№ 127
гр. Плевен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430201499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Постъпила е жалба от Й. ИВ. ИВ., с ЕГН: **********, чрез адв. Г.Г. от
ПАК против Наказателно постановление № 21-0940-000225/09.06.2021г. на
*** на РУ гр. Пордим към ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя И., е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.Г..
Ответникът по жалбата ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ -
Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по
нея.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя изложени в жалбата,
както и изложените в съдебно заседание от процесуалния му представител,
констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
1
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приложения към делото акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 871203/11.05.2021г. е видно, че на същата дата около 10:00
часа, в с.Каменец, обл. Плевен, ул. *** ***, идвайки от гр. Летница в посока
гр. Пордим, като водач на колесен трактор „JOHN DEERE“ с рег. №*** /по
КТИ/ извършва следното/ Като допустима обща ширина от 2,55 метра,
съгласно чл.6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г., същият е с обща
ширина от 4,65 метра измерено със стандартизирано измервателно средство в
присъствието на водача като няма издадено разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя за движение по Републиканската пътна
мрежа или пътища отворени за обществено ползване. Движи се в колона от 6
броя колесни трактори с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По делото е приложена докладна записка с рег. №940р2921/12.05.2021г.
*** В.В., относно съставения АУАН бл. №871203, за допусната техническа
грешка при изписване текстовата част на нарушението изразяваща се в
изписване на изречението: Като допустима обща ширина от 2.55м. съгласно
чл.6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г.; което би следвало да се чете и
коригира при издаване на НП като: Като допустима обща ширина от 2.55 м.
съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г.
Жалбоподателят подписал акта, като е отразил, че няма възражения. В
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН същият не е представил
възражение срещу съставения му АУАН.
Въз основа на акта за административно нарушение било издадено
обжалваното Наказателно постановление №21-0940-000225/09.06.2021г., с
което жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП с глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, за
това че на 11.05.2021г., около 10:00 часа в с. Каменец на ул. *** – идвайки от
гр.Летница посока гр. Пордим, управлява колесен трактор Джон Диър *** по
КТИ с обща ширина 4,65м. при допустима 2,55м. съгласно чл.5, ал.1, т.1,
б.“а“ от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. измерено със ролетка в
присъствието на водача, като няма издадено разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя за движение по републиканската пътна
мрежа или пътища за обществено ползване. Движи се в колона от 6 броя
2
колесни трактори.
Административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя И.
за това, че – Движи се по пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, установени от МРРБ, както и с товар представляващ
опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от
показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя В. В. В. и свидетеля
Б. П. С., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в делото
писмени доказателства по описа на ПлРС.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административно
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в
задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН за наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.57, т.5 и 6 от ЗАНН, наказателното
постановление, следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването си - описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.
Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или
непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено.
Освен, че те следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да
си кореспондират взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на
посочената като нарушена правна норма се припокриват.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-
съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в
началния етап от започналото против него производство, следва да знае каква
е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да
може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави
възражения относно констатираното административно нарушение.
От показанията на актосъставителя В. и свидетеля С. се установява, че
на процесната дата същите са изпълнявали служебните задължения, като се
намирали в с.Каменец, на ул. ***, като се уточнява, че тази улица е част от
3
Път III 3501, трети клас път от Републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят управлявал колесен трактор Джон Диър и се движил от гр.
Летница в посока към гр.Пордим. При извършената проверка ППС било
измерено в присъствието на водача, общата дължина и общата ширина, които
са установени в закона, а същата надвишавала значително размерите, за което
свидетелят В. съставил АУАН на водача. По време на проверката
жалбоподателят е представил Разрешение в което е вписано номера на
колесния трактор, но било издадено за област Велико Търново и областите
граничещи с областта, нямало конкретен маршрут и дата за преминаване,
както и не било съгласуван с „Пътна полиция“.
Свидетелят С. в своите показания твърди, че са се движели 7 броя
колесни трактори без пилотен автомобил, като същите машини представляват
изключително едрогабаритни машини, за които се изисква специално
разрешение за движение по пътищата.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя В. и
свидетеля С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях управление на ППС с широчина от 4.65м. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат за
наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е
извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно административно-наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят Й. ИВ. ИВ. е извършил нарушение по чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. По същество отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за управление на извънгабаритно ППС по
пътищата без необходимото за целта разрешение.
Според съда жалбоподателят И. е извършил нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/, за което е следвало да бъде ангажирана
отговорността на собственика на ППС или на превозвача по чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП. Измерените параметри на управлявания от жалбоподателя трактор
показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
4
разпоредби на Наредбата, и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.2, т.1, б. „а“
от ЗП движението на това ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя
/АПИ/. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е
установено, че жалбоподателят като водач на посоченото ППС е представил
на длъжностното лице на МВР валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС.
В разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ
са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдяват
извънгабаритните превозни средства с посочените разрешителни и това са
собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват
превозите. Съобразно тази правна норма собствениците на извънгабаритните
ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в Агенция
„Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1 т.5 от ДР
на ЗАП, а именно – превозвач е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В
конкретният случай жалбоподателят Й.И., като водач на извънгабаритно
ППС, не попада в нито една от посочените в чл.15, ал.3 от Наредба №11 от
03.07.2001г на МРРБ категории лица – собственици на съответните ППС или
извършващите превозите лица. Следователно жалбоподателят И. не е имал
задължение /а и право/ за снабдяване с такова разрешително, поради което
неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с
разрешително не може да му бъде вменено във вина, т.е. управлението от
страна на жалбоподателя И. на извънгабаритното ППС без надлежно
разрешение се явява несъставомерно по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и за ангажиране
отговорността на водача по посочения текст.
ЗДвП и ЗП са различни правни актове, които защитават различни по вид
обществени отношения. В разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП се предвижда
санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
5
развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, което е
нарушение по чл.139, ал.1 от ЗДвП, като в случая компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на
нарушителите е на лицата по чл.189, ал.1 и ал.12 от този закон. В
разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 ЗП се предвижда санкция, когато движението
на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, което е
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. ”а” ЗП, като в случая компетентността за
установяване на административните нарушения е на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя съгласно чл.19 от ЗП.
Административно-наказателната отговорност на водача е реализирана по реда
и на основание ЗДвП, който има за основно предназначение опазване живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното
придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Законът за пътищата регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България.
Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на
тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в
хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава
индивидуален административен акт. Следователно когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. ”а” от ЗП, което следва да бъде санкционирано на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП.
По делото безспорно е установена фактическата обстановка. При
преценка на така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че е
осъществен състава на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, поради
6
което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя И. по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, предвижда забрана за движение
на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата без необходимото за целта
разрешение. Редът за издаване на посочените разрешения е регламентиран с
Наредба №11/2001г. на МРРБ, като в чл. 2 от същата е конкретизирано кои
ППС са извънгабаритни. В чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата е посочено, че
допустимата максимална ширина на ППС е 2.55 метра и по смисъла на чл.2 от
Наредбата ППС, съответно се счита за извънгабаритно. Също така в
разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от посочената Наредба е предвидено, че ППС с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина -
до 22 м. могат да се движат само след заплащане на съответната такса, без да
е необходимо издаване на разрешение. В конкретния случай е констатирано,
че установена ширина на управляваното от жалбоподателя И. ППС е от 4.65
метра, т.е. извън предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, което
води до извода, че за движението на ППС с подобни габарити е необходимо
издаване на разрешение от органите по чл. 14 от Наредбата. В настоящия
случай управляваният от жалбоподателя И. колесен трактор John Deere с рег.
№ *** e с габарити, при които попада под определението на чл. 2, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1, „а“ от Наредбата на МРРБ за движението на тежки и
извънгабаритни ППС, но същевременно габаритите на същото обуславят и
приложение на изключението по чл. 8, ал. 6, съгласно който за колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с допустими
размери над определените по чл. 5, ал. 1, но до посочените в чл.15, ал. 8
размери, за какъвто и случай се касае, се издава едногодишно разрешително
по чл.15, ал.3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18,
ал. 3 от Закона за пътищата. Следователно, за да осъществи движението си по
път от републиканската пътна мрежа, по който е разрешено движението на
подобни ППС с въпросното ППС, водачът е следвало да притежава
съответното разрешително след заплащане на предвидената такса, което
разрешително е следвало да бъде издадено след предприемане на
необходимите действия по чл.15, ал.3 от Наредбата, съгласно който
„собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
7
извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец“. Предвид
казаното в конкретния случай, неправилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността именно на жалбоподателя за посоченото
нарушение. При буквално тълкуване на визираната като нарушена правна
норма на чл. 26, ал.2, т.1 б. "а" от Закона за пътищата следва, че не всяко
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява
нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на
администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия
административно-наказателна отговорност следва да бъде ангажирана за
извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на
кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. В
настоящият случай жалбоподателят И. е представил Разрешително. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност
за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата,
които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от
Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да
снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи, като подадат в
АПИ или в съответното Областно пътно управление или Община заявление
за издаване на разрешително по образец. Водачът на ППС, с което е
извършено нарушението, не е както собственик така и превозвач. Легална
дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1, т.5 от ДР на
Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени
за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или
извънгабаритен /няма задължение/, а и право/ за снабдяване със съответно
разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина,
респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-
горе последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на
съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесният случай,
водачът на колесния трактор не попада в нито една от двете категории,
поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за
8
снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено
в негова вина. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено
във вина на отговорните лица – собственика или лицата извършващи превози,
в каквото качество санкционираният И. в случая не се явява, а
административно-наказателната отговорност конкретно за така извършеното
нарушение е следвало да бъде ангажирана по отношение на собственика на
посоченото в наказателното постановление ППС, което освен това и съгласно
цитираната разпоредба на чл.11 от Наредбата носи отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритното ППС. Следователно
управлението на извънгабаритен колесен трактор, за какъвто се касае в
случая, без заплатена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се явява
съставомерно за ангажирана отговорността на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1
ЗДвП, само когато ППС е с габарити до предвидените в чл. 14, ал. 3 от
Наредбата 3.30 метра. В конкретния случай установената ширина на
управляваното от жалбоподателя И. ППС от 4.65 метра, т.е. извън
предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, изключва възможността
движението на ППС с подобни габарити да се извършва след заплащане на
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За управлението на извънгабаритен
колесен трактор с габарити над предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30
метра, за което е необходимо издаване на едногодишно разрешително по
чл.15, ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал.
3 от Закона за пътищата, се явява несъставомерно за ангажирана
отговорността на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Може да се ангажира
само отговорността на собственика или превозвача на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 ЗП за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” ЗП, когато
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл
основателни са изложените в жалбата доводи от процесуалния представител
на санкционираното лице, че така вмененото във вина административно
нарушение на жалбоподателя И. не е извършено от него и на същия не може
да бъде търсена административно-наказателна отговорност, тъй като макар и
безспорно в случая да е налице осъществен състав на административно
нарушение, отговорността следва да бъде носена от лицето отговорно за
снабдяване със съответното разрешително за движение на ППС.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
9
постановление относно наложеното административно наказание по чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление
№ 21-0940-000225/09.06.2021г. на *** на РУ гр. Пордим към ОД на МВР
Плевен, с което на жалбоподателя Й. ИВ. ИВ., е наложено административно
наказание на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв.,
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10