№ 237
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901348 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
БЕНТЛИ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. Владислав Варненчик №1, вх.1, ет.4,
ап.16, срещу СВ. Д. Г. от гр.Варна, ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника в размер на сумата от 30000лв, представляващо главница по
договор за заем от 27.02.15г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.01.20г. до окончателното
изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№660/2020г. по описа на ВРС е
издадена заповед №200/22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.15г. между ЕКОСИТИ-
ОДЕСОС ЕООД, ЕИК *********, и СВ. Д. Г. е сключен договор за паричен
заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 30000лв,
който той се задължил да върне в срок до 31.07.15г. Излага, че заетата сума е
предадена на ответника, за което е издадена разписка от 27.02.15г. Твърди, че
за обезпечаване на вземането ответникът е учредил в полза на кредитора
1
договорна ипотека върху собствения си недв.имот – жилище, апартамент с
идентификатор 10135.2559.142.6.28, находящ се в гр.Варна, ул.Клокотница,
бл.1, ет.7, ап.28, съгл. НА за учредяване на договорна ипотека №96/27.02.15г.
на Н-с С.Д.. Излага, че поради неплащане на задължението на падежа,
кредитора ЕКОСИТИ-ОДЕСОС ЕООД подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№660/2020г. по описа на ВРС, като била издадена заповед за изпълнение
№200/22.01.2020г. Сочи, че на 20.07.20г. между ЕКОСИТИ-ОДЕСОС ЕООД и
БЕНТЛИ ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който първия
прехвърлил на ищеца вземането си, произтичащо от договора за заем и за
което била издадена заповед за изпълнение, като цесията била съобщена на
длъжника на 15.09.20г. съгласно протокол за извършено уведомление на ЧСИ
П.И.. Излага, че срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение в срок от длъжника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът СВ. Д. Г. от гр.Варна,
ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28, редовно уведомен, не е депозирал писмен
отговор, не е взел становище по иска или направил възражения, не сочи и не
представя писмени доказателства. В с.з. оспорва исковата молба като твърди
нищожност на процесния договор за заем поради симулативност, както и
твърди сключването му поради крайна нужда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №660/20г. на ВРС по
подадено от „ЕКОСИТИ-ОДЕСОС” ЕООД, ЕИК *********, заявление е
издадена заповед № 200/22.01.20г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.41 ГПК, като е разпоредено длъжникът СВ. Д. Г. от
гр.Варна да заплати на заявителя сумата от 30000лв, представляваща дължима
главница по договор за заем от 27.02.15г., обективиран в НА за учредяване на
договорна ипотека №96, том 1, рег.№1736, дело №62/27.02.15г. на Н-с С.Д.,
ведно със законната лихва, считано от 21.01.20г. до оконч.изплащане, и
разноски в производството от 600лв.
Срещу така издадената заповед от длъжника по делото е
2
постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което настоящият състав
намира, че е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Безспорно от представения по делото договор за цесия от
20.07.20г. се установява, че „ЕКОСИТИ-ОДЕСОС” ЕООД е цедирал
вземането си спрямо ответника С.Г., предмет на горепосочената заповед, на
БЕНТЛИ ООД, ЕИК *********. По делото е представено и уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД , изпратено до ответника, както и протокол за извършеното
уведомление, от който е видно, че ответникът е уведомен за извършената
цесия на 15.09.20г. Тези доказателства от своя страна не са оспорени относно
тяхната автентичност от ответника. Ето защо обосновано може да се приеме,
че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на длъжника е сторено на 15.09.20г. Отделно от това следва да се
има предвид, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане / така Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г./. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо ищецът се явява надлежно
активно материално легитимиран да претендира процесното вземане, което
му е било прехвърлено надлежно с приложения договор за цесия.
Видно от приложеният по делото договор за паричен заем от
27.02.15г. , сключен между „ЕКОСИТИ-ОДЕСОС” ЕООД и СВ. Д. Г.,
„ЕКОСИТИ-ОДЕСОС” ЕООД е предоставил на СВ. Д. Г. заем в размер на
30000лв, а последният се е задължил да върне заема на падежа 31.07.15г.
Съгласно договора за обезпечаване на вземането заемателят е учредил
договорна ипотека върху следния свой собствен недв.имот, находящ се в
гр.Варна, ул.Клокотница бл.1, ет.7, съставляващ ап.28, видно от приложения
НА за учредяване на договорна ипотека №96, том 1, рег.№1736, дело
№62/27.02.15г. на Н-с С.Д.. По делото е представена разписка от 27.02.15г.,
изходяща от ответника С.Г., за получаване на договорената сума от 30000лв
от П.М. като управител и представляващ „ЕКОСИТИ-ОДЕСОС” ЕООД. Така
3
посочените писмени доказателства не са оспорени от отв.страна относно
тяхната автентичност и вярност в срока за отговор.
В с.з. ответникът е поддържал възражение за нищожност на
процесния договор за заем с твърдението за неговата симулативност, което
възражение, макар и заявено след срока за отговор, се явява допустимо, тъй
като не се обхваща от преклузията на чл.370 ГПК. Ответникът твърди
персонална симулация, а именно поставено лице на страната на заемодателя,
като макар и персоналната симулация да няма изрична уредба, то доказването
на поставено лице се подчинява на правилото, уредено в чл.165, ал.2 ГПК,
чрез т. нар. начало на писмено доказателство. Представените от ответната
страна разписки, изходящи от трето по делото лице, нямат характеристиките
на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК. Страната
не е представила друго доказателство, което да съставлява обратен документ,
обуславящ допускане на гласни доказателства за установяване на
действителните отношения между страните, не е налице и изрично съгласие
на насрещната страна за допускане на разпит на свидетели. От друга страна
приложените от ответника разписки, издадени от третото лице, не са
достатъчни да обосноват безспорния извод за твърдяната симулация.
Противно на това твърдение ответникът не е оспорил доказателствената сила
на представената разписка от 27.02.15г., удостоверяваща получаването на
процесната заета сума от заемател ЕКОСИТИ-ОДЕСОС. От приетото в с.з.
заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ, неоспорено от страните,
безспорно се установи, че на 27.02.15г. счетоводно е отразена стопанска
операция за намаляване на паричните средства на дружеството ЕКОСИТИ-
ОДЕСОС ЕООД в размер на 30000лв срещу вземане в същия размер от
дебитор С.Г., като към края на всеки от отчетните периоди на 2015г-2020г.
има такова вземане. Вещото лице сочи още, че през м.02.2015г. дружеството е
разполагало със сумата от 30000лв на каса. Обстоятелството, че сумата не е
платена по банков път, не може да обоснове извода за привидност на
сделката, респ. нито такъв извод може да се изведе от неправилното
записване в ГФО. Предвид така изложеното съдът намира за недоказано
възражението за нищожност на договора поради привидност.
Поддържаното от ответника в с.з. възражение за унищожаем
договор като сключен поради крайна нужда е релевирано след изтичането на
4
срока за отговор, поради което и същото съгласно чл.370 ГПК се явява
преклудирано и не следва да бъде разглеждано.
Ценени в своята съвкупност събраните по делото доказателства
безспорно сочат на съществуването на правоотношение по договор за заем от
27.02.15г., по силата на което на ответника е предоставен такъв в размер на
30000лв от заемодателя ЕКОСИТИ-ОДЕСОС ЕООД, праводател на ищеца,
като по този начин за заемателя се е породило правното задължение да върне
заетата сума в договорения срок. По делото от страна на ответника не са
ангажирани годни доказателства за това да е върната предоставената в заем
сума с оглед настъпилия по договора падеж– 31.07.15г.
Предвид това съдът прави извода, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е съществувало задължение
на ответника за сумата от 30000лв по сключения договор за заем от 27.02.15г.
Ето защо предявеният иск за установяване на дължимостта на сумата по
заповедта за изпълнение се явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че
ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №660/2020г. на ВРС в съда - 21.01.2020г. до окончателното й
изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът
дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер
на вземането, както и размера на сторените в заповедното производство
разноски, намира, че дължимите в заповедното производство разноски за
ищеца са в размер на 600лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено,
като се присъдят направените до момента разноски в размер от 600лв – д.т.
5
съобразно представения списък.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между БЕНТЛИ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, ж.к. Владислав Варненчик №1, вх.1, ет.4, ап.16, и СВ. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28, съществуването
на вземане на БЕНТЛИ ООД, ЕИК *********, от СВ. Д. Г., ЕГН **********,
за сумата от 30000лв, представляващо главница по договор за заем от
27.02.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.01.20г. до окончателното изплащане, за което
вземане по ч.гр.д.№660/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед
№200/22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СВ. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Клокотница №1, ет.7, ап.28, ДА ЗАПЛАТИ на БЕНТЛИ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, ж.к. Владислав Варненчик №1, вх.1, ет.4, ап.16, СУМАТА от
600лв / шестстотин лева/, представляваща направените в заповедното
производство разноски, за които е издадена заповед №200/22.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№660/2020г. по описа на ВРС, както и СУМАТА от 600лв /
шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6