Номер 48023.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500337 по описа за 2020 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КПКОНПИ/, гр. София против определение № 523/09.07.20г., постановено по гр.д. №
462/18г. на ОС-Добрич, с което производството по делото е спряно до произнасянето на
Съда на Европейския съюзпо преюдициалното запитване, отправено с определение от
02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. на Софийския градски съд, по което е образувано
дело С-319/19 на Съда на ЕС /по-нататък СЕС/. Изложено е, че образуването на посоченото
дело пред СЕС е станало преди изготвянето на Доклад на Комисията на Европейския
парламент и Съвета относно „Възстановяване и конфискация на активи: да гарантираме, че
престъпността „не си струва““, от 02.06.20г. Поради това този доклад се явява
нововъзникнало за първоинстанционното дело обстоятелство и е от значение за същото.
След като се изясняват функциите на Европейската комисия като орган на изпълнителната
власт в ЕС, в чиито правомощия е и контрола по изпълнение на правото на ЕС от
държавите-членки чрез анализ на транспонирането на Директивите и евентуално чрез
сезиране на СЕС при неизпълнение на това задължение, жалбоподателят сочи, че
цитираният по-горе Доклад е отчел точното изпълнение от страна на България на Директива
2014/42/ЕС. Поради това се счита, че определението е неоснователно и необосновано,
претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни
Е. С. И. и Д. К. Д. .
Съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима по следните съображения:
1
Спирането на производството по делото на ДОС не е на някое от основанията,
предвидени в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с
оглед висящото дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално
запитване, касаещо приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на
решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК.
В този смисъл макар и решението на СЕС да се постановява по преюдициално
запитване по въпроси, които да са от значение за правилното решаване на конкретен правен
спор, същото не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Решението на
СЕС обаче ще бъде задължително за всички съдилища в страната по силата на изричния
текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните функции на
производството по преюдициални запитвания, предвидено в член 19, параграф 3, буква „б“
от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на
общностното право в рамките на Европейския съюз /такава функция не е предоставена
Европейската комисия/.
Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон са предвидени
разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му
върху хода на производството, в частност – неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези
разпоредби са специални по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на
чл. 229, ал. 1 от ГПК.
Постановеното определение за спиране обаче е необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1,
изр. второ от ГПК - в този смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. №
2001/2019 год на ВКС на РБ, І т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
2075/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 259 от 07.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2020
г., II т. о., ТК, Определение № 341 от 14.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., II т. о.,
ТК и др. (въпреки, че пък с други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани
по същество и са потвърдени определенията за спиране - Определение № 138/21.03.2019 по
ч.гр. дело № 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. №
3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС, Определение № 317 от 27.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1413/2020 г., IIІ г. о., Определение № 310 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1768/2020 г.,
IIІ г. о.).
Настоящият състав, приемайки тълкуването на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от
ГПК, дадено с първата група определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима
като насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото
производство следва да се прекрати като недопустимо.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 337/20г. на ВАпС като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3