Р Е Ш Е Н И Е
№803/16.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г.,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 579 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл.54, ал.6, вр. чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР, вр. чл.70, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и е образувано по жалба на С.Г.К. *** против Заповед № 18-1885-20.02.2020 г. на Началник на СГКК Пазарджик в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. Пазарджик, което се състои в заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.384.1.4, без площ по документи, собственост на Г.Г.Д. и 55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. и на тяхно място е обособен нов самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.384.1.8, с площ от 155.26 м2, записан като собственост на Г.Г.Д..
В жалбата се твърди, че оспореното решение в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излагат се доводи за отмяна на решението в атакуваната част, включително и в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на СГКК Пазарджик – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Процесуалният представител на заинтересованите страни - Г.Г.Д. и А.С.Д., застъпва становище в съдебно заседание, включително и в писмено такова, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 18-1885-20.02.2020 г. на Началник на СГКК Пазарджик в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. Пазарджик, което се състои в заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.384.1.4, без площ по документи, собственост на Г.Г.Д. и 55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. и на тяхно място е обособен нов самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.384.1.8, с площ от 155.26 м2, записан като собственост на Г.Г.Д..
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На 19.12.2019 г.
в СГКК
Пазарджик е постъпило заявление вх. № 01-579716-19.12.2019 г. от М. К., в
качеството ѝ на упълномощено лице от Г.Г.Д. и А.С.Д.. Към
заявлението са приложени пълномощно и декларация, с което на основание
чл. 51, ал. 1, т.2 от ЗКИР, с което
се иска обединяване
на самостоятелни обекти с идентификатори
55155.503.384.1.4, няма площ по документи, собственост на Г.Г.Д. и
55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. и на тяхно място обособяване на нов
самостоятелен обект, поради промяна на инвестиционния проект. На
13.01.2020 г. е постъпило и Заявление с вх. № 01-8918 от същата дата от Г.Г.Д. лично и като пълномощник А.С.Д. за същите самостоятелни обекти с
идентификатори 55155.503.384.1.4 и 55155.503.384.1.5. В тази връзка и на основание чл.26, във връзка с чл. 34,
ал.3 от АПК, СГКК Пазарджик е изпратила уведомление до заинтересованите страни,
посочени и в самото административно производство, а именно Г.Г.Д., А.С.Д. и С.Г.К..
Последната не е получила уведомлението, тъй като не е открита на адреса, поради
което на 12.02.2019 г. според съставения протокол, а съгласно текста на самото
уведомление – на 12.02.2020 г. е залепено по реда на чл.18а, ал.10 АПК на
информационното табло на СГКК Пазарджик до С.Г.К.. Не е постъпило становище от последната в предоставения 7-дневен срок,
поради което Началникът на СГКК Пазарджик е издал атакуваната Заповед №
18-1885-20.02.2020 г., с която е одобрил заличаването на самостоятелни обекти с
идентификатори 55155.503.384.1.4, без площ по документи, собственост на Г.Г.Д.
и 55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. и на тяхно място е обособен нов самостоятелен
обект с идентификатор 55155.503.384.1.8, с площ от 155.26 м2, записан като
собственост на Г.Г.Д.. До
заинтересованите страни е изпратено уведомление за издаването на заповедта,
като това до С.Г.К. е връчено на
24.02.2020 г. на нейната майка - заинтересованото лице А.С.Д.. Жалбата е
подадена едва на 01.06.2020 г., като в нея се твърди, че жалбоподателката К. не
е получавала уведомлението за издаването на заповедта, а е разбрала за нея след
посещение в Община Пазарджик, отдел МДТ и след снабдяване с препис от заповедта
на 28.05.2020 г.
В хода на делото бе изслушан като свидетел К. В. К. – син на жалбоподателката и внук на заинтересованата страна А.С.Д., който заяви, че от години отношенията между двете са влошени и майка му не е получавала уведомления от СГКК Пазарджик.
В хода на делото бе допусната и назначена техническа експертиза, от заключението, на която е видно, че изменението на КККР е извършено по изготвен проект от правоспособно лице. Към проекта за изменение на КККР е представена част от архитектурен проект, с печат за одобряване от главния архитект на общината от 26.12.1990 г. Към делото е представено копие от данъчна декларация на заинтересованата страна Г.Д., с представено строително разрешение № 242/30.11.1990 г. за надстройка на използваем тавански етаж на името на Г. Г.Д.. При на огледа на място от ВЛ е извършено проучване на оригиналния архитектурен проект, копие от който е приложен към проекта за изменение на КККР, одобрен с обжалваната заповед; проектът е предоставен от заинтересованата страна Г.Д.; инвеститор на проекта е бил Г. Д.. Проектът се отнасял до надстрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда с втори жилищен етаж и на обособяване на жилище на използваем таван, който се явява трети жилищен етаж, както се вижда от разпределението на етажа и от вертикалния разрез на сградата. Изпълненият мансарден етаж, който се намирал над проектирания трети етаж, не бил предвиден с архитектурния проект за надстрояване на сградата или приложеният към проекта за изменение на КККР част от архитектурен проект, включително издаденото разрешение за строеж № 242/30.11.1990 г., не се отнасяло за процесния мансарден етаж, за който нямало одобрен проект, нямало разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. ВЛ е заключило, че описаният в заповедта самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.384.1.8 в сградата в настоящия момент представлява на място два обекта, със самостоятелни входове и без връзка един с друг: „ляв”, който се владее от семейството на жалбоподателката, и „десен”, който се владее от семейството на заинтересованата страна Г.Д.. Същите са недовършени и неизползваеми. Нямало налице строителни документи, архитектурен проект, удостоверение за въвеждане в експлоатация по отношение на обекта идентификатор 55155.503.384.1.8.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес от обжалването. Съдът приема, че жалбата е подадена и в законоустановения срок, както с оглед изнесените твърдения от свидетеля К. В. К. за влошени отношения между А.Д. и жалбоподателката, така и доколкото се установи, а е видно и от писмените доказателства по делото, че процедурата в СГКК Пазарджик е проведена без участието на заинтересованото лице – жалбоподателката С.Г.К.. В този ред на мисли, неоснователни са твърденията на процесуалния представител на Г.Г.Д. и А.С.Д., че последната не се явява заинтересовано лице и е можела да получи Уведомлението, изпратено до К.. Д. не само е посочена като заинтересовано лице от самия административен орган в проведеното административното производството, но дори и заявлението, подадено до Началника на СГКК Пазарджик с искане за изменение на КККР гр. Пазарджик е подадено от името на Г.Г.Д. лично и като пълномощник на А.С.Д.. При така установеното е видно, че няма как да се приеме за редовно връчването на уведомлението до С.Г.К. за издадената заповед чрез заинтересована страна с противоречиви интереси в производството от тези на жалбоподателката. Ето защо съдът приема жалбата срещу атакуваната заповед за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
При служебната проверка за законосъобразността на заповедта съдът обаче установи в хода на проведеното административно производство допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяната на акта в атакуваната част на това основание като незаконосъобразен. Органът не е спазил разпоредбите на чл.18а от АПК и то не само заради връчването на атакуваната заповед на заинтересовано лице с противоречиви интереси в производството от тези на жалбоподателката, но и конкретно заради нарушение на процедурата по чл.18а, ал.9 АПК, което нарушение по същество е лишило жалбоподателката въобще от участие в административното производство и което е основание за оспорване по чл. 146, т.3 от АПК и отмяна на атакувания акт на основание чл.168, ал.5, вр. ал.4 АПК. Съгласно чл.168, ал.4 АПК: „Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт“. А съгласно ал.5 на същия член: „Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5“.
В тази връзка разпоредбата на чл.18а, ал.9 АПК сочи: „Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда“. А съгласно ал.10 на същия член: „Когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено“.
По делото се установява от преписката, че уведомлението на основание чл.26, вр. чл.34, ал.3 АПК е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателката К., която обаче не е намерена на адреса, очевидно не е намерено и лице, съгласно да получи съобщението. В този случай вместо да се пристъпи към залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, както и ако има достъп до пощенската кутия, съобщението да се пусне и в нея, каквито са императивните изисквания на чл.18а, ал.9 АПК, административният орган е пристъпил направо към поставяне на съобщението на таблото за обявления в СГКК Пазарджик на основание чл.18а, ал.10 АПК. Законодателят ясно е посочил, че ал.10 на чл.18а АПК намира приложение само тогава, когато „съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи“. Това законово изискване предполага изпълняването на всички предходни способи за призоваване, включително и тези по ал.9 – чрез залепване на съобщение на входната врата или на видно място около нея, както и ако има достъп до пощенската кутия, съобщението да се пусне и в нея. Данни за тяхното изпълнение не се представиха по делото. Именно неизпълнението на императивните изисквания на ал.9 е довело до там оспорващият да не е имал възможност да участва в административното производство по издаване на обжалваната заповед - право, което е изрично регламентирано в чл. 34 от АПК. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед по аргумент от чл. 168, ал. 4 от АПК. Установеният порок на административното производство е съществен и не може да бъде саниран, дори и ако съдът е конституирал надлежните заинтересовани страни в съдебното производство. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и в нарушение на основни принципи в административното право. Оспореният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – издаден е в нарушение на административно-производствените правила. По аргумент на чл. 168, ал. 5 от АПК, доколкото се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване на заинтересована страна - собственик на засегнатия от заповедта имот, който е бил лишен от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, следва съдът да отмени акта и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Даже е и безпредметно дори да се коментира обстоятелството, че залепването на уведомление по реда на чл.18а, ал.10 АПК на информационното табло на СГКК Пазарджик според съставения протокол от служители на СГГК Пазарджик е станало на 12.02.2019 г., а съгласно текста в самото уведомление, това е станало една година по-късно - на 12.02.2020 г.
Само за пълнота следва да се отбележи, че кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията изчерпателно посочени в специалния ЗКИР. В Глава VІ на ЗКИР, озаглавена "Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри" законодателят е посочил хипотезите, при наличие на които могат да бъдат извършвани изменения в данните на влезлите в сила кадастрални карти и в имотните регистри към тях и е посочен процесуалният ред за извършването им. По-подробно процедурите са разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на Министъра на РРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2/ непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Според разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на недвижимите имоти. Измененията в КККР на НИ при непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождението на имота, придружена от скица-проект, която заповед се съобщава на заинтересованите лица, чиито права се засягат от изменението. Според ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Такъв "спор за материално право" според & 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
В настоящия казус Началникът на СГКК Пазарджик се е произнесъл по заявление, подадено от двама от съсобствениците на имота. Съобразно разпоредбата на чл.70 от Наредбата, в случаите на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство, което в настоящия случай не е сторено по отношение на третия съсобственик с оглед гореизложеното. След изтичането на предоставения срок за възражение, СГКК изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. Когато прецени, че искането е основателно и от събраните в производството писмени доказателства еднозначно се определя местоположението и границите и очертанията на имотите - предмет на проекта, Началникът на СГКК по местонахождението на имота постановява заповед за изменение. По аргумент от чл. 72 от Наредба, когато отстраняването ѝ е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта - административният орган постановява отказ за отстраняване на непълнота или грешката. В конкретния случай с подаване на заявлението с искане за изменение на КККР в частта, касаеща изменението на самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.384.1.4, собственост на Г.Г.Д. и 55155.503.384.1.5, собственост на С.Г.К., по същество представлява опит по административен ред да се предреши един вещноправен спор между заявителя и заинтересованата страна С.Г.К.. Налице е противопоставяне на собственически права, което е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в производството по изменение на КККР да се решават спорове за материално право. Развилото се производство е административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно положение. Законът не изисква да е налице повдигнат спор за материално право, за да се счита, че такъв е налице. Наличието на такъв спор, който се установява от съда, се явява пречка за одобряване на поисканото изменение на КККР преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. В тази насока следва да се отбележи, че в случая въобще е и спорно за искане за отстраняване на каква грешка в КККР става въпрос, при положение, че се иска обединяване на самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.384.1.4, без площ по документи, собственост на Г.Г.Д. и 55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. в един обект, а вещото лице при извършения оглед на място по допусната експертиза е установило, че реално са налице два отделни обекта, със самостоятелни входове и без връзка един с друг, т.е. съществуващото преди заповедта отразяване в КККР отговаря на действителното положение, за разлика от допуснатото изменение с атакуваната заповед. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Кадастралните карти и регистри имат само декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента но одобряване на КККР. Такова несъответствие в случая дори не се установи да е констатирано на място, съгласно заключението на ВЛ. Ето защо заповедта следва да бъде отменена в атакуваната ѝ част.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Претендираните разноски са в размер на 930 лв., от които за заплатената от оспорващия държавна такса – 10 лв., 200 лв. – депозит за вещо лице и 720 лв. възнаграждение за един адвокат. Своевременно е направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, като са представени и доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна защита и съдействие, фактура и вносни бележки. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер 720 лв. е неоснователно, а и е направено не от страната, в чиято тежест се възлагат разноските съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК. Все пак съдът намира в тази насока следното - от една страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗКИР, то е в размер на 600 /шестстотин/ лева, като в случая има начислено и ДДС в размер на 20 %, а от друга – процесуалният представител на жалбоподателя е имал активна позиция по делото – изготвил е подробна жалба, участвал е в проведените две открити съдебни заседания по делото, без да става причина за отлагането му, ангажирал е гласни и писмени доказателства и е представил писмена защита.
Сторените разноски от страна на заинтересованите страни Г.Г.Д. и А.С.Д. следва да останат за тяхна сметка.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 3 от АПК, Административен съд Пазарджик,VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-1885-20.02.2020 г. на Началник на СГКК Пазарджик в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. Пазарджик, което се състои в заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 55155.503.384.1.4, без площ по документи, собственост на Г.Г.Д. и 55155.503.384.1.5, с площ 81.40 м2, собственост на С.Г.К. и на тяхно място е обособен нов самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.384.1.8, с площ от 155.26 м2, записан като собственост на Г.Г.Д..
ВРЪЩА преписката на Началник на СГКК Пазарджик за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик да заплати на С.Г.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 930 (деветстотин и тридесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/П/