Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/06.01.2023
г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на шести декември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо
Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Теодора Цанова и участието на прокурора Димитър Молев, разгледа докладваното от Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2407, по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 от АПК и е
образувано по жалба на Д.С. ***, чрез адвокат Ц., подадена против
чл. 40, ал. 1, 2 и 4, чл. 42 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив(Наредбата). В съдебно заседание на
06.12.2022г. жалбоподателят е направил отказ от оспорване на текста на
разпоредбата на чл. 42 от Наредбата. Съдът е оставил без разглеждане жалбата,
подадена против чл. 42 от Наредбата и е прекратил делото в тази част.
Определението не е оспорено и е влязло в сила на 14.12.2022г. Производството по
делото е продължило по оспорването на чл. 40, ал. 1, 2, 4 от Наредбата. Иска се
от съда да отмени атакуваната разпоредба. Претендират се разноски.
Ответникът
по оспорването - Общински съвет Пловдив, представляван от адвокат И., оспорва
жалбата, като изразява становище, че не е налице противоречие на разпоредбите
на подзаконовия нормативен акт със закон. Представя писмено становище.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, като направи проверка по чл. 168, във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
С решение № 14, взето с протокол № 1 на
заседание, проведено на 19.01.2012 г., Общински съвет Пловдив е приел Наредба за
реда за спиране, престой и паркирането на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив. Наредбата е приета с изискуемото по закон
мнозинство – от общ брой общински съветници – 51 на заседанието са присъствали 46,
от които гласували са – “за” - 46, “против” – 0 и “въздържали се” – 0.
Текстът на оспорените в настоящото
производство чл. 40, ал. 1, 2, 4 гласят следното:
Чл. 40, ал. 1 Актовете за установяване
на нарушенията на тази наредба се съставят от длъжностни лица, определени със
заповед на кмета на Община Пловдив; ал. 2 Редовно съставените актове по тази
наредба имат доказателствена сила; ал. 4 За неуредени в тази наредба случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателни постановления
и по изпълнение на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
Решение № 14, взето с протокол №
1/19.01.2012 г. на Общински съвет Пловдив е прието по предложение на кмета на
Община Пловдив с вх.№ 12.ХІ-8/09.01.2012г., което съдържа мотиви и доклад. Проектът
за наредба според Предложението е публикуван на сайта на община Пловдив на
19.12.2011г. Подадено е Изменение на предложението с вх. №
12-ХІ-8-1/18.01.2012г. от кмета на Община Пловдив с корекции на някой текстове.
Процесният чл. 40 не е коригиран от предложението.
В общинския съвет е постъпило
Предложение от К.С. с вх. № 12П-385/09.01.2012г. във връзка с проекта на
Наредбата.
Проектът за Наредба е разгледан на
заседание на Постоянна комисия – Правна комисия на 11.01.2012г., за което е
представен Протокол № 2/11.01.2012г.; на 12.01.2012г. от Постоянна комисия по бюджет и финанси; на 12.01.2012г.
от Постоянна комисия по общинска собственост и стопански дейности; на
12.01.2012г. от Постоянна комисия по устройство на територията и жилищна
политика; на 12.01.2012г. от Постоянна комисия по обществен ред и транспорт; на
12.01.2012г. от Постоянна комисия по ЗСД; на 11.01.2012г. от Постоянна комисия
по екология и комунални дейности;
Общинският съвет е приел Решение №
99/15.03.2012г., с което приема Наредба за изменение и допълнение на наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив в текстовете на чл. 10, ал. 1, чл. 15, ал. 2, чл.
18, ал. 2, чл. 19, ал. 1, добавя чл. 39, ал. 3, в чл. 40, ал. 3, в чл. 42, ал.
1 и 2, чл. 43, ал. 2; Процесният текст на чл. 40 в съответните алинеи 1, 2 и 4
не е изменян или допълван. Представена е административната преписка за
изменението на наредбата.
С Решение № 350/22.12.2022г. Общински
съвет Пловдив е изменил името на наредбата и тя е Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив.
За обосноваване на правния си интерес
жалбоподателят е представил издадени срещу него фиш № ********** за нарушение,
извършено на 14.09.2022г.; Свидетелство за регистрация част І за лек автомобил;
кореспонденция с ОП „Общинска охрана“Пловдив; АУАН № 000249/20.09.2022г. от
служител при ОП“Общинска охрана“Пловдив.
По
делото е приет и актуалният текст на Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив.
Видно е, че оспорените текстове от чл. 40 не са изменяни от първоначалното
приемане на наредбата с решението от 19.01.2012г.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, което притежава
процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт. Оспорването е срещу
част от нормативен акт, поради което същото не е ограничено във времето, по
арг. от чл. 187 от АПК. Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.
40, ал. 1, 2 и 4 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на Община Пловдив, приета с решение № 14/19.01.2012 на Общински
съвет Пловдив. Тя е
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 ал. 1 от АПК и подлежи на
проверка за законосъобразност. Жалбоподателят е един от неограничения брой
адресати на наредбата, с адресна регистрация на територията на Община Пловдив,
лице, срещу което са издавани актове по Наредбата.
Нормата
на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение
на своите правомощия по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и чл. 99 от Закона за движение по пътищата да приема
Наредба за организация на движението и паркиране на територията на общината. С
оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК,
предвид правилото на чл. 192а от АПК
Общински съвет Пловдив е материално и териториално компетентният орган,
разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения, свързани с
управлението на общинските пътища относно организация на движението и правила
за паркиране, респективно да издаде подзаконов нормативен акт със съдържание
като процесния. Съгласно чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.
15, ал. 1 от ЗНА предписва, че нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен.
Съдът счита, че оспорената
разпоредба на чл. 40, ал. 1, 2 и 4 от Наредбата е приета от компетентен орган,
в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване,
регламентирани в ЗМСМА. Налице е валиден нормативен административен акт, действащ
към момента на оспорването.
Със
свое разпореждане Административен съд Пловдив е задължил административния орган
да представи административната преписка по издаване на процесната Наредба. С
определението за насрочване на делото съдът е указал на страните тежестта на
доказване в процеса, като е дал указания на Общински съвет Пловдив да представи
доказателства за спазване на изискванията на чл. 26-28 от Закона за
нормативните актове при приемане на Наредбата. Не са представени доказателства,
че проектът на Наредбата е разгласен съгласно изискванията на чл. 78, ал. 3 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в актуалната към
датата на приемането на наредбата редакция (ДВ бр. 46/2007 г.), приложим
субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, преди внасянето
на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган,
съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Анализът на цитираната правна норма сочи извод, че изброените задължения на
съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране
принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение,
опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. В конкретния случай по
делото не се установи проектът за Наредбата да е публикуван, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Посочването в предложението на кмета на Община
Пловдив, че е публикуван на сайта на 19.12.2011г. остана недоказано от
административния орган. Изискването за
публикуване на проекта, ведно с мотивите към него, не е едно формално
изискване, а строго регламентирана процедура, след която първоначалният проект
може да бъде променен, когато се наложат съществени изменения. В случая е
представено Предложение за корекция на предварителния проект(което не касае
процесните оспорени разрпоредби), но дори и от него не може да се установи дали
Проектът на Наредба е публикуван съгласно ЗНА.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира,
че Общински съвет Пловдив е приел на 19.01.2012г. подзаконов нормативен акт,
чиито текст не е публикуван на интернет страницата на съответната институция.
Нарушението на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА съставлява
самостоятелно основание за отмяна на акта в оспорената част като
незаконосъобразен. Изискването на този законов текст е императивно, а от
представените доказателства може да се обоснове извод, че то не е спазено.
По
отношение съответствието на подзаконовия нормативен акт в оспорения текст на
чл. 40, ал. 1, 2 и 4 с материалния закон съдът установи следното:
Оспореният текст на чл. 40, ал. 1 от
Наредбата гласи, че актовете за установяване на нарушенията на тази наредба се
съставят от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на Община Пловдив.
Чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА изрично предвижда, че такова правомощие имат длъжностни
лица, посочени в наредбата. Оспореният текст от наредбата не посочва
длъжностните лица(като длъжности), които имат правомощие да съставят актовете
за установяване на административни нарушения, а предвижда актосъставителите да
се определят със заповед на кмета на
Община Пловдив. Налице е колизия между текстът на наредба, уреждащ компетентността
на актосъставителите, и законовата регламентация на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА,
съгласно която актосъставители следва да бъдат длъжностни лица, чийто кръг не е
нормативно ограничен(аргумент е и Решение № 1867/28.02.2022г. по адм.д. №
10567/2021г. на Върховен административен съд). В този случай очевидно
оспорената разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Наредбата се явява като приета в
разрез с изискването на чл. 8 и чл. 15 от Закона за нормативните актове(ЗНА),
във вр. с чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата редовно
съставените актове по тази наредба имат доказателствена сила. Съдържанието на
текста на оспорената разпоредба от общинската наредба частично възпроизвежда
текста на чл. 169, ал. 2 от ЗДвП (Редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.).
Актът, с които се установяват нарушения
по Наредбата, е основание за издаване на наказателно постановление и
удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ
административнонаказателната отговорност на лицето, нарушило правила й.
Установената от специалния ЗДвП доказателствена сила на редовно съставените
АУАН по ЗДвП не може да бъде регламентирана в местната наредба за организация
на движението и паркирането на Община Пловдив и да се създава особени правила. Текстът
на чл. 40, ал. 2 от Наредбата противоречи на разпоредбите на ЗАНН, уреждащи
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицата(Глава трета Производство по установяване на административните нарушения,
налагане и изпълнение на административните наказания), на чл. 14, ал. 2 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН. Аргумент е в тази насока е и Постановление №10/1973г. на
Върховния съд.
Другият оспорен текст - чл. 40, ал. 4 от
Наредбата гласи, че за неуредени в тази наредба случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателни постановления и по изпълнение
на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Оспорената алинея 4
на чл. 40 противоречи на чл. 22, ал. 6 от ЗМСМА, който предвижда, че
административнонаказателното производство се осъществява по реда на ЗАНН. Чл.
22, ал. 6 от ЗМСМА не допуска приемането от общинския съвет на процесуални
правила от местно значение, които да са различни от тези на ЗАНН. (аргумент в
подкрепа на извода е Решение № 1867/28.02.2022г. по адм.д. № 10567/2021г. на
Върховен административен съд).
Предвид
горното оспорените текстове от Наредбата – чл. 40, ал. 1, 2 и 4, са приети в
противоречие с текстове на нормативен акт от по висока степен, какъвто се явява
ЗМСМА, ЗАНН и НПК, подробно упоменати по горе, конкретно по отношение на всяка
една от оспорените алинеи на чл. 40 на Наредбата, и Закона за нормативните
актове, което се явява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради
което и тези текстове от Наредбата, по отношение на които са налице тези
предпоставки, следва да бъдат отменени.
Подателят на жалбата е направил
искане за присъждане на разноски, поради което съдът намира, че разноските
следва да му бъдат присъдени, които се свеждат до направени такива в размер на
20 лева за обнародване на съобщението в Държавен вестник за образуваното
производство по оспорване на текстове от процесната наредба, 10 лева държавна
такса и 600 лева адвокатско възнаграждение, за което са налице данни, че е
изплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
15.09.2022г.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ чл. 40, ал. 1, 2 и 4 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив, приета с решение № 14/19.01.2012г.
на Общински съвет Пловдив.
ОСЪЖДА Общински съвет Пловдив да заплати
на Д.С. *** направените по делото разноски в размер на 630(шестстотин и
тридесет) лева.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред Върховния Административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или
протест или ако те са отхвърлени от второинстанционния съд.
Председател:
Членове:1.
2.