№ 1170
гр. Варна, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 97633/29.12.2023г.,
подадена от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. „Солунска“ No 38Б, ет.1, представлявано от М. Д. Р. – управител,
срещу Решение № 3982/ 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 1616 / 2023г. по описа на РС
– Варна, 31 –ви състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ню проджектс консулт” ЕООД,
ЕИК202054931, срещу Детска градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат” №40, иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,41лв. обща стойност на получени без
основание плодове за м.ноември 2018г., в т.ч. 37,200кг. грозде на стойност 130,57лв. без
ДДС, 40,920кг. ябълки на стойност 83,07лв. без ДДС, 40,920кг. круши на стойност 108,03лв.
без ДДС и 40,920кг. банани на стойност 95,34лв. без ДДС, като претендира и законна лихва
върху главницата от 31.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.422
от ГПК вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД, присъдена по заповедното гр.д.№14420/2022г. на ВРС. С
решението жалбоподателят е осъден и на разноски по делото за първата инстанция.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение
на материалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Съдът бил дал погрешна правна квалификация – тази по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 от ЗЗД. Излага, че претенцията му била за заплащане на разходи за доставени
плодове, които се заплащали от държавния бюджет. Не било без значение, че продуктите се
предоставяли „безплатно“ на децата и учениците, като средствата били осигурени от ЕС и
националния бюджет, какъвто не бил настоящия случай. В случая, дружеството било
предоставило продуктите възмездно, а ДФ „Земеделие“ не бил платил. Сочи, че не са му
изплащани средства нито от ЕС, нито от националния бюджет, а ответникът бил получил
именно целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на
учениците. За първи път във въззивната жалба се въвеждат твърденията, че ищецът бил
доставил плодовете на ответната детска градина поради грешка, считайки, че ДГ No 26
„Изворче" било включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020г., както и че „Ню
Проджектс Консулт“ЕООД доставил плодове на ДГ No 26 „Изворче", които ответникът
1
приел, тоест било налице постигнато съгласие между страните за продажба на плодовете на
обичайната цена за този вид продажба. След като плодовете били приети, от ответника се
дължала уговорената продажна цена, обективирана в издадената фактура. Затова
обжалваното решение било недопустимо и неправилно. Било налице основание за плащане
на предадените и приети плодове, в случая продажба на плодове между „Ню Проджектс
Консулт“ЕООД и ДГ No 26 „Изворче". Ответникът бил спестил разходи, които са
действително необходими и ответникът следвало да ги понесе от собственото си имущество,
а не от имуществото на жалбоподателя. Цитира разпоредби от Наредба № 6 от 10 август
2011г. на министъра на здравеопазването и от Наредба за финансирането на институциите в
системата на предучилищното и училищното образование и обобщава, че след като
финансирането на плодовете било осигурено от държавния бюджет, то ДГ No 26 „Изворче"
имала задължение да заплати доставените продукти. ДГ No 26 „Изворче" била получила
плодове без основание поради грешка от страна на ищеца, с които се обогатила за негова
сметка, което в нарушение на съдопроизводствените правила не било обсъдено от съда.
Доколкото не се касаело за периодични доставки, то приложим бил 5-годишния, а не
тригодишния давностен срок. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Правилно ВРС приел, че взаимоотношенията между ищеца и ответника
произтичат от закона и по-конкретно от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми
за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения
– Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", където възстановяването на
разходите било предвидено да става от Държавен фонд „Земеделие“. За целия период на
изпълнение разходите за доставка на плодове не са възстановявани и не са заплащани на
жалбоподателя от ДГ „Изворче“, тъй като такова задължение учебното заведение няма нито
по закон, нито по договор. Възстановяването на разходите по доставки на плодове е
извършвано от Държавен фонд „Земеделие“ съгласно предвиденото в Глава IV, раздел II и
III от Наредбата. Схемата „Училищен плод“ се финансирала изцяло от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Учебните заведения са единствено
бенефициенти по схемата, а цялостният контрол по изпълнение, по финансиране на
доставките и по тяхното отчитане се осъществява от Държавен фонд „Земеделие“. ДГ
„Изворче“ не е нито солидарно отговорна по схемата заедно с административния орган, нито
е задължено лице по нея. Учебните заведения са единствено ползватели на схемата, а не
платци. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма. Жалбоподателят се позовава
на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото - в частност неправилна правна
квалификация, за която обаче не сочи да е довела до неправилно разпределение на
доказателствената тежест.
Във връзка с възраженията за неправилна правна квалификация, след като се
съобразят наведените от самия ищец твърдения и отправено искане в исковата молба, не се
констатира необходимост от ново разпределяне на доказателствена тежест. Следва да се
отбележи по отношение на въведените с въззивната жалба нови фактически твърдения за
наличие на договор за търговска продажба и грешка, че същите са преклудирани – не се
2
съдържат като твърдения в исковатa молба.
Не са направени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 97633/29.12.2023г., подадена от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. „Солунска“ No 38Б, ет.1, представлявано от М. Д. Р. – управител, срещу Решение
№ 3982/ 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 1616 / 2023г. по описа на РС – Варна, 31 –ви
състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ню проджектс консулт” ЕООД, ЕИК202054931,
срещу Детска градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат” №40, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 500,41лв. обща стойност на получени без основание плодове за
м.ноември 2018г., в т.ч. 37,200кг. грозде на стойност 130,57лв. без ДДС, 40,920кг. ябълки на
стойност 83,07лв. без ДДС, 40,920кг. круши на стойност 108,03лв. без ДДС и 40,920кг.
банани на стойност 95,34лв. без ДДС, като претендира и законна лихва върху главницата от
31.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.55,
ал.1 от ЗЗД, присъдена по заповедното гр.д.№14420/2022г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2024г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
3
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4