Р Е Ш Е Н И Е
№ 793
гр. Габрово, 2.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от втори декември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 323 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. №
СДА-01-1878 от 9.11.2018 г., подадена от Х.К.Б. ***, ЕГН: **********, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-04000717008441-091-001 от 16.07.2018 г., издаден от
началник сектор М.И.Д.и главен инспектор по приходите Т.Д.Ч. при ТД на НАП –
Велико Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят.
С Решение №
193 от 8.10.2018 г. на така посочения решаващ орган, постановено в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и
е счетена за частично основателна. РА е отменен в частта му, в която на Б. са
определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10.2017 г. и за данък върху
доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2011 г.
– 31.12.2016 г., като преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР,
за възлагане на нова ревизия за определяне задължения по ЗДДС за същия месечен
период и за ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от 2011 г. до 2016 г. включително. В
тази си част РА не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК. В останалата част, касаеща: 1.
определяне на дължим ДДС за внасяне за периодите: 12/2012 г.; 02, 03, 05 –
12/2013 г.; цялата 2014 и 2015 година; 05, 09/2016 г. и 01/2017 г. - в размер
на 104 950.58 лв. и лихви в размер на 21 014.82 лв., както и 2. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2012 – 2016 г. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 703.00 лв. и лихви в
размер на 2 995.73 лв.; 3. вноски за
ДОО за самоосигуряващите се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 10 337.28 лв. и
лихви 3 487.08 лв.; 4. вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 4
450.85 лв. и лихви 1 523.68 лв., РА е потвърден и подлежи на съдебно обжалване.
Разгледаният
от АСГ правен спор е приключил с Решение № 126 от 18.10.2019 г., което не е
влязло в сила. С него РА е частично изменен в изрично посочените в мотивите и
диспозитива негови части. Ответната страна е получила съобщението за така
изготвения съдебен акт на 22.10.2019 г. На 31.10.2019 г., на основание чл. 175,
ал. 1 от АПК, е депозирана Молба за поправка на очевидна фактическа грешка в
същия при отразяване в т.2 от диспозитива на сумата за определените задължения
за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г.
и 2015 г., и по-специално в отразеното в пункт 2.3 за 2014 г. – 2 372.00
лв. главница и 773.29 лв. лихви и т. 2.4 за 2015 г. – 1 555.00 лв. главница и
348.60 лв. лихви и общо за ревизирания период – 7 156.00 лв. главница и 2
455.78 лв. лихви. Тези цифри са взети от основното заключение на вещото лице,
което е имало за задача да изчисли задълженията на ревизираното лице за
процесните периоди, като игнорира фактурите, които не са подписани от
представител на търговеца. Експертът е направил преизчисления, но в хода на
делото е установено, че същият е допуснал техническа грешка при отразяването им
в така посочената част и по тази причина бе формулирана допълнителна задача за
допълване и изправяне на тази грешка. Това е било направено и съдът е приел допълнителното
заключение, което е неоспорено от страните. На стр. 14 – 15 от това заключение
вещото лице сочи, че дължимият за 2014 г. данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е 2
496 лв. и лихви – 813.69 лв., а за 2015 г. съответно данъкът е 1 641 лв. и
лихви – 367.88 лв. Респективно общият размер на установените от експертизата
задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди е 7 366 лв. и 2
515.46 лв. лихви.
Съобщение
с препис от молбата е връчено на жалбоподателя на 22.11.2019 г., но той не е изразил
становище по нея.
АСГ, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 175,
ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може
да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или
други подобни очевидни неточности. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
под явна фактическа грешка следва да се разбира всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат
поправени по този ред грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята
воля.
Видно от мотивите
на процесното Съдебно решение АСГ е целял да вземе предвид именно крайният
резултат от изчисленията на вещото лице с оглед така поставената му задача и
при така определените условия /отчитане на фактурите, които не са подписани от
жалбоподателя или негов представител/. С оглед неправилното посочване на
гореотразените суми в първоначалната експертиза съдът е поставил допълнителна
задача на вещото лице да уточни тези задължения, което то е направило с
допълнителното си заключение /л. 205 и сл./. В т. 1 от него е посочено, че
данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. се равнява на 2 496.00 лв.,
главница и 813.69 лв. лихва, а за 2015 г. главницата е, съответно, 1 641.00 лв.
и лихвата - 367.88 лв. Съответно цялото задължение, възникнало по повод този
данък, за ревизирания период е 7 366.00 лв. главница и 2 515.46 лв. лихви. Това
следва да бъдат и сумите, отразени в диспозитива на коригираното съдебно
решение.
В горепосочената
молба за изправяне на допуснати очевидни фактически грешки молителят е поискал да се коригира и субекта, в чиято
полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Съдът е осъдил жалбоподателя
да заплати на Национална агенция по приходите съответни разноски. Страна в
производството – ответник, е решаващият орган, Директор на Дирекция ОДОП Велико
Търново, която е конституирана на основание чл. 159, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно тази нормативна
разпоредба при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган /съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК
такъв е съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на
изпълнение" при ЦУ на НАП/ и жалбоподателят. От тази норма следва изводът,
че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са
жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските
се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно
въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в
чл. 161 от ДОПК.
Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно
уважената част от жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размера до минималното
възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези разпоредби следва, че
страна /ответник по жалбата/ в първоинстанционното съдебно производство е
директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" и при
отхвърляне на жалбата /изцяло или отчасти/ разноските следва да бъдат присъдени
в негова полза. Нормата на §. 2 от ДР
на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени
в ДОПК случаи. „В конкретния случай Д "ОУИ"- … е страна по
делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената
част от жалбата. Д "ОУИ" … е част от структурата на Националната
агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по
делото.“ - Решение № 4169 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2009 г., I о. С оглед на така изложеното АСГ намира, че следва да
уважи това искане за поправка на фактическа грешка в основния съдебен акт.
Воден от горното и
на осн. чл. 175 във вр. с чл. 228 от АПК, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В Решение
№ 126 от 18.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 323 от 2018 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ ЗА определения
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за периодите 2014 г. и 2015 г., като в тази си
част същото следва да се чете като задължения: за 2014 г. в размер на 2
496.00 лв., главница и 813.69 лв. лихва. За 2015 г. главницата е 1 641.00 лв. и лихвата - 367.88 лв. Общо за
ревизирания период дължимата сума за този данък следва да се чете като 7 366.00
лв. главница и 2 515.46 лв. лихви
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В същото решение в
частта му за разноските, под формата на юрисконсултско възнаграждение, като
същите следва да се считат присъдени в полза на Дирекция "Обжалване и
управление на изпълнението"- гр. Велико Търново, а не на Национална
агенция по приходите, както е изписано в решението. Респективно да се чете
„Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико
Търново“ вместо „Осъжда Национална агенция по приходите“.
Препис от решението
да се връчи на страните в едно с призовките.
Решението
подлежи на обжалване по реда на съдебния акт, за чиято поправка се издава – в
14-дневен срок от узнаването, с жалба, подадена чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/