Решение по дело №1094/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

05 март

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1094

по описа за

2019

година.

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000741 от 20.08.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което на А.Т.В. ***, ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП; т. 2- „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал..2 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда. В хода по същество конкретизира допуснатите от АНО нарушения на процесуалните правила и на приложението на материалния закон.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се  представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2019г. в 01:30 часа, в общ. Черноочене, на път I-5 км.330 жалбодателката управлявала лек автомобил „Опел” с рег. № К 7197 ВС, собственост на В.Т. от гр. Кърджали, като се движила от гр. Кърджали в посока към с. Черноочене. Поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на месността, на прав участък, губи контрол над управлявания автомобил, излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в дърво. На място са пристигнали служители на сектор ПП- свидетелите Р.Д. и И.Г.. При извършената проверка водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 № 0055 за употреба на алкохол- нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.  На същия бил издаден Талон за медицинско изследване, който същия отказал да подпише, както и липсват данни да се е явил за изследване в ЦСМП-Кърджали.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, ВПД началник група в сектор ПП към ОДМВР - Кърджали  издал атакуваното Наказателно постановление с което н са наложени следните административни наказания: по „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП;  „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал..2 от ЗДвП; „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните писмени и гласни доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

В показанията си, събрани в хода на съдебното следствие, актосъставителят Д. и свидетелят Г. удостоверяват, че причина за произшествието било движение на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, при което водачът е изгубил контрол над автомобила, излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в дърво. Заварили водачката зад волана, същата миришела на алкохол, била видимо пияна и почти неадекватна. Била поканена да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, но тя отказала, поради което се наложило да я отведат в приемната на РУ, където й бил съставен АУАН, който В. подписала без възражение. Свидетелите Д. и Г. възпроизвеждат правилно, при наличие на ясен спомен възприетата от съда фактическа обстановка, която е идентична с изложената в атакуваното НП. Свидетелите са категоричени както за извършеното нарушение и авторството, така и относно отказът на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол. Други хора в автомобила нямало. 

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатирането му, подробно и точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така, както е направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП, съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 27.07.2019г. в 01:30 часа, жалбодателката управлявала лек автомобил „Опел” с рег. № К 7197 ВС, в посока от гр. Кърджали  към с. Черноочене, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на месността, на прав участък, губи контрол над управлявания автомобил, излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в дърво, като отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол. От изложеното по-горе се налага категоричния и несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административните нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП. Съобразно разпоредбите на тези два текста, водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато МПС, което управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На водача е предоставена възможност, при управлението на автомобила да избере такава величина на скоростта, която е длъжен да съобрази с конкретната пътна обстановка, по начин, който му позволява при появата на предвидими опасности на пътя, да предприеме съответните действия по намаляване на скоростта, включително и спиране, за да предотврати настъпването на съставомерните последици.  Скоростта на движение се явява несъобразена в конкретния случай, когато водачът на може да контролира ППС, въпреки всички признаци за възможност от спускане по наклон.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК, в нейната разновидност небрежност.

С оглед на гореизложеното, на жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лв. Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В настоящия случай, събраните по делото гласни и писмени доказателства водят до извод, че жалбоподателят е управлявал гореописания автомобил, като с поведението си той е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказвайки да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. При индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6 ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил и наказващия орган. Нарушението е осъществено и от субективна страна. За извода си съдът съобрази, че жалбоподателят е съзнавал, че като водач на автомобил, при проверка от полицейски служители е длъжен да позволи да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и че отказвайки да му бъде извършена проверка нарушава текста, по който е санкциониран.

Следва още да се отбележи, че изложените от жалбодателя твърдения,  останаха изолиране  от доказателствата по делото, които по несъмнен начин го опровергават, поради което съдът не следва да го кредитира. Било е необходимо В. да разреши да бъде тествана за употреба на алкохол или да посети ЦСМП, в дадения й срок, за да докаже правомерното си поведение.

    Водим от изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-000741 от 20.08.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което на А.Т.В. ***, ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП; т. 2- „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.20, ал..2 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

 

 

 

 

 

                                                  Районен съдия: