Решение по дело №323/2018 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20187090700323
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 793

гр. Габрово, 2.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от втори декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 323 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1878 от 9.11.2018 г., подадена от Х.К.Б. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000717008441-091-001 от 16.07.2018 г., издаден от началник сектор М.И.Д.и главен инспектор по приходите Т.Д.Ч. при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят.

С Решение № 193 от 8.10.2018 г. на така посочения решаващ орган, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и е счетена за частично основателна. РА е отменен в частта му, в която на Б. са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10.2017 г. и за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2016 г., като преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за възлагане на нова ревизия за определяне задължения по ЗДДС за същия месечен период и за ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от 2011 г. до 2016 г. включително. В тази си част РА не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК. В останалата част, касаеща: 1. определяне на дължим ДДС за внасяне за периодите: 12/2012 г.; 02, 03, 05 – 12/2013 г.; цялата 2014 и 2015 година; 05, 09/2016 г. и 01/2017 г. - в размер на 104 950.58 лв. и лихви в размер на 21 014.82 лв., както и 2. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 – 2016 г. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 703.00 лв. и лихви в размер на 2 995.73 лв.; 3. вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 10 337.28 лв. и лихви 3 487.08 лв.; 4. вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 4 450.85 лв. и лихви 1 523.68 лв., РА е потвърден и подлежи на съдебно обжалване.

Разгледаният от АСГ правен спор е приключил с Решение № 126 от 18.10.2019 г., което не е влязло в сила. С него РА е частично изменен в изрично посочените в мотивите и диспозитива негови части. Ответната страна е получила съобщението за така изготвения съдебен акт на 22.10.2019 г. На 31.10.2019 г., на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, е депозирана Молба за поправка на очевидна фактическа грешка в същия при отразяване в т.2 от диспозитива на сумата за определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г.  и 2015 г., и по-специално в отразеното в пункт 2.3 за 2014 г. – 2 372.00 лв. главница и 773.29 лв. лихви и т. 2.4 за 2015 г. – 1 555.00 лв. главница и 348.60 лв. лихви и общо за ревизирания период – 7 156.00 лв. главница и 2 455.78 лв. лихви. Тези цифри са взети от основното заключение на вещото лице, което е имало за задача да изчисли задълженията на ревизираното лице за процесните периоди, като игнорира фактурите, които не са подписани от представител на търговеца. Експертът е направил преизчисления, но в хода на делото е установено, че същият е допуснал техническа грешка при отразяването им в така посочената част и по тази причина бе формулирана допълнителна задача за допълване и изправяне на тази грешка. Това е било направено и съдът е приел допълнителното заключение, което е неоспорено от страните. На стр. 14 – 15 от това заключение вещото лице сочи, че дължимият за 2014 г. данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 2 496 лв. и лихви – 813.69 лв., а за 2015 г. съответно данъкът е 1 641 лв. и лихви – 367.88 лв. Респективно общият размер на установените от експертизата задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди е 7 366 лв. и 2 515.46 лв. лихви.

Съобщение с препис от молбата е връчено на жалбоподателя на 22.11.2019 г., но той не е изразил становище по нея.

АСГ, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че под явна фактическа грешка следва да се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по този ред грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля.

Видно от мотивите на процесното Съдебно решение АСГ е целял да вземе предвид именно крайният резултат от изчисленията на вещото лице с оглед така поставената му задача и при така определените условия /отчитане на фактурите, които не са подписани от жалбоподателя или негов представител/. С оглед неправилното посочване на гореотразените суми в първоначалната експертиза съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице да уточни тези задължения, което то е направило с допълнителното си заключение /л. 205 и сл./. В т. 1 от него е посочено, че данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. се равнява на 2 496.00 лв., главница и 813.69 лв. лихва, а за 2015 г. главницата е, съответно, 1 641.00 лв. и лихвата - 367.88 лв. Съответно цялото задължение, възникнало по повод този данък, за ревизирания период е 7 366.00 лв. главница и 2 515.46 лв. лихви. Това следва да бъдат и сумите, отразени в диспозитива на коригираното съдебно решение.

 

В горепосочената молба за изправяне на допуснати очевидни фактически грешки молителят е  поискал да се коригира и субекта, в чиято полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция по приходите съответни разноски. Страна в производството – ответник, е решаващият орган, Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново, която е конституирана на основание чл. 159, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно тази нормативна разпоредба при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган /съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК такъв е съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" при ЦУ на НАП/ и жалбоподателят. От тази норма следва изводът, че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези разпоредби следва, че страна /ответник по жалбата/ в първоинстанционното съдебно производство е директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" и при отхвърляне на жалбата /изцяло или отчасти/ разноските следва да бъдат присъдени в негова полза. Нормата на §. 2 от ДР на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи.В конкретния случай Д "ОУИ"- … е страна по делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената част от жалбата. Д "ОУИ" … е част от структурата на Националната агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по делото.“ - Решение № 4169 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2009 г., I о. С оглед на така изложеното АСГ намира, че следва да уважи това искане за поправка на фактическа грешка в основния съдебен акт.

 

Воден от горното и на осн. чл. 175 във вр. с чл. 228 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В Решение № 126 от 18.10.2019 г., постановено по адм. д. № 323 от 2018 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ ЗА определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за периодите 2014 г. и 2015 г., като в тази си част същото следва да се чете като задължения: за 2014 г. в размер на 2 496.00 лв., главница и 813.69 лв. лихва. За 2015 г. главницата е 1 641.00 лв. и лихвата - 367.88 лв. Общо за ревизирания период дължимата сума за този данък следва да се чете като 7 366.00 лв. главница и 2 515.46 лв. лихви

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В същото решение в частта му за разноските, под формата на юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да се считат присъдени в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново, а не на Национална агенция по приходите, както е изписано в решението. Респективно да се чете „Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново“ вместо „Осъжда Национална агенция по приходите“.

 

Препис от решението да се връчи на страните в едно с призовките.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на съдебния акт, за чиято поправка се издава – в 14-дневен срок от узнаването, с жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.             

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:    

                                                                                     /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/