№ 391
гр. Смолян, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.София против М. М.
К., в която се твърди от ищеца, че на 26.02.2020 година ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит № * със „*“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1200 лева,
срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски до 05.08.2020 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът,
като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № * на 26.02.2020
г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по
който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
1
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от
ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*“ ООД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за
получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с полагането на подписа по договора,
кредитополучателят удостоверява, че надлежно е положил заемната сума.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г. „*“ ООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера –ищец. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена
към настоящата искова молба – ред 86. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не
е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за
цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на
лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната
съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то прави искане да де приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Към настоящия момент задължението все още не е погасено, поради което ищецът
е подал аявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното
ч.гр.д. № */2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника за сумата в общ размер от 1673.02 лв., формирана както следва: 1)
2
главница в размер на 1030.73 лв.; 2) законна лихва за забава върху главницата в размер на
236.44 лв. за период от 05.08.2020 г. до 27.03.2024 г., 3) 405.85 - представляваща неплатени
дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*“ ООД, 4)
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Длъжникът е възразил срещу заповедта, поради
което и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия иск за установяване на
вземането си.
Моли съда да поставнови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в общ размер от 1673.02 лв., формирана както следва: главница в размер на
1030.73 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 236.44 лв. за период от
05.08.2020 г. до 27.03.2024 г., 405.85лв - представляваща неплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*“ ООД, както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.Претендира и за разноски в заповедното и в исковото
производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът, с който
оспорва иска. Твърди, че въпреки че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че общата сума
за плащане е в размер на 1 324.06 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати
на кредитора по този договор е в размер на 2 001,00 лв. на основание чл. 8 ал.1 от договора е
начислена неустойка в размер на 676.94лева за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем в
тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в
чл.9. Счита, че така уговорената нсустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 33Д. Клаузата
е нищожна и на друго основание — чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във
вр. чл.143 т.5 от 33П, тьй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да запnати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.8 от договора формаnно е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически
се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допьлнителна печалба на
кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства
на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С клаузата на чл.8 от процесния договор за паричен заем обаче е
предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя
- да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към
един договорза кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя
да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има
право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази иреценка предхожда
сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде
3
предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата, че сумата,
формаnно наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на
тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. №
1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че кредитопоnучате.лят всякога ще дължи неустойка в
размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора
не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в
срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение
по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако
тя обезщетява вредите от неизпълнение то, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълтгението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не насrьпва вреда за
кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този
случай, при неизпълнение на задължкението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника,
което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 33П. Ето защо уговорката
между страните за заплащане на неустойка, rъй като не преследва заложените й функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, тьй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално
предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи
изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на
изискiзането за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на ~ кредитополучателя и заемодателя. Налице
е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза,
която задължава потребителя прй неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ
максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21
ЗПК е нищожна и платттане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за
потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая
следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
4
нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката. Следователно ГПР няма да е
49,82%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от
676.94лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, rьй като не
е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е
следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер
следва да участва и сумата от 676.94 лева, изразена като rгроцент. Това не е сторено, поради
което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По гози начин не става и ясно дали ГПР не надвишава
пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Пормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясю
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключенгiя договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от
посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако npu различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като сепосочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен- чл.22 ЗПК.
Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК- когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърди се на следващо място от ответника, че не е получил сумата по кредита,
същата сума е отишла за погасяване на друг негов кредит от „*" и по този начин е
рефинансиран кредита т.е е платена при начална липса на основание и като недължима
подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените
по-горе съображения договор за потребителски кредит с цитирания номер, следва да се
счита за недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита в размер на 1 200.00 лева, а не на лихви и други
разходи.
В с.з. ищецът р. пр. изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба,
5
подадена чрез пълномощника му юриск.*.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си адв.К.а.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, на
26.02.2020г. между ответника М. М. К., в качеството му на заемател, и "*" ООД, в качеството
му на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № *, по силата на който дружеството е
предоставило в заем на ответника сумата в размер на1200,00 лева. Последният от своя
страна се е задължил да върне сумата на 23 седмични погасителни вноски , съгласно
погасителния план по кредита в размер на 87 лв. всяка, включваща главница, договорна
лихва и неустойка. В договора е записано, че общия размер на всички плащания е
1324,06лв. Лихвения процент по кредита е 40,05%, а ГПР- 49,82%.
Видно от договора, в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че с полагане на подписа си под
настоящия договор заемателя удостоверялва, че надлежно получава в брой заемната сума в
размев ва 1200,00 лв.
С чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да предостави поне
едно от следните обезпечения по договора: Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл.9 ал.2 от ОУ към договора за заем
В чл.8 от Договора за заем е уговорено, че в случай че заемателят не ппредостави
договореното в чл.6 от договора обезпечение в три дневен срок от сключването му или
предоставеното обезпечение не отговарял на исловията а, посочени в чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от
ОУ към договора за заем, заемателят дълли на заемодателя неустойка в размер на 676,94лв. с
начин на разсрочено плащане, посочен в приложение №1 към настоящия договор. Видно и
от погасителния план, неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните
вноски по кредита., като общия размер на вноската с неустойката е 87,00лв. и общата
дължима сума по договора е 2 001,00лв.
Видно от приложеното заверено копие на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.04.2022 г., "*" ООД, като цедент е прехвърлил на ищеца свои
вземания, произтичащи от просрочени неизплатени договори за креди на физически лица,
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора цесия.
Представена е извадка от приложение №1 към договора за цесия касаеща вземането
от ответника.
В случая няма данни длъжникът да е уведомен за цесията преди подаване на
исковата молба. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.
ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая
уведомлението за извършената цесия се съдържа в текста на исковата молба, съдът приема,
че цесията е надлежно съобщена на ответника.
6
По ч. гр. д. № */2024г. по описа на Районен съд - Смолян е издадена Заповед №1*4г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.
М. К. да запрати на кредитора „ *“ ЕООД следните суми: 1 030,73 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № * от 26.02.2020 г., 405,85 лева – дължими такси , 236,44
лева – лихва за забава за периода от 05.08.2020 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както съдебни разноски в размер на 83,46 лева,
представляващи заплатената от заявителя държавна такса в размер на 33,46 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.04.2024г. и в срока по чл.414
оот ГПК еподал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си. Разпореждането с указанията за предявяване на установителен
иск е връчено на заявителя на 29.05.2024г. и в едномечесния срок- на 05.06.2024г. е
образувано и настоящото исково производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Така сключеният между страните договор за паричен заем №*/26.02.2020г.
притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно
реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК
императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на
което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок,
водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
7
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
В процесният договор не е отразена действителната "обща сума, дължима от
потребителя". Относно предвидената в чл.8 от договора неустойка следва да се посочи, че
същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции
фунции и е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Това е така, защото в случая
неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена
предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде
дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили такова вреди,
поради което плащането на такава неустойка води и до неоснователно обогатяване за
кредитора.
Освен посоченото, изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител е
трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за изпълнение.
Неустойката е включена предварително в размера на погасителните вноски по кредита, с
което кредитополучателят се натоварва с допълнителни разходи, което би го затруднило при
изпълнение на задълженията си по договора за погасяване в срок на главницата и
договорните лихви по кредита.С уговарянето предварително на дължимостта на неустойката
за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за извършване на оценка от страна на кредитора за платежоспособността на длъжника, което
следва да бъде сторено предварително от него.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самия кредитор в договора е предвидил начислената неустойка да се
заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното
плащане - чл. 17, ал. 2 от ОУ. Включена по този начин към лихвеното плащане, неустойката
на практика се явява добавък към дължимата възнаградителна лихва по договора и
представлява сигурна печалба за кредитополучателя. Именно предвид гореизложеното,
съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. С уговарянето на процесната неустойка се заобикаля ограничението на чл.33 ал.1
от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна.
8
Освен това съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП
наравноправна е клаузата, налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. А
в ал.2 е установено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Ищецът не навежда
твърдение, че тази клауза е индивидуално уговорена. Поради посоченото, следва да се
приеме, че процесната клауза по договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Същата е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност.
Съдът счита, че нищожността на клаузите, определящи ГПР и възнаградителната
лихва и въвеждащи задължение за ищеца да предостави обезпечение на кредита водят до
нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита т.е. главницата, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че сумата от 1200,00 лв. -главница по договора за
кредит е усвоена от ответника. В настоящото производство се претендира главница в размер
на 1030,73лв. т.е. ищецът не оспорва, че част от главницата е погасена от ответника.
Последният не ангажира доказателства, че е погасил изцяло задължението си за главница по
кредита, поради което искът за сумата от 1030,73 лв. –непогасен остатък от главница е
основателен и доказан. Върху дължимата главница ищецът не претендира договорна лихва,
която да не се дължи поради недействителност на договора за кредит, а претендира законна
лихва за забава върху изцяло изискуемото вземане за непогасената главница по кредита,
считано от датата на падежа на последната погасителна вноска - 05.08.2020г. до 27.03.2024г.
в размер на 236,44лв. Размерът на тази претенция не се оспорва от ответника. Тъй като
ответникът не е погасил задължението си, дължи лихва за забава от датата на крайния срок
на договора до погасяване на вземането. Поради посоченото и искът в частта за
дължимостта на мораторната лихва за процесния период е изцяло основателен и доказан.
Върху дължимата главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението-
01.04.2024г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция в частта за сумата от 405,85лв.-такси, съгласно Тарифата за
таксите и разходите, събирани от „*“ следва да се отхвърли като неоснователна. В случая
претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането е начислена в противоречие с
разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не
се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
9
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това
въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 126,11 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 63,21 лв., съобразно с уважената част от иска.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, понеже не е направено искане за
това, а и няма данни ответникът да е сторил разноски по делото.
Ответникът е бил представляван от адвокат при условията на чл.38 ал.2 от ЗА,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 48,52лв. в исковото производство и в размер на
24,25лв. в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. К., ЕГН ********** с
адрес *, че същият дължи на "*" ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, сумата от
1030,73лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */26.02.2020 г.,
сключен между М. М. К. и "*" ООД , сумата от 236,44лв.- законна лихва за забава за периода
05.08.2020г. до 27.03.2024г., , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.04.2024г., до
окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. д. № */2024 г. по описа на Районен съд -
Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "*” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *
против М. М. К., ЕГН ********** с адрес * иск в частта за установяване съществуването на
следното вземане: 405,85лв.-дължими такси по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит
№ */26.02.2020 г., за която сума по ч. гр. д. № */2024 г. по описа на Районен съд -Смолян е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН ********** с адрес *да заплати на "*" ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: * разноски в исковото производство в размер на 126,11 лв.
и разноски в заповедното производство в размер на 63,21лв., съобразно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА "*” ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * да заплати на
осн.чл.38 ал.2 от ЗА на пълномощника на ответника адв.Анастасия М.а К.а- Пенева
адвокатско възнаграждение в размер на 48,52лв. в исковото производство и адвокатско
възнаграждение в размер на 24,25лв. в заповедното производство, съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен
10
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11