Определение по дело №369/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 263

 

 

гр. Пловдив, 30.07.2020   година

 

 

Пловдивският апелативен съд, първи търговски  състав, в закрито съдебно заседание на     тридесети юли       две хиляди и   двадесета година  в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                            КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело №   369 по описа за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  е по чл. 274 ал. 1 т. 2    от ГПК  във връзка с чл. 220 от ГПК.

Образувано е по  две частни жалби.

 

Първата частна жалба е подадена от  „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу  определение  № 91  от 06.02.2020  година, постановено по т. дело №  146/2019  година по описа на Окръжен съд – Пазарджик  в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране на  А.„П.“  град С.като трето лице помагач на страната на ответника в процеса.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е незаконосъобразно. Оспорени са изводите на съда за липса  на интерес за третото лице от решаването на спора в полза на ответника по смисъла на чл. 218 от ГПК, респ. за липсата на абсолютна процесуална предпоставка по  чл. 219 от ГПК за допускане на привличането му. Твърди се, че интересът на ответника от привличане на А.„П.“ е обоснован в подадения от него писмен отговор на исковата молба  по чл. 263 от ГПК.  Съдържащите се в отговора на исковата молба твърдения за правния интерес за третото лице от встъпване в процеса, респ. за наличието на предпоставките да допускане на неговото привличане на страната на ответника са възпроизведени и в подадената частна жалба.

Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от ищците по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение, с което не е  уважено искането на частния жалбоподател / ответник по делото/  за привличане на трето лице помагач на негова страна. В чл. 220 от ГПК е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. то попада в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК.  При  подаването на частната жалба  е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – обжалваното определение е   съобщено на жалбоподателя  на 17.02.2020  година, а частната жалба е изпратена по пощата на  20.02.2020  година.

Разгледана по същество,  частната жалба на  „Д.“ ЕАД е основателна.

Производството по т.д.№146/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик е образувано по предявени осъдителни искове от  И.Б.К. и М.Л.В.  против „Д.“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -  болки и страдания от  смъртта на  П.Д.К. –  съпруга на първия ищец и майка на втората ищца, починала при ПТП на 22.12.2018 г., виновно причинена от Д.А.Г.при управлението на описания в исковата молба лек автомобил, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило твърдения, че  ПТП от  22.12.2018 година е причинено и от други двама водачи на МПС, за които има  сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съответно в З. „А.“АД и ЗД „Е.“АД. Посочено е също,  че до ПТП се е стигнало заради заледяване на пътния участък -  част от републиканската пътна мрежа  и липса на опесъчаване, отговорност за което носи   А.„П.“- С.. При тези твърдения ответникът е поискал посочените две застрахователни дружества и А.„П.“ да бъдат конституирани на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трети лица-помагачи на негова страна.

С обжалваното определение № 91/06.02.2020 година,   постановено по т.д.№146/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик, съдът е допуснал привличане на страната на ответника като трети лица помагачи на  З. „А.“АД и ЗД „Е.“АД, но е  оставил без уважение искането за привличане на  А.„П.“ - С.като трето  лице – помагач. Мотивите за този отказ са, че А.„П.“ няма интерес да подпомага ответника за постановяване на решение в негова полза по смисъла на чл. 218 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя тези мотиви на първоинстанционния съд. Още с първоначалния отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК ответникът е направил възражение за наличие на принос и  е изложил конкретни обстоятелства за допуснати нарушения от страна на А.„П.“, свързани с неизпълнение на  конкретни задължения по поддръжката на републиканската пътна мрежа,  установени със Закона за пътищата. Излагайки тези обстоятелства, ответникът е  мотивирал правния си интерес от  участието  на А.„П.“  с възможността да претендира от нея заплащане на такава част от размера на застрахователното обезщетение, която съответства на нейния принос за настъпването на вредоносния резултат.  Според настоящия съдебен състав такъв правен интерес безспорно съществува, доколкото разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, предвижда солидарна отговорност при съпричиняване на увреждането от неколцина. Насочването  на иска спрямо едното  от солидарно отговорните лица не го лишава от възможността да претендира от останалите част от заплатеното до размера на тяхната  отговорност съгласно разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД.  

Съобразявайки възраженията на ответника и въведените от него обстоятелства с отговора на исковата молба, както и възможността той да претендира  по исков ред заплащане на част от обезщетението от  А.„П.“  при тяхното установяване, съдът   намира, че за застрахователя  съществува интерес да  я обвърже   с мотивите на  постановеното решение по делото. Налице  са  предвидените в чл. 219 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 218 от ГПК предпоставки за допускане на привличането на третото лице, което има интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.

Обжалваното определение на ОС – Пазарджик  в частта, с която е оставено без уважение искането на „Д.“ ЕАД за привличане на А.„П.“ като трето лице помагач на негова страна  следва да бъде отменено и следва да се постанови ново за конституиране на  А.„П.“  като трето лице –помагач на страната на ответника в процеса.

 

Втората частна жалба, с която е сезиран съда по настоящото дело, е подадена от адвокат В.К. в качеството му на пълномощник на ищците И.Б.К. и М.Л.В.. Тя е срещу определение № 325 от 08.06.2020 година, постановено по т. дело № 146/2019 година на ОС – Пазарджик, с което е  допълнено  определение № 91/06.02.2020 година, като е постановено, че се оставя без уважение искането на ищците за привличане на А.„П.“ и З. „А.“ АД като трети лица – помагачи на тяхна страна по предявения иск.

В частната жалба  срещу така постановеното определение се поддържа незаконосъобразност на отказа на съда за  допускане привличането на трети лица – помагачи на страната на ищците.  Твърди се, че в интерес на тези трети лица е  да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците дължимите обезщетения за неимуществени вреди, поради което те следвало да помагат  на ищците, а не на ответника, тъй като по този начин освобождавали самите себе си от отговорност. Интересът на ищците от привличането на трети лица помагачи на тяхна страна е мотивиран и с възможността при евентуално отхвърляне на иска срещу първоначалния ответник да предявят искове срещу третите лица, които ще бъдат обвързани от мотивите на постановеното решение.  С тези доводи е поискана отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново по същество, с което да се допусне привличане на третите лица – помагачи на страната на ищците.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 219 от ГПК страна в процеса може да иска привличане на трето лице помагач тогава, когато това лице има право да встъпи, за да помага.  Според чл. 218 от ГПК третото лице може да встъпи, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.   Отговорността  на третите лица, чието привличане е поискано, за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди  на ищците би могла да се ангажира, ако се установи, че те имат принос  за настъпването на вредоносния резултат  наред с дружеството – ответник по делото. Това положение на третите лица по никакъв начин не обосновава наличие на интерес у тях решението да бъде постановено в полза на ищците.  Отношенията между няколко лица, имащи самостоятелен принос за настъпването на вредоносния резултат, са техни вътрешни отношения. За ищците е от значение  да получат обезщетение за причинените им вреди в съответния размер, който зависи от вида, интензитета и продължителността на болките и страданията, но не и от това дали  за причиняването на вредите отговаря само ответникът, или принос имат и други лица. Правен интерес да обвърже третите лица помагачи с мотивите на съдебния акт с оглед спора по делото има единствено ответникът, но не и ищците, които са избрали срещу кого да насочат иска си и за които е без значение как ще се уредят вътрешните отношения между ответника и третите лица.

Правен  интерес  от привличане има тогава, когато  материалноправните отношения между привличащия и привлечения са такива, че при неблагоприятно решение по главния иск, привличащият  да може да предяви иск срещу привлечения,  като по този  спор мотивите на постановения съдебен акт, с които привлеченият ще бъде обвързан на основание чл. 223 ал. 2 от ГПК да имат значение. В случая тези предпоставки не са налице.  Ищците  действително биха могли да предявят искове и срещу лицата, чието допускане като трети лица помагачи на своя страна са поискали. Това обаче не е достатъчно, за да обоснове правният им  интерес  от привличането на тези трети лица като помагачи по предявения от тях иск срещу „Д.“ ЕАД. Правен интерес би имало тогава, когато привличащата страна има регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т.е. необходимо е да съществува връзка между тях.   В случая  ищците не са изложили обстоятелства, от които да се направи извод, че имат интерес да обвържат третите лица  с мотивите на решението, което ще бъде постановено по предявения от тях иск. Евентуалното отхвърляне на иска на ищците не поражда някаква отговорност за тях, заради която те да имат правен интерес от предявяване на регресен  иск срещу  третите лица.

По тези съображения съдът намира, че определението,  с което е оставено без уважение искането за допускане привличането на трети лица – помагачи на страната на ищците следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ОТМЕНЯ определение    № 91  от 06.02.2020  година, постановено по т. дело №  146/2019  година по описа на Окръжен съд – Пазарджик,   В ЧАСТТА      , С КОЯТО  е оставено без уважение искането на  „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, за конституиране на  А.„П.“  град С., бул. „М.“ № 3  като трето лице помагач на страната на ответника в процеса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕ   на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК на  А.„П.“  град С., бул. „М.“ № 3  , като трето лице помагач на страната на ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК *** .     

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 325 от 08.06.2020 година, постановено по т. дело № 146/2019 година на ОС – Пазарджик, с което е  допълнено  определение № 91/06.02.2020 година, като  е оставено  без уважение искането на ищците  И.Б.К., ЕГН ********** и М.Л.В., ЕГН **********, за привличане на А.„П.“ и З. „А.“ АД като трети лица – помагачи на тяхна страна по предявения иск.

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                 2.