№ 275
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на А.
Т. С., чрез адв.С. К. от САК насочена против Решение № 260101/20.01.2021 г., постановено
по т. д. № 41/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което е потвърден отказ на длъжностното лице
по регистрацията /ДЛР/ при АВп, постановен по заявление с вх.№
20201218174710/18.12.2020 г. за вписване на първоначална регистрация на фондация
„Великото училище на живота“.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ЗЮЛНЦ в нормата на
чл.3 от същия, предвид че преценката дали предвидената в устройствения акт на
фондацията в процес на регистрация стопанска дейност отговаря на общите и специални
изисквания на законите, които я регламентират, не била задължение на Агенцията по
вписвания и в рамките на проверката по чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ. Задължението на
последната се изчерпвало в това да провери дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи,
съответно – дали подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона. В случая описания предмет на допълнителна стопанска дейност
била в съответствие с приложимите законови норми, а евентуалното разширително
тълкуване водело до постановяването на порочен акт.
Предвид тези съображения се иска отмяна на решението на СГС респ. – на
постановения отказ на ДЛР при АВп и задължаване на последната да впише първоначална
регистрация на фондацията в ТР.
Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателката и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
1
Жалбата на А.С. е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по
регистърното производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален
представител, срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на оплакванията за
неправилността му, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред АВп е било образувано по заявление с вх. №
20201218174710/18.12.2020 г. за вписване на първоначална регистрация на Фондация
„Великото училище на живота“, за извършване на дейности в частна полза, с първоначална
имуществена вноска от 10 000 лв. , с учредител и управител А. Т. С. и конкретно посочени
цели и средства за постигането им.
Заявлението е било придружено с необходимите приложения – учредителен акт и
протокол на фондацията с нот.заверка на подписа на учредителя й, декларация и съгласие и
образец от подписа на същия, удостоверение от „УниКредит Булбанк“АД относно внасянето
на сумата за първоначална имуществена вноска на фондацията по специална сметка за
съхранение на капитал.
Произнасяйки се по заявлението ДЛР е отказало да извърши първоначално вписване
по партидата на дружеството, като изложените от него мотиви съдържат два основни
аргумента: 1/ че определените от учредителя цели и средства попадат в изброените по чл.38,
ал.1 ЗЮЛНЦ и са изцяло в обществена полза, а според устава фондацията ще осъществява
дейност в частна полза; 2/ че предметът на допълнителна стопанска дейност не е
формулиран ясно и определено, с оглед на изискванията на чл.3, ал.3 – ал.6 ЗЮЛНЦ.
С обжалваното решението СГС не е споделил първия от аргументите излагайки
съображения в насока, че обстоятелството, че целите на ЮЛНЦ попадат между тези по
чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ, не води до ограничаване на възможността за самоопределянето му като
организация в частна полза. Последното, защото с оглед на поставените цели и в зависимост
от това дали същите са съвместими с посочените в чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ, всяко ЮЛ може да се
самоопредели като такова за осъществяване на дейност в обществена полза, като в противен
случай може да се бъде регистрирано единствено като организация в частна полза.
Споделил е изцяло втория от аргументите и допълнително е посочил, че за разлика от
търговските дружества и кооперациите, които могат да осъществяват всякаква стопанска
дейност, за която не е въведен специален разрешителен режим, възможността за
осъществяване на стопанска дейност от ЮЛНЦ е ограничена от изискването същата да бъде
свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е правилно като краен
резултат.
Както правилно е застъпено в същото, специалният материален закон – ЗЮЛНЦ, в
разпоредбата на чл.2, ал.1 е установил в дискреция на учредителите на юридическите лица с
нестопанска цел свободата да се самоопределят като такова в частна или обществена полза.
В случая посоченото изискване е спазено, като видно от приложените устав и учредителен
акт, учредителят ясно е заявил и отразил в документите, че неговата воля е фондацията да
осъществява дейност в частна полза.
От друга страна текстът на чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ сочи, че разпоредбите на специалния
закон относно юридическите лица с нестопанска цел се прилагат спрямо организациите,
определени за извършване на общественополезна дейност, доколкото в тази глава /глава
трета/ не е предвидено друго.
2
Следователно – глава трета дава регулация на специфични, относими само към
ЮЛНЦ, определени да извършват дейността си в обществена полза изисквания,
произтичащи именно от особеностите на дейността им и характеризиращи се със засилен
контрол на целите и разходите на имуществото им, с допълнително въведени изисквания за
отчетност и контрол, свързани с предвидените данъчни привилегии /чл.4 ЗЮЛНЦ/.
Специалният закон обаче не е въвел забрана юридическите лица с нестопанска цел,
осъществяващи дейност в частна полза, да си поставят и цели, преследвани от тези,
осъществяващи дейност в обществена полза, стига да отговарят на общите изисквания на
ЗЮЛНЦ, поставени към първите правни субекти, без да се подчиняват на специфичната
регулация, приложима за вторите. Последното, т.к. поставянето и постигането на
обществено полезни цели е винаги в интерес на гражданското общество, от една страна, а от
друга - според чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЮЛНЦ средствата за постигане на поставените цели също
се определят свободно, като ограничения в дейността и средствата за постигане целите цел
могат да се определят само със закон.
Ето защо и наведените доводи от ДЛР в обжалвания отказ в обратната насока са
несъответни на приложимия материален закон.
Съответни са обаче тези, касаещи тълкуването на чл.3, ал.3 и ал.4 ЗЮЛНЦ.
Според решаващия състав цитираните правни норми по императивен начин
установяват, че ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е
свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват
прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Изрично е
установено, че предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния
акт.
Както граматическото, така и систематичното тълкуване на цитираните две разпоредби
предпоставят, че в устава на всяко сдружение с нестопанска цел следва да е определен
конкретен предмет на допълнителната стопанска дейност – т.е. да е посочено ясно и
разбираемо за всеки правен субект в какво ще се изразява тази дейност /какво ще се
извършва от сдружението/. Затова и общото посочване, че ще се извършва „всякаква друга
дейност, която не противоречи на закона и е свързана с основаната дейност на фондацията и
не противоречи на целите и устава й“ не е достатъчно, за да отговори на императива на
закона.
След като същият изисква предметът на стопанска дейност да се определи в устава или
учредителния акт, посоченото изискване следва да се счете за изпълнено само тогава, когато
последният е посочен по ясен, недвусмислен и конкретен начин, който на дава възможност
за неограничено разширително тълкуване.
По изложените съображения в посочената му част учредителния акт на фондацията в
процес на регистрация не съответства на императива на чл.3, ал.3 и ал.4 ЗЮЛНЦ, което е и
основание да се откаже регистрацията й.
В отговор на оплакването в частната жалба следва да се посочи, че е задължение на
ДЛР да провери съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона, а именно
при изпълнение на същото в случая е констатирано, че заявеното за вписване обстоятелство
– предмет на допълнителна стопанска дейност, е несъответно на закона.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение в
обжалваната му част следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260101/20.01.2021 г., постановено по т. д. № 41/2021 г.
по описа на СГС, ТО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4