НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 5050
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5346 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** срещу Г.И.Р., с ЕГН ********** и адрес *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
9263/12.12.2019г. по ч.гр.д. № 18648/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 579.31 (петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки) лева,
формирана, както следва: сумата от 489.90 (четиристотин осемдесет и девет лева
и деветдесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за периода от ***
г. до *** г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
номер ***, за които са издадени фактури за периода от *** г. до *** г., за
обект - имот, находящ се в гр. ***; сумата от 89.41 (осемдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от
*** г. до *** г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - *** г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410, т. 1 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор
предоставяло на ответника ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр. ***,
отчитани по партида с абонатен номер ***. Ответникът не заплатил потребените
ВиК услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По
заявлението било образувано ч.гр.д. № 18648/2018г. по описа на ВРС и била
издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищцовото дружество получило указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена
заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК..
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищеца е представил справка от
недобора на частен абонат № *** от ***г. за процесния период, заверени за
вярност карнетни лист попълване при ежемесечното отчитане на водомера и носещи
подписи за потребител, справка от имотен регистър, от която се установява, че в
процесния период ответника е бил собственик на жилището, в което са доставяни
ВиК услуги, както и общите условия на дружеството с доказателства за
обявяването им. Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира,
че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 175 лв., от които 75 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.И.Р., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение № 9263/12.12.2019г. по ч.гр.д. № 18648/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 579.31 (петстотин седемдесет и девет лева и
тридесет и една стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 489.90
(четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева,
представляваща дължима главница за периода от *** г. до *** г., за ползвани и
неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер ***, за които са издадени
фактури за периода от *** г. до *** г., за обект - имот, находящ се в гр. ***;
сумата от 89.41 (осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - *** г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Р., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Р.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** сумата от
75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18648/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен
срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да
участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: