РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Търговище, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Предявени са субективно и обективно съединени искове от Л. С. ОСМ.,
действаща като родител и законен представител на малолетното дете С. ЕРК.
М. и от СТ. В. АГ., действащ като родител и законен представител на
малолетното дете АЛ. СТ. АГ. против Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане“ АД, както следва:1. От Л. С. ОСМ., действаща
като родител и законен представител на малолетното дете С. ЕРК. М.: - иск за
сумата от 45 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лв. целият,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и - иск за сумата от
189.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са
претърпени от малолетното дете С. ЕРК. М.; 2. От СТ. В. АГ., действащ като
родител и законен представител на малолетното дете АЛ. СТ. АГ.: - иск за
сумата от 30 000 лв., предявен като частичен от 45 000 лв. целият,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и - иск за сумата от
113 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са
претърпени от малолетното дете АЛ. СТ. АГ., с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по депозирана искова молба, подадена от Л.
1
С. ОСМ., действаща като родител и законен представител на малолетното
дете С. ЕРК. М. и от СТ. В. АГ., действащ като родител и законен
представител на малолетното дете АЛ. СТ. АГ., в която се твърди следното:
На 25.11.2019 г., около 14:05 часа, в гр. Търговище, МПС марка „Рено“,
модел „Меган“ peг. № Т0907 СТ, управлявано от Д. С. И., се движи по бул.
„Трайко Китанчев“ посока към кръстовището с бул. „Сюрен“, в лява пътна
лента и със скорост около 68 км. Платното за движение в тази посока е
еднопосочно, с два броя пътни ленти. Достигайки района на кръстовището с
ул. „Копривщица“, водачът не възприема своевременно пресичащите от
дясно на ляво, спрямо посоката му на движение, на обозначено за целта
място, пешеходките С. ЕРК. М. и АЛ. СТ. АГ., вследствие на което ги удря.
Предвид настъпилия инцидент, двете деца са претърпели сериозни телесни
травми. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 230/25.11.2019 г., по описа на ОД на МВР - Търговище.
По случая е образувано ДП № 847/25.11.2019 г., по описа на РУ на МВР -
Търговище, съотв., пр. пр. №1394/2019 г., по описа на РП- Търговище
(обединено с наказателно дело с ДП № 519/2019 г, по описа на РУ -
Търговище, респективно, пр.пр. № 841/2019 г., по описа на РП- Търговище).
Непосредствено след пътния инцидент С.М. е транспортирана по спешност в
„МБАЛ - Търговище" АД, Ортопедо-травматологично отделение, където е
хоспитализирана за периода от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г. При
първоначалния преглед лекарският екип констатирал, че детето страда от
болки и силно затруднени движения в долен ляв крайник, в областта на
коляното. Извършени били рентгенови изследвания на бедро, коляно и
подбедрица. Било установено, че претърпяната от пострадалата травма се
изразява в: „счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито
вляво“. След престоя в болницата пострадалата била освободена за домашно
лечение, като й били дадени препоръки за щадящ физически режим и
провеждане на лечебна физкултура за възстановяване на нормалния обем от
движения на левия крак. През време на престоя си в домашни условия
пострадалото дете се намирало в невъзможност да се движи и да стъпва на
левия си крак за период от три месеца, което от своя страна наложило да се
възстановява преимуществено на легло. Последното било съчетано с
интензивни болки в областта на фрактурата и обща отпадналост. Състоянието
на пострадалата наложило освобождаването й от училище и необходимост от
2
непрестанна грижа от страна на семейството й с оглед задоволяване на
битовите й нужди като хранене, обличане и тоалет. След изтичане на третия
месец от интервенцията детето започнало поетапно да раздвижа крайника,
като за придвижването си използвало патерици. Цялостното лечение на
пострадалата продължило около шест месеца. Въпреки последното,
понастоящем тя все още изпитва силна болка в увредената става при
физическо натоварване, а част от движенията с крайника с невъзможни.
Наред с горепосочените физически страдания, в исковата молба се твърди, че
злополуката се отразила негативно и на психиката на детето. През първите
няколко седмици след настъпване на инцидента близките му съобщават, че то
е страдало от чести кошмари, тревожност и спад в емоционалните
настроения. Пострадалата изживявала изключително много обстоятелството,
че не може да посещава училище, да излиза навън и да играе с приятели.
Понастоящем се твърди, че С.М. изпитва силен страх от превозни средства и
прекосяването на улици и булеварди. Във връзка с проведеното на
пострадалата лечение били извършени имуществени разходи в общ размер от
189.40 лв., за които са налице счетоводни документи.
Относно втората ищца се твърди, че непосредствено след ПТП А.А. е
транспортирана по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, Ортопедо-
травматологично отделение, където е хоспитализирана за периода от
25.11.2019 г. до 29.11.2019 г. При първоначалния преглед лекарският екип
констатирал, че детето страда от болки в лявото рамо и дясно бедро.
Извършени били рентгенови изследвания на рамо и мишница. В резултат
било установено, че претърпяната от пострадалата травма се изразява в:
„счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито". В хода на
проведеното лечение били извършени две оперативни интервенции за
наместване на фрактурата и поставяне на вътрешна фиксация от
остеосинтезни материали. След престоя си в болницата, пострадалата била
освободена за домашно лечение, като били дадени препоръки за щадящ
физически режим. Поставена й е и имобилизация с мека превръзка тип
„Дезо". С оглед необходимостта от продължаващо лечение, на дата 07.01.2020
г., пострадалата отново била хоспитализирана в „МБАЛ - Търговище“ АД.
Видно от извършеното на ищцата в лечебното заведение рентгеново
изследване, при последната е констатирано наличието на скъсяване след
фрактурата на хумеруса. В хода на проведеното й лечение била проведена
3
оперативна интервенция, при която били отстранени поставените
остеосинтезни материали в горния крайник. След тридневен престой А.А.
била освободена от болницата, като й били дадени препоръки за щадящ
физически режим и провеждане на лечебна физкултура за възстановяване на
нормалния обем от движения на лявата ръка. В периодите след изписванията
от лечебните заведения пострадалата се възстановявала в домашни условия.
След провеждане на първата операция за поставяне на вътрешна фиксация в
увредената й кост, пострадалата се оплаквала от интензивни болки в
крайника и невъзможност да извършва движение с него. Тъй като
поставените импланти в ръката й следвало да бъдат предпазени от
разместване, крайникът бил превързан за торса й. Последното изцяло
ограничило възможността на детето да извършва само ежедневните си битови
дейности, като в периода от 25.11.2019 г. до 07.01.2020 г. за него полагала
грижи преимуществено майка му - Н. А. К., която следвало да отсъства от
работа, предвид състоянието на дъщеря й. Наред с това, в исковата молба се
твърди, че са настъпили съществени нарушения в съня на пострадалата, тъй
като при всеки допир на увредената страна, тя изпитвала изключително силна
болка. Последното продължило до януари месец на 2020 г., когато
фиксиращите игли били отстранени. Започнало поетапно раздвижване на
крайника и провеждане на рехабилитационни процедури за възстановяване на
нормалния обем от движения. Въпреки последното, за период от още 5
месеца, пострадалата се намирала в невъзможност да използва функционално
ръката си и се оплаквала от болки и дискомфорт. Понастоящем
рехабилитационните процедури продължават, тъй като все още са налице
болки и невъзможност да бъде направен пълен кръг от движение на рамото.
Освен физическите страдания, според изложеното в исковата молба,
злополуката се е отразила негативно и на психиката на детето. Тя е страдала
от чести кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения. Детето
изживявало изключително много обстоятелството, че не може да посещава
училище, да играе с приятели и да посещава спортни занимания.
Понастоящем А.А. изпитва силен страх от превозни средства и прекосяването
на улици и булевард и въпреки, че е изминала повече от една година от
настъпването на инцидента, тя продължава провеждането на терапия. Във
връзка с проведеното на пострадалата лечение били извършени имуществени
разходи в общ размер от 113 лева, за които са налице счетоводни документи.
4
В исковата молба се твърди още, че на 16.09.2020 г., от името на
пострадалите деца - С.М. и А.А., са депозирани молби, съответно, с вх. № ЦУ
99-6655 и с вх. № ЦУ 99-6654, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане"АД, с
които е претендирано изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие от
процесния инцидент. Въз основа на молбите е образувана щета № 0411-770-
0002-2020 по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. Впоследствие
пострадалите са представили допълнителни доказателства, относими за
определяне основателността на претенциите им. С писмо с изх. № ЦУ 99-
8201/17.11.2020 г. ответникът е изискал представянето на допълнителни
документи, съдържащи се в образуваното по случая досъдебно производство,
каквито не са съставени до момента, доколкото наказателното производство
не е приключило. Към момента на подаване на исковата молба /21.12.2020 г.-
дата на пощенското клеймо/, въпреки че са предоставени всички документи,
относими към щетата, ответникът в 3-месечен срок, считано от 16.09.2020г.
все още не се е произнесъл по предявените пред него претенции.
В постъпилия писмен отговор ответникът оспорва твърдението, че в
резултат на ПТП са настъпили всички телесни увреждания за ищците,
описани в исковата молба. Твърди се, че липсват доказателства, че
пострадалите лица са спазили предписанията за щадящ режим и
рехабилитации на увредените крайници. Макар в исковата молба да се
твърди, че процесното събитие се е отразило негативно на психиката и на
двете деца по идентичен начин, според ответника това твърдение не е
подкрепено с каквито и да било доказателства, като няма данни дори за
проведен преглед или консултация с психолог. Отделно се сочи, че размерът
на иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД; противоречи и на
трайната съдебна практика, в която при сходни случаи справедливото
обезщетение е в значително по-малък размер. Ответникът оспорва механизма
на настъпилото ПТП.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача Д. С . И. за причиняване
на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Ответникът твърди, че вина за настъпването на процесното събитие имат и
родителите на пострадалите деца; нарушили са изискването на чл. 125, ал. 3
5
от СК, тъй като са били на по 12 години, като не са имали придружител,
съгласно данните по делото. Последните не са запознати напълно с правилата
за движение по пътищата, поради което е и предвиден въпросния надзор. Ето
защо, родителите на децата не са положили необходимата грижа за опазване
живота и здравето им. Ответникът прави възражение за съпричиняване –
пострадалите не са осъществили преценка с оглед разпоредбата на чл.113, ал.
1, т. 1 от ЗДв.П /пешеходците са длъжни преди пресичането на пътното
платно да се съобразят с приближаващите се превозни средства/. ПТП не би
настъпило, ако пострадалите са изчакали спирането на процесното МПС.
Следователно обезщетението следва да се намали съобразно разпоредбата на
чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Ответникът оспорва още твърдението, че за пострадалите
са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди,
както и твърденията за тяхната продължителност. Според ответника ищците
не представят убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в
исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 25.11.2019
г., а дори и да се установи причинно-следствената връзка между двете, то към
момента здравословното състояние на пострадалите е напълно възстановено.
Ответният застраховател оспорва претенцията за лихви - за началния момент,
от който се претендират; ответникът счита, че не е изпаднал в забава и не
дължи лихви, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
Относно допустимостта на предявения иск съдът приема следното:
Предявения по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск за всяка една ищца се явява
допустим. Всяка една ищца чрез своя законен представител е предявила
претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора.
Споразумение не е постигнато, поради което тя има правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
В първото по делото съдебно заседание всяка една ищца чрез своя законен
представител и чрез своя процесуален представител поддържа исковите
претенции.
В съдебно заседание ответното дружество оспорва исковите претенции.
Постъпила е писмена защита по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, приема за установено следното от фактическа и правна
6
страна:
По фактите съдът съобрази следното:
Не е спорно, че на 25.11.2019 г., около 14:05 часа, в гр. Търговище, МПС
марка „Рено“, модел „Меган“ per. № Т0907 СТ, управлявано от Д. С. И., удря
пешеходките С. и Ал. – ищци в настоящото производство.
Видно от назначената по делото автотехническа експертиза, която е
изготвена на база на данните, съдържащи се в ДП и Протокола за ПТП, може
да се твърди категорично, че механизмът на настъпилото ПТП на 25.11.2019
г. в гр. Търговище е следният: Водачът на л.а. „Рено", модел „Меган“, с per.
№ Т0907СТ при движение по бул. „Трайко Китанчев“ в посока към
кръстовище с бул. „Сюрен“ вследствие на движение с несъобразена скорост
не пропуска пресичащите на пешеходна пътека пешеходци и предизвиква
ПТП с пострадали лица. Поведението на водача на МПС марка „Рено“, модел
„Меган“, с per. № Т0907СТ не е било съобразено с изискванията на ЗДвП и
конкретната пътна обстановка, а именно: Движение с превишена скорост от
66,86 км/час. В района на настъпилото ПТП са били налични мокри участъци
по пътните платна.Въздействието на мокрите участъци на пътните платна се
изразява като увеличение на спирачния път на МПС. Според вещото лице
отстоянието, на което се е намирал процесният лек автомобил „Рено“, в
момента, в който пешеходките са стъпили на пътното платно, е 37-38 метра.
Това е достатъчно разстояние при по-голяма концентрация и опит на водача
същият да отчете, че таксиметровият автомобил спира. За да спре
таксиметров автомобил има две причини: или взема пасажер, или има
препятствие. В случая препятствието е пешеходец, който има предимство, и
таксиметровият автомобил спира, за да осигури предимство на пешеходците.
Водачът на лек автомобил „Рено“ не е възприел своевременно пешеходците.
Движил се е със скорост, напълно несъобразена с конкретната пътна
обстановка и ограничението от 50 км/ч. Ако се е движел в рамките на 30 или
30 и няколко км/ч, е щял да успее да спре, без да се стигне до въпросния
инцидент.
Пострадалите ищци са пресичали на пешеходна пътека; минали са пред
спрели таксиметров шофьор и е нямало как да възприемат лекият автомобил
„Рено“, който ги е блъснал.
Вещото лице е категорично, че субективното поведение на водача на
7
автомобила, който се движи със скорост по-висока от разрешената за района
на ПТП и несъобразена с обективната видимост при конкретната пътна
обстановка, е причина за настъпилото на 25.11.2019 г. ПТП. Заключението на
вещото лице се подкрепя и от показанията на свидетелката Р., която заявява
следното: „Бях свидетел на пътен инцидент на 25.11.2019 г. Спомням си
инцидента, аз бях пътник в такси. Таксито спря на пешеходна пътека, тъй
като имаше две деца, които да преминат и минаваща отляво на таксито кола
ги блъсна. Аз бях на дясна седалка в таксито. … Ние спряхме на пешеходната
пътека да преминат децата. Децата бяха на тротоара и изчакаха да спре
колата, за да минат. Децата не бягаха, нормално си ходеха. След това бяха
блъснати от колата, която мина от другата страна на таксито.“ В същия
смисъл са и показанията на таксиметровия шофьор св. Ер. Н.: „Спомням си за
пътния инцидент в края на 2019 г. Движех се по бул. „Трайко Китанчев“,
посока болницата. Две момичета спряха на пешеходна пътека. Спрях и им
подадох да минат по пешеходната пътека. В този момент зад мен спря
следваща кола. От лявата страна ни задмина кола, мисля беше Рено, без
спирачен път и удари децата.“
Не е спорно, че към 25.11.2019 г. за лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с per. № Т0907СТ има налична застрахователна полица №
BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г., сключена
между ответника и собственика на автомобила.
При така изяснения механизъм на процесното ПТП, съдът следва да изясни
последиците от него; налице ли са неимуществени и имуществени вреди за
всяка една от ищците; какъв е обемът и характера на тези вреди.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо С. ЕРК. М. съдът
приема следното:
Селен е родена на 26.08.2007 година и към момента на процесното ПТП е
била на 12 години. Непосредствено след пътния инцидент С.М. е
транспортирана по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, Ортопедо-
травматологично отделение, където е хоспитализирана за периода от
25.11.2019 г. до 28.11.2019 г. Извършени са рентгенови изследвания на бедро,
коляно и подбедрица, в резултат на които е установено, че претърпяната от
пострадалата травма се изразява в: „счупване на горния край на тибията
/голям пищял/, закрито вляво“. В хода на проведеното лечение била
8
извършена оперативна интервенция, представляваща отваряне на увредената
ставна кухина и евакуиране на реализирания хематом. На ищцата е поставена
гипсова имобилизация. Видно от заключението на вещото лице съдебен
лекар, от данните по делото и медицинската документация приложена към
него е видно, че при обсъжданото ПТП Селен е получила: Отчупване на
костен фрагмент, от платото на голямопищалната кост на лява колянна става в
областта на предна кръстна връзка. Кръвоизлив в кухината на лява колянна
става. Приложено е оперативно лечение за евакуация на излятата кръв и
наместване и обездвижване на костния фрагмент. Пострадалата е претърпяла
силни болки и страдания при пътно-транспортното произшествие, при
провеждане на лечението в ортопедо-травматологично отделение и след
изписването от отделението. Възстановителният и оздравителен процес при
пострадалата е продължил около 10-12 месеца, като след възстановяването й,
за продължителен период от време ще има оплаквания от ревматоидни болки
при студено и влажна време. Също така болки ще има и при натоварване на
левия долен крайник. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
счупването е вътреставно, което е много неблагоприятно и има нарушение на
хрущяла, което за вбъдеще може да окаже влияние върху тази става, т.е.
върху движението на колянната става. Не може да се предвиди с точност за
какъв период от време ще бъде с болки и страдания в колянната става. Може
да продължи 2-3 години, а може да е 1 година. Към момента пострадалата
може да извършва нормални движения с крайника си, но при натоварване,
при продължително ходене и при продължително време изправена, могат да
се появят болки в областта на колянната става. Според вещото лице Селен,
която е тренирала активно баскетбол преди инцидента, предвид случилото се
поне 2 -3 години няма да може да тренира баскетбол, защото има голямо
натоварване в областта на коленните стави при бягане и отскачане.
Видно от назначената по делото съдебно-психологическа експертиза,
инцидентът, който се е случил на 25.11.2019 г. първоначално е бил силно
стресиращ за С. - изпитала е страх и болка, причинени от възникването на
внезапното събитие /блъсната от кола на пешеходна пътека/, което е
допринесло за появата на негативни емоции, предимно в агресивно-страховия
регистър. Изпитала е силни болки от лекарската манипулация в областта на
коляното /теглене на кръв и гной със спринцовка/. Тъй като след инцидента се
е наложил постелен режим, поради невъзможността на С. да се придвижва, в
9
нея са се натрупали негативни чувства /гняв/, които не надминават
клиничните граници и не достигат до патологичен болестен процес. Отчита се
нарушена адаптация след инцидента до периода на премахване на гипса на
крака и до пълното му възстановяване, чрез физиотерапевтични процедури.
Това нарушение е свързано със социално-психологични промени/промяна в
стереотипите/. Всичко това се е отразило на психиката на С., поради
промяната на ежедневните дейности и го е преживяла като фрустрация, която
я е довела до трупане на негативни емоции от агресивно-страховия регистър,
което е било в пряка връзка с процесното ПТП. Периодът, който е необходим
за пълното възстановяване е твърде индивидуален, но принципно е от три
месеца до една година. Към настоящия момент психичното здраве на С.М. е
възстановено до степен да може да функционира самостоятелно.
Хипотетично е възможно, чисто инстинктивно при чуване на определени
звуци от клаксон и спирачки да се актуализират негативни преживявания,
макар С. да не споделя за такива.
По делото е разпитана като свидетел бабата на С. - С. К. Е. за
установяване на вида, обема и характера на претендираните от ищцата Селен
неимуществени вреди. Същата има непосредствени впечатления от
състоянието на внучката си, тъй като се е грижила постоянно за детето, както
в болницата, така и в домашни условия. Същата заявява следното:“Докторите
теглиха със спринцовки от коляното кръв и гной. Търпяхме доста време адски
болки. После тя беше неподвижна, т. к. докторът не даваше да стане от
леглото. ….Аз каквото можех помагах - на място чистих, т. к. тя беше на
подлога, храних я. Аз през цялото време бях придружител на Селен в
болницата. След като ни изписаха от болницата, аз бях с нея в къщи два
месеца - пак бях придружителка на С. … Ден и нощ аз гледах С. на легло. …
Когато отидохме на контролен преглед казаха, че трябва да се купи апарат за
краченцето на С. Може би две-три седмици носихме апарата на краченцето в
легнало положение. С. пак беше на подлога, защото казаха, че е много
опасно, за да не се откъсва костта от коляното… С. още има болки, но тогава
най-силните болки бяха докато махнем апарата. … Силните болки може би
бяха около месец-месец и половина… След два месеца, като махнаха шината
от крака, й изписаха физиотерапия при д-р М. Тогава пак аз водих С. на
физиотерапия… Терапията продължи 15-20 дена и после С. започна училище.
… Моята внучка беше баскетболистка и гимнастичка. След катастрофата вече
10
не може да ходи на баскетбол и на гимнастика. Дори в училище не разрешиха
до края на учебната годината да играе физкултура. Само присъстваше. След
катастрофата детето още има страх. Още като излезем заедно с нея вика:
„бабо, тук да не минаваме“. Викам й, че зеленото светна и трябва да минем.
Тя като види кола близо до нас я е страх и се връща назад от страх. Вече стана
година и половина, но не може да преодолее този страх. Дори като лежа в
болницата психоложката от училището и тя дойде и след това родителите й я
водеха на психолог… Като се развали времето пак има много болки в крачето
и детето казва: „бабо, времето ще се развали“.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо АЛ. СТ. АГ. съдът
приема следното:
Александрия е родена на 06.07.2007 и към момента на процесното ПТП е
била на 12 години. Непосредствено след ПТП А.А. е транспортирана по
спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, Ортопедо-травматологично отделение,
където е хоспитализирана за периода от 25.11.2019 г. до 29.11.2019 г.
Извършени били рентгенови изследвания на рамо и мишница. В резултат
било установено, че претърпяната от пострадалата травма се изразява в:
„счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито". В хода на
проведеното лечение били извършени две оперативни интервенции за
наместване на фрактурата и поставяне на вътрешна фиксация от
остеосинтезни материали. След престоя си в болницата, пострадалата била
освободена за домашно лечение, като били дадени препоръки за щадящ
физически режим. Поставена й е и имобилизация с мека превръзка тип
„Дезо". С оглед необходимостта от продължаващо лечение, на дата 07.01.2020
г., пострадалата отново била хоспитализирана в „МБАЛ - Търговище“ АД.
Видно от извършеното на ищцата в лечебното заведение рентгеново
изследване, при последната е констатирано наличието на скъсяване след
фрактурата на хумеруса. В хода на проведеното й лечение била проведена
оперативна интервенция, при която били отстранени поставените
остеосинтезни материали в горния крайник. След тридневен престой, А.А.
била освободена от болницата, като й били дадени препоръки за щадящ
физически режим и провеждане на лечебна физкултура. Видно от
заключението на вещото лице съдебен лекар пострадалата е претърпяла по
време на произшествието, по време на престоя в болницата и след
изписването силни болки и страдания от това счупване на лявата раменна
11
кост. Оперативните интервенции, които са извършени при пострадалата в
хода на нейното лечение са две, като след всяка една интервенция е търпяла
интензивни болки и страдания. След излизане от упойката болките са силни и
продължителни, а за какъв период от време - това е индивидуално. Една
операция е извършена за открито наместване на ръката с поставяне на
Киршнерови игли и втора операция е извършена за отстраняване на
Киршнерови игли. Възстановяването на счупването ще е за около 8-10
месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес. Такива не са
констатирани. При пострадалата има леко скъсяване на лявата раменна кост,
което не влияе на движението на лявата ръка. Това скъсяване е вследствие на
ПТП. То е необратимо и непоправимо. Също така е много малко и няма да
влия върху функцията на ръката, но специално спортове като гребане, борба,
бокс няма да може да практикува. Ал. преди инцидента се е занимавала
активно с балет и гимнастика и това счупване на лявата раменна кост може да
попречи на гимнастиката, но за балета не. След възстановяването
пострадалата ще търпи болки и страдания при студено и влажно време и при
натоварване на левият горен крайник.
Видно от назначената по делото съдебно-психологическа експертиза,
инцидентът, който се е случил на 25.11.2019 г. първоначално е бил силно
стресиращ за Ал. - изпитала е страх и болка, причинени от възникването на
внезапното събитие /блъсната от кола на пешеходна пътека/, което е
допринесло до възникване на негативни емоции, предимно в страхово-
тревожния регистър. Кулминацията от натрупания стрес и последващата
медицинска намеса е предизвикала високо напрежение у Ал. поради
изпитването на уплаха от предстоящата медицинска интервенция /операция/.
В преживяванията й водеща емоция след инцидента е бил „комплекса за
малоценност", поради блокиране на физическата активност и невъзможност
за ползване на активната си ръка /лявата/ и поради тази причина, социалното
и битово поведение е зависило от друг /родители, приятелки/. Това всичко е
допринесло до вътрешна неудовлетвореност от постижения в дейностите и
начина на общуване с околните без обаче тези преживявания да преминават в
болестният регистър. Отчита се нарушена адаптация след инцидента до
периода на премахване на превръзката на ръката и до пълното й раздвижване.
Това нарушение е свързано със социално-психологични промени /промяна в
стереотипите/. Всичко това се е отразило на психиката на Ал. поради
12
промяната на ежедневните дейности и невъзможността за ползването на
активната си ръка, което е в пряка връзка с процесното ПТП. Периодът, който
е необходим за пълното възстановяване е твърде индивидуален, но
принципно е от три месеца до една година. Към настоящия момент
психичното здраве на А.А. е възстановено до степен да може да функционира
самостоятелно. Хипотетично е възможно, чисто инстинктивно при чуване на
определени звуци от клаксон и спирачки да се актуализират негативни
преживявания, които тя декларира.
По делото е разпитана като свидетел майката на Ал. - Н. А. К. за
установяване на вида, обема и характера на претендираните от ищцата
неимуществени вреди. Същата отбелязва в показанията си: „На Ал. още
същия ден й направиха първата операция с пълна упойка на лявото рамо, но
се оказа неуспешна и в сряда 28-ми й направиха другата интервенция. И двете
интервенции бяха с пълна упойка…Аз бях в болнични, защото Александрия е
левичар. Тя не може с дясната ръка нищо да прави. Може би 48 дни беше у
нас. Оттам почнахме рехабилитации в болницата. Ходи на раздвижване.
Може би девет месеца тя не можеше да си използва функционално ръката.
Още я боли ръката. … Аз се грижих за дъщеря ми през целия период.
Помагах й да се облича, да се измие, храних я, защото тя е левичар. Тя се
оплакваше от болки по време на рехабилитацията. Това продължи може би
около три месеца… Ежедневието вече си го върши сама, само че изпитва
болка като си вдигне изцяло ръката. Останаха й кръгли белези от иглите на
лявото й рамо, където са застопорявали костите. Понастоящем тя се чувства
добре. Тя вече не тренира нищо и мога да кажа, че добре се чувства. Тя от 4-
годишна тренира балет и гимнастика. Вече не тренира нищо, защото
пробвахме. Пратихме я два пъти на балетната школа, но тя не се чувства
удобно, т. к. не може да си използва ръката. За гимнастиката - там въобще не
можем да говорим. … В момента Ал. ходи при С. Г. на психотерапевт. Тя все
още когато тръгне да пресича, се страхува. Избягва да минава покрай
пешеходната пътека. Преди Ал. се чувстваше пълноценна. Животът, който го
имаше - от училище в къщи и оттам на тренировки - вече го няма. Ал. все
още когато си вдига рамото, тя не може да си вдигне напълно рамото -
изпитва болка. Тя го вдига, но просто изпитва болка. Относно възможността й
да държи неща и да хваща предмети - успява да ги хваща. Относно белезите,
които получи - никой не ни предложи лазерно лечение. Изписаха й крем,
13
„Колдер“ мисля че се казваше, с което сме я мазали. За болката тя в
продължение на шест месеца пиеше аналгин и то преди предимно вечер - така
каза д-р АЛ. Тя тогава беше на 12 год. … Инцидентът става ноември месец
2019 г. Мисля, че Ал. тръгна на училище края на януари 2020 г. Аз исках да
тръгне на училище, защото изтърва много материал. … Ал. и С. са
дисциплинирани момичета. Знаят къде се пресича. Винаги съм осъществявала
надзор на дъщеря ми - или аз, или баща й.“
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
14
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по полица „ Гражданска отговорност” - полица №
BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г., сключена
между ответника и собственика на автомобила.; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП,
претърпени неимуществени и имуществени вреди от лицето,
претендиращо обезщетение, които вреди са в резултат на виновното
поведение на застрахования водач.
На база на изяснения механизъм на обсъжданото ПТП, настъпило на
25.11.2019 година, съдът приема, че Д. С. И. при управление на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ per. № Т0907 СТ, на посочената дата
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2,
чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 21 и чл. 43, т. 5 и т. 6 от Закона за движение по
пътищата. Поведението му е виновно и противоправно и ангажира
отговорността на застрахователя, при който е застрахован автомобилът, който
лицето е управлявало.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, и наличие или липса на съпричиняване от страна на
пострадалите за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
15
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Основните обстоятелства за определяне на размера на
справедливото обезщетение в случая са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на
отшумяване на уврежданията и др.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди за двете ищци, както следва:
1. Относно С. ЕРК. М. – ищцата претендира в настоящото производство
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, част от
претендирано пълно обезщетение в размер на 60 000 лева.
2. Относно АЛ. СТ. АГ. – ищцата претендира в настоящото производство
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., част от
претендирано пълно обезщетение в размер 45 000 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и за двете
ищци един общ факт – възрастта, на която са били те към момента на
настъпване на ПТП. Става дума за 12-годишни деца, които са претърпели
едно травмиращо за тяхната възраст събитие, което ще бележи целия им
живот занапред. Независимо от тяхната психика и пълната подкрепа, която са
имали от близките си, както и специализирана психологическа помощ, която
са ползвали за преодоляване на преживения стрес от инцидента, те няма да го
забравят никога и в техния ежедневен живот занапред, и като възрастни хора,
те ще си припомнят това събитие. Дали когато изпитват болки при лошо
време в частта на тялото си, която е била засегната, дали когато си спомнят,
че са тренирали даден спорт, но е било наложително да се откажат.
Обсъжданото МПС и последиците от него ще са винаги част от живота на С.
16
и Ал.
Фактите, които съдът съобразява по отношение на С., за да определи
справедливото обезщетение за неимуществени вреди са следните: С. е
получила травма в областта на долния ляв крайник. Претърпяла е медицински
интервенции, била е хоспитализирана, изпитвала е силни болки и страдания
по време и след инцидента; възстановителният и оздравителен процес при нея
е продължил около 10-12 месеца, като след възстановяването й, за
продължителен период от време ще има оплаквания от ревматоидни болки
при студено и влажна време. Също така болки ще има и при натоварване на
левия долен крайник. С. е тренирала баскетбол, но се е наложило да се откаже
от тази спортна дейност. За период от около 2-3 месеца не е могла да
посещава училище и да контактува със своите приятели, защото е била на
легло, обездвижена. След катастрофата детето още има страх при пресичане
на улици.
На база на така обсъжданите факти, като съобрази и минималната
работна заплата към датата на събитието, която към него момент е 560 лева,
съдът приема, че следва да определи справедливо обезщетение за
претърпените от С. травматични увреждания, болки и страдания, които са в
пряка причинна връзка с инцидента, причинен от застрахования в ответното
дружество водач, в размер на 45 000 лева.
Фактите, които съдът съобразява по отношение на Ал., за да определи
справедливото обезщетение за неимуществени вреди са следните: Ал. е
получила нараняване в областта на раменната става вляво. Претърпяла е две
медицински интервенции, съпроводени с много страх и болка. На два пъти е
била хоспитализирана. Възстановяването на счупването е за около 8-10
месеца, но видно от показанията на майката на ищцата, като си вдигне лявата
си ръка, все още изпитва болка. При Ал. има леко скъсяване на лявата
раменна кост, което не влияе на движението на лявата ръка, но това скъсяване
е необратимо и непоправимо. Макар да не влия върху функцията на ръката,
определени спортове като гребане, борба, бокс тя няма да може да
практикува. Преди инцидента Александрия е тренирала гимнастика и е
посещавала балетни уроци. Наложило е да се откаже от тях. Това несъмнено е
било допълнителна травма за детето. Ал. е левичар и за дълго време не е
могла да ползва лявата си ръка, а с дясната не е можела нищо да прави. Това е
17
наложило майка й да й помага за подготовка на уроците й.
На база на така обсъжданите факти, като съобрази и минималната
работна заплата към датата на събитието, която към него момент е 560 лева,
съдът приема, че следва да определи справедливо обезщетение за
претърпените от Ал. травматични увреждания, болки и страдания, които са в
пряка причинна връзка с инцидента, причинен от застрахования в ответното
дружество водач, в размер на 35 000 лева.
Предявеният от С. частичен иск чрез нейния законен представител за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за предявената
сума от 45 000 лева и следва да се уважи изцяло.
Предявеният от Ал. частичен иск чрез нейния законен представител за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за предявената
сума от 30 000 лева и следва да се уважи изцяло.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде
направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на
самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ
приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата
18
спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Настоящият съдебен състав е категоричен, че не е налице съпричиняване от
страна на двете ищци. Видно от цитираните по-горе показания на свидетелите
Н. и Р. децата са пресекли на пешеходната пътека точно съобразно
изискванията на Закона за движение по пътищата. Изчакали са да спре лекият
автомобил- такси и са започнали спокойно и едновременно, една до друга да
пресичат пешеходната пътека. Единствено поведението на Д. С. И. - водач на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ peг. № Т0907 СТ, е причина за
настъпилото ПТП и за последиците от него, намерили отражение в личната и
имуществената сфера на двете ищци.
Не е налице съпричиняване от страна на родителите на децата, както
твърди ответникът. Децата са вървяли по познат маршрут, по който са имали
навик да минават редовно. Те са имали познания за начина, по който следва
да преминават на пешеходна пътека. Първо са се уверили, че автомобилът-
такси ще спре и са започнали спокойно да вървят по пешеходната пътека.
Децата са били навършили 12 години. Надзор на родителя се предвижда в
ситуации, които създават опасност за физическото, психическото и
нравственото развитие на децата. Пресичането на пешеходна пътека е едно
обичайно действие в живота на пешеходците. Децата С. и Ал. не само са
познавали правилата за движение на пешеходци, но и са ги спазили. Този,
който е нарушил закона, е водачът на автомобила „Рено“ модел „Меган“ peг.
№ Т0907 СТ. Същият е единственото лице, което с поведението си е
причинило ПТП, довело до настъпилите вреди.
Ищците са предявили и искове за имуществени вреди. По повод
лечението на децата са направени разходи, които подлежат на възстановяване
от страна на застрахователя. Представени са писмени доказателства /фактури/
за направените разходи, които са били необходими според заключението на
вещото лице – съдебен лекар.
Искът за имуществени вреди, предявен от Л. С. ОСМ., действаща като
19
родител и законен представител на малолетното дете С. ЕРК. МЮМЮН. за
сумата от 189.40 лв., е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Искът за имуществени вреди, предявен от СТ. В. АГ., действащ като
родител и законен представител на малолетното дете АЛ. СТ. АГ. за сумата
от 113 лв., е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Така посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва,
считано от 17.12.2020 г. (датата на която е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по заведената щета, съгл. чл. 496 КЗ), до окончателното
изплащане на задължението.
Относно разноските:
Ищците са направили общо разходи в размер на 1010 лева, от които 200
лева за внесена държавна такса, 800 лева разноски за експертизи и 10 лева за
призоваване на свидетел. На всяка една ищца следва да се признаят разноски
в размер на 505 лева, които следва да се поемат от ответника.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в
размер на 4% върху всяка присъдена сума (но не по-малко от 50 лева) като се
приспадне внесената от ищците държавна такса от 200 лева или по 50 лева на
всеки иск, поради което по исковете на ищцата С. дължимата от ответниците
държавна такса е общо 1 750 лева, а по исковете на Ал. - 1 150 лева. Общо
дължима държавна такса - 2 900 лева.
Всяка една ищца е представлявана безплатно от адвокат като претендира
ответното дружество да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение
съобразно Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. т. 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение се определя, както следва: 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Ето защо на адвокат Д.К. следва да се присъди
20
адвокатско възнаграждение по исковете, както следва: по иска на Селен за
неимуществени вреди - 830 лева плюс 3% за горницата над 1000 лева или
1880 лева, а по иска й за имуществени вреди - 300 лева. Общо адвокатско
възнаграждение по исковете на С. – 2 180 лева. По иска на Ал. за
неимуществени вреди - 1 430 лева, а по иска за имуществени вреди - 300 лева
или общо 1730 лева. Общо дължимо адвокатско възнаграждение - 3 910 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров,
действащи чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и Илиев",
представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес гр. ********, п.к. ******. ул.
“********” № *******. ет. ****, офис ****, e-mail: *********, да заплати на
Л. С. ОСМ., ЕГН **********, в качеството й на родител и законен
представител на С. ЕРК. М., ЕГН **********, с общ адрес: гр. ******** кв.
*******, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащи чрез адвокат Д.Г. К.,
с личен номер ********, член на САК, и електронен адрес:**********,
съдебен адрес: гр. *****, ул. ******** № ****, етаж ****, офис ****, сумата
от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в пълен размер за травматични увреждания, болки и
страдания, причинени й в ПТП на 25.11.2019 г., в гр. Търговище, от водач на
МПС марка „Рено“, модел „Меган“ per. № Т0907 СТ, застрахован в „ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* по полица № BG/23/119002575228,
валидна от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.12.2020 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров,
действащи чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и Илиев",
21
представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес гр. ********, п.к. ********.
ул. “*********” № ****. ет. ****, офис *****, e-mail: *********, да заплати
на Л. С. ОСМ., ЕГН **********, в качеството й на родител и законен
представител на С. ЕРК. М., ЕГН **********, с общ адрес: гр. *********, кв.
*******, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащи чрез адвокат Д.Г. К.,
с личен номер ********, член на САК, и електронен адрес: ********, съдебен
адрес: гр. ********, ул. ******* № ****, етаж ****, офис ****, сумата от
189.40 /сто осемдесет и девет лева и 40 ст./ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени й вследствие на ПТП на
25.11.2019 г., в гр. Търговище, от водач на МПС марка „Рено“, модел „Меган“
per. № Т0907 СТ, застрахован в „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
********* по полица № BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г. до
05.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров,
действащи чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и Илиев",
представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес гр. *********, п.к. *****. ул.
“*********” № ****. ет. ****, офис ****, телефон: ********, e-mail:
*********, да заплати на СТ. В. АГ., ЕГН **********, в качеството му на
родител и законен представител на АЛ. СТ. АГ., ЕГН **********, с общ
адрес: гр. Търговище, кв. ********, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****,
действащи чрез адвокат Д.Г. К., с личен номер *********, член на САК, и
електронен адрес: *******, съдебен адрес: гр. ********, ул. ******** № ****,
етаж ****, офис ****, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер
от 35 000 лева за травматични увреждания, болки и страдания, причинени й в
ПТП на 25.11.2019 г., в гр. Търговище, от водач на МПС марка „Рено“, модел
„Меган“ per. № Т0907 СТ, застрахован в „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК ********* по полица № BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г.
до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
22
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров,
действащи чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и Илиев",
представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес гр. ********, п.к. ****. ул.
“********”№ ****. ет. ****, офис ****, телефон: ********, e-mail: ********,
да заплати на СТ. В. АГ., ЕГН **********, в качеството му на родител и
законен представител на АЛ. СТ. АГ., ЕГН **********, с общ адрес: гр.
Търговище, кв. *******, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащи чрез
адвокат Д.Г. К., с личен номер ********, член на САК, и електронен адрес:
********, съдебен адрес: гр. ********, ул. ******** № ****, етаж ****, офис
****, сумата от 113 /сто и тринадесет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени й вследствие на ПТП на 25.11.2019 г., в гр.
Търговище, от водач на МПС марка „Рено“, модел „Меган“ per. № Т0907 СТ,
застрахован в „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* по полица №
BG/23/119002575228, валидна от 05.09.2019 г. до 05.09.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.12.2020 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров,
действащи чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и Илиев",
представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес гр. *********, п.к. ****. ул.
“********” № ********. ет. ****, офис ****, e-mail: ********, да заплати на
Л. С. ОСМ., ЕГН **********, в качеството й на родител и законен
представител на С. ЕРК. М., ЕГН **********, с общ адрес: гр. Търговище, кв.
*******, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащи чрез адвокат Д.Г. К.,
с личен номер ********, член на САК, и електронен адрес: *********,
съдебен адрес: гр. *********, ул. ******* № ****, етаж ****, офис ****,
сумата от 505 /петстотин и пет/ лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане"
23
АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от
Изпълнителните Директори - Александър Личев и Румен Димитров, чрез
Адвокатско дружество "Христова, Т.и Илиев", представлявано от адв. Т.Т.,
със съдебен адрес гр. ********, п.к. ****. ул. “********”№ ****. ет. ****,
офис ****, e-mail: *********, да заплати на СТ. В. АГ., ЕГН **********, в
качеството му на родител и законен представител на АЛ. СТ. АГ., ЕГН
**********, с общ адрес: гр. ********, кв. *********, бл. ****, вх. ****, ет.
****, ап. ****, действащи чрез адвокат Д.Г. К., с личен номер ********, член
на САК, и електронен адрес: ********, съдебен адрес: гр. ********, ул.
******** № ****, етаж ****, офис ****, сумата от 505 /петстотин и пет/ лева
разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света София”
№7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, да заплати на адвокат Д.Г. К., с личен номер ********, член на
САК, и електронен адрес: ********, адрес: гр. *******, ул. ******* № ****,
етаж ****, офис ****, сумата от 3 910 /три хиляди деветстотин и десет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район „Възраждане”, ул. „Света София” №7,
ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 2 900 лева /две хиляди и деветстотин/
лева дължима държавна такса в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
24