№ 2499
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20221100509352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу
разпореждане на ЧСИ Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400539, с което е отказано да
се прекрати делото.
Жалбоподателят твърди, че с решение от 01.06.2020 г. по т.д. № 199/2020 г. на СГС,
ТО, VI-16 състав е открито производство по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД, определена е
начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2014 г. и е обявена несъстоятелността на
дружеството, като производството по несъстоятелност е спряно. С решение от 02.06.2021 г.
производството е възобновено. Посочва, че процедурата по очертаване кръга на
кредиторите на „М.И.“ ЕООД е приключило, предвид изтичане на сроковете по чл. 685 и чл.
688 ТЗ. Взискателят по изпълнителното дело „П.“ ЕООД е кредитор с прието вземане със
статут по чл. 693 ТЗ. Твърди, че изпълнителното дело № 20227810400539 на ЧСИ Г.Д. е
образувано след отриване на производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД, като
съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ това е недопустимо. Счита, че с оглед изложеното изпълнителното
дело е образувано в нарушение на разпоредбите на чл. 637 и чл. 638 ТЗ за събиране в
индивидуално изпълнително производство на прието в универсалното изпълнително
производство вземане. Посочва, че изпълнението по делото е насочено срещу недвижим
имот – магазин № 5, която е част от масата на несъстоятелността на „М.И.“ ЕООД /в
несъстоятелност/. Счита, че с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД правните последици на
извършените действия и сделки са отпаднали с обратна сила, въпреки че до този момент те
са били действителни и валидно обвързващи страните. На основание чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ в
масата на несъстоятелността следва да се включат вземанията, породени от влезли в сила
1
решения по искове за попълване на масата на несъстоятелността – чл. 648 ТЗ вр. чл. 649, ал.
2 ТЗ, вкл. вземания по заварени или инициирани в хода на производството по
несъстоятелност преки искове – чл. 79 ЗЗД и др. Счита, че изпълнителното дело се явява
образувано в нарушение и на разпоредите на чл. 649, ал. 5 ТЗ и чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ срещу
имущество, включено в масата на несъстоятелността на „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/.
Твърди, че с молба от 19.07.2022 г. поискал от съдебния изпълнител да прекрати
производството, като с резолюция от 22.07.2022 г. ЧСИ Г.Д. отказал да го прекрати, поради
липса на законово основание. Предвид изложеното иска да се отмени отказа на ЧСИ Г.Д. да
прекрати производството по изпълнителното дело, като съдът го прекрати. Прави искане за
спиране на основание чл. 438 ГПК вр. с чл. 638, ал. 1 ТЗ.
С писмен отговор взискателят „П.“ ЕООД счита жалбата за изцяло неоснователна.
Поддържа, че частната жалба е подадена срещу постановяване на съдебен акт, с който се
отхвърлят като неоснователни възраженията на синдика за недопустимост на
изпълнителното производство и за недопустимост на изпълнението срещу имота. Посочва,
че на 15.06.2022 г. е влязло в сила съдебно решение по т.д. № 2999/2013 г. на СГС, VI-5
състав е уважен искът на „П.“ ЕООД по чл. 135 ЗЗД и е обявена за недействителна спрямо
„П.“ ЕООД извършената от „М.И.“ ООД – праводател на ответника „М.И.“ ЕООД,
непарична вноска на горния магазин в капитала на „А.Д.“ ООД. Счита, че решението по
иска по чл. 135 ЗЗД не означава връщане на собствеността в патримониума на „М.И.“
ЕООД. То означава само това, че „П.“ ЕООД е получило правото да удовлетвори своето
вземане от имота на третото лице „А.Д.“ ООД, а не от имот на „М.И.“ ЕООД. Поддържа, че
изпълнението не попада в обхвата на чл. 638 ТЗ. Предвид изложеното иска да се остави
частната жалба без уважение и да се потвърди отказа на ЧСИ Г.Д..
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Г.Д. счита жалбата за процесуално
допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, писмения
отговор от взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20227810400539 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано на
12.07.2022 г. по молба на „П.“ ЕООД срещу длъжника „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ за
заплащане на вземания по 2 бр. изпълнителни листа от 27.01.2012 г., чрез насочване на
изпълнението върху недвижим имот, който на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за
недействителен спрямо взискателя.
С разпореждане на ЧСИ Г.Д. от 12.07.2022 г. е наложена възбрана върху процесния
имот. Призовка за доброволно изпълнение е връчена на „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/
на 19.07.2022 г. и на третото лице „А.Д.“ ООД, собственик на имота, на 13.07.2022 г.
С молби от 14.07.2022 г. от „А.Д.“ ООД и от „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/ от
21.07.2022 г. е поискано да се прекрати изпълнителното производство като недопустимо.
С обжалваното разпореждане от 22.07.2022 г. ЧСИ Г.Д. е отказал да се прекрати
производството.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата
разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника. С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично
в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Следователно
подадената жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на обжалване и в предвидения в закона срок. Разгледана по
2
същество жалбата е неоснователна.
Видно е, че с решение от 01.06.2020 г. по т.д. № 199/2020 г. на СГС, ТО, VI-16 състав
е открито производство по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД, определена е начална дата на
неплатежоспособност – 31.12.2014 г. и е обявена несъстоятелността на дружеството, като
производството по несъстоятелност е спряно. С решение от 02.06.2021 г. производството е
възобновено.
Установява се, че с решение от 22.06.2015 г. по т.д. № 2999/2013 г. на СГС, VI-5
състав, влязло в законна сила на 15.06.2022 г., е обявена за недействителна на основание чл.
135 ЗЗД спрямо „П.“ ЕООД извършената от „М.И.“ ООД – праводател на ответника „М.И.“
ЕООД, непарична вноска в капитала на „А.Д.“ ООД, недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1605.1219.1.162, находящ се в гр.
София, район Студентски, ул. „******* – магазин № 5.
Образуваното на 12.07.2022 г. от „П.“ ЕООД изпълнително дело срещу „М.И.“ ЕООД
/в несъстоятелност/ е във връзка с постановеното решение по чл. 135 ЗЗД и с искане да се
насочи изпълнението срещу имота, собственост на „А.Д.“ ООД.
В жалбата длъжникът счита, че изпълнителното производство е образувано в
нарушение на чл. 637 ТЗ и чл. 638 ТЗ, от една страна, и в нарушение на чл. 649, ал. 5 ТЗ и
чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ срещу имущество, включено в масата на несъстоятелност, от друга
страна.
По първото възражение: Разпоредбите на чл. 637 ТЗ и чл. 638 ТЗ, на които
длъжникът се позовава, целят спиране /чл. 637, ал. 1 ТЗ/, съответно прекратяване при
определени предпоставки /чл. 637, ал. 2 ТЗ/, както и забрана за образуване след откриване на
производство по несъстоятелност на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени и граждански или търговски дела срещу длъжника /чл. 637, ал. 6 ТЗ/, на
производства, които са насочени срещу имущество, собственост на несъстоятелния
търговец. В разглеждания случай делото е образувано с цел насочване изпълнението срещу
имущество, собственост на трето лице, различно от несъстоятелния длъжник, което следва
да търпи изпълнението, след успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД. Ето защо не попада в
предметния обхват на цитираните разпоредби.
По второто възражение: От данните по делото не се установява, че изпълнението е
насочено срещу имущество, включено в масата на несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД. Видно
от постановения диспозитив на влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД, който е
задължителен за правоприлагащите органи, апортът е обявен за недействителен само по
отношение на „П.“ ЕООД, поради което само по отношение на това дружество може да се
счита за имущество на „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, а не и по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник по реда на чл. 649 ТЗ, както се твърди в частната
жалба. Решението по чл. 135 ЗЗД няма вещно-прехвърлителен ефект, а оправомощава
ищецът, в случая „П.“ ЕООД, да се удовлетвори от имота на третото лице „А.Д.“ ООД, а не
от имот на „М.И.“ ЕООД. В действителност производството по несъстоятелност като
универсално принудително изпълнение цели, по дефиницията на чл. 607, ал. 1 ТЗ, да
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на длъжниковото
имущество, като това производство е с предимство пред индивидуалните изпълнителни
производства, защото се цели да се удовлетворят справедливо всички кредитори на
длъжника. В разглеждания случай обаче не се касае за изпълнение, с което се засяга
имущество на несъстоятелния търговец, а за изпълнение на влязло в сила решение по чл.
135 ЗЗД чрез насочване на изпълнението върху имущество на трето лице, при съобразяване,
че сделката между това трето лице и длъжника е обявена за недействителна единствено по
отношение на „П.“ ЕООД, в производство по чл. 135 ЗЗД, образувано седем години преди
решението за откриване на производството по несъстоятелност на „М.И.“ ЕООД /в
несъстоятелност/.
3
Предвид изложеното съдът намира, че липсва законово основание за прекратяване на
изпълнителното производство, поради което жалбата подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода по жалбата, неоснователно се явява искането по чл. 438 ГПК за
спиране на изпълнението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника „М.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/
срещу разпореждане на ЧСИ Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400539, с което е
отказано да се прекрати делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното в подадената жалба искане за спиране
на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4