№ 263
гр. Сливен, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниЖивко Златев Петков
заседатели:Диана Колева Костова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Кр. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело
от общ характер № 20222200200326 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор К.М..
Подсъдимият ЕМ. М. Р., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. З.С. Д. от АК - София.
Пострадалата ЗВ. СТ. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от
27.05.2022 г., представено в днешно съдебно заседание.
Пострадалият СТ. Ц. Д., нередовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно
приложено към досъдебното производство.
Пострадалият ЦВ. СТ. Д., нередовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Г. Х. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от
18.04.2022 г., представено в днешно съдебно заседание.
АДВ. Х.: Заявявам, че макар и формално да не са редовно призовани,
доверителите ми са редовно уведомени за днешно съдебно заседание, чрез
мен. Не възразявам да се даде ход на разпоредителното заседание. В тази
връзка уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели,
представям граждански иск за конституиране на пострадалите като частни
обвинители и граждански ищци.
Съдът докладва, че по делото са предявени са граждански искове от СТ.
Ц. Д., ЦВ. СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. и против ЕМ. М. Р., с всеки от който се
претендира обезщетение в размер на по 50 000 лв., представляваща
равностойността на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
1
лихва, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на
претендираната сумата. Претендира се конституиране в качеството на
граждански ищци. Беше направено устно изявление посочените три лица да
бъдат конституирани, като частни обвинители.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че предявения граждански иск е предявен своевременно.
Считам, че направеното искане за конституиране на пострадалите в
качеството на граждански ищци и частни обвинители са своевременно
направени. Считам, че няма пречка гражданските искове да бъдат приети за
съвместно разглеждане, а лицата конституирани като граждански ищци и
частни обвинители.
АДВ. С.: Моето становище, е че искането за конституиране и в двете
качества е своевременно направено, така че няма пречка за съвместно
разглеждане както на гражданските искове и за конституирането на
пострадалите като граждански ищци и частни обвинители в процеса.
ПОДС. Р.: Поддържам становището на защитника ми.
Съдът НАМИРА, че исканията за конституиране на пострадалите в
качеството на граждански ищци и частни обвинителни в настоящото
наказателно производство са направени своевременно. Те са във връзка с
предмета на делото. От съдържанието на гражданския иск става ясно, че се
претендира обезщетение, изключително и само за претърпени неимуществени
вреди и единствено и само срещу подсъдимия. В този смисъл приемането на
гражданския иск не би затруднило разглеждането на делото. С оглед на това
следва да бъде приет гражданския иск и следва пострадалите да бъдат
конституирани като частни обвинители и граждански ищци.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА предявените от всеки един от пострадалите СТ. Ц. Д., ЦВ.
СТ. Д. и ЗВ. СТ. Б. против подс. ЕМ. М. Р. граждански искове, с които се
претендира обезщетение за претърпени от деянието предмет на настоящото
наказателно производство неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за
всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2019 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
КОНСТИТУИРА СТ. Ц. Д. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в
настоящото наказателно производство.
КОНСТИТУИРА ЦВ. СТ. Д. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в
настоящото наказателно производство.
КОНСТИТУИРА ЗВ. СТ. Б. в качеството на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в
2
настоящото наказателно производство.
КОНСТИТУИРА СТ. Ц. Д. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в
настоящото наказателно производство.
КОНСТИТУИРА ЦВ. СТ. Д. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в
настоящото наказателно производство.
КОНСТИТУИРА ЗВ. СТ. Б. в качеството на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в
настоящото наказателно производство.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че няма законови пречки даване ход на
разпоредителното заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изразят становищата
си по въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, становището на ОП - Сливен, аналогично по изложените въпроси
на чл.248, ал.1 НПК е следното: Настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд
– Сливен. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че няма допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на защита на подсъдимия и
пострадалите. По отношение разглеждане на делото на особените правила
следва да се посочи, че съгласно чл.27 не съществува пречки за провеждане
на ССС, доколкото обвинението не е за умишлено причиняване на смърт на
пострадалото лице. Не считам, че има основание да бъде разгледано делото
при закрити врати, както и привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач или
преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. Считам, че взетата марка за неотклонение по
отношение на подсъдимия е адекватна. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание в
законния срок и да призовете свидетелите, посочени в списъка на лицата за
призоваване приложен към обвинителния акт.
АДВ. Х.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
3
заседатели, считам, че настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен
съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че няма допуснати на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните правила на подсъдимия и пострадалите. Не са
налице основания за разглеждане на делото при условията на особените
правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
както и привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Считам, че взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия е
адекватна за обезпечаване на протичане на наказателното производство в
разумен срок, т.е. няма нужда от нейното изменение. На този етап нямам
искане за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за
разглеждане по общия ред.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен
съд.
По т.2 искам да изразя едно становище във връзка с това, че според мен
са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Защитата направи това възражение още при предявяване на материалите в
досъдебното производство. Каса е се за института не бис ин идем. Според
българското право и според Европейското право, а България е част от него,
като се прилага пряко ЕКПЧ никой не може да бъде съден два пъти за едно и
също нещо. В България е възможно да бъде проведено два пъти
административно наказателно производство, което да завърши с наказание.
Освен административно наказателното производство, което е отделно
производство, може да бъде проведено наказателно производство. В такова
наказателно производство ние сме в момента, т.е. за едно и също деяние в
случая смъртта на пострадалото лице по това дело могат да бъдат проведени
две процедури административно правна и наказателно правна. В конкретния
случай срещу д-р Р. е проведена административно наказателна процедура. Тя
е приключила с наказание глоба и глобата е била внесена. След като глобата е
била внесена прокуратурата е поискала да се възобнови онова
административно наказателно производство, защото има престъпление и да
се проведе това настоящото производство, т.е. веднъж имаме наложено
наказание в друго производство и това дело отново ще се гледа за да се
прецени дали отново да се наложи наказание. Този принцип да не бъде
наказван човек два пъти се намира не бис ин идем, не два пъти за едно и също
нещо. Казвам, че въпросът е сложен юридически, защото това на което аз ще
се позова днес са относими към искането за прекратяване на наказателното
производство са чл.4, парагр. 1 от Протокол 7 на ЕКПЧ, който третира
правилото не бис ин идем, ТР 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и ТР 4/2018 г. на
4
ОСНК на ВКС. Второто решение на ВКС 4/2018 г. е по искане на главния
прокурор на Р България и то е постановено след изменението на НПК от 2017
г., когато се предвижда тази възможност за възобновяване на
административно наказателното производство. През 2017 г. освен НПК се
променя и ЗАНН, който дава една нова възможност за възобновяване на
административно наказателното производство, когато е приключило, когато
се счита, че има престъпление. Точно тази разпоредба чл.70, ал.1, б.“д“ е
използвана от прокуратурата и има такова решение на АС - Сливен за
възобновяване. Второто решение на ВС от 2018 г., което е по искане на
Главния прокурор същност отказва да отговори на въпросите на Главния
прокурор, като казва, че не са променени обстоятелствата от ТР 3/2015 г.
въпреки промяната в НПК и ЗАНН, т.е. принципните постановки по
въпросите не бис ин идем остават същите. Когато и двете производства –
административно наказателното и наказателното са образувани независими
едно от друго и са едновременно висящи, незавършили - едното от тях трябва
да бъде прекратено, а другото да продължи и лицето да бъде съдено или
наказано или оправдано. Това се урежда в нормата на чл.33 от ЗАНН - когато
зададено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата административно наказателно производство не се образува, а
ал.2 казва: - при констатиране на признак, признаци на извършено
престъпление административно наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на прокурора. Проблем, който е обсъждан в
продължение на години и е решен, както казах и в ЕКПЧ и от ВКС е как да се
постъпи когато административно наказателната процедура е приключила с
влязла в сила краен акт и дори и наказанието е изпълнено, но същото деяние
прокуратурата счита за престъпление и иска да проведе наказателно
производство и да бъде наложено по-тежко наказание. В точно такава
хипотеза сме ние. Спрямо доктор Р. е съставен АУАН, във връзка със смъртта
на госпожа Д.. Издадено е НП, което е обжалвано пред РС - Сливен и АС –
Сливен. Това НП е потвърдено с решение, което е влязло в сила и наложено
наказание глоба, която глоба е платена. След съставянето на АУАН е
образувано наказателно производство срещу д-р Р.. След изпълнение на
административното наказание, административно производството е
възобновено и д-р Р. е привлечен към наказателна отговорност отново за
същото деяние и това наказателно производство е представено за разглеждане
пред Вас. Когато едното производство по същото обвинение е приключило, а
по другото е все още висящо и по другото производство, което все още е
висящо се установи, че вече има приключило производство второто трябва да
се прекрати, за да не бъде нарушен принципа не бис ин идем. Аз твърдя, че
със самото разглеждане на това наказателно производство се нарушава
принципа не бис ин идем. Две са обстоятелствата, които този съдът трябва да
прецени за да реши въпросът дали с това обвинение принципът е нарушен
спрямо д-р Р. – дали става въпрос за същото обвинение, частицата „бис“ и
дали спрямо него са провеждани две производства и ако е така второто да се
5
прекрати. В ТР 3/2015 г. ВКС приема, че наказателно процесуалната теория и
практика винаги са приемали като приоритет наказателната отговорност пред
административна. Според изискванията на чл.4 от Протокол 7 на Конвенцията
обаче приключилото първо по ред административно наказателно
производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКПЧ
съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо
наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато
то осъществява признаците на престъпление по НК. В тези случаи
изолирането на проведеното административно наказателно производство от
обсега на действие на чл.24 от НПК пряко се конфронтира с принципа не бис
ин идем, което противоречие е процесуално нетърпимо и следва да бъде
отстранено. Прекратителният ефект върху наказателното производство
образувано в нарушение на правилото не бис ин идем срещу лице по
отношение, на което за същото деяние е било проведено административно
наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на
Конвенцията може да бъде постигнат директно на осн. чл.4, парагр. 1 от
Протокол 7 на ЕКПЧ. Протоколът е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на
чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България. Продължавам с цитат от ТР.
Компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо
когото за същото деяние е било проведено административно наказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията изисква
реално да се ликвидиран всички последствия от допуснатото нарушение на
правилото не бин ин идем, да се отменят порочно постановените съдебни
актове при действието на забраната на чл.4, парагр.1 от Протокол 7 и да се
преустанови висящността на неправилно образувания втори по ред
наказателен процес. Тук ВКС цитира практика на ЕКПЧ, която аз няма да
цитирам пред Вас. При проведените административно наказателни
производства от наказателно естество по смисъла на Конвенцията
основанието по естество за възобновяване по чл.70, б.”г“. от ЗАНН е
неприложимо като средство за реализиране на правилото не бис ин идем.
Член 70, б.“г“ от ЗАНН гласи: - ако с влязла в сила присъда се установи, че
деянието за което за което е наложено административно наказание съставлява
престъпление, т.е. б.“г“ е давала възможност за възобновяване на
административно наказателното производство в случаи и провеждане на
наказателно. Разпоредбата на чл.70, б.“д“, която посочих вече по-рано, това е
основанието на което е възобновено това производство, която гласи: - когато
деянието, за което е приключило административно наказателното
производство съставлява престъпление. Виждате разликата в текстовете не е
голяма. Даже тук се отваря по-голяма врата, там се изисква буква „г“ влязло в
сила решение, а тук се изисква преценка очевидно на разследващ орган, че то
представлява престъпление. Видно двата текста си приличат, като вторият,
новата разпоредба чл.70, б.“д“ е от 2017 г. ТР е от 2015 г. Сега ще цитирам
една част от ТР 4/2018 г., за да се обоснова, че всичко което чета пред Вас е
6
като цитат и е относимо в случая за новата разпоредба. В ТР 4/2018 г. на
стр.12 ВКС специално е отбелязал: - принципните постановление на ТР
5/2015 г. на ОСНК на ВКС не се конфронтират с законодателните промени
регламентиращи приложението на правилото не бис ин идем при дублиране
на административно наказателната и наказателната отговорност, т.е.
задължителните тълкувателни принципни положения на ТР 3/2015 г. се
прилагат и за чл.70, б.“д“ от ЗАНН. Цитирам ТР 3/2015 г. - при проведени
административно наказателни производства от наказателно естество по
смисъла на Конвенцията основанието за възобновяването на производството
по чл.70, б.“г“ от ЗАНН е неприложимо като средство за реализирането на
принципа не бис ин идем. Такава възможност не е обхваната от предвидените
в чл.4, парагр. 2 на Протокол 7 на ЕКПЧ. Цитираната разпоредба на
конвенцията допуска възобновяване на производство с наказателен характер,
само при наличие на нови факти или на новооткрити обстоятелства или на
сериозен порок на процеса, които са се отразили на неговия изход. На второ
място чл.4, парагр.1 от Протокол 7 на ЕКПЧ забранява не само двукратното
наказване, но също се отнася и за хипотезите когато жалбоподателят е бил
повторно обвинен и и преследван без да е окончателно осъден. Чрез
възобновяване по реда на чл.70, б.“г“ от ЗАНН може да се преодолее само
двойното наказване на лицето казва ВКС, но не и повторното ангажиране на
отговорността му в наказателното производство. Приетото законодателно
решение на безусловно възобновяване на административно наказателното
производство на практика игнорира факта на проведеното първо темпорално
отношение административно наказателно производство с наказателен
характер по смисъла на Конвенцията напълно пренебрегвайки правилото не
бис ин идем. В случая при д-р Р. въпросът за „идем“ е ясен. Обвинението в
административно наказателното производство и това наказателно
производство безспорно е едно и също. Това е видно както от документите на
административното дело, които са приложени тук. За пълнота ще посоча НП
№ ИАМН-13-551-1 от 05.03.2020 г. на ИА Медицински надзор от решението
на АНД 475/2020 г. на РС - Сливен и КАНД 25/2021 г. на АС - Сливен и от
друга страна от документите по това наказателно дело. Такова твърдение, че
става въпрос за едно и също деяние е направил и прокурора обосновавайки
еднаквостта в предложението за възобновяване на административно
наказателното производство. Съгласно чл.4, параг.1 от ЕКПЧ правилото не
бис ин идем има за цел да не допусне повторение на наказателна процедура
когато вече има завършена една. В ТР 4/2018 г. на стр.9 ОСНК е посочило и
че разпоредбата на чл.4, параг.1 от Протокол 7 забравяна дублирането на
отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също
деяние, когато едната от тях е приключила с влязла в сила акт. Двете
производства за един и същ факт - смъртта на г-жа Д. са се развивали по едно
и също време - административното и наказателното производство. В хода на
административното производство е станал известен факта, че има вече
образувано наказателно производство от прокуратурата. С писма до РС -
7
Сливен по административното дело следовател е уведомил съда, че има
образувано наказателно производство по случая. Писмата до съда са с рег. №
56/19 г. и 1964/19 г. Уведомен е бил състава на съда, който е разглеждал
законността на наказателното постановление срещу д-р Р.. Съдът е изпратил
на прокуратурата информация на какъв етап е делото. После е изпратил по
наказателното производство и решението си, като РС не е отменил НП, а го е
потвърдил, т.е. при известен факт, че вече има образувано наказателно
производство, административно наказателното производство не е прекратено
и така не е дадена възможност да се реализира не административната
наказателната, а наказателната отговорност. Решението на РС – Сливен е
обжалвано пред АС – Сливен и е потвърдено. АС - Сливен също е знаел, че
вече е образувано наказателно производство, но отново не е отменил акта, т.е.
НП, а напротив потвърдил го е с решение. Актът е влязъл в сила и глобата по
него е заплатена. Изложеното до тука ме мотивира да твърдя, че
провеждането на наказателното производство спрямо д-р Р. нарушава
правото му да не бъде съден два пъти за едно и също наказателно обвинение.
Това налага прекратяване на производството срещу него като второ поред.
Основанието за прекратяване е чл.4, парагр.1, от Протокол 7 на ЕК, защото
спрямо д-р Р. вече е проведено административно наказателно производство
по същото обвинение, наложено е наказание, то е изпълнено и няма нови
доказателства, нито съществен порок в административното производство.
По т.3 аз считам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения
на досъдебното производство, но считам, че същото е в нарушение на
правилото не бис ин идем, защото е проведено така както обясних по т.2.
Изразявам становище по следващите точки, така все едно сте
отхвърлили искането ми по т.2. Не правим искане за разглеждане на делото
при условията на особените правила. Нямаме искания по т.5. Искания за
събиране на нови доказателства нямаме на този етап. Това е моето становище
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
ПОДС. Р.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми по
въпросите, които бяха обсъдени, включително и искането за прекратяване на
наказателното производство, които адвоката ми обоснова.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, направеното искане на осн. чл.248, ал.1, т.2, а именно за
прекратяване на наказателното производство по НОХД 326/2022 г. на ОС –
Сливен намирам за неоснователно. Представените и цитирани текстове от
тълкувателна и друга практика на съответните компетентни юрисдикции и
правораздавателни органи в страната, цитирането на отделни текстове и
протоколи от Европейска и друга обвързваща информация на практика не
променят по никакъв начин изложените в обвинителния акт обстоятелства, по
повод на които в лист 8 и 9 на същия е изложена последователността на
действията на прокуратурата по реда на чл.70, б.“д“ от ЗАНН. Както отбеляза
защитникът на подсъдимия основанието за прекратяване се търси в определен
8
тест от Протокол. Съобразно чл.250, ал.1, т.1 от НПК - прекратяване на
наказателното производство може да бъде постановено от съда. В нашия
случай по чл.24, ал.1, т.8а. Точка 8а на цитираната разпоредба е приета с
редица други законодателни изменения, включително и на ЗАНН, когато през
2017 г. НПК търпи промяна и е налице опит за синхронизиране на
разпоредбите в множество актове на наказателната политика на Р България,
която посочва, че извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административно наказателно
производство. По настоящото НОХД нямаме осъществяването на който и да е
от елементите посочени от законодателя на тази норма. Извършеното деяние
за да съставлява административно нарушение следва да имаме приключило
административно наказателно производство, т.е. производството с влязъл в
сила съдебен акт на съответен компетентен орган или съд, т.е.
административен, контролен или друг орган или на съд, ако производството е
било внесено в съдебна фаза и съответно да се дава отговор, че въпросното
деяние съставлява административно нарушение, без да преповтарям
материалите по делото, те са приложени. В настоящия случай хронологично
погледнато и в момента, в който е било повдигнато обвинение на подс. Р. не е
било налице признато административно нарушение, което да е приключило с
влязло в сила съдебно решение. Напротив съвсем екзактно следвайки
ненарушаване на принципа не бис ин идем прокуратурата е поискала в
настоящия случай на съответното основание от ЗАНН, именно чл.70, б.“д“
възобновяване на съответното приключило административно наказателно
производство и съответно с своя влязъл в сила акт - решение на АС – Сливен,
най-общо казано е отменил всякакви административно правни последици по
отношение на административно нарушение, което е било извършено и е
прието за извършено от компетентните съдилища спрямо подс. Р.. Обръщам
внимание на една особена хипотеза в чл.33 от ЗАНН, която предполага
преценка на компетентния съд, която е извън преценката на прокуратурата
дали дадено деяние съставлява и осъществява признаците на
административно нарушение или на престъпление. Въпросната преценка
според законодателната редакцията на чл.33 от ЗАНН не е предоставена на
органите от досъдебното производство и в частност прокуратурата. Именно с
тази цел многократно органите на досъдебното производство по настоящото
такова, изготвиха сигнални и други писма и кореспонденция до съдилищата,
но съответно автономната преценка на РС – Сливен и на АС – Сливен не е
била в посока, че извършеното деяние не е административно нарушение. На
тази преценката никой не би могъл по силата на закона да повлияе, затова е
предприето действие по смисъла на чл.70, б.“д“ от ЗАНН и е изчакано
приключване на съответното административно производство и след това са
предприети надлежни действия. Държа да отбележа, че това е видно от
материалите по делото. По делото не е имало фигурата на обвиняемото лице,
не е имало привлечен обвиняем и всички тези действия и „бездействия“ са
извършени именно с цел да не се нарушат процесуалните права на което и да
9
е лице, в случая на обвиняемия от досъдебното производство Р..
Производството е спряно на осн. 25, ал.1, т.5, чиято редакция отново от 2017
г. ДВ бр.63 посочва, че за същото деяние, което е престъпление и е
приключило административно наказателно производство, т.е. в момента
имаме спиране на производството и преди да имаме привлечено обвиняемо
лице органите на досъдебното производство са направили законно вменената
им преценка дали деянието съставлява престъпление. Преценката е била
положителна, констатиран е фактът на вече приключилото административно
наказателно производство и са предприети възможности според процесуалния
закон на Р България действия. Наличието на прекратително основание по
смисъла на чл.250 от НПК, аз не намирам и в този случай. В този смисъл
считам, че всички предприети действия са довели до най-важната последица
за обвиняемия от досъдебното производство, респективно подсъдим в
наказателното от общ характер производство. Подсъдимият Р. към момента, в
който се е развила процедурата пред АС - Сливен за възобновяване на
административното производство и неговото прекратяване не е бил в
позицията на обвиняем, т.е. не е бил нарушен неговия статус, не е имало две
производства успоредни, паралелни, предварителни, спрямо него, а едно и
това е било административно наказателното производство. С своя акт АС е
отменил последиците на това производство и на практика от датата на
съдебния акт на АС – Сливен, ако не се лъжа в началото на октомври 2020 г.
липсва административна наказуемост и липсва приключило административно
производство. Едва от този момент прокуратура предприема действия за
привличането към наказателна отговорност на подсъдимия и производството
се развива съобразно правилата на НПК. Разбира се следва да се има предвид,
че тази поредност и последователност на действия е свързана. Налична с
доста практика по отношение на актове на Апелативния съд и ВКС, които са
посочили, че в рамките на констатирано административно наказателно
производство правомощията и възможностите на органите на досъдебното
производство, когато това производство вече е започнало да се развива могат
да бъдат реализирани именно при хипотезата на чл.70, б.“д“, т.е. ние сме
изчакали приключването на административно наказателно производство и
сме предприели действия за неговото възобновяване и прекратяване. Нещо
повече, това което е направила прокуратура е сигнализирала компетентните
съдилища, съобразно техните правомощия по чл.33 от ЗАНН, но
възможностите на прокуратура спират като законови до там. В този смисъл
считам, че не са налице основания за прекратяване на настоящото
наказателно производство водено срещу подс. Р., тъй като особените
изисквания на закона, като такъв синхронизиран с изискванията на
Европейското законодателство от 2017 г. са предприети и са спазени всички
законови изисквания. В този смисъл моля да не уважите направеното искане
за прекратяване на настоящото наказателно производство, тъй като
уважаването на подобно искане ще доведе до хипотезата на чл.250, ал.2 от
НПК, в случая изр.2 - съдът изпраща делото по компетентност на съответния
10
административно наказващ орган, т.е. ако прекрати производството съда в
този случай трябва да направи позитивна, правна преценка, че е налице
деяние, че то е извършено виновно и съответно съставлява, осъществява и
реализира признаците на административно нарушение. За препратка именно
последният съдебен акт на АС - Сливен много ясно в едно две изречения
указва, че с оглед именно наличието някакви признаци на престъпление
трябва да се предприемат тези действия от АС – Сливен на възобновяване и
на прекратяване на административното производство. В този смисъл моля да
постановите вашия съдебен акт.
АДВ. Х.: Уважаеми господин Председател аз също се противопоставям,
считам искането за прекратяването на воденето пред вас производство срещу
подсъдимия за неоснователно. Аргументите ми до някъде се препокриват с
представителя на ОП - Сливен. Единствено искам да подчертая, че резон би
имало от изложеното от защитника на подсъдимия само когато едновременно
и паралелно както бе изразено от представителя на ОП вървят две
производства, а такива не са били налични. Затова и института на чл.70, в
новата му редакция и в б.“г“ и „д“ прави подобно разграничаване – влязъл в
сила съдебен акт и на приключило административно производство. В
конкретния случай аз считам, че такова приключило административно
производство е било факт и неговото възобновяване е било именно за това с
цел приключване, именно за да не бъде нарушен принципа два пъти да бъде
реализирана отговорността на определено лице. Разпоредбата на чл.33 за
преценка на съдебния орган разглеждащ административната процедура, дори
съдебния състав да има подобни входирани писма по самото
административно наказателно производство, то съдът сам по себе не би могъл
да прецени прекратяване на административното производство, поради липса
на каквито и да било други доказателства в тази посока. Още повече, че
подсъдимият към този момент, към момента на изпращане на писмо по
административно наказателното производство не е имал качеството на
обвиняем, за да може разглеждащият съдебен състав да прекрати това
производство и да изпрати материалите по административната преписка на
органите на досъдебното производство за продължаване на съответните
действия. В този смисъл считам, че е неоснователно искането за прекратяване
на делото.
АДВ. С.: С прокурора този спор сме го имали и на досъдебното
производство и прокуратурата с обосновани постановления ми е отказала. Аз
искам само да отбележа, че действително и РС - Сливен и АС - Сливен
очевидно са преценили, че става въпрос за административно нарушение. В
техните правомощия е било да отменят НП и по този път, по този най-лесен
начин би се открило път към наказателното производство. Те не са го
направили, напротив потвърдили са го и по този начин са приели, че има
административно нарушение. Същност моето изложение тръгна малко по-
11
отгоре като все едно тези неща са ясни по делото и са коментирани и ги има в
писмен вид, но аз именно затова се спрях на процедурата по чл.70, б.“д“ от
ЗАНН, защото считам, че тя несъответства на Протокол 4 от Европейската
конвенция и спрямо нея важат изводите на ТР 3/2015 г., т.е. това не е
процедура, която да изчисти проблема на не бис ин идем с проведеното
производство, не със самото наказване, защото не може да се отрече, че
спрямо д-р Романецов е връчен административен акт, после НП и са минали
две съдебни производства, т.е. процедурата е минала и сега той е във втора
такава процедура след като една е минала. С възобновяването на
административното делото е вярно, че са отменени актовете, но не е отменена
процедурата и фактът, че той вече веднъж е претърпял едно такова
производство.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След съвещание и като взе предвид обстоятелството, че се е запознал с
материалите по делото и като изслуша становището на страните във връзка с
въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, съдът
констатира следното:
1. Настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен съд.
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Съдът намира за неоснователно искането, както и изложените в тази
връзка съображения на защитата на подсъдимия, както на самия подсъдим за
прекратяване на наказателното производство, на основание на приложението
на принципа не бис ин идем. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.8а от
НПК не се образува наказателно производство, а образуваното такова се
прекратява когато извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административно наказателно
производство. Тази разпоредба не е относима към конкретния казус, тъй като
към настоящия момент въобще няма административно наказателно
производство вкл. и такова което да е приключило. Видно от материалите по
делото наистина е имало административно наказателно производство,
образувано във връзка със съставен акт за административно нарушение за
деяние, за което би могло да се приеме, че е идентично с деянието предмет на
настоящото наказателно производство. Във връзка с АУАН е било издадено
НП. Това НП е било атакувано последователно пред РС - Сливен, който го е
потвърдил, последствие е било атакувано пред АС – Сливен, който е оставил
в сила решението на РС – Сливен. Действително с постановяването на акта на
АС - Сливен административно наказателното производство за същото деяние
е приключило. В последствие обаче с решение № 148/05.10.2021 г. по АНД
111/2021 г. на АС – Сливен е възобновено административно-наказателното
производство приключило с влязло в сила на 25.03.2021 г. НП № ИАМН-НП-
13-551-1/05.03.2020 г. на изпълнителния директор на ИА Медицински надзор
- София. Със същия съдебен акт е отменено както решението на РС – Сливен,
12
така и решението на АС - Сливен по КАНД № 25/21 г. Нещо повече -
отменено е самото НП и което е особено важно за настоящия случай -
прекратено е административно наказателното производство срещу д-р Е.Р..
Това решение е окончателно, т.е. след 05.10.2021 г. не съществува друго
висящо наказателно включително и административно наказателно
производство. В този смисъл не е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.8а от
НПК.
Следва да се има предвид и друго обстоятелство, о именно, че с оглед
на цитираното и подробно коментирано в днешното съдебно заседание ТР от
2015 г. на ОСНК, през 2017 г. бяха извършени съответните законодателни
промени, които бяха продиктувани с оглед възможността да се води
ефективно наказателно преследване за извършено престъпление в случаите,
когато същевременно е налице и административно наказателно производство
за това деяние. Следва да се има предвид освен цитираната разпоредбата на
чл.24, ал.1, т.8а, както и разпоредбата на чл.24, ал.4 от НПК, която предвижда
една особена процедура в случай на приключило административно
наказателно производство, с тези законодателни промени публикувани в ДВ
63/2017 г. беше въведено едно изискване като забрана в постановлението за
образуване на наказателно производство да се посочи лицето, срещу което се
образува. В конкретния случай наказателното производство в досъдебната му
фаза е образувано не конкретно срещу подсъдимия, който е в тази зала, а е
образувано във връзка с настъпилата смърт на пострадалата. В този смисъл не
би могло да се твърди, че срещу това лице е било налице друго наказателно
производство до привличането на това лице в качеството на обвиняем и
следователно спрямо това лице не е имало по едно и също време две висящи
наказателни производства, едното от които административно-наказателно.
Прокуратурата когато е преценила, че евентуално би могла да се ангажира
отговорността на подсъдимия, е спряла наказателното производство и е
приела съответните действия да поиска от компетентния съд възобновяване
на административнонаказателното производство, което както констатира
съдът не само е бъзобновено, то е прекратено окончателно, т.е. няма друго
наказателно, включително административно наказателно производство срещу
същото лице и за същото деяние.
Що се отнася до наведените доводи по отношение на разпоредбата
чл.70д от ЗАНН, настоящия съд намира, че не е компетентен да прецени дали
правилно или неправилно производството е възобновено и съответно
прекратено, тъй като това е в правомощията на друг съдебен орган, който се е
произнесъл и неговия акт е влязъл в сила. В процедурата по възобновяване на
административнонаказателното производство, която се е развила пред
Административен съд – Сливен, този орган е направил съответната преценка
и се е произнесъл окончателно. Обсъждането в настоящото производство на
въпроса дали е имало основание за възобновяване или не е недопустимо, тъй
като това е извън правомощията на съдът, който разглежда настоящото
наказателно дело.
13
Освен това съдът споделя наведения от прокуратурата аргумент, че ако
бъде преценено, че производството трябва да бъде прекратено, поради това,
че е извършено административно нарушение, съгласно разпоредбата на
чл.250 ал.2 изр.2 вр.ал.1 т.2 от НПК трябва да изпрати делото на
административно наказващия орган, което обаче е невъзможно, тъй като с
влязъл в сила съдебен акт вече е прекратено административно наказателното
производство, при това окончателно.
С оглед на тези съображения съдът счита, че не са налице основния за
прекратяване на наказателното производство.
3. Съдът счита, че на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалите,
включително и при изготвянето на обвинителния акт.
4. Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, както и
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
6. Не се налага произнасяне на съда по мярката за процесуална принуда
на подсъдимия, а и искания в тази насока не се направиха.
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства от
страните.
8. Съдът счита, че са налице основания за насрочване на съдебно
заседание, за което следва да бъдат призовани лицата, посочени в
приложението на обвинителния акт.
Предвид изложеното и на основание чл.248, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото, образувано по внесения от Окръжна прокуратура
обвинителен акт против подсъдимия ЕМ. М. Р., а именно за по престъпление
по чл.123, ал.1 от НК, е подсъдно на Сливенския окръжен съд.
2. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. На досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и пострадалите.
4. Не са налице са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, не се налага
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, не се налага
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език, както и извършване на съдебни следствени действия по
14
делегация.
6. Не се налага изменение на взетата по отношение на подсъдимия
мярка за неотклонение „Подписка“.
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства от
страните.
8. Налице са основанията за насрочване на съдебно заседание по общия
ред, за което да бъдат призовани лицата, посочени в приложението на
обвинителния акт.
Съдът ОБЯВИ определението на страните.
ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.
Определението в частта по отношение на чл.248, ал.1, т.3, 6 от НПК,
подлежи на обжалване пред АС - Бургас в 7-мо дневен срок, считано от днес.
Предвид разпоредбата на чл.248, ал.5, т.4 от НПК, след като в
настоящото разпоредително заседание бяха изслушани прокурорът,
подсъдимият и неговият защитник, съдът намира, че са налице условията за
насрочване на делото в открито съдебно заседание по общия ред, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.10.2022 год. от 10,00 часа , за
която дата и час се съобщи и да се считат за редовно призовани Окръжна
прокуратура гр. Сливен, повереникът адв. Г. Х., чрез нея самите частни
обвинители и граждански ищци, подс. Е.Р. и защитникът адв. З.С. от АК -
София.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите, посочени в приложението на
обвинителния акт.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15