Решение по дело №57921/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1282
Дата: 28 януари 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20211110157921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110157921 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на от ТС, представлявано от
...... Изпълнителен директор, със седалище и адрес: гр. С против М. Й. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът, като собственик на топлоснабдения имот,
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди се, че ответникът е използвал
топлинна енергия.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “ТС на потребители за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от ТС се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че за ответника и в процесния период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от
10.07.2016 година.
Сочи се, че ответникът, съгласно извлечение от сметки за абонат № 109116 е използвал
доставяната от дружеството-ищец топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си за топлоснабдения имот.
Сочи се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма Т и се твърди, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
1
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Сочи се, че сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от ТС по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да се признае за
установено в правоотношенията между ТС, представляван от ......, изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление - град С и М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: град С.
че съществува вземане на ТС, представляван от ...... изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление - град С и М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: град С. дължи на ТС,
представляван от ...... изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление - град С
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 24.08.2020 година, издадена по ч.гр.дело № 33667/2020 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 1000,76 лева, от които 846,42 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 28.07.2020г. до изплащане на вземането и
154,34 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 13.07.2020г.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този
срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – Т ЕООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответниците, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и
съответно не са изразили становище по основателността и допустимостта на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, твърдяното от ищеца, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот в процесния период, като именно в качеството му на собственик е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката.
Доказва се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
2
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ТС се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди
се, че спрямо ответниците са влезли в сила и в процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г. Видно е, че в чл.31, ал.1 от същите е определен редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия.
Установява се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 -
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Доказва се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Установява се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството
ищец топлинна енергия за абонатен № 109116 през процесния период.
Сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т”
ЕООД, като се доказва, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър.
Доказва се от анализа на доказателствата, че сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имат са начислявани от ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т” ЕООД, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в
Общи фактури - с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
3
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответниците, които са солидарно отговорни за претендираните задължения и
суми от ищеца.
По разноските
С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лева пред заповедния съд и
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева и му
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на
основание чл.81 от ГПК и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между ТС, представлявано от
...... и Ивайло Епитропов и М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: град С. че съществува
вземане на ТС и М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: град С. дължи на ТС сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.08.2020
година, издадена по ч.гр.дело № 33667/2020 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 1000,76 лева, от които 846,42 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от 28.07.2020г. до изплащане на вземането и 154,34 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2017г. до 13.07.2020г.

ОСЪЖДА М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: град С.да заплати на ТС,
представлявано от ...... и Ивайло Епитропов, със седалище и адрес на управление: гр.С
4
сторените по ч.гр.дело № 33667/2020 година по описа на Софийски районен съд разноски в
размер на 75,00 лева и сторените по гр.дело № 57921/2021 година по описа на Софийски
районен съд разноски за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца – Т.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.

След влизане в сила на решението препис да се приложи по ч.гр.дело № 33667/2020
година по описа на Софийски районен съд.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5