящото производство са подали в срок възражение против заповедта за
изпълнение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е довело до предявяването на
настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422
ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжниците в заповедно производство, имащо за
предмет същото вземане.
Представен е в оригинал /в заповедното производство/ запис на заповед
от 20.06.2022 г. издаден от „***“ ЕООД в полза на „***“ ЕООД. За да има
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като
абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и
доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента
/поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в
менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д.
№ 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е
необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия
текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва
правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на
заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 16740 лева. В
2
менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София, като
място на плащане – гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, като
процесният запис на заповед е издаден на 20.06.2022 г. и е положен подпис от
законния представител на издателя – П. С. П.. Ценната книга е платима на
падеж 21.07.2022 г. Видно от изрично посочената в документа дата падежът е
определен по реда на чл. 486, т. 4 ТЗ – на определен ден. С оглед
отбелязването върху записа на заповед, последният е авалиран от П. С. П. в
лично качество.
Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като възраженията на ответниците в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК
въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Записът на заповед е от категорията на абстрактните
сделки, предвид което основанието не е елемент от фактическия състав на
сделката и не обуславя нейната действителност. Поначало обаче записът на
заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение,
което може да е възникнало в резултат от проявлението на различни
юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената
причина за менителничното задължаване. Ето защо при надлежно въведени
от страните в производството твърдения и възражения за връзка между записа
на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва
наличието на такава връзка /виж решение № 127/12.07.2013 г. по търг. д. №
274/2012 г.,II т. о., ВКС/.
Ищецът твърди, че процесният запис на заповед е издаден с цел да
послужи като обезпечение на задълженията на ответника „Емтри“ ЕООД по
Договор за наем № ДХД6512/20.06.2022 г., поради което за съда е налице
задължение да изследва наличието на въведеното в настоящото производство
каузално правоотношение между страните.
Видно от представения по делото Договор за наем №
ДХД6512/20.06.2022 г., същият е сключен между ищеца „Стройрент“ ЕООД,
в качеството му на наемодател, и ответника „***“ ЕООД, в качеството на
наемател, като има за предмет предоставяне за временно и възмездно
ползване на строително оборудване и/или механизация. В чл. 1 от договора е
предвидено задължение при наемане на конкретно оборудване да бъде
подписано допълнително споразумение, което да бъде неразделна част от
договора, като последният урежда общите условия, приложими към
наемането на притежаваното от ищеца оборудване.
Установява се от представеното към исковата молба Допълнително
споразумение № 80081976/20.06.2022 г., че страните по договора за наем са
постигнали съгласие за предаване на наемателя за временно и възмездно
ползване за срок от 30 дни на 90 броя дървени трегери за метър L=3.30Н на
3
обща стойност от 5940 лв. и наемна цена за периода от 445,20 лв., както и на
150 броя дървени трегери за метър L=3.60Н на обща стойност от 10 800 лв. и
наемна цена за периода от 809,46 лв., или общата стойност на предадените
вещи е в размер от 16 740 лв., при обща наемна цена от 1254,66 лв. без ДДС.
Договорът за наем, уреден в чл. 228-239 ЗЗД, представлява двустранен,
възмезден и консенсуален договор, с който наемодателят предоставя на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да
плаща определена цена. Начинът на плащане на цената по договора за наем е
уговорен между страните в чл. 5 от договора, в който е посочено, че
наемателят следва да заплаща наемната цена в срок от пет дни от издаване на
всяка фактура. В същата клауза, уреждаща задълженията на наемателя, е
установено задължение за връщане на оборудването на наемодателя
незабавно след прекратяване на договора, както и че последното следва да
бъде върнато в добро техническо състояние и без повреди. В чл. 7 от
договора за наем страните са уговорили начините за прекратяване на
възникналата между тях облигационна връзка, в т.ч. е предвидена възможност
за наемодателя едностранно и незабавно да прекрати действието на договора
с писмено предизвестие в случай на забава на наемателя за плащане на
дължим месечен наем за период повече от петнадесет дни.
По делото е представена фактура № **********/20.06.2022 г. на
стойност от 1505,59 лв. с ДДС, представляваща наемна цена за предоставени
за временно ползване вещи, съответстващи на тези, включени в
Допълнително споразумение № 80081976/20.06.2022 г., с период на ползване
от 21.06.2022 г. до 21.07.2022 г. и падеж за плащане на фактурата на
25.06.2022 г. Ответниците не са представили доказателства, от които да
следва извод, че стойността на процесната фактура е платена в срок.
Видно от писмо от ищеца до ответника „***“ ЕООД с изх. №
300/16.11.2022 г., наемодателят е отправил изявление за разваляне на
процесния договор на основание чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия – при забава
повече от 15 дни за плащане на дължим месечен наем, считано от 16.11.2022
г., като е отправена и покана за връщане на наетото оборудване до 17.11.2022
г., в състоянието, в което е получено. Писмото е изпратено на адрес на
електронна поща на дружеството наемател, идентична с посочената в
договора за наем на оборудване, като страните са се съгласили, че
уведомяването на посочените имейл адреси ще се счита за надлежно. Същото
писмо е изпратено и чрез куриер, но видно от приложената по делото
разпечатка от интернет страницата на куриера по номера на товарителницата,
пратката е върната като непотърсена. Въпреки това съдът намира, че
изявлението за разваляне на договора е достигнало надлежно до наемателя
чрез изпращането му по електронна поща на посочения в договора електронен
адрес и поради това е произвело действие. Доколкото процесният договор за
наем е с периодично и продължително изпълнение, то съглашението следва
да се счита прекратено занапред и изявлението за разваляне не води до
разваляне с обратно действие.
4
Съгласно чл. 13 от договора за наем, ако при връщането на
оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава
да заплати на наемодателя обезщетение за ремонта на оборудването в посочен
от наемодателя размер и срок. В чл. 18 от договора страните са уговорили
заплащането на неустойки от наемателя на наемодателя, като в ал. 2, т. 5 на
клаузата се посочва, че в случай, че оборудването на бъде върнато на
наемодателя в седемдневен срок от датата на прекратяване на договора,
наемодателят може да иска по свой избор вместо връщане на оборудването
неустойка с обезщетителен характер в размер на 120 % от неговата стойност,
посочена в съответното Допълнително споразумение. Доколкото договорът за
наем е прекратен едностранно от наемодателя на основание предоставената
му в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия на 16.11.2022 г., то седемдневният срок
за връщане на оборудването е изтекъл на 22.11.2022 г., като липсват
доказателства, от които да се установява изпълнението на това задължение от
ответното дружество, с оглед което за ищеца са налице условията за
претендиране на така установената между страните неустойка. Следва да се
посочи, че същата не може да бъде намалена като прекомерна, доколкото
представлява уговорка между търговци, а съдът не намира основание и за
нейната нищожност, тъй като не се установява неустойката да излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойката има характер на компенсаторна неустойка, като същата се дължи
вместо изпълнение на поетите с договора задължения.
От представения по делото приемо-предавателен протокол №
131782/06.12.2022 г. се установява, че на посочената дата във връзка с
процесното Допълнително споразумение № 80081976/20.06.2022 г., на ищеца
са върнати 18 бр. дървени трегери за метър L=3.30Н на обща стойност от
1188 лв. и наемна цена за периода от 21.06.2022 г. до 06.12.2022 г. от 498,63
лв. и 41 броя дървени трегери за метър L=3.60Н на обща стойност от 2952 лв.
и наемна цена за периода от 21.06.2022 г. до 06.12.2022 г. от 1239,01 лв.
Видно от Констативен протокол от 06.12.2022 г., носещ подписи на
страните, чиято автентичност не е оспорена по надлежния ред, при връщане
на описаните по-горе на същата дата трегери са констатирани недостатъци по
последните, оценени на стойност от 1420,40 лв. без ДДС. Във връзка с
частично върнатото оборудване и с оглед констатираните недостатъци на част
от елементите, ищецът е издал на ответното дружество фактура №
**********/02.03.2023 г. на обща стойност 1704,48 лв. с падеж на 07.03.2023
г., която отново не се установява да е била заплатена от ответника.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол №
135800/10.03.2023 г., от който се установява, че на посочената дата
наемателят е върнал на наемодателя още 100 броя дървени трегери за метър
L=3.60Н на обща стойност 7200 лв. и наемна цена за периода от 21.06.2022 г.
до 10.03.2023 г. от 4712,86 лв. Съгласно приемо-предавателен протокол №
137951/26.04.2023 г. наемателят е върнал на наемодателя още 3 броя дървени
трегери за метър L=3.30Н на обща стойност от 198 лв. и наемна цена за
5
периода от 21.06.2022 г. до 26.04.2023 г. от 152,85 лв.
Според чл. 15 от представения по делото договор за наем наемателят
и/или негов представител се задължава да предостави един и/или няколко от
следните видове обезпечения за обезпечение на всички задължения
/съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемна
цена, стойност на оборудването /вкл. ремонт и почистване/, неустойки,
разноски и др.: паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция,
запис на заповед по утвърден от наемодателя образец. С оглед на това съдът
намира, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване и на
задълженията за неустойки по договора, а не само на наемната цена по същия.
Видно от представената по делото декларация от 21.06.2022 г. във
връзка с процесното допълнително споразумение от страна на наемателя са
предоставени две обезпечения – издаденият запис на заповед за сумата от
16 740 лв. от 20.06.2022 г. и депозит от 1510 лв.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно,
пълно и обективно изготвена, се установява, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 70350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав,
наемателят е имал задължения към наемодателя на обща стойност 16 824,48
лв., от които 1404 лв. за наемна цена без ДДС, 16,40 лв. за стойност на
негодно върнато оборудване без ДДС и 15 120 лв. за неустойка от 120 % за
невърнато оборудване. В заключението се посочва, че при отчитане на
върнатото оборудване, размерът на дължимата неустойка е 6242,40 лв. за
невърнати 69 бр. дървени трегери за метър L=3.30Н и 9 бр. дървени трегери
за метър L=3.60Н.
От страна на ищеца е представен и приемо-предавателен протокол №
151086/21.12.2023 г., от който се установява, че на посочената дата в хода на
настоящото производство наемателят е върнал на наемодателя остатъкът от
невърнати 69 бр. дървени трегери за метър L=3.30Н и 9 бр. дървени трегери
за метър L=3.60Н.
Предвид изложеното съдът намира, че действително в тежест на
ответното дружество, имащо качеството наемател, е възникнало задължение
за заплащане на сумата, представляваща главница по процесния запис на
заповед. Това е така, доколкото твърдяното в исковата молба каузално
правоотношение между страните се установи надлежно, а в този смисъл беше
установена и функцията на записа на заповед – да обезпечава задълженията
по договора за наем на оборудване. На следващо място, дружеството
наемател по договора не бе изпълнило задължението си за връщане на
наетото оборудване след прекратяване на договора едностранно от
наемодателя, като съгласно чл. 19, т. 5 от договора ищецът с основание е
начислил неустойка в размер на 120 % от липсващото оборудване. Съдът, на
6
основание чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен при постановяване на крайния акт в
производството да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, имащи значение за спорното право. Ето защо, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че предвид представените приемо-предавателни протоколи,
заключението на вещото лице и изявлението на процесуалния представител
на ищеца в о.с.з., всички елементи от наетото оборудване са били върнати на
наемателя след предявяване на процесния иск. Според уговореното от
страните по договора за наем в чл. 19, т. 5 от последния при невръщане на
оборудването в седемдневен срок от датата на прекратяването на договора,
наемодателят може да иска по свой избор вместо връщане на оборудването,
неустойка с обезщетителен характер в размер на 120 % от стойността на
оборудването, посочена в съответното допълнително споразумение. Както се
посочи по-горе, така уговорената между страните неустойка има характер на
компенсаторна неустойка, като кредиторът може да иска заплащане на
същата вместо изпълнение по договора. В случая обаче, безспорно се
установи, че наетото оборудване е върнато изцяло на наемодателя, който е
приел забавеното изпълнение на наемателя. Доколкото действията по
изпълнение на задължението за връщане на оборудването след прекратяване
на договора е изпълнено едва след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.12.2022 г., то искът за заплащане
на сумата по издадения запис на заповед, за който се установи, че обезпечава
вземанията на кредитора по договора за наем и по-конкретно по
Допълнително споразумение № 80081976/20.06.2022 г. се явява принципно
основателен. Предвид характера на уговорената неустойка и приетото от
кредитора изпълнение в хода на процеса, тъй като наемодателят не отказва да
приеме върнатото му оборудване, то задължението за заплащане на неустойка
следва да се счита погасено в хода на делото. Ето защо, предявеният иск
подлежи на отхвърляне поради погасяване в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца разноски в размер на 3859,60 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, включително разноски по заповедно
производство по ч. гр. д. № 70350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, като
съдът намира възражението на ответниците с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на отнесения
пред съда правен спор.
При този изход на спора и доколкото ответниците са дали повод за
образуване на настоящото производство, като липсва и изрично признание на
предявения иск, на последните не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 535 от ТЗ от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „***“ № *, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * и П. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *,
иск за установяване съществуване на поето в условията на солидарност
задължение на ответниците за плащане на ищеца на сумата от 16 740 лева -
главница по запис на заповед от 20.06.2022 г., с падеж 21.07.2022 г., за която
сума е издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК от 05.01.2023 г. по ч. гр.д.
№ 70350/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, като погасен в
хода на производството.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и П. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплатят в
условията на солидарност на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „***“ № * сумата от 3859,60 лв., представляващи
сторени разноски в исковото производство и разноски по заповедно
производство по ч. гр. д. № 70350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8