Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14701/2019
година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба вх.№63454/01.10.2018г., подадена от „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****и ****, чрез процесуален представител: Юрисконсулт ****Съдебен
адрес ***, срещу И.И.И., ЕГН: **********,***, с правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.: 719
лв. главница; 69.25 лв. договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 12 март 2016 г. до 09 август 2016 г. - датата на
последната вноска; 100.00 лв. административна такса за
събиране на вземането; 345.08 лв. такса за гаранция;
19.44 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 10 август 2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се
разноски.
Предвид
изрична молба на ищцовото дружество, с Определение №13262/15.11.2018г. съдът е прекратил частично производството по Гражданско дело
№14701/2018г. по описа на ВРС Гражданска колегия,
ХLIХ-ти състав, образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****и ****, чрез процесуален представител: Юрисконсулт ****Съдебен
адрес ***, срещу И.И.И., ЕГН: **********,***, с правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.:
мораторна лихва в размер на 19.44 лв. мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10 август
2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението.
Излага
се в исковата молба, че е подписан Договор за кредит № **** от 11 февруари 2016
г. между „****" ЕООД като Кредитор и И.И.И. като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Твърди се, че конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията
между „****" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити. Твърди се, че
съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че
приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия и със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на **** ЕООД в случаите, в които
същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800
лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 95.92 лева, за срок от 180 дни. Твърди
се, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК,
Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя
страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от „****" ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „****" ЕООД, което дружество е
одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ и в тази връзка, на 11
февруари 2016 г. между И.И.И. /Кредитополучател/ и „****" ЕООД /Гарант/ е
сключен Договор за гаранция с № ****, по силата на който Гарантът се задължава
в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Твърди
се, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Твърди
се, че съгласно чл. 5 от Общи условия, които се
прилагат към Договор за гаранция № ****, сключен между И.И.И. и „****" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта
такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция,
като в настоящия случай таксата за гаранция е 345.08 лв. Твърди се, че отв.И.И.И. не е изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „****"
ЕООД и вследствие на това, Дружеството-гарант „****" ЕООД, е погасило
дължимата сума в пълен размер към „****" ЕООД, с което е встъпило в
правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Твърди се, че
датата на последна вноска по кредита е била на 09 август 2016 г., респективно
вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди
се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите
условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да
е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на
същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането.
Твърди
се, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ****
(цесионер) и „****" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че по договора за кредит, ответникът е извършвал плащания в размер
на 145.67 лв., поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на
1252.77 лв., от които главница: 719 лв., договорна лихва: 69.25 лв. за периода
от датата на първа вноска 12 март 2016 г. до 09 август 2016 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100.00 лв.,
такса за гаранция: 345.08 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
19.44 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10 август
2016 г. до 23 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковете, както по основание, така и по размер. Заявява,
че ищцовата страна не е представила визираните в исковата молба договори,
поради което приема, че не е налице първоначалното основание за облигационно
правоотношение между тях. Оспорва се ищецът да е
предоставил процесния кредит. Оспорва се прехвърлянето
на вземане по процесния кредит. Оспорват се и исковите
претенции както по основание, така и по размер.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В
своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест
между страните, както следва: Ищецът следваше
да докаже наличието на действащо между страните правоотношение, въз основа на
което между „****" ЕООД като гарант със съгласието на И.И.И. е възникнала
облигационна връзка, по силата на която „****" ЕООД е станало гарант на
задължението на И.И.И. по предоставения му с Договор за кредит Договор за
кредит № **** от 11 февруари 2016 г. между „****" ЕООД, като кредитор и И.И.И.
като кредитополучател по предоставения му кредитен паричен ресурс, както и
валидността на твърдяното заемно правоотношение, изпълнение от страна на „****"
ЕООД на задължението на ответника, валиден договор за цесия между „****"
ЕООД и ищеца по делото с който се прехвърля вземането на първото дружество към
ответника, уведомление за цесията.
В
тежест на ответника беше да докаже
фактите и обстоятелствата на които основава своите правопогасяващи и
правоизключващи възражения, вкл. и тези за плащане на дължимите суми, ако твърди такова.
Предвид
така разпределената доказателствена тежест съдът на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК е указъл на
ищеца, че не сочи доказателства относно наличието на валидно договорно
правоотношение между „****“ ЕООД и ответника по
договор за кредит с номер ****, валидно
сключен договор за гаранция между ответника и „****“ ЕООД, както и
доказателства относно встъпването в правата на кредитора от страна на гаранта.
Въпреки
указанията обаче ищецът не представи по делото доказателства, които да
установят, че между ответника и „****“ ЕООД е сключен договор за кредит с номер ****,
както и че между И.И.И. и „****“ ЕООД е сключен договор за гаранция. Освен това не се представиха и доказателства, от които да се
установи встъпването в правата на кредитора от страна на гаранта.
Предвид
изложеното предявените искове останаха недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, иск против И.И.И., ЕГН: **********,***, да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.: сумата от 719
лв. Главница,
представляваща, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за
цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 4604 по описа на ВРС за 2018г., поради
неоснователност.като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, иск против И.И.И., ЕГН: **********,***, да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.: сумата от 69.25
лв., представляваща договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 12 март 2016 г. до 09 август 2016 г. - датата на
последната вноска, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на
сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 4604 по описа на ВРС за 2018г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, иск против И.И.И., ЕГН: **********,***, да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.: сумата от 100.00
лв., представляваща административна такса за
събиране на вземането, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на
сключен договор за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 4604 по описа на ВРС за 2018г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, иск против И.И.И., ЕГН: **********,***, да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.И.И. по Договор за кредит № **** от 11
февруари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 11 февруари 2016 г.: сумата от 345.08
лв., представляваща такса за гаранция, което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на сключен договор за
цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. номер 4604 по описа на ВРС за 2018г., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: