РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500089 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „АЛФА”
ООД, В.Търново въззивна жалба против Решение № 911/30.12.2020г. ,
постановено 2037/2020г. по описа на ВТРС, с което е осъден „АЛФА” ООД,
ЕИК: *********, ( към настоящия момент с наименование „АЛФА “ ЕООД)
със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Независимост” № 23
ДА ОСВОБОДИ и ПРЕДАДЕ на И. И. Х., ЕГН: ********** и А. И. Х., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „А.” № 44 държането на недвижимия
имот, обект на прекратен между страните договор за наем от 01.01.2017г.,
представляващ магазин с площ от 47 кв.м., находящ се гр. Р., ул. „А.” № 44,
партерен етаж, в едно с разноски съобразно изхода на спора. В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
както следва : Неправилен е изводът на съда относно датата на получаване на
предизвестието за прекратяване на процесния договор за наем между
страните. Неправилно съдът е приел за достоверна датата на връчване,
посочена в предизвестието , представено с исковата молба. Според
жалбоподателя в случая ищецът сам си е написал дата , която не е достоверна,
заради големия срок на предизвестие. От друга страна не е ясно кой е написал
датата на представеното от ответника предизвестие. Разпитваният по делото
свидетел не е управител на ответното дружество. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. В постъпил в
законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците по същата
заемат становище за нейната неоснователност. Сочат, че датата на връчване
1
на предизвестието е установена по делото. Посочват, че свидетелят , разпитан
по делото не е управител на ответното дружество и вече не е собственик на
дяловете от същото. Молят да се потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищците твърдят, че са отдали под наем на ответника на основание
договор за наем от 01.01.2017г. магазинно помещение, находящо се в гр. Р.,
ул. „А.” № 44, което е с площ от 47 кв.м. Твърдят, че на 12.08.2019г. са
връчили на ответника осеммесечно предизвестие за прекратяване на
договора, поради отказа му да се индексира наемната цена. Допълват, че
впоследствие ответникът не е платил два последователни наема /за месеците
април и май 2020/, които са дължими до 5 – то число на текущия месец.
Съгласно уговорките в договора, след изтичане на 7 –мия ден от срока за
плащане, договорът за наем се прекратява без да се дължи предизвестие от
страна на наемодателя. Твърдят, че с нотариална покана връчена на ответника
на 15.05.2020г. са му дали едноседмичен срок за освобождаване на наетото
помещение, но въпреки даденото от него обещание, това не се е случило. По
тези съображения отправят искане до съда ответникът да бъде осъден да
освободи и да им предаде процесния имот, поради прекратяване на наемното
2
правоотношение.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът признава, че страните са сключили договор за наем за процесния
обект и че до него е отправено осеммесечно предизвестие, но възразява, че го
е получил на по – късна датата от твърдяната от ищците, а именно
12.04.2020г. Отделно от това ответникът възразява, че неплащането на наема
за процесните месеци се дължи на поведение на наемодателя, който е закрил
посочената в договора за наем банкова сметка и отказа да получава наемите
чрез пощенски запис. Моли за отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 233
ал. 1 ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз
основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни.
Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема
изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са
изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Единственото оплакване във въззивната жалба се отнася до датата на
получаване на предизвестието за прекратяване на договора за наем между
страните. Въпросът относно това кой и с какво пишещо средство е изписал
датата на получаване на предизвестията, представени от двете страни е
изяснен със заключението на съдебно-графологичната експертиза, което
настоящият състав приема изцяло като компетентно и обосновано. Впрочем,
както и да се разреши този въпрос, с оглед събраните противоречащи си
доказателства, едно е повече от очевидно - че към момента на приключване
на съдебното дирене пред първоинстанционния съд осеммесечният срок на
предизвестие за прекратяване, уговорен в чл. чл. 10, ал. 1 ,тире 2 от
процесния договор за наем е бил изтекъл. Безпредметно в този случай се
явява всяко едно възражение на ответника ( сега жалбоподател ) във връзка с
датата на получаване на предизвестието за прекратяване на договора. Дали то
е получено на 12.08.2019г. или на 12.04.2020г., факт е ,че срокът, уговорен
между страните е изтекъл и договорът е прекратен. При това положение
ответникът дължи да върне на ищеца имота, предмет на наемното
правоотношение.
3
До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решението му се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба пороци.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати сторените от
ответника по жалба разноски в размер на 500 лв. възнаграждение за един
адвокат .
Водим от горното , съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 911/30.12.2020г. , постановено 2037/2020г. по
описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „АЛФА” ЕООД, ЕИК: 104660396да заплати на И. И. Х., ЕГН: ....
сумата от 500 лв. ( петстотин лева) разноски по водене а делото пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4