ПРОТОКОЛ
№ 1353
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
и прокурора Б. Кр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20211110211536 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша всички страни по въпросите на
разпоредителното заседание, и след проведено тайно съвещание, счита
следното:
Делото, с оглед внесеното обвинение спрямо подсъдимото лице, е
подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата на родова и местна
подсъдност, установени в процесуалния закон.
На този етап липсват основания наказателното производство да бъде
прекратено или да бъде спряно на законовите основания по чл.24 – чл.26 от
НПК.
В принципен план, с оглед обвинението, внесено от СРП спрямо
подс. Н.З., са налице всички основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила по реда на Глава XXVIII от НПК – производство по
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Принципно, императивното правило на чл.78а
от НК изисква от прокурора и съда при наличие на предпоставките, визирани
там, да приложат това законово правило. В конкретния случай тезата на
държавното обвинение, че съществуват данни или са съществували данни за
множество престъпления, осъществени от подсъдимия Н.З. не кореспондира
с доказателствения материал по делото. Няма данни сред материалите в
досъдебното производство, нито има изложени данни в обвинителния акт
подс. З. да е обвиняем по друго досъдебно производство и за друго
престъпление, поради което прокуратурата е била длъжна да внесе
предложение по чл.375 от НК, а не обвинителен акт, но това е отстраним
1
пропуск, защото НПК позволява (чл.252, ал.1 от НПК) да се разгледа делото
по реда на особените правила.
Разглеждане на делото при закрити врати не е наложително на този
процесуален етап. Няма необходимост от привличане на резервен член на
съдебния състав, респ. да се назначава защитник при наличието на няколко
упълномощени защитници, както и да бъдат назначавани вещи лица,
преводачи или тълковници към момента.
Съдебният състав не отчита необходимост да се извършват съдебно-
следствени действия по делегация.
По отношение на мерките за процесуална принуда, то съдебният състав
не взима отношение по този въпрос, поради това, че такива не са били взети
спрямо подсъдимото лице.
Страните, на този етап, нямат искания по доказателствата и по тази
причина съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Делото би могло да се насрочи в съдебно заседание, освен ако съдът
служебно (по свой почин) не установи съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничили правата на обвиняемия, каквито този
съдебен състав намира, че са налице при следните съображения:
Съгласно Постановление за привличане на обвиняемо лице от
22.11.2020г., находящо се на л.150, том № 1 от досъдебното производство,
Н.Л. З. е обвинен за това, че „ …е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, без наличие на личен мотив и на публично място – „хвърлил два
камъка, с които счупил входната врата на клуб на ПП „ГЕРБ” …”. Това е
обвинението, което не е актуализирано до края на воденото досъдебно
производство, или ако е актуализирано по-нататък, то е при същите
параметри в обективен план.
В диспозитива на обвинителния акт, който е внесъл прокурорът от СРП
Б.Г. се излага, че са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото (хвърлял
предмети и камъни към стъклени прозорци и врати на ПП „ГЕРБ”). Нито
са посочени кои са непристойните действия в диспозитива на
обвинителния акт, както и в постановлението за привличане, нито са
посочени кои са грубо нарушаващите обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото действия, като нито в постановлението за
привличане, нито в диспозитива на обвинителния акт се сочи да са
произтекли вреди от „хвърлянето на предмети”, като в същото време в
подробната обстоятелствена част на ОА са споменати и са описани
такива вреди, дори са оценени, като по този начин не е ясно какво се е
случило със счупените врати и прозорци, за които има предявено обвинение с
постановлението за привличане, но в диспозитива на ОА такива липсват.
В същото време, на гърба на стр.2 и на стр.3 от обвинителния акт е
2
посочено, вследствие на хвърлените три пъти предмети по прозорците и
вратите, са били счупени стъклата на въпросното помещение , а на стр.3 дори
е посочено каква е стойността на имуществената вреда от това действие.
Независимо какво е записал прокурорът в обстоятелствената част на
обвинителния акт, то всеки един от обективните признаци на
престъплението, което се твърди да е реализирано, а то е по чл.325, ал.1 от
НК (хулиганство по основния състав), следва да фигурира както в
постановлението за привличане, така и в диспозитива на обвинителния акт
по такъв начин, че да е възможно „да се отгатне и разбере” волята на
обвинението кои действия са приети за непристойни, и в същото
време – грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Такова нещо съдебният състав не установява да е налице във
внесения ОА.
Ако се приеме, че постановлението за привличане на обвиняем е само
израз на едно работно обвинение в подготвителна фаза, то в диспозитива на
обвинителния акт, чрез който прокурорът „разгръща обвинителната си теза”,
следва да фигурират всички действия, които са непристойни; всички
действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, както и това, което се съдържа в
постановлението за привличане на обвиняем относно хвърляне на предмети и
счупване на определени части на помещението, за което става дума, също
следва да бъдат коментирани и посочени в обвинителния акт – не само в
неговата мотивна част, но и в неговия диспозитив. Защото обратното
означава, че диспозитивът на ОА е в противоречие както с мотивите му,
така и с постановлението за привличане на обвиняемо лице.
Отделно, ако прокурорът счита, че са нанесени някакви имуществени
вреди от определени действия на обвиняемото лице, за които е посочил, че
има данни (вж. стр.3 от обвинителния акт), е редно да посочи дали това има
някакво отношение към други престъпни посегателства (напр. такива по глава
пета, раздел VII от особената част на НК), или се приема това за част от
инкриминираната деяние, каквато е изразената позиция на прокурора в
постановлението за привличане на обвиняем.
Поради тази причина – наличие на съществено нарушението на
процесуалните правила, засягащо правото на защита на обвиненото лице,
делото следва да се върне на СРП за отстраняването им и изготвяне след това
на нов обвинителен акт, който да отговаря на законовите изисквания, като за
тези цели съдебното производство следва да се прекрати.
В случай, че държавното обвинение прецени, че се налага
конкретизирано привличане на лицето Николай Лбомиров З. с всички
обективни белези на престъпния състав, който се твърди, че е налице (този по
чл.325, ал.1 от НК) – следва да го стори, като даде указание на разследващия
орган или извърши сам това действие, като в обвинението следва да се
съдържат всички действия и техните характеристики, обуславящи
3
тезата за непристойност на действията и грубото нарушаване на
обществения ред и явното неуважение към обществото, а не само
изброяването на тези признаци.
След това, ако счита прокурорът, че са налице основанията по чл.78а от
НК, то е редно и задължително да изготви друг акт, различен от
обвинителния акт, по това дело – предложение по чл.375 от НПК. Ако счита,
че не са налице тези предпоставки, то следва да изготви нов обвинителен акт,
в който неговата обстоятелствена част и диспозитив следва напълно да
кореспондират помежду си, а също и да кореспондират с постановлението за
привличане.
Когато „се спестяват” факти и обстоятелства, които се съдържат в
постановлението за привличане на обвиняем, но липсват в обвинителния
акт, респ. има ги в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не се
съдържат в неговия диспозитив, то правото на защита винаги се засяга ,
тъй като обвиняемото лице е поставено в ситуация да не знае като минимум
срещу какви фактически данни ще се защитава, с оглед на пространно
изложените обстоятелства в обвинителния акт, но липсващи в неговия
диспозитив.
За отправянето на груби квалификация и забележки към защитниците ,
наречени „лица с шизофренно поведение”, т. е. шизофреници, което
представлява нарушаване на установени порядки и поведение в съдебно
заседание, на осн. чл.266, ал.2 от НПК прокурорът следва да бъде
санкциониран с налагане на „глоба” от 100 (сто) лева, платими в полза на
Държавата и по сметка на СРС.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.5, т.1 и ал.6 и чл.249, ал.4, т.1
и ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се
разглежда при закрити врата; да се привлича резервен член на съдебния
състав; от назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
както и не са налице основания за извършване на съдебно-следствени
действия по делегация.
НЕ НАМИРА НЕОБХОДИМОСТ да се произнася по въпроса за
мерките за процесуална принуда, т. к. такива не са били вземани спрямо
подсъдимото лице.
4
ЛИПСВАТ основания за произнасяне по доказателствата, т. к. като
страните нямат искания в тази насока.
НАЛАГА „ГЛОБА” в размер на 100.00 (сто) лева, на осн. чл.266, ал.2
от НПК, на прокурора БОРИСЛАВ К. Г. за изказаната груба квалификация и
забележка в съдебната зала по отношение на защитниците на подсъдимия,
която да се плати в полза на Държавата и по сметка на СРС.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО №
11536 по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2021 година, като ВРЪЩА
ДЕЛОТО на прокурора от СРП за отстраняване на посочените допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, засегнали
правото на защита на подсъдимото лице Н.Л. З..
Определението относно процесуалните нарушения и мярката за
неотклонение подлежи на оспорване с жалба и протест по реда на Глава
XXII от НПК пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5