Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.12.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
деветнадесети октомври година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева
Секретар:
Йоана П.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14969 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на субективно
кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и иск по чл. 45, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба
/депозирана пред РС Варна с вх.№ 16518/23.03.2017г./ и в уточнителна молба
депозирана пред СГС с вх.№146546/ 09.11.2018г. обстоятелства ищецът М.Л.Ж. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител – адв. Д.
Г. –ВАК, назначен по реда на ЗПП е предявил срещу „Н.Б.Г.“ АД ЕИК ********и Д.И.Т.
субективно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 100 000 лева всеки,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с
разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на
фотографски материали без разрешение и манипулиране на казаното от ищеца в
предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия, излъчено на 04.02.2017г.
Деликтните искове са предявени първоначално пред РС Варна, като е
образувано гр.д.№ 3818 /2017г. по описа на ВРС, което с определение №3237 /27.03.2017г.
е прекратено, с оглед цената на исковете, а делото изпратено по родова
посъдност на Окръжен съд Варна. Образуваното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС
Варна, след направено възражение за местна подсъдност също е прекратено, а
делото изпратено на Софийски градски съд, с оглед седалището на ответното
дружество и адреса на ответницата Т..
Ищецът
Ж. представляван от назначения му по реда на ЗПП процесален представител адв.Д.
Г. твърди, че на 04.02.2017г. в ефира на Нова телевизия в предаването „Ничия
земя“ е излъчено заснетото от Д.Т.-водещ на предаването интервю с ищеца. Ищецът
твърди, че предаването е било излъчено по манипулативен начин, представящ го
като психопат. Посочва, че целта, поради която се е съгласил да даде исканото
интервю е била да разгласи пред обществото своята позиция, а именно че се счита
за невинен по обвиненията за убийства и изнасилвания, по които има влязла в
сила доживотна присъда, която понастоящем изтърпява в затвора в гр. Варна.
Заявява още, че в интервюто е разказал своята гледна точка и е споделил факти и
обстоятелства около разследването и това как според него са преиначени
доказателствата и е осъден само и единствено на косвени доказателства, без да е
виновен. С изненада при гледане на предаването установил, че голяма част от
казаното от него е изрязано така, че смисълът на думите му става съвсем
различен и от визията на предаването и казаното от него е променено, като е
представено изглежда по начин, различен от целеното от него, като по този начин
е постигнат точно обратния ефект и според него едва ли не се е затвърдило
усещането в обществото за неговата вина и за това, че той е психопат. Твърди
още, че това е съсипало надеждата му да разкаже в ефир своята история и тя да
бъде достоверно предадената да бъде възприета така, както е казана, а не да се
манипулира. Затвърдили се чувство за безнадежност и липса на изход от примката,
в която е хванат, липса на възможност за справедливост и безпристрастност. Това
е довело до изпадането му в депресия. Заявява още, че на два пъти в предаването
в ефир за 1,30м. и 2,37м. без негово съгласие, нито на семейството му са
излъчени снимки на негови близки-сестра и племенник, което допълнително
стресирало ищеца и семейството му, като сестра му е била подложена на тормоз по
телефон, фейсбук и по улицата. Ищецът намирайки се в затвора се е почувствал
безсилен да помогне на семейството си, тъй като контактите му с тях са
ограничени, което допълнително го е потиснало и нарушило душевното му
състояние. Твърди, че тези морални
вреди са му причинени от водещата на
предаването – Д. Тернчева, която го е интервюирала. Поддържа, че отговорността на ответното
дружество е основана на чл.49 от ЗЗД и чл.16 от ЗРТ, като възложител на работа
на лицето деликвент.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Д.Т., чрез адв.Л.
Д. - пълномощник е депозирала отговор на ИМ, в който излага становище за
недопустимост на предявените искове. В отговора предявения иск е оспорен като
неоснователен. Посочва, че предаването „Ничия земя“ не е манипулирано, съдържа
единствено установени факти и излага точно гледната точка на самия ищец.
Наведен е довод, че несбъдването на нереалистичното очакване на ищеца, че
собствения му разказ пред телевизионната камера ще доведе до оневиняването му
не е непозволено увреждане и няма как да бъде прието за такава. Твърди се, че негативните изживявания на ищеца
са плод на собственото отношение на дееца към извършеното и не се дължат на
деяния на трети лица. Ответникът излага, че снимките на близките на ищеца -
сестра и племенник, не са правени във връзка с предаването, а са взети от вече
публикувани и достъпни и към момента журналистически материали, свързани с
процесите срещу ищеца. В отговора е
ревирано и възражение за прекомерност на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответното „Н.Б.Г.“
АД е депозирало отговор, в който излага
становище за недопустимост на исковата молба. Оспорва предявения иск като
неоснователен. Заявява, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г.
не са представени неверни и изопачени твърдения, нито факти в клеветнически
дух, не са употребени обидни и иронични словесни квалификации и изнасяне на
информация за ищеца от строго личен характер без негово съгласие. Ответното
дружество поддържа, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г. не е изнесена информация от строго личен
характер без негово съгласие. Сочи се,
че тяхното битуване в общественото пространство е резултат от множество
публикации от 2010г., 2015г. и 2016г., чието публикуване е реализирано във
вестник „24 часа“, във вестник „България днес“ и на сайта www.blitz.bg от
10.05.2015г. и ог 10.04.2016
Сочи се, че интервюто е направено по искане на ищеца, като изнесените в
интервюто твърдения са плод на негова интерпретация на факти от криминалното му
минало, като същите в предаването са
поднесени обективно така, като ищецът е пожелал да станат достояние на
обществото. Ответното дружество
поддържа, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г. не е изнесена информация от строго личен
характер без негово съгласие. Сочи се, че ответницата Т. е журналист и
съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово или друг подходящ начин. Сочи
се още, че в случай, че ищецът се е почувствал засегнат е могъл да се възползва
от правото си на отговор по смисъла на чл.18 от ЗРТ, което не е сторено.
В открито заседание ищецът Ж., чрез адв.Д.Г. -ВАК
процесуален представител назаначен по реда на ЗПП поддържа предявения иск.
В открито заседание ответницата Т. чрез адв.Д. оспорва иска. Представя писмена защита.
В открито съдебно заседание ответното
дружество чрез адв.Ц. оспорва иска. Представя списък
на разноски.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК, както и становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че ответното „Н.Б.Г.“ АД“ ЕАД е радио-телевизионен
оператор и доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗРТ.
Не се спори, че ответното дружество е собственик на Нова телевизия.
Безспорно е, че на
04.02.2017 г. в ефира на „Нова телевизия“ е излъчено предаването „Ничия земя“ с
автор Д.Т. и продуцент - „Т.“ ЕООД.
Не е спорно, че при
записа на интервюто с ищеца М.Ж., същият изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр.Варна, където е постъпил на 12.10.2006г., което се
установява и от Удостоверние рег.№559 от 05.05.2017г. издедно от Министерство
на правосъдието, Затвора – Варна. /л.9
от приложеното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС Варна/
От приетата в зав. препис присъда от
13.05.2009г., постановена по НОХД № 1873/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, влязла в
сила на 22.03.2010г., се установява, че М.Л.Ж., е признат за виновен в това, че
на 22.05.2000г. в землището на с.Долище, при условията на опасен рецидив,
умишлено е умъртвил С.А.Д. ЕГН **********, като деянието е извършено по особено
мъчителен начин и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 и
т. 12 от НК, както и за това, че на
20.02.2004г. в земището на с. Осеново, Варненска област, при условията условията
на опасен рецидив, умишлено е умъртвил Р.Г.Д.ЕГН *************, престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 12 от НК,
като на основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание доживотен затвор
без замяна, при първоначален специален затворнически затворнически режим. /присъда по нохд
№ 1873/2008 г. на ВОС на л.149 –л.150 от делото/
На основание чл. 413, ал. 1 от НПК
влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни
за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Съгласно чл.
413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието.
Приета е неоспорена декларация подписана от М. Л. Ж. от 14.12.2016г. и адресирана до началника на Затвора – Варна,
в която същият е обективирал желанието си да даде интервю за Нова телевизия, в предаването
„Ничия земя“./л.
63 от приложеното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС Варна/
Съдържанието на интервюто с ищеца М.Ж., взето от ответницата Т. като
водещ, както и съдържанието на самото предаване „Ничия земя“ излъчено в ефир на
04.02.2017г. са детайлно отразени в
заключението на СКТЕ, прието без оспорване в с.з. на 19.10.2021 г. В констативно
–съобразителната част на експертизата вещото лице инж. Д.С. след преглед на видео
файл с необработен “суров” материал от запис на разговор на репортерът Д.Т. с М.Л.Ж.,
както и на видео файл с със предаването, излъчено по националната медия Нова ТВ
е възпроизвела цялостното им съдържание като текст и е извършила сравнение.
В първата част от констативно-съобразителната част от КСТЕ от стр. 3 до
стр. 37 е възпроизведен текстът от заснетият необработен видео разговор /т.нар.
суров материал/ между страните. Разговорът е пресъздаден като диалог и всяка
част от диалога е с поставена от в.л. поредна номерация. Диалогът в оригинал
съдържа 637 части /пасажи/. Голяма част
от тези части съдържат повече от едно изречение. Видно от възпроизведното
текстово съдържание, ищецът Ж. излага пред интервюиращата го своята позиция, че
е невинен, не е убивал никого и не би постъпил по този начин. /вж. пасаж 406/ М.Ж.
твърди, че всъщност прокуратурата и разследващите са неговите убийци и не може
да се примири с това, че е осъден несправедливо./пасаж 208 и пасаж 564/ Разказва подробно за отношенията си с жените /жертви на престъпленията, за които срещу Ж.
са подвигнати обвинения/ - С., М., Л., Р.и
други, като споделя, че те доброволно са имали полови контакти с него и не е
имало изнасилване. /пасажи 184, 220, 226,
236/ Сочи, че е обвинен, че с
таксито е подлъгал С., изнасилил я и я е убил, а по делото нямало никакви
доказателства. /пасаж 534/
Вещото лице констатира, че продължителността на суровия видео материал е
1:34:38 ч., като при проверката не
били открити накъсвания и изрязвания на кадри, което сочи, че записът в
оригинал. Сочи, че предаването, излъчено на 04.02.2017г. е с продължителност 00:45:29 ч., като това
е време, което трябва да бъде спазено, т.к. предаването е част от програмна схема на
телевизията. Вещото лице инж. С. обосновава
извод, че именно по тази причина,
няма начин целият суров материал да бъде излъчен в този интервал от
приблизително 45 минути. В следствие на което са подбрани определени части и са
излъчени само те. Според заключението на СКТЕ във файла от излъчения материал не се наблюдава монтаж, добавяне,
размяна на думи, фрази /кадри/ в отделните номерирани части. В констативана
част на КСТЕ от стр. 38 до стр.58 е възпроизведен целият текст от видеото,
излъчено на 04.02.2017г. по Нова ТВ.
Вещото лице сочи, че липсват някои части от диалога между двете страни.
Липсващите части са обозначени с многоточие, като са добавени коментари зад
кадър от водещите.
Заключението на СКТЕ с в.л. инж.Д.С., съдът възприема като обективно,
пълно и компетентно дадено.
По делото на страната на ответниците
е допуснат един свидетел, за обстоятелствата по изготвяне на предаването „Ничия
земя“ свързано с ищеца М.Ж..
В показания си свидетелят Н.Р.Н.сочи,
че работи като режисьор във фирма „Т.“ ЕООД, която прави предаването „Ничия земя“
с журналиста Д.Т.. Свид. Н. си спомня предаването с М. Ж., затворник във
варненския затвор. Пояснява, че обикновено идеята за предаването се обсъжда в
екипа им, като след взимане на решение
се прави съответна логистика, организира се пътуване на журналиста, оператора и
автора. В конкретния случай автор била Т.. Сочи, че суровия материал е винаги
много по –дълъг от това, което трябва да се излъчи, затова монтирания материал
се обсъжда с този, който е взел интервюто.
Пишели се дикторски текстове от редактори и материалът се разпределял на
режисьор по монтажа. Сочи, че предаването „Ничия земя“ е документална журналистика, като за да е
интересно на зрителя тряба да се получи логичен разказ. В практиката на този
продуцент е допустимо разместване на моменти от записа е цел създаването на
тематични гнезда и получаване на логичен разказ. Свид. Н. сочи, че се стремят да пресъздават
максимално точно личността на този, който интервюират и тезата му, като никога
не си позволяват да манипулират. Тезата на М.Ж. била най-общо, че е невинен, че
са го натопили и е бил несправедливо осъден. Свидетелят сочи, че цялото интервю
на Ж. било изградено върху посочените тези, които няма как да бъдат изрязани,
защото не би имало разказ. Сочи, че в излъчения материал тезата на М.Ж. ясно
присъствала. Пояснява, че почти 90 % от затворниците, които търсят предаването
искат да изложат подобна теза. Спомня си, че в предаването имало и снимка на
сестрата на Ж. взета от публикуван материал във в-к „24 часа“.
Показанията на свидетелят Н., разпитан в о.с.з. на 19.10.2021 г. са
последователни и непротиворечиви, кореспондират със заключението на КСТЕ,
поради което съдът ги кредитира, вкл. и след преценка по реда на чл.172 ГПК,
доколкото е свързан професионално с ответниците.
За установяване на неимуществените вреди на ищеца, по негов почин е
допуснати до разпит един свидетел – К.С.Р. /51г., без родство, осъждан/, чиито
показания са събрани чрез съдебна поръчка от РС Бургас./ч.гр.д.№6578/ 2020г. на
БРС/
В показанията на свидетеля К.Р., се съдържат данни за отражението на
излъченото от ответната телевизия предаване върху емоционалното състояние на
ищеца, който след излъчването му получил депресия, стрес, безсъние загубил апетит, странял от
останалите. Свид. Р. сочи, че в периода от
2012г. до 2018г. обитавали с М. една килия в затвора в гр.Варна и от там знае за даденото
интервю. След излъчването М. се притеснявал за сестра си, като по –голям брат, както и за племенника
си, че са изложени на опасност. Свидетелят Р. сочи, че след излъченото
предаване М. се чувствал излъган, че думите му са интерпретирани по различен
начин. Неговата версия била, че няма категорични доказателства за това, за
което е осъден. Той искал да се възобнови делото му и затова е потърсил съдействие
от медиите. В предаването била пусната песента „Джули такси“, с призива пазете
дъщерите си, което внушавало друго.
От приетата медицинска справка от 10.02.2021г. издадена от д-р Б. П. -
психиатър се установява, че в периода 01.01.2016 г. - 10.02.2021 г., на М.Л.Ж.
са били извършени три психиатрични прегледи от психиатъра на Затвора - Варна,
съответно - на датите 22.06.2016 г., на 15.02.2017 г. и на 12.07.2017
г., като му е оказана психотерапевтична подкрепа. Становището на психиатъра е, че ищецът не
страда от психично заболяване, което да налага проследяване и приемане на
поддържаща терапия.
Не е спорно, че обвинението и
наказателното дело водено срещу ищеца М.Ж. е предмет на публикации и в други печатни
и електронни медии.
Преди датата на излъчване на процесното предаване - 04.02.2017г., в различни електронни
медии е публикувана информация относно осъждането на ищеца, както и негови
интервюта, както следва:
-
на 24.03.2010 г. на електронния сайт www.24chasa.bg е публикувана кратка
информация за хода на наказателното дело срещу М.Ж. за убийствата С. Д. и Р.Д..
Публикувана е снимка на Р., под която е поместена информация, че Ж. е направил
признание за нейното убийство;/л.94/
-
на 10.05.2015 г. на електронния сайт www.blitz.bg е публикувано интервю
с М.Ж., в което той разказва своята
версия за престъпленията, за които е осъден;/л.98/
-
на 28.08.2015 г. на електронния сайт www.bgdnes.bg М.Ж. отново дава
интервю със своята позиция;/л.95/
-
на 10.04.2016 г. на електронния сайт www.blitz.bg е публикувана статия,
съдържаща интервю със сестрата на ищеца - Г.М., в което й е дадена възможност
да изрази позицията си, че брат й е жертва на правосъдието, а не убиец.
Представено е Решение №373
/12.04.2021г. постановено по гр.д.№4008 / 2020г. по описа на САС, ГО, 7 –ми
състав, с което е отменено решение от 18.12.2019г. по гр.д.№16220/ 2017г. на
СГС, в частта, с която „Н.Б.Г.“ е осъдено да заплати да заплати на Г.М.М.сумата 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди от
показване без нейно съгласие на снимката и в предаване от 04.02.2017г., като е
постановено отхвърляне на предявения от Г.М.М.срещу „Н.Б.Г.“
иск за неимуществени вреди от публикуване на снимката и, с информация, че е
сестра на М.Л.Ж. в предаването „Ничия земя“ излъчено на 04.02.20217г. по Нова
телевизия./л.300
– л.301 от делото/
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството са субективно съединени деликтни
искове с правно основние чл. 49 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, в резултат на взето от него интервю излъчено в рубрика
„Ничия земя“ по Нова телевизия на 04.02.2017г., за което се твърди, че е манипулирано, с променен смисъла на
казаното, с цел за да бъде същия злепоставен пред обществото и представен като
убиец, изнасилвач и психопат.
По допустимостта: Предвид
поддържаните в исковата молба твърдения, предявените искове с пр. основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД са допустими, като правото на иск е надлежно упражнено.
Относно
иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД:
По същество:
За да възникне имуществената
отговорност за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, е
необходимо ищецът да установи в производството, че са налице елементите от
фактическия състав - деяние, извършено от ответника, противоправност на
деянието, вина, вреди за ищеца, причинна връзка между деянието и вредите.
Ищецът, който носи доказателствената
тежест, не е установил в процеса на доказване всички правнорелевантни факти,
при чието проявление възниква предявеното спорно материално право.
Както бе посочено по-горе, противоправността като обективен елемент от
фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява
по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца. При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда
доказателства не се установява, ответницата Т. да е действала неправомерно при
осъществяване на задачата си като
журналист в предването „Ничия земя“
излъчено на 04.02.2017г.
На следващо място ищецът не
установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК, не установи наличие на
вреди, които да са в причинно-следствена връзка с предаването, в което,
като автор и журналист е участвала ответницата Т..
От събраните в хода на съдебното дирене
доказателства се установи, че в предаването „Ничия земя“, излъчено по Нова
телевизия на 04.02.2017 год. не са представени неверни и изопачени твърдения и
факти в клеветнически дух, не са употребени обидни и иронични словесни
квалификации (думи и изрази), както и изнасяне на информация за ищеца от строго
личен характер без негово съгласие. Интервюто с М.Ж. е направено по негово желание, като всички изнесени в интервюто
твърдения, са плод на неговата лична интерпретация на факти свързани с личната
му история /вкл. и за отношенията с жените жертви, на престъпленията, за които
е обвинен/, преди осъждането му на
доживотен затвор с присъда
по нохд № 1873/2008 г. на ОС – Варна.
От приетото от съда, неоспорено от страните заключението
на СКТЕ, се установи, че липсва редакция
или изменение на казаното от ищеца и то е възпроизведено почти изцяло.
Обстоятелството, че
предаването не е било одобрено от ищеца преди неговото излъчване, няма никакво
отношение към твърдените вреди. Установи се от кредитираните показания на свид.Н., че практиката на продуцента е да не допуска намеса
в работата както на автора, като част от журналистическа свобода.
Съдът намира, че
несбъдването на евентуалното очакване на
ищеца, че собствения му разказ пред телевизионната камера ще доведе до
възобновяване на наказателното производство и до оневиняването му не може да бъде прието за немуществена
вреда, доколкото подобно очакване е нелегитимно, нереалистично и не
кореспондирира със способите за възобновяване по НПК.
Безспорно се установи, че с присъда
от 13.05.2009г., постановена по НОХД № 1873/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, влязла в
сила на 22.03.2010г., М.Л.Ж., е признат
за виновен в това, че на 22.05.2000г. в землището на с.Долище, при условията на
опасен рецидив, умишлено е умъртвил С.А.Д. ЕГН **********, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост - престъпление по
чл. 116, ал. 1 т. 6 и т. 12 от НК, както и за това, че на 20.02.2004г. в
земището на с. Осеново, Варненска област, при условията условията на опасен
рецидив, умишлено е умъртвил Р.Г.Д.ЕГН ***********, престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 12 от НК.
Съгласно императива на чл. 413, ал. 1 от НПК влезлите в сила присъди,
решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани.
По правилата за разпределяне
на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е носител на
процесуалното задължение за установяване осъществяването на твърдените
обстоятелства – противоправността на деянието.
В случая на не са доказани елементите на
фактическия състав на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, поради което и предявеният деликтен
иск за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неосновател
и недоказан.
По иска с пр. основание чл.49 от ЗЗД:
Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по
повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването
на работата. По делото безспорно се установява, че публикувания
материал е изготвен от служител на ответното дружество.
От представените доказателства, се
установи, че процесното предаване „Ничия земя“ съдържащо интервю с ищеца е
излъчено по Нова телевизия на 04.02.2021г.
С
оглед на това съдът намира, че ответното дружество е това, което носи
отговорност за характера и съдържанието на излъчените материали.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека прокламира свободата на изразяването на
мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти,
нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази
свобода, се определя от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите.
В конкретния случай посочените от ищеца предаване съдържа съществена част от
проведеното интервю, като поради програмната схема и времевия формат на
предаването от 00: 45 мин. не е било
възможно да се излъчи цялото интервю, което е с продължителност като суровия
видео материал е 1:34:38 ч. От прието заключение на КСТЕ се установи, че във
файла от излъчения материал не се наблюдава монтаж, добавяне, размяна на думи,
фрази /кадри/. Установи се от
заключението на СКТЕ, че липсва каквато и да било редакция на казаното от ищеца
и то е възпроизведено почти изцяло.
Съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното дирене пред СГС доказателства - писмени, гласни и заключението на СКТЕ, сочи на извод, че ответникът е отразил достоверно информацията в процесното предаване. По делото, не се установи процесното предаване да е манипулирало изявленията на ищеца дадени в интервюто взето в затвора в гр.Варна от ответницата Т..
Рамките на свободата на словото застъпена в чл.10,
§1 от КЗПЧОС, до които се простира тази свобода, се определят от възможността
да бъдат засегнати честта или достойнството на гражданите. Журналистите не
могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да
нанасят обиди. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39,
ал.2 от КРБ, а когато ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Ето защо,
не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността /т.е., ако не съставляват обида/. Съгласно Решение
№21 /14.11.1996 г. на КС на РБ по конст. Дело №19/96 г., конституционно
гарантираната в чл.39, ал.1 от КРБ свобода на изразяване на мнение не е
безгранична – съгласно чл.39, ал.2 от КРБ, нейните граници са там, където
започва уронването на честта и достойнството на другиго. Съответно, свободата
на словото, и в частното свободата да се създават и разпространяват
телевизионни програми не е абсолютна – тя следва да се подчинява на
конституционно създадените ограничения на комуникационните свободи в защита на
други конституционни ценности – конституционно установения ред, националната
сигурност и превенцията на престъпността, здравето и морала, доброто име и
правата на другите граждани, защитената от закона тайна /чл.39, ал.2, чл.40,
ал.2 и чл.41 от Конституцията/. Защитата на тези конституционни ценности е
задължителна за радио и телевизионните организации при създаването и
разпространяването на техните програми.
Съдът намира, че излъченото интервю с участието
на ищеца в процесното предаване, не
надхвърлят границите, определени с чл.39, ал.2 от КРБ.
Ищецът,
комуто съгл. чл.154, ал.1 ГПК принадлежи доказателствената тежест, не е
установил в процеса на доказване всички правнорелевантни факти, при чието
проявление възниква предявеното спорно материално право.
Противоправността
като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по
своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение
и фактическо осъщественото от дееца.
При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда
доказателства не се установява, че
ответникът, като медия да е действал неправомерно при
осъществяване на задачата си да
предоставя на обществото вярна информация.
По
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства – противоправността на деянието. В случая не са
доказани елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, поради което и
предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на
твърдените имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора, съгласно
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците. Сторените от ответното
дружество разноски включват 5 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 1080 лв.
депозит за КСТЕ /общо 6 789лв./. Ответницата Т. е сторила разноски, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и проложените къме него доказателства е
сторила разноски в общ размер от 7 120лв., от които 6720лв. адвокатски хонорар
и 400лв. депозит експертиза./л.306 от делото/
Водим от горното и в същия смисъл, СГС, ГО, I-
7 състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.Ж. ЕГН **********., иск с пр.
основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, срещу „Н.Б.Г.“ АД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – душевно страдание, депресия, чувство за
безсилие, във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични
данни и излъчване на фотографски материали без разрешение, манипулиране и
променяне на смисъла на казаното от ищеца в интервю в предаването „Ничия земя“
по Нова телевизия, излъчено на 04.02.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.Ж. ЕГН **********, иск с пр. основание чл.45, ал.1 от ЗЗД,
срещу Д.И.Т., със съдебен адрес ***,
за осъждане на ответника да заплати сумата 100
000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - душевно
страдание, депресия, чувство за безсилие, във връзка с разпространяването в
медийното пространство на лични данни и излъчване на фотографски материали без
разрешение, манипулиране и променяне на смисъла на казаното от ищеца в интервю
в предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия, излъчено на 04.02.2017г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Л.Ж.
ЕГН **********, да заплати на „Н.Б.Г.“ АД ЕИК
********, сумата от 6 789 лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Ж. ЕГН **********, да
заплати на Д.И.Т. сумата от 7 120 лв. разноски пред СГС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: