Решение по дело №44/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,22.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 21.03.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Наталия Петрова,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №44 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 04.01.2019 г. от ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,чрез адв.З.Й.Ц. ***,против Ц.В.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр. дело №4776/ 2018 г. заповед за изпълнение №2967/06.11.2018 г.,а именно : 354.18 лв. главница, дължима по договор за мобилни услуги №*********/30.03.2015 г.,сключен с ”Теленор България”ЕАД/с предишно наименование ”Космо България Мобайл”ЕАД/ и издадени фактури №№**********/ 01.07.2016 г. и **********/01.08.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 05.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

Ищецът твърди,че съгласно договора на ответника бил предоставен мобилен номер **********.Ответникът не бил изпълнил задълженията,начислени във фактурите/за месечни абонаментни такси и ползвани услуги/.

За задълженията,ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника и било образувано ч.гр. дело №4776/2018 г. на ВРС.Подаването на възражение по чл.414 от ГПК от ответника обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор.По заповедното производство е възразил,без да излага доводи. Не се е явил и в с.з..

При което,ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване, като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 354.18 лв. главница,дължима по договор за мобилни услуги №*********/30.03.2015 г., сключен с ”Теленор България”ЕАД/с предишно наименование ”Космо България Мобайл”ЕАД/ и издадени фактури №№**********/01.07.2016 г. и **********/01.08.2016 г.; законната лихва върху главницата,считано от 05.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Исканата заповед/№2967/ е била издадена на 06.11.2018 г..Заповедта е била връчена на длъжника на 11.11.2018 г.. На 19.11.2018 г. по делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 04.12.2018 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №4776/ 2018 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за мобилни услуги от 30.03.2015 г.,ответникът е бил абонат с номер ********* и титуляр по мобилен номер 0892/462544 по програмата Резерв Стандарт 39.99 лв..

Видно от представените фактури №№**********/ 01.07.2016 г. и **********/01.08.2016 г.,ищецът претендира от ответника общо 354.18 лв./такси и услуги/.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в с.з. и че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска така, както е предявен.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делата/25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адв. възнаграждение по заповедното производство и 75 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адв. възнаграждение по исковото/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.В.Т. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6, представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд,сумите по издадената по ч.гр. дело №4776/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №2967/06.11.2018 г.,а именно : 354.18 лв. главница,дължима по договор за мобилни услуги №*********/ 30.03.2015 г.,сключен с ”Теленор България”ЕАД/с предишно наименование ”Космо България Мобайл”ЕАД/ и издадени фактури №№**********/01.07.2016 г. и **********/ 01.08.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 05.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА Ц.В.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд,385 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №4776/ 2018 г. на ВРС и 435 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :