Р Е Ш Е Н И
Е № 43
гр.Пловдив,
16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Ясенка Шигарминова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 609 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 33/17.09.2019г., постановена по НОХД № 19/2019г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора, подсъдимият Н.К.К. е признат за виновен в
това, че на 09.06.2018г. в с.Д. С., община П. б., област С. З., умишлено е
умъртвил Г. В.Г. ***, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.11, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.58а, ал.1
от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, които съгласно чл.57,
ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на задържане,
считано от 09.06.2018г.
Подсъдимият К. е осъден да заплати на гражданския ищец Д.В.Г. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от горното
престъпление в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.06.2018г., както и направените разноски за правна помощ в размер на 2 000
лв. Предявеният граждански иск за сумата до 80 000 лв. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените
доказателства.
В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото в размер
на 1 748,01 лв., както и държавна такса върху уважената част
от гражданския иск в размер на 2 400 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.Стара Загора се обжалва от подсъдимия К. и
служебния му защитник адв.С.В. като неправилна, незаконосъобразна,
несправедлива, постановена при множество съществени нарушения на процесуалните
правила и закона. Прави се искане за нейната отмяна.
В допълнение към въззивната жалба се изразява несъгласие с приетата от съда
фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, оспорва се
правната квалификация на престъплението. Иска се отмяна на атакувания съдебен
акт и признаване на подсъдимия за невинен. Алтернативно се предлага
преквалифициране на деянието по чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК или намаляване на наложеното наказание, отхвърляне на гражданския иск, като
неоснователен и недоказан, или неговото намаляване.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив
изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение. Излага съображения в подкрепа на виждането си.
Частният обвинител и гражданският ищец Д.В.Г. не се яви и не упражни
правото си на защита, нито лично, нито чрез повереника си.
Защитникът на подсъдимия К. поддържа жалбата и
допълнението към нея.
Подсъдимият К. се присъединява към казаното от
адвоката си, изразява съжаление за стореното и иска да му се намали
наказанието.
Пловдивският апелативен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. живеел със семейството си /родители, братя и сестри/ в с.Д.
С., община П. б., област гр.С. З.. Свидетелят И.С. бил от същото село. Били
приятели с подсъдимия.
На 08.06.2018г. вечерта двамата били
заедно и консумирали алкохол, основно бира. Спали малко през нощта в дома на
свидетеля С.. На сутринта отишли до магазина в селото и всеки от тях си купил
бира в двулитрова бутилка. След известно време посетили и заведение, в което
изпили по две-три бири. Отново се върнали в магазина и си купили водка, малки
бутилки от 0,200 л, и сокове. Седнали на пейка в парка, който се намирал в
центъра на селото срещу детската градина. Било следобед. По улица „***”, която
разделяла детската градина и парка, видели да се движи пострадалият Г. Г. ***.
Вървейки към тях, той промърморил нещо, но не конкретно към подсъдимия К. и
приятеля му. В този момент двамата станали и отишли до пострадалия. Свидетелят
С. пръв му нанесъл ритник в областта на дясното бедро, веднага след което
подсъдимият го ударил силно с юмрук в лицето, в областта на устата. От удара
пострадалият Г. Г. паднал на земята - на асфалта, близо до бордюра на улицата. Подсъдимият К. продължил да му нанася
удари с ритници в областта на торса и с юмруци по главата. Пострадалият стенел
от болка. Мъчел се да се надигне, но само като помръднел, подсъдимият започвал
отново ожесточено да го рита в корема и да го удря в главата с юмруци.
Свидетелят Д. М., който играел футбол със сина си наблизо, чул стонове и
викове от болка, които идвали откъм гърба му. Тъй като нямал пряка видимост,
тръгнал в посока детската градина на селото. На улицата видял паднал на земята
мъж, до него две момчета, едното от които, голо до кръста, да нанася удари по
тялото на пострадалия с юмруци и ритници. Свидетелят М. подал сигнал на телефон
112 в 16,20 часа за нанасяне на побой над едно лице от други две лица в с.Д. С..
По същото време, около 16,15-16,20 часа, по улицата се задали два леки
автомобила. В единия „***” пътували свидетелите Д. И. и съпругът й И. И., а в
другия „***” били свидетелите Т. Д. и П. В.. На улицата, разделяща парка и
детската градина, свидетелката И. забелязала, че подсъдимият К., гол до кръста,
нанасял удари на паднал на земята мъж. Тя познавала подсъдимия, тъй като
двамата били съученици. Знаела го като конфликтен и агресивен. Като видяла
какво се случва, веднага спряла колата в близост и заедно със съпруга си
излезли от превозното средство. В това време спрял и другият автомобил.
Свидетелката И. разпознала, че на земята лежи пострадалият Г. Г., който им бил
съсед. Тя го познавала като кротък човек, който употребявал алкохол само,
когато имал пари, но това било рядко, защото често ходил да им иска пари за
хляб. Пострадалият лежал на земята по лице, с разкъсана риза и се мъчел да се
надигне, но само като помръднел, подсъдимият К. започвал отново ожесточено да
го рита в корема и да го удря в главата с юмруци. От нанесените удари тялото на
пострадалия Г. Г. се обърнало на една страна. След като видял свидетеля И.,
подсъдимият го заплашил да стои настрана, тъй като в противен случай щял да
пострада и той. Свидетелите Д. и В. също се приближили. Подсъдимият К.
продължавал настървено, с голяма сила да рита с крака пострадалия в гърдите и корема и да го удря с
юмруци в областта на лицето, въпреки че свидетелите С. и И. се мъчели да го
отдръпнат от падналия на земята мъж. Свидетелката И. взела мобилния си телефон
и се обадила на телефон 112. Обаждането й било регистрирано в системата в 16,27
часа. В това време пострадалият Г. Г. се опитвал да се надигне, но неуспешно,
тъй като подсъдимият, след като видел, че мърда, отново го ритал и удрял.
Докато свидетелката И. говорела с оператора на ЕЕН 112, крещяла на съпруга си,
свидетеля И. да спре подсъдимия К., тъй като ще убие пострадалия. След обаждането
на ЕЕН, подсъдимият още веднъж ритнал с крак в областта на гърдите и ударил с
юмрук в лицето пострадалия Г. Г., след което заедно със свидетеля С. си
тръгнали от местопроизшествието. Преди да тръгне, подсъдимият К. подал ръка на
свидетелката И., казвайки й, че е малко мръсен.
Дошъл екип на РУ на МВР гр.К., който поискал вода от присъстващите
свидетели. Свидетелят В. дал бутилка от автомобила си. Полицаите напръскали с
вода пострадалия, който все още бил на земята. Същият бил неадекватен, не
говорел, само охкал и се превивал. Лицето и гърбът му били в пръст и кръв, а
частите от тялото му под скъсаната риза изглеждали много натъртени. Пристигнал
и екип на Спешен център П. б., който откарал пострадалия Г. Г. ***. Последният бил в много тежко състояние. При
прегледа свидетелят К. Т. установил съмнения за счупени ребра от двете страни
на гръдния кош, фрактура на черепа, избити зъби. Мъжът бил в кома, с множество
синини по цялото тяло. Свидетелят Т. преценил, че пациентът се нуждае от
специализирана помощ, която може да се осъществи в гр.С. З.. Няколко минути
след потеглянето на линейката за гр.С. З., пострадалият спрял да диша, което
наложило реанимационни действия. При пристигане в СПО при МБАЛ „*** гр.С. З.
свидетелят Т. предал пациента на колегите си. Въпреки проведените реанимационни
мероприятия той починал.
На 09.06.2018г. бил извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в
протокол от същата дата.
На 09.06.2018г. бил извършен и оглед на трупа на лице от мъжки пол, положен
върху количка, намираща се в изолаторно помещение на избен етаж в ЦСМП гр.С. З.,
в протокола за който са описани установени множество кръвонасядания - отоци по
лицето - клепачи, скули, нос, горна устна, множество кръвонасядания по гръден
кош, охлузвания под нивото на околната кожа, в областта на лакетните стави,
застъпващи се множество моравочервеникави кръвонасядания по гърба.
С протоколи за доброволно предаване подсъдимият К. и свидетелят С. са
предали дрехите и маратонките си, с които са били по време на инцидента.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 133/2018г. се
установява, че при огледа и аутопсията на Г. В.Г. са констатирани гръдна травма - множество охлузвания и
кръвонасядания на гръдния кош, счупвания на ребра
двустранно, контузия и разкъсвания на белите
дробове, набиране на кръв и въздух в двете плеврални кухини; оток на мозъка и белите дробове; черепномозъчна
травма - охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на лицето, счупване на
носни кости,
кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка; счупване на десни странични израстъци на II и III поясен
прешлен; множество охлузвания и кръвонасядания на горните крайници; мастна
дистрофия на черния дроб; стар
инфаркт на сърцето. Причината за смъртта на Г. В.Г. е тежка гръдна травма. Описаните травматични увреждания са прижизнени и са причинени от действието
на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочени
в предварителните сведения. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
причинените травматични увреждания и
настъпилия смъртен изход.
Съгласно заключението на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 150/2017г. при прегледа на Н.К.К. са
установени травматичен оток на лявата длан, кръвонасядане в основата на II пръст на дясната
ръка, разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на лявата глезенна става, охлузвания на двете гривнени стави, охлузвания на II и III пръсти
на дясната ръка. Описаните травматични увреждания
са причинени от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети. Уврежданията, с изключение на охлузванията на II и III пръсти
на дясната ръка, отговарят да са получени към часа и датата на инцидента -
16,20 часа на 09.06.2018г. Охлузванията на II
и III пръсти на дясната ръка са получени преди датата
на инцидента. Охлузванията в областта на двете гривнени стави са от поставените
белезници. Травматичните увреждания са от
характер да причинят болка.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 149/2017г. при прегледа на И. Н. С. са
констатирани охлузвания на двете предмишници и двете гривнени стави. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на
твърди и тъпоръбести предмети. Уврежданията
отговарят да са получени към часа и датата на инцидента - 16,20 часа на
09.06.2018г. Охлузванията в областта на двете гривнени стави са от поставените
белезници. Травматичните увреждания са от
характер да причинят болка.
Според протокол № 151/13.06.2018г. за извършено химическо изследване в кръвта на Г. В.Г. не е установено наличие на етилов алкохол.
Съгласно протокол № 148/11.06.2018г. за извършено химическо изследване в кръвта на И. Н. С.
е констатирано съдържание на
етилов алкохол 2,445 на хиляда.
Подсъдимият К. е отказал да даде кръвна проба, която
да се изследва за наличие на алкохол. При тестване с техническо средство, то е отчело
2,70 на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
установява, че подсъдимият Н.К.К. не страда от психично заболяване. Може да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Действията му
не са осъществени в състояние на физиологичен афект -
силно раздразнение, предизвикано от някого или от нещо. Не е действал под
влияние на емоции или в състояние на физиологичен
афект или силно раздразнение. Употребеният алкохол, 2,70
на хиляда, установен чрез техническо средство, е
оказал влияние върху поведението му, действията и постъпките, като е
намалил неговите задръжки и самоконтрол и е улеснил
извършването на деянието. Могъл е да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
относно инцидента. Установеното
количество и вид алкохол не представлява патологично алкохолно опиване, което
изключва вменяемостта. То е обикновено по характер и не изключва
вменяемостта. По време на извършване на деянието е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване, умерена
степен, което е имало дисфоричен характер. Бил е раздразнителен, конфликтен,
агресивен. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в това
състояние. Психичното му състояние позволява да участва във фазите на
наказателното производство, да дава достоверни обяснения, да изтърпява наказание.
Видно от заключението на трасологическата експертиза фотографираната трасологическа следа,
оставена върху кожата на трупа на лицето Г. В.Г.,
разположена в лявата средна част на гърба, представляваща линейни кръвонасядания с
моравовиолетов цвят, е негодна за извършване на сравнително
идентификационно изследване, поради нейната частичност, слаба изразеност и липса на ясно откроени белези с идентифицираща
стойност. Спортните обувки, предадени доброволно от И. Н. С., според рисунъка и
вида на протекторите на подметката, не биха могли да оставят подобна на
изследваната трасологическа следа.
Спортните обувки, предадени доброволно
от Н.К.К., притежават конфигурация
на протекторите, съответстваща на елементите в трасологическата следа. Грайферите имат
триъгълен профил и твърд изпъкнал ръб и могат да оставят трасологическа следа, подобна на изследваната,
под формата на линейни кръвонасядания, при извършен натиск върху човешка
кожа.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства по представените за
изследване обекти -спортни обувки, тип маратонки /обект № 1/, предадени
доброволно от Н.К.К., и спортни обувки, тип маратонки /обект № 2/, предадени
доброволно от И. Н. С., се доказа кръв, която е човешка. Експертизата не може
да се произнесе по въпроса за кръвногруповата принадлежност на кръвта по обект
№ 1. Поради малкото количество на кръвта по обект № 2 не се определя кръвногруповата й принадлежност.
Съгласно удостоверението за наследници на Г. В.Г., негов единствен наследник е брат му - свидетеля
Д.В.Г., конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите
на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме
и изградената въз основа на тези
доказателства фактическа обстановка.
Окръжен съд
гр.Стара Загора е подложил на внимателен
анализ гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия К.,
показанията на свидетелите И. С., Т. Д., П. В., Д. И., И. И., Д. М., К. Т., М.
К., К. Х., Д.Г., заключенията на
съдебномедицинските, химическите, комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична, трасологическата експертизи, приложените по делото писмени
доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на
местопроизшествие, за доброволно предаване, фотоалбуми, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение,
протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, талони за изследване,
дрегер тестове, справка от ДНС 112, препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, както и веществените доказателства.
Правилно е дал вяра
на показанията на свидетелите Д., В., И., И., М., Т., К., Х., Д.Г., тъй като са
обективни, последователни, логични и незаинтересовани, намират опора в
заключенията на вещите лица.
Обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелката Д. И., която е очевидец на случилото се, малко след
започването на побоя. Тя познава подсъдимия, с който са съученици,
както и пострадалия Г. Г., неин съсед. Възприела е положението на тялото на
последния на земята, нанесените му удари, като местоположение и механизъм, от
подсъдимия К., скъсаната му риза и състоянието на гърба му. Видяла е опитите на пострадалия да се
надигне и ответната реакция на подсъдимия, продължавайки да го рита в гърдите и корема и удря в главата с
юмруци. Свидетелства
за поведението на подсъдимия К., когато се обаждала на телефон 112 и след него,
който не спрял да нанася удари на пострадалия Г. Г.. Сочи, че на място е бил и
свидетелят С., който не видяла да рита или удря пострадалия, като това правил
само подсъдимият. Има възприятия за състоянието на пострадалия Г. Г., който бил в безпомощно състояние,
охкал и се прививал, цялото му лице било
в кръв и пръст, ризата скъсана, гърбът много натъртен.
Законосъобразно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля И. И., който от лекия автомобил е видял, че две
момчета вървят по улицата, а на два-три метра от тях на земята лежи човек, че двете момчета се върнали при пострадалия, който лежал на
една страна и стенел, лицето му било в кръв, а ризата съдрана. Свидетелят И. е възприел как подсъдимият К. ритнал два-три пъти по ребрата
пострадалия Г. Г., докато
свидетелят С. стоял встрани. Свидетелят И. посочва, че се е опитал да спре
подсъдимия, но последният го заплашил да набие и него, че свидетелят С. дръпнал подсъдимия К. да не се
закача със свидетеля И.. Последният има възприятия, че тръгвайки подсъдимият ритнал пострадалия в ребрата, за опитите
на последния да се изправи. Свидетелят И.
сочи, че само подсъдимият К. биел пострадалия Г. Г., а свидетелят С. стоял
встрани.
Правилен е изводът на Окръжен съд гр.Стара Загора, че
следва да се даде вяра на показанията на свидетелката Т. Д., която е видяла подсъдимият да рита с крака в
гърба и да удря с юмруци в областта на главата отзад паднал по лице на земята
човек в безпомощно състояние. Разбрала е, че това е пострадалият Г. Г. ***. Последният бил на земята,
пъшкал, не говорел, бил в неадекватно състояние, от носа му течала кръв, ризата
му била скъсана, по тялото му имало кръв. Възприела е, че само подсъдимият К.
нанасял удари, че свидетелят С. се опитвал да го укроти, че по дясната ръка на
подсъдимия имало кръв.
Първоинстанционният
съд с основание е кредитирал показанията
на свидетеля П. В., пристигнал на мястото на
инцидента заедно със свидетелката Д.. Той е видял как подсъдимият К. биел паднал на една
страна на земята мъж, как двете момчета си тръгвали по
улицата, след което
се върнали и подсъдимият отново започнал да удря
падналия почти по лице човек с ръце в областта на бъбреците, че свидетелят С. го дърпал и
призовавал да спре побоя. Свидетелят В. описва
състоянието на пострадалия - по него
имало много кръв, особено по главата, включително по дрехите, ризата му била
съдрана. По време на боя охкал и пъшкал. Правил опити да стане, но не успял и
останал да лежи до идването на линейката. Свидетелят В. сочи, че само подсъдимият К. е
биел, със злоба и настървение, падналия на земята мъж.
Първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля Д. М., който е възприел подсъдимият да рита с крака и
да удря с ръце паднал на земята мъж, че се е обадил на телефон 112.
Според свидетеля К.Т.,
лекар във ФСМП Казанлък, пострадалият Г. Г. е бил в тежко състояние, по главата е имал кръв, дрехите му са били скъсани.
Свидетелят М. К.,
водач на линейката, сочи, че пострадалият е бил в прах и пепел, по него е имало
кръв, синини и отоци по лицето, ръката,
гърба, бил в съзнание, пъшкал и охкал, говорел заваляно, ризата му била много
разкъсана, кална, мръсна и парчета от нея останали на носилката, които
изхвърлил.
Свидетелят К. Х. е
полицейски служител, работил по случая. Свидетелят Д.Г. е брат на пострадалия Г.
Г..
Правилно Окръжен съд гр.Стара Загора е подложил
на критичен анализ показанията на свидетеля И. С., съпоставяйки ги с другите
възприети доказателства. Отчел е, че се явява заинтересован от изхода на
делото, тъй като е бил през цялото време с подсъдимия К. и пръв е ударил пострадалия с ритник в дясното бедро, както и, че е бил повлиян от
употребения алкохол /със съдържание в кръвта 2,4 на хиляда/. От показанията на
свидетеля Сотиров се установява какво са правили с подсъдимия още от предната
вечер, какъв алкохол, като вид и количество, са употребили, какво е било
поведението им спрямо пострадалия Г.
Г.. Сочи, че последният охкал и пъшкал,
молил подсъдимия К. да спре, опитвал
се да се изправи, но не успявал, както и че подсъдимият му скъсал ризата и му
нанесъл около 20-30 удари, които били силни. Въззивният съд споделя извода, че
не следва да се кредитират твърденията му, че пострадалият е бил
пиян и ги е напсувал, тъй като се опровергават от химическата експертиза и от
обясненията на подсъдимия К.. Според
гласните доказателства /свидетелите И., Д. и Д.Г./ пострадалият Г. Г. е бил кротък и неконфликтен
човек. Показанията на свидетеля С., че е
имало малко кръв по лицето на последния влизат в противоречие с другите
възприети гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза
на труп. Не трябва да се ценят с доверие и твърденията му относно механизма на
нанасяне на ударите и тяхното местоположение по тялото на пострадалия. Тези, че подсъдимият му е нанасял само удари с ръце /юмруци/ в областта на тялото /бъбреците/ и главата, а с ритници в главата, освен че съдържат известно
противоречие, се оборват от показанията на
свидетелите И., И., Д., М., от заключенията на съдебномедицинската експертиза
на труп и трасологическата експертиза.
От показанията на
свидетелите Д., В., И., И., М., възприели случилото се, се установява по
категоричен начин, че именно подсъдимият К. е лицето, което е нанасяло удари по
тялото с ритници и по главата с юмруци на пострадалия Г. Г., а свидетелят С. е
този, който е стоял встрани, и се е опитвал да спре подсъдимия. Този извод
намира опора и в заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп,
съдебномедицинската експертиза, освидетелствала подсъдимия К., констатирала
увреждания на горните и долните му крайници, които могат да се получат от
нанасяне на удари, трасологическата експертиза.
Известното разминаване в твърденията на свидетелите очевидци относно положението на
тялото на пострадалия спрямо терена по време на побоя и дали подсъдимият се е връщал, може да
се обясни с динамиката на случващото се и с момента на формиране на
възприятията им, поради което не води до компрометиране на достоверността на
показанията им, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Голословна е тезата на защитата, че показанията на свидетелите са
„изключително кратки (2 изречения) и с
конкретни отговори”, „писани под диктовка”. Разпитите на свидетелите И. С., Т. Д., П. В., Д. И. и И. И.
са извършени пред съдия от първоинстанционния съд в съответствие с разпоредбата
на чл.223 от НПК. Нито те, нито тези на свидетелите Д. М., К. Т., М. К., К. Х.,
Д.Г., се отличават с горните характеристики.
Въззивният съд не
може да откликне на апела в допълнението към въззивната жалба да приеме т.нар.
„сведения преди разпита им от разследващ полицай” на свидетелите очевидци и
докладна записка, тъй като същите нямат характер на доказателствен източник.
Законосъобразно първостепенният съд е дал вяра на заключенията на
съдебномедицинските, химическите, комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична, трасологическата експертизи, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства е установила наличие на човешка кръв по
обувките /маратонките/ на подсъдимия К. и свидетеля С.. Не е могла да се
произнесе за кръвногруповата
й принадлежност, поради което не следва да се правят изводи за произхода
й.
Съдебномедицинската експертиза, освидетелствала свидетеля С., е посочила травматичните увреждания на същия и
механизма на тяхното причиняване. С оглед местоположението им не може да се
заключи, че ги е получил, нанасяйки
удари.
Неправилно се коментира от защитата и трасологическата експертиза. От
заключението й може да се направи извод, че трасологическата следа, намерена върху кожата на гърба
на пострадалия Г. Г., е оставена от спортните
обувки на подсъдимия, но не и, че същият е нанесъл само един удар с крак, както
се твърди в жалбата.
Окръжен съд
гр.Стара Загора е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само
доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само
тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им
част, която е в противоречие с
възприетата доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на
правото на защита на подсъдимия.
Обосновано е приел,
че обясненията на подсъдимия К., в които сочи, че пострадалият . Г., минавайки по улицата, е казал „нещо
общо, не конкретно” към него или свидетеля С., че не го е „обиждал, псувал или
заплашвал”, трябва да се ценят като достоверни, тъй
като намират опора в другите възприети доказателства за нрава на пострадалия.
Признанията му, че е
нанесъл побой на последния без причина, също
следва да се кредитират, тъй като не се оборват от другите доказателства. Твърденията на подсъдимия, че е удрял пострадалия Г. Г. с юмруци по гърба, а по
лицето с шамари, че по собствено желание е
спрял побоя над него, правилно не са възприети, тъй
като се опровергават от показанията на свидетелите Д., ., И., И., от заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп и трасологическата
експертиза.
Пловдивският
апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено
по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К. е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.11, пр.1 вр.
чл.115 от НК, тъй като е осъществил елементите
на този престъпен състав.
Той е годен субект,
тъй като е наказателноотговорно лице. Пълнолетен е. Могъл е да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си съобразно
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
Законосъобразно
Окръжен съд гр.Стара Загора е стигнал до извода, че подсъдимият е лишил от живот пострадалия Г. Г.. Нанасяйки му множество удари със
значителна сила в жизненоважни области - гръдния кош и главата, той е
въздействал върху организма му по начин да предизвика биологичната му смърт,
която е настъпила.
Обосновано първоинстанционният съд е постановил, че деянието е
осъществено при по-тежко квалифициращи обстоятелства.
Едно от тях е с
оглед начина на извършване - с особена жестокост като качество на
субекта. Този признак от обективна страна се проявява обективно чрез избрания
способ за умъртвяване. Според постоянната практика на ВКС при преценката дали
деецът е проявил особена жестокост се вземат предвид такива обстоятелства
като предхождащото и последващото му
поведение, броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни
увреждания на пострадалия, отношението на извършителя към него по време на
извършване на изпълнителното деяние, характеристичните данни за личността на
дееца /виж Решение № 7/17.02.1982г. по
н. д. № 62/1981г., ОСНК, Решение № 12/05.06.1996г. по н. д. № 57/1996г.,
Решение № 50/28.01.1974г. по н. д. № 879/1973г., I н. о., Решение №
86/11.02.1970г. по н. д. № 1/1970г., II н. о., Решение № 107/13.08.1996г. по н.
д. № 680/1996г., II н. о., Решение № 151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I
н. о., Решение № 159/13.03.1995г. по н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение №
211/28.05.1985г. по н. д. № 212/1985г., II н. о., Решение № 306/18.05.1971г. по
н. д. № 212/1971г., I н. о., Решение
№ 346/29.06.1977г. по н. д. № 325/1977г., II н. о., Решение № 368/23.07.1979г.
по н. д. № 211/1979г., II н. о., Решение № 403/18.02.1994г. по н. д. № 271/1993г., I н. о., Решение №
431/15.08.1970г. по н. д. № 373/1970г., II н. о., Решение № 509/16.11.1981г. по
н. д. № 516/1981г., II н. о., Решение № 532/27.12.1976г. по н. д. № 527/1976г.,
II н. о., Решение № 568/13.08.1973г. по н. д. № 470/1973г., II н. о., Решение №
598/24.09.1973г. по н. д. № 416/1973г.,
II н. о./.
Подсъдимият К. е
нанесъл множество удари със значителна сила на пострадалия. Ритал го е по
тялото, удрял го е с юмруци по главата.
В резултат на побоя на пострадалия Г. Г. са били причинени гръдна и
черепномозъчна травми, множество охлузвания и кръвонасядания на горните
крайници, счупване на десни странични израстъци на два поясни прешлени.
Гръдната травма се е изразила в множество охлузвания и кръвонасядания на
гръдния кош, счупвания на ребра двустранно, контузия и разкъсвания, оток на
белите дробове, а черепномозъчната травма - в охлузвания, кръвонасядания и
разкъсноконтузна рана на лицето, счупване на носни кости, кръвонасядания на
меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на
мозъка. Броят и силата на ударите се извеждат от установените от заключението
на съдебномедицинската експертиза на труп охлузвания /12 на брой/ в
челнотеменната област на главата,
техните размери и разположение, рана на лявата вежда, кръвонасядания на клепачите
и скулите, дълбоки кръвонасядания в меките тъкани около двата долночелюстни
ъгъла, двете скули и носа, десетки, наслагващи се кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош и гърба, масивни кръвонасядания в меките тъкани на
гърба по цялата му повърхност и в поясната област, броя на счупените ребра.
Пострадалият с
поведението си не е предизвикал подсъдимия. През цялото време е бил на земята.
Не е оказвал съпротива и не се е отбранявал.
Молел се да не го бие. Стенел и пъшкал от болка. Опитвал се да се
изправи, което водело до нови удари.
Квалифициращият
признак особена жестокост за подсъдимия К. е налице, тъй като по интензитет
изпълнителната му дейност надхвърля необходимото за причиняване на смъртта на
пострадалия Г. Г. и сочи на допълнително субективно отношение към последния, отличаващо се с неоправдана злоба, ярост,
ожесточеност, свирепост. С подобно поведение спрямо пострадал, който не е
оказвал съпротива и не се е отбранявал, с безразличието си към молбата му да не
го бие и стенанията му, с поведението си към усилията на свидетелите С. и И. да
го спрат, подсъдимият е проявил коравосърдечие и безчовечност, демонстрирал е
отсъствие на състрадание. Тези негови субективни качества са проявени при
осъществяване на деянието и го характеризират като жесток човек. Не трябва да
се игнорират и фактите, че е продължил да нанася удари и по време, и след
обаждането на телефон 112, подал е ръка на свидетелката И. и си е тръгнал
спокойно.
Видно от
заключението на съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза при подсъдимия К. опиването има дисфоричен характер и
го прави раздразнителен, конфликтен, безповодно агресивен, търсещ свади.
Алкохолната стимулация му придава прилив на сили, чувство на могъщество.
Доказателства за
субективните качества на дееца се съдържат и в гласните доказателства.
Свидетелката И. го описва като агресивен и конфликтен, че е имал такова
поведение спрямо други негови съселяни същия ден.
Другото по-тежко
квалифициращо обстоятелство с оглед начина на осъществяване е свързан с
преживяванията на пострадалия Г. Г. по време на деянието - по особено мъчителен
начин за него. С оглед уврежданията на същия /като вид, място, брой/,
механизма, по който са причинени, може да се направи извод, че преди да умре
той е изживял големи болки и страдания, тежки предсмъртни мъки. Всички
увреждания са прижизнени. Стенел, охкал, молил за пощада. Не можел да се
изправи.
Настоящата инстанция споделя виждането на първостепенния съд, че
престъплението по чл.116 от НК е извършено при по-тежко наказуемото обстоятелство
хулигански подбуди.
С деянието си
подсъдимият е целял да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и човешката
личност. В случая между дееца и пострадалото лице не са налице изострени и
обтегнати отношения. Съдебната практика е категорична, че убийството по
хулигански подбуди предполага отсъствие на лични отношения, като вражда, завист
и други подобни, между субекта и жертвата. Без да бъде предизвикан от
пострадалия, подсъдимият К.
е започнал да го бие, през деня, на публично място, в близост до парк и
детска градина. Издевателствал е над него, използвайки сила, проявил е
незачитане на човешката личност. Отнесъл се е пренебрежително към опитите да
бъде спрян, както и при сезиране на компетентните органи.
Правилно Окръжен съд гр.Стара Загора е приел, че от субективна
страна престъплението по чл.116 от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното /знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/,
предвиждал е неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/ и е
искал този резултат. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от начина, по
които е осъществено деянието, интензивността на посегателството, вида и броя на
уврежданията на пострадалия Г. Г., броя на ударите, с които се
причинени и тяхната сила на нанасяне, мястото на нараняванията, уязвимостта на
тези части от човешкото тяло.
Подсъдимият К. е имал съзнанието, че умъртвява пострадалия с особена жестокост, по начин, който му причинява големи мъки и
страдания. Умисълът му е обхващал
и стремежа да покаже явно неуважение към обществото, да демонстрира грубо
незачитане на установените социални ценности.
Неоснователни са възраженията в допълнението към
въззивната жалба относно приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Делото е разгледано по реда на диференцираната процедура съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за
тези факти. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК на ВКС подсъдимият, получавайки по-леко наказание, се
съгласява с известни процесуални ограничения. Той съзнателно и доброволно се
лишава от възможността да оспорва фактическото обвинение, поддържано от
прокурора, и се отказва от участие в състезателното производство за събиране и
проверка на доказателствата. Неговата защита е ограничена в рамките на
признатите фактически положения по обвинителния акт и не разполага с
процесуална възможност да я оспорва. В тези предели са и контролните правомощия
на въззивната инстанция, която не констатира пропуски в процесуалната дейност
на първостепенния съд при прилагане на диференцираната процедура по глава 27 от
НПК.
Несъстоятелно
е изложеното от защитата съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване
на доказателствената съвкупност. Окръжен съд гр.Стара Загора, в рамките на събраните
доказателствени източници, е извършил обстоятелствен, всестранен и прецизен
анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати нарушения на
процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Доказателственият
анализ, изложен в
мотивите на проверявания съдебен акт, е правилен, обективен и в
синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Некоректни са и
оплакванията за „предварителен сговор”, „предумишлено”. Подобни признаци не са
част от правната квалификация на деянието. В същата правилно са намерили място
основният състав по чл.115 от НК и квалифициращите елементи по чл.116, ал.1 от НК.
Не се споделя и
виждането на защитата за липса на дължимия анализ на съставомерните признаци от
обективна и субективна страна.
Първоинстанционният съд е изложил аргументи за всеки един от тях.
Правилно е постановил, че се касае за довършено престъпление, тъй като са
осъществени всички елементи на престъпния състав и е настъпил
общественоопасният му резултат. То е извършено от едно лице, поради което не
следва да се обсъжда общност на умисъла на съучастници.
Като с има предвид интензивността на посегателството не може да се
приеме, че подсъдимият К. е действал при евентуален умисъл, т.е. наред с целения резултат да е
допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия Г. Г., но да са е отнесъл
безразлично към нея. Допускането съдържа в себе си предположение или известна
степен на вероятност за настъпване на последиците. То означава още, че макар и
възможен, допълнителният резултат не е непременно неизбежен. В случая ритайки и
удряйки пострадалия, подсъдимият е съзнавал, че неизбежно и закономерно, с
положителност ще настъпи смъртта на същия, т.е налице е пряк, а не евентуален
умисъл за убийство. В горния смисъл е и практиката на ВКС /Постановление № 2/16.12.1957г., ПВС, изм. и
доп. с ТП № 7/06.07.1987г., Решение № 18/10.05.1971г. по н. д. № 15/1971г.,
ОСНК, Решение № 406/16.08.1979г. по н. д. № 395/1979г., I н. о., Решение №
151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I н. о., Решение № 63/28.10.1988г. по н. д. № 61/1988г., ОСНК, Решение №
159/13.03.1995г. по н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 118/22.07.1996г. по
н. д. № 125/1996г., ВК/.
Незаконосъобразно е
виждането на защитата, че деянието на
подсъдимия К. следва да се квалифицира по чл.124 от НК. Според
становището, изразено в практиката, умишленото убийство се различава от
умишлената телесна повреда, от която е последвала смъртта на пострадалия, по
умисъла на дееца. В първия случай субектът иска или допуска настъпването на
смъртта на пострадалия, а във втория - иска или допуска причиняване повреда на
здравето му, като се отнася непредпазливо към възможността да настъпи смъртния
резултат. Умисълът на дееца се проявява, извлича от поведението, в което се е
обективирал, а не от твърденията му след извършване на престъплението. За
намеренията му се съди по обективните действия, чрез които се причинява
смъртният резултат.
Като се има предвид
обективната страна на поведението на подсъдимия - уврежданията на пострадалия Г. Г. в областта на гръдния кош и главата, техния брой, вид, механизъм
на причиняване - брой и сила на
ударите, начина на нанасянето им
- с ритници и юмруци, уязвимостта на тези части от човешкото тяло, следва
извода, че той е съзнавал неизбежното настъпване на смъртта му и е
желаел този резултат. Поради това извършеното от него съставлява умишлено
убийство, а не умишлена телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост
е причинена смъртта на пострадалия.
В горния смисъл е и
практиката на ВКС /Постановление № 2/
16.12.1957г., ПВС, изм. и доп. с ТП № 7/06.07.1987г., Решение № 31/29.01.1969г.
по н. д. № 807/1969г., II н. о., Решение №
380/11.08.1981г. по н. д. № 379/1981г., ВК, Решение № 558/31.12.1982г. по н. д.
№ 566/1982г., I н. о., Решение № 163/26.04.1988г. по н. д. № 134/1988г., I н.
о., Решение № 621/23.08.1991г. по н. д. №
456/1991г., I н. о., Решение № 687/27.11.1992г.
по н. д. № 702/1992г., II н. о./.
Некоректно защитата се позовава на твърдения на подсъдимия К., че свидетелят С. е скачал върху
пострадалия Г. Г., което е довело до
двустранно счупване на ребрата на последния. Подобни изявления не се съдържат в
обясненията.
Не е налице убийство, извършено в състояние на силно раздразнение
съгласно чл.118 от НК. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо
деецът да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е
овладяно до такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно
от тях. Липсват доказателства подсъдимият да е бил в такова душевно състояние. Не са налице и другите задължителни признаци
от обективна страна - да е бил
предизвикан от пострадалия с неправомерно поведение, засягащо законни права и
интереси на дееца или негови ближни.
Тезата на защитата за „деяние извършено във физиологичен афект, и
алкохолно опиянение” е несъстоятелна. Според заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза употребеният алкохол е улеснил
осъществяването на деянието. То не се дължи на физиологичен афект, на силно
раздразнение, предизвикано от някого или нещо. Доводът, че пострадалият Г. Г. е предизвикал инцидента, отправяйки обиди и закани, не намира опора в
обясненията на подсъдимия К.. Дори свидетелят С. не сочи да е имало закани.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.Стара
Загора е приел, че за престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.11, пр.1 вр. чл.115 от НК на подсъдимия К. следва да се
наложи наказание, индивидуализирано
при условията на чл.54 от НК при превес
на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода.
Като такива е отчел лошите
характеристични данни, употребата на алкохол, проявената изключителна
жестокост, надхвърляща критериите за този квалифициращ елемент, а като
смекчаващо отговорността обстоятелство - чистото съдебно минало. Преценил е, че
от трите алтернативи, предвидени в санкционната част на чл.116, ал.1 от НК,
най-подходяща е лишаването от свобода.
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода в размер на
осемнадесет години, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е
редуцирал с една трета, или наложената санкция е дванадесет години лишаване от
свобода.
Пловдивският апелативен съд намира, че така
индивидуализирано по вид и размер наказанието на подсъдимия е справедливо и не
се налага неговото коригиране.
Първостепенният съд не е надценил или подценил
смекчаващите отговорността обстоятелства, в кръга на които следва да се включат
младата възраст и изразеното съжаление за извършеното, нито отегчаващите, при които трябва да се
отчете и съчетанието на три квалифициращи признака. Не са ангажирани
доказателства за трудова ангажираност, за да се третира и тя като смекчаващо
обстоятелство.
Настоящият съдебен състав приема доводите на
решаващия съд, че признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е
спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител
/виж Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС/.
Не се споделя виждането на Окръжен съд гр.Стара
Загора относно изразеното съжаление за
извършеното. Подсъдимият К. не е деец с утвърдени престъпни навици, с трайна
отрицателна нагласа към неспазване на установените норми на поведение. Като се
имат предвид характера на засегнатите обществени отношения, тези свързани с
най-ценното благо на личността - нейния живот, и характеристиките на дееца,
който е млад човек, необоснован се явява изводът, че изразеното съжаление за
стореното има формален характер.
Въззивният съд счита, че видът на избраната
санкция най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното,
на личността на подсъдимия, на особеностите на случая, на целите на чл.36 от НК. Осъщественото престъпление не е изключително тежко по смисъла на чл.38,
ал.1 и чл.38а, ал.2 от НК, за да се обсъждат другите алтернативни наказания -
доживотен затвор без замяна и доживотен затвор.
Пловдивският
апелативен съд не приема за основателно
оплакваното в жалбата, че наложената санкция на подсъдимия К. не
съответства на обществената опасност на
деянието и неговата личност и следва да се намали. Така отмерено наказанието лишаване от свобода покрива утвърдените критерии за справедливост,
удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи
обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо
извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по
отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се намали, каквото е
искането на защитата. Определеният период на изолация на подсъдимия в пенитенциарно
заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете
на обществото, а от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.
В съответствие с
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.
„а” от ЗИНЗС е постановено подсъдимият К. да изтърпи санкцията лишаване
от свобода при първоначален
„строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението му е
приспаднато времето на задържане, считано от 09.06.2018г.
Законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати на гражданския
ищец Д.Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 60 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2018г., както и направените
разноски за правна помощ в размер на 2 000 лв. Предявеният граждански иск за
сумата до 80 000 лв. правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Пострадалият Г. Г. има наследник - брат, свидетеля Д.Г., който е конституирани
като граждански ищец по делото.
Гражданските искове са доказани по основание. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия К. и
причинените на гражданския ищец вреди.
Налице е противоправно действие от страна на
подсъдимия, изразило се в нанасяне на побой над пострадалия и причиняването му на множество
травматични увреждания. Тези действия той е
извършил виновно под формата на умисъл. Като последица на неговото виновно
деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в смъртта на пострадалия Г. Г.. Установена е причинна връзка между деянието
на подсъдимия К. и настъпилия вредоносен резултат.
Въззивният съд намира, че присъдената сума, като
обезщетение за неимуществени вреди, справедливо ще репарира претърпените болки
и страдания от брата на пострадалия. Той е изгубил родственик. Въпреки че не са
поддържали близки отношения, загубата на брат е предизвикала неприятни и
тягостни усещания, емоционален дискомфорт у гражданския ищец.
Пострадалият Г. Г. е бил в състояние сам да се
грижи за себе си. Здравословното му състояние не е изисквало някой да го
обслужва и обгрижва, каквото внушение се прави от защитника в жалбата.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.
Постановил е веществените доказателства - 1 бр. ПВЦ капачка от бутилка за вода с червеникави зацапвания от външната
релефна назъбена страна, обект № 3; 1 бр. ПВЦ бутилка от 500 мл, „Банкя” с
червеникави зацапвания от външната страна на същата, обект № 4; 1 бр. разкъсано текстилно парче, на места с червеникави зацапвания,
бяло жълтозеленикаво на цвят, обект № 2; 1 бр. разкъсано текстилно парче, на места с червеникави зацапвания,
бяло жълтозеленикаво на цвят, обект № 1; 2 бр. хартиени пликове с обтривки-проби, обект № 2, и съдържащ един чифт, два броя спортни обувки, маратонки, предадени от лицето И. Н. С.; 2 бр. хартиени пликове с обтривки-проби, обект
№ 1, и съдържащ един чифт, два броя спортни обувки, маратонки с надпис „SPORT”, предадени от лицето Н.К.К.; 1 бр. сив
на цвят, плетен текстилен пуловер, предаден
от лицето Н.К.К.; 1 бр. черна тениска с къс ръкав с надпис „NICKLINE” и 1
бр. дълъг спортен панталон, предадени от лицето И. Н. С., да се унищожат като малоценни предмети, след влизане на присъдата в
сила.
Съобразно нормата на чл.189
от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото в
размер на 1 748,01 лв., както и държавна такса върху уважената част
от гражданския иск в размер на 2 400 лв.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда
за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице
основания за нейната отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея, като
неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/17.09.2019г.,
постановена по НОХД № 19/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.