Решение по дело №466/2023 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            2023 г., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                      

Х-ти тричленен състав,

в публично заседание на 30.03.2023 г., в състав:

 

                                      Председател:  Красимир Кипров                                                                           Членове:          Ралица Андонова

                                                                Виолета Кожухарова

  

при секретаря Добринка Долчинкова

с  участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Кипров

         касационно адм. дело № 466 по описа на съда за 2022 г.,

         за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН  във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, депозирана чрез упълномощения процесуален представител Д. О., против Решение № 191/06.02.2023 г. по НАХД № 20223110204849/2022 г. по описа на ВРС, с което е  отменено издаденото от директора НП № 03-2200703/03.08.2022 година.  С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска  постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за  потвърждаване   на НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт О. , която поддържа жалбата и моли за присъждане на  разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Вселена“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание се представлява от адв. С., която моли решението на ВРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на разноски за  адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение. 

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е  неоснователна.

С обжалваното НП е била наложена на  ответника  имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал.1 от КТ  за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, а именно: затова, че  „Вселена“ АД  в качеството си на работодател  не държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода на сумиране на часовете, при установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно Правилника на вътрешния трудов ред, а именно за месец юни 2022 г., при извършена проверка в х-л „Луна“, находящ се в гр. Варна, к.к. Златни пясъци, стопанисван от „Вселена“ АД. Прието е, че датата на извършване на нарушението е 17.06.2022 година.

За да отмени наказателното постановление, ВРС в мотивите си е посочил, че установената с помощта на събраните гласни и писмени доказателства  фактическа обстановка съществено се различава от фактическата  такава   описана от АНО в АУАН и НП. Въззивният съд е счел, че неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение  водещо до неговата отмяна.

Касационният съд намира обжалваното решение за правилно като постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание  по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Правилен в тази връзка е извода на районния съд за допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.  Нарушена е  в случая разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е неясно и противоречиво, последицата от което се изразява в ограничаване правото на защита на наказаното лице. Когато се формулира спрямо конкретно лице конкретно административно-наказателно обвинение, следва да е налице точно и ясно изложение   относно обстоятелствата на извършване на адм. нарушение – дата, време и място , както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и на НП, а очертават   фактическата рамка на повдигнатото обвинение.  Неточностите в АУАН са преодолими по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но  е недопустимо съществуването на  неточности в НП, каквито в случая са налице -  в оспореното НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.06.2022 г.  в хотел „Луна“, находящ се в гр. Варна, к.к. Златни пясъци, стопанисван от „Вселена“ АД, които факти не съответстват на  останалите данни по административно-наказателната преписка.  Така,  в съставеният протокол ПР 2220136/13.07.2022 г. за извършена проверка въз основа на който впоследствие е съставен АУАН е посочено, че е извършена проверка на „Вселена“ АД с адрес „Св. Св. Константин и Елена“, ***, в обект: хотел „Света Елена“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.  В т. 1 и 2 от  фактическите констатации в протокола са описани констатирани  при проверката неотносими към случая нарушения именно в х-л „Света Елена“, докато в  относимата т. 3 е посочено, че нарушението е констатирано в х-л „Луна“, находящ се в к.к. Златни пясъци. От събраните в хода на въззивното производство  показания на свидетелката  К.В.Д./главен инспектор  в  дирекция „ИТ“-Варна/  е установено , че проверката е извършена в хотел „Света Елена“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „Вселена“ АД. Изложените в касационната жалба доводи за квалификация  на така констатираното противоречие като допусната техническа грешка, съдът намира за неоснователни  доколкото правния институт на очевидна фактическа грешка е непознат за административно-наказателния процес. Въпросната грешка всъщност създава  неяснота във формулираното обвинение с последица затрудняваща упражняването на правото на защита, поради което  настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивния съд за наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на наказаното лице, съществуването на което налага отмяна на обжалваното  наказателно постановление.

Така , като е постановил решението си в същият смисъл, районният съд е постановил материално законосъобразен съдебен акт.

Освен материално законосъобразно по изложените  съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 При този изход на делото, сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка, а на ответника следва съгласно чл. 63д от ЗАНН да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адвокат Е.С.. Съгласно доказателствата приложени на л. 19 от касационното дело, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 600 лв., но с оглед отправеното от процесуалния представител на касатора на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени такива в  минималния размер  от  400 лв.  съгласно  чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата  Наредба.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/06.02.2023 г. по НАХД № 20223110204849/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“  да заплати на „Вселена“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

 Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ  :