№ 542
гр. Благоевград, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Гражданско дело №
20251200100435 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът К. К., редовно уведомен, се явява лично и адв. В. И. и адв. А. П., с
приложено пълномощно по делото.
За ответника Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно уведомена, се
явява прокурор Р. Г..
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. И.: Уважаемо г-жо Председател, поддържаме така депозираната искова
молба с приложените към нея доказателства. Но единствено правя възражение
по отношение на срока за размяна на съдебните книжа. Със съобщение,
получено от нас на 23.06.2025г., ние е връчено единствено само проекта за
доклад и определението ви по чл.140. Не е връчен отговора на ответника,
затова не можем да вземем становище по него. Още повече, че във Вашия
доклад е описано, че към отговора са приложени писмени документи. И
демонстрирайки добро процесуално поведение, ще помолим да ни бъде
връчен в съдебно заседание този отговор, ведно с преписите. В самата
призовка не е посочено да ни се връчи отговора.
1
Съдът ВРЪЧВА препис от отговора в съдебно заседание на ищеца.
АДВ. И.: Допуснати са ни трима свидетели, водим двама. Третият е в отпуск,
но двама са пред залата.
ДАВА възможност на процесуалните представители на ищеца да се
запознаят с преписите.
АДВ. И.: Запознахме с отговора. Оспорване изцяло заявеното в отговора от
страна на ответника. С оглед твърдението, че по отношение на нашия
доверител е било налице НЧХД № 86/2022г. по описа на Районен съд–
Благоевград, представям и моля да приемете решение на Окръжен съд –
Благоевград, Втори въззивен наказателен състав, с което е отменена
осъдителна присъда по отношение на К.. Същият е признат за невиновен и тя
е окончателна като съдебен акт. Поддържам исковата молба, оспорвам
отговора. По отношение на указаното от Вас в определението, представяме
молба, с оглед допуснатото ни съдебно удостоверение, с оглед на това кои
документи от НОХД № 1813/2021г. са необходими. Независимо от това, още
веднъж правим искане за присъединяване на цялото наказателно
производство. Поддържам направено искане за назначаване на две експертизи
– СМЕ и съдебна експертиза с участие на психолог и психиатър. В случая, ако
прецените, че въпроса е зададен много общо, сме в готовност да зададем и
допълнителни, уточняващи въпроси за нуждата на експертизата. Водим двама
от тримата свидетели, държим на разпита на третия.
В определението не е указано, че събирането на гласни доказателства ще
приключи в първото съдебно заседание. Не сме в готовност да представим
доказателства, че той е в отпуск. Затова ще помолим същият да бъде разпитан
в следващото съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, оспорвам исковите пратеници
като основания и размер. Считам, че приложените към писмения отговор
доказателствата са относими към предмета на делото. Поддържам и
подкрепям изцяло искането на адвокатите, че за разкриване на обективната
истина, респ. за доказване на твърденията и възраженията, е необходимо да
бъде приобщено и изискано НОХ делото, по описа на Районен съд –
Благоевград. Тъй като ние сме депозирали молба, има издадено съдебно
удостоверение, което не беше до вчерашна дата подписано председателя, ще
Ви моля същото да ни бъде връчено, в случай, че съда не уважи искането за
приобщаване НОХ дело, посочено в писмения отговор на прокуратурата.
Двамата свидетели са допуснати, не възразявам да бъдат разпитани. По
отношение на третия свидетел, за който се твърди, че е в отпуск, предоставям
на съда, с оглед непредставянето в днешното съдебно заседание на
уважителната причина за недовеждането му. По отношение на искането на
експертизите, съм изразила становище в писмения отговор, който поддържам.
2
Други искания нямам.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада. Моля да бъде официализиран като
окончателен.
АДВ. ПЕНЧЕВ: Нямам възражения по доклада.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от ответника по делото с искане да бъде
издадено съдебно удостоверение по силата на което да се снабдят с
договорите за правна защита и съдействие от ДП № 32/2022г., НОХД №
1813/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград и по ВНОХД № 622/2023г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград, във връзка с твърдението на ищеца за
настъпили имуществени вреди. В закрито заседание съдът се е разпоредил да
се издаде съдебно удостоверение. Същото е подписано днес.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта за доклад на делото за окончателен.
Съдът намира, че с оглед обема на наказателното производство следва да се
ИЗИСКАТ документите, посочени от ищеца с нарочна молба, представена в
днешно съдебно заседание.
ПРИЛАГА по делото представената по делото в днешна съдебно заседание
присъда по ВНОХД № 1335/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С оглед становището на страните, следва да бъдат разпитани в днешна
съдебно заседание от допуснатите свидетели, доведените двама. По
отношение на третия допуснат свидетел съдът дава възможност на ищеца да
го доведе за следващо съдебно заседание, като определя краен срок за
събиране на гласни доказателства следващото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че до датата на следващо съдебно заседание следва да
представи доказателства за уважителните причини за неявяване на допуснатия
свидетел в днешно съдебно заседание.
Съдът намира, че искането за допускане на експертизи е частично
основателно. Съдът намира, че следва да допусне една комплексна
експертиза, която да бъде изпълнена от психиатър и кардиолог, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за вещи лица Д.П., кардиолог, началник Кардиологично
отделение към УМБАЛСМ „Пирогов“ и психиатър А.И., при първоначален
депозит платим от бюджета в размер на 1000 лева.
Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатите свидетели.
В залата влиза свидетелят К.Л.С.-К.а.
Снема самоличността на свидетеля:
К.Л.С.-К.а – **** К..
Съдът предупреждава свидетеля, че на основание чл. 166 от ГПК може да
откаже да свидетелства.
СВИД. СТОЕВА-К.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.
290 от НК и обеща да каже истината.
Свидетелят Стоева-К.а отговаря на въпроси на адв. И.:
СВИД. СТОЕВА-К.А: Знам за какво съм тук. Тук съм в качеството си на
свидетел по делото, което моят съпруг води срещу прокуратурата, която преди
години повдигна обвинение срещу него. По това дело го оправдаха. Много
добре си спомням и си спомням денят, в който се случи ареста. Тогава бяхме
вкъщи с детето ми, сами двамата. Той беше болен. Беше рано сутринта, когато
вкъщи буквално дойдоха много униформени и част неуниформени, цивилни,
които буквално нахлуха вкъщи с думите, че К. К. е арестуван. В този момент
аз бях в изключителен шок и изненада какво се случва защо се случва. Не
можех да повярвам, че той е арестуван. На моите въпроси къде е, защо е
арестуван, никой не ми даваше никакви обяснения. Просто отговорът беше
„Чакайте, ще разберете“. Всичко това се случваше пред очите и в
присъствието на болният ми тогава син, което е и дете със специални
потребности и за едно дете подобна гледна и ситуация е травмираща. Не
получавах никаква информация къде е и защо е арестуван. През цялото време
те стояха с мен вкъщи. Придружаваха ме от стая в стая. Дори се налагаше да
се преобличам пред тях, тъй като беше изключително рано, ние туко-що сме
се събудили вкъщи. Чувствах се некомфортно, като някакъв престъпник.
4
Нямах възможност да се свържа със съпруга ми, телефонът му беше
изключен. В един момент започнах да получавам съобщения от близки и
познати с информация, излязла в медиите, че той е арестуван. Даже най-
неприятното в тяхното присъствие беше, че в един момент, тъй като нещата се
проточиха доста, чакаше се някой да дойде, незнайно кой за мен, в един
момент ми казаха да заключа апартамента и да изляза с детето навън. То беше
зимно време, студено време. И аз тръгнах по улиците, както се казва/ в този
момент свидетелката се разплаква/. Реално аз не можах да ги видя, свързах
се с адв. Д., от който търсих съдействие и отидохме във Второ РУ –
Благоевград. Там пак имаше много служители мисля на вътрешна сигурност и
прокуратура. Не ни допуснаха много дълго време. Само адвоката влезе за
няколко секунди, минути. Аз не успях да го видя. Реално през целия ден го
видях някъде към късния следобед, когато разбрах какво чакаме. Чакахме
следовател и други униформени лица, които дойдоха на претърсване вкъщи.
Той изглеждаше изключително зле, пребледнял буквално. Само си казахме две
думички. Аз отново не разбрах какво се случва. В последствие разбрах защо
са всички тези лица дошли на адрес, но той изглеждаше стресиран е
пребледнял. Беше задържан моя съпруг. Реално в последствие контактувах с
адв. Д. и разбрах, че той ще остава в ареста. Започнах да мисля да отнеса
неща от първа необходимост. Така бях посъветвана. В един момент разбрах от
адвоката, че той ще се прибере късно вечерта. Аз го видях късно вечерта,
когато беше вече вкъщи. Първите думи, които ми каза, аз си ги спомням и до
днес беше, че започват големи проблеми, голяма мъка ни чака за напред, за
неща, които са клевети и несправедливи обвинения, че някой го е нагласил.
Да, разбрах, че той няма право да излиза от страна. Имаше наложени санкции
да не излиза от страната, парична гаранция и отстраняване от длъжност. Това
производство се отрази върху личното, здравословното и професионалното му
състояние, защото той преди ареста, поне повече от година, той не се
чувстваше спокоен, предусещаше че нещо ще се случи. Беше притеснен,
несподеляше с мен, но аз го виждах, че е притеснен. Много пъти казваше, че
го следят – по време на шофиране той се обръщал да проверява дали някой не
го преследва. Той това го усещаше, още преди ареста. А през всичките тези
години той се промени много. След ареста, 2-3 месеца беше в отпуска. През
всички тези периоди стана изключително неспокоен, затваряше се в себе си, не
искаше да контактува с близки и приятели. Включително и аз като негова
съпруга и детето бяхме изолирани. Той се затвори в себе си, не беше спокоен,
вдигаше кръвно. Спомням си, че когато го пуснаха от ареста, той се прибра
вкъщи с изключително високо кръвно. Аз съм му го мерила. През този период
той посещаваше психиатър, ходи на служебен в МВР, както и на външен
психиатър, на кардиолог е ходил. Пиеше лекарства, защото не се чувстваше
добре. Пиеше успокоителни. Всичко това му се отрази изключително зле. И до
ден днешен той не преодолял всичко това. И то се отрази на цялото семейство
и близките, защото дори на празници отказваше да се събираме, да
празнуваме, отдалечи се от приятели. Имаше хоби да ходи на риболов, но вече
и това не прави от толкова години. Детето подрастващо, също имаше нужда от
него /свидетелката отново се разплака/. Когато го оправдаха, даже аз го
5
чаках, бях с него отвън и го видях като излезе. Той беше удовлетворен, че все
пак има справедливост, но не изразяваше, защото не се чувстваше спокоен. За
него винаги имаше вариант, че не са свършили нещата и в последствие това,
че се обжалва от прокуратурата, пак го накара да изпадне в едно депресивно
състояние и че борбата продължава в кР. сметка. Той е в служител на ОД на
МВР – Благоевград, главен разследващ полицай във Второ РУ. Има много
контакти. Негова фамилия е добре позната в града и самия той. Той е
председател на Асоциацията на разследващите полицаи, където много пъти се
налага да ходи на срещи в Народно събрание. Но той се чувстваше зле, защото
гледаха на него като подсъдим и с много по недоверие подхождат, когато става
въпрос, че някой е подсъдим. Още повече, че това му попречи и за неговото
кариерно развитие и израстване, защото началник на разследването направиха
негова колежка, която е с по-малък опит и стаж в тази сфера, но не е
подсъдима. При него доводите бяха, че е подсъдим. Всичко това се отрази в
професионалното му развитие.
Свидетелят отговаря на въпроси на адв. П.:
СВИД. СТОЕВА-К.А: Той стана изключително раздразнителен, изнервен и се
затваряше в себе си. Имам сестра, която е в чужбина. Много пъти ни е канила
да празнуваме Новогодишните празници, Коледа – той винаги е отказвал. Той
не желаеше да се събираме с близки и роднини. Искаше просто да си седи
вкъщи, по възможност сам. Будеше се нощно време, спеше изключително
неспокойно. Обикаляше стаите. Влошиха се отношенията с близки и роднини.
Той много ограничи кръга си. По принцип ние сме чували, не само той,
подмятания от сорта, че е полицай престъпник, включително и аз от мои
колеги. Детето в училище, че „баща ти е полицай, но в същото време е
мафиот“. Колегите също са го обсъждали. Имаше един период, в който
започнах да получавам, явно с идеята още повече проблеми да се създадат в
личен план, започнах да получавам анонимни писма и съобщения, че има
връзка с негови служителки, имаше и такива моменти. Получавах тези
сигнали с писма, много странни, на служебен ми адрес, получавала съм ги от
анонимни профили, обаждания. Знам за приложени такива видеозаписи.
Реално какво се случвало в съответната ситуация, че е бил преследван. Не
знам какво да кажа. Естествено, отрази се на отношенията между нас. Те и в
момента се отразяват. Влошиха се отношенията с мен и с детето, отразиха се и
на семейната среда. Винаги е бил изключително притеснен, винаги прибирал
се с висок кръвно, винаги не е могъл да спи преди това и се е събуждал, и е
говорил за нещата. Винаги е бил неспокоен. Едно неспокойство, налагало се е
да пие медикаменти за успокояване. Винаги под напрежение и под стрес – и
той, и ние покрай него. Казах го, но пак ще повторя – аз го чаках отвън и
съответно той излезе. Беше удовлетворен от решението, но не смееше много
да изразява емоция, защото не беше сигурен дали мъките няма да продължат.
Винаги е бил в себе си с някакво напрежение, но пък е знаел, че той не е
виновен. Но за съжаление понякога нещата продължават по-дълго. Не
изразяваше много емоция, по-обран е. Не се е чувствал въобще добре през
6
всички тези години. Той си се отдаваше изцяло на работа си и в работата си е
бил перфекционист. В работата е винаги е давал на 100 процента от себе си.
Не се отказал да работи, въпреки че искаха да съкратят щата му и го бяха
съкратили. Искали са да съкратят щата му и мисля, че беше съкратен щата му.
В един момент щяхме да останем без доходи, защото разчитаме на неговите
доходи. В последствие беше възстановен, а пък ние имаме и кредит, и аз си
спомням много добре, че се налагаше да представяме извлечения от
погасителни планове.
Свидетелят отговоря на въпроси на прокурора:
СВИД. СТОЕВА-К.А: Може би аз не се изразявам правилно, говоря за
неговата длъжност, неговата позиция. Времето от повдигането на
обвинението до присъдата беше повече от 5 години. Аз съм финансист, мога
да каже, че беше 2022г., края декември, когато го оправдаха и след което се
обжалва и лятото на 2023г. приключи нещата. Не му се даваше възможност за
кариерно развитие, за израстване в длъжност с думите, че не се разбира с
прокуратурата. Пък други се разбират с прокуратурата, а той е подсъдим.
Официален отказ дали има от неговото ръководство, може той да каже. Аз
знам от това, което сме ги контактували вкъщи. Сега негова колежка е
началник на отдел „Разследване“, а бил преди време. Той пиеше много пъти
„Н.“, защото това се налагаше аз често да го купувам, и „М.“. Отделно имаше
предписани лекарства, не мога да ги цитирам, не съм медицинско лице, но
пиеше да. Самата аз мога да меря кръвно. По принцип са стигали до стойност
200 на 120. В такива случай съм звъняла дори на майка ми, защото тя е
медицинско лице, какво да правим, защото той отказваше дори на лекар да
ходи. Той се беше затворил вкъщи. По принцип преди това не е приемал
лекарства за високо кръвно, но каквото му беше предписано от лекар е взимал.
Той ползва отпуск и то беше след случилото се, 2-3 месеца. Беше дълъг
отпуск. Гледат с недоверие. Според Вас, дали ще имат голямо доверие към
някой, който е подсъдим. Не съм присъствала в Народното събрание в София,
той ми е споделял как се чувствал, защото той ги е усещал – по погледи и по
комуникацията. Аз там не съм присъствала, но съм чувала коментари от мои
колеги, а също и детето в училище. Даже детето в един момент отказваше да
ходи на училище. Аз ще го кажа просто – реално, това което бяха повдигнати
тези обвинения, бяха за укрито досие досъдебно и за болничен лист. По
принцип да, имаше още едно дело от негов колега за клевета, което също е
спечелено от него. Всичко се отрази, защото съответното лице му е подчинен
и ти да отиваш всеки ден на работа, за да го виждаш и да усещаш едно нагло
отношение спрямо теб, в същото време си му пряк ръководител – това го
изнервяше и напрягаше допълнително. Връщаше се вкъщи изнервен, даже
съм се учудвала как е успявал да се сдържа.
Свидетелят отговаря на въпроси на адв. И.:
7
СВИД. СТОЕВА-К.А: За допълнителното дело конкретна дата не мога да
кажа, малко на по-късен етап стартира другото, може би от преди 3 години.
Първото не беше приключило.
В залата влиза свидетелката Р.Н.З..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Снема самоличността на свидетелката:
Р.Н.З. – ****, без родство със страните по делото.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.
290 от НК и обеща да каже истината.
Свидетелят отговоря на въпроси на адв. И.:
СВИД. ЗЛАТЕВА: Предполагам, че знам за какво съм тук. Предполагам, че
става въпрос за колегата К. К. и за това, че срещу него имаше повдигнато
обвинение, което съдебно производство приключи, доколкото ми е известно и
на последна инстанция и предполагам, че в момента колегата търси правата
си, защото това което преживя по време на този процес, не пожелавам никому
от тук присъстващите. Познавам К. К. от 2013г., когато аз встъпих на
длъжност „разследващ полицай“ в Първо РУ. По онова време К. работеше в
областната дирекция разследващ полицай. В един по-късен етап през
годините ми е бил и началник в отдел „Разследване“ в Първо районно, а
последните години работи във Второ районно, където е началник сектор. Аз го
познавам като колега дълги години, нормално е работим в една сфера, макар
както е в случая, той е в друго районно управление, след като се познаваме, а и
ние даваме дежурства на територията на целия град общи, защото
разследващите полицаи са недостатъчни, така че непрекъснато сме във
взаимовръзка, независимо кой къде работи и какво длъжност изпълнява.
Познавам го като авторитет и за мен винаги е бил авторитет. Още повече, аз ви
казах, че в даден момент ми беше и началник. Беше, макар и по-малък като
възраст, в областта на разследването беше с повече опит, защото аз преди това
съм заемала други работни места и дойдох на по- късен етап в разследването.
Ползваше се с авторитет, той и обучавал разследващи полицаи. За мен си беше
и си е авторитет със съответните качества – човешки и професионални. За мен
беше като гръм от ясно небе, като шок. Нормално да реагираме така, още
повече, че аз туко-що ви казах в каква светлина го познавам и доколкото си
спомням, към онзи момент бях в отпуск и аз от медиите научих, че има
8
задържан разследваща полицай, че този разследващо полицай е човекът, който
аз познавам К. К.. Не можах да повярвам и все още не ми се вярва. Отзвука
беше много голям. Аз към онзи момент не работех и по настояще не работя
във Второ РУ, преки впечатления от самото задържане нямам. Няма и как да
имам, не съм присъствала, не съм била там. Но когато си от същата гилдия
знаете, че се коментира, говори се активно,задаваме си въпроси един друг
какво се случи, истина ли е, така ли е, не е ли така. Знаете какво се случва в
този момент. Всички сме юристи, независимо в каква област сме. Знаете, че
авторитета на един юрист е от първостепенно значение за упражняваната
професия, независимо каква е тя. И беше много неприятно като усещане, един
от нас да е наречен за престъпник, знаете как се гледа – всеки се свива и всеки
започва да усеща негативните отношения и спрямо себе си даже, дори и
лично. Реакцията на колегите беше в двете крайности. Хората се различни. От
едната крайност „той сигурно е виновен“ и отдръпване от общуване и въобще
коментиране, до другата крайност „няма начин това да се случва“ и „не е
възможно, познавайки човека“. Но всеки сам за себе си преценяваше каква
степен…, беше медийно отразено доста. К. като човек е много общителен,
винаги е бил много общителен. Първото впечатление, което ми направи след
тази случка, след този случай – задържането, то се проточи във времето, то не
е нещо, което свършва за ден-два. Първият път, когато го срещнах, той беше
променен. Променен беше от гледна точка на неговото излъчване, не беше
същото. Мисля, че няколко месеца или месец и половина два, не мога да си
спомня, защото това много отдавна, беше период от време, в който той
избягваше общуване. За не съм го виждала, ние сме общували. Не съм го
срещала. Когато го срещнах, питах го защо не търси контакт с колегите, той
каза, че е изгубил доверие, че се срамува. И аз го виждах, че не е същият. Той
се беше депресиран. Това си е сериозен удар върху човек, който изпълнява
такава длъжност „разследващ полицай“. И изведнъж си в другата посока, от
другата страна на медал, като цял живот си бил в една посока да разкриваш
престъпления, не е лесно за преживяване. То даже видимо и външно му се
беше отразило. Той самият каза, че е ограничил контактите си, защото първо
не е приятно да се дъвчи непрекъснато това, още повече, че не беше
приключило към ония момент, имаше съдебни заседания още и продължи
доста време. Дотолкова, доколкото той се върна на работа, но не беше
приключило, то си продължаваше. За на няколко пъти, защото понякога
замествам началник сектор в първо районно и във връзка с работата ми се
налага да комуникирам с началника на второ районно, който в случая е той,
той каза „не ми се идва“, „не искам да идвам“, „ако си сама в кабинета си,
тогава да дойда“. Индиректно можех да наблюдавам, че той не желае да
общува с колегите. Още повече, че почти всичките, включително и аз, бяхме
разпитвани на досъдебната фаза в следствието. Всичките ни викаха да ни
разпитват. После не съм викана за самия процес за свидетел. Няма как да не
повлия тази ситуация върху кариерното му развитие. Даже, спомням си, че в
един момент бяха съкратили длъжността му, докато той я заемаше и в
момента на процеса бяха съкратили длъжността му и той сподели, че са му
предлагали място в С.Б., в Р. ли беше някъде да заеме някаква длъжност, но
9
после възстановиха самата щатна бройка. Не знам какво се случваше.
Сигурно имаше и натиск, чисто институционално, не мога да кажа със
сигурност. Предполагам, че повлия. Той е бил началник отдел „Разследване“
дълги години и сега при поредната смяна на началник отдел „Разследване“
предполагам, че беше и би бил най-логичния избор с опит да заеме същата
длъжност, но той не беше обсъждан въобще като кандидатура. Сложила
човек, който нямаше никакъв опит. Предполагам, че са имали предвид
случилото се в нашето министерство, но е факт, че беше предпочетен дори
като заместник временно. Почти съм сигурна, че има влияние това върху
развитието му.
Вижте, аз понеже съм един от учредителите на А., дълго преди този случай
ние обсъждахме учредителното събрание, устав, разговоря ли сме, имахме
група,в която общувахме с колеги от цяла България, защото това касае не само
нашия район, това касае всички разследващи полицаи и всъщност този случай
със задържането му и с последвалия процес, измести датата на учредяването.
Това със сигурност мога да ви го кажа, защото ние много на по-късен етап се
събрахме и учредихме асоциацията. Така че това повлия. Освен това, на
всякъде се споменаваше асоциацията, новоучредена организация, излизаше
там една статия от тези клюкарските сайтове – „ето, председателя на
асоциацията е задържаният разследващ полицай“ и никак не е авторитетно да
обясняваш, че нещата не са така, както външно се представят. Известно ми е,
че търсил специализирана медицинска помощ, защото си споделя веднъж.
Понеже ми направи впечатление външният му вид, за ви казах, когато го
видях – аз го попитам как е, държи ли се, как се чувства, има ли проблеми, той
каза, че е в депресия, че си е загубил съня, че не чувства добре, че му е
проблем срещи с хора, защото не са приключили нещата и макар той самият
да ми заяви, че абсолютно не е виновен за повдигнатите му обвинения, на този
етап няма как да го удостовери, че това е така. В областната дирекция имаме
лаборатория психологическа и ми каза, че е ходил да разговоря с един от
колегите от лабораторията. Каза ми, че е разговарял с д-р А.И., защото ние я
ползваме като вещо лице и е известна като име, така че мога да я цитирам.
Каза ми, че ходил на други лекари за това, че има ускорено сърцебиене, буди се
през нощта, тревожни състояния, които предполагам, че и аз да бях на негово
място, и аз щях да ги изпитам. Така че знам, от него съм чула.
Свидетелят отговоря на въпроси на адв. П.:
СВИД. ЗЛАТЕВА: Аз, доколкото ми беше известно, първите месец и нещо,
два ли, три ли, не мога да кажа, беше в отпуск. Спомням си, че ми сподели, че
е имала опит да бъде отстранен от работа. Направено е постъпление да бъде
отстранен от работа, с оглед това, че му е повдигнато обвинение, но доколкото
разбрах не е успешен. Останал си е на работа, не е бил отстранен. Мисля, че
съда се е произнесъл по случая. Той е професионалист с много дълъг стаж,
няма как да неглижира работата си. Даже ми е казал, че е по-добре да ходи и
да работи, защото това не е приключило, отколкото да мисли само. Работеше
10
си и то си работеше съвестно. Доколкото ми е известно, аз не съм пряк колега,
но знам, че си изпълнява задълженията. Вече знам, че има оправдателна
присъда. Самият процес е имало много съдебни заседание. След някой от тях,
защото първо районно е по-близо и във връзка с работата се налагаше
понякога да се виждаме, след някои от тези заседания е идвал в кабинета ми и
аз съм му виждала заседанието. Винаги беше под напрежение и след това
казва, че нещата вървят в дена посока или нищо не се случва, забавят се
нещата, нервираше се. Когато приключи, пак дойде да ми каже, че е
приключило. Хем имаше нещо еуфорично, че е успял да докаже, че е бил
прав, хем това не е нещо, което можеш да драснеш с черта и всичките си
психични преживявания, всичко това което ти е коствало и си мисля, че това
няма скоро да отшуми, защото това е голям шок и голям удар. Като човешко
преживяване, не говоря чисто от професионално гледна точка.
Свидетелят отговоря на въпроси на прокурора:
СВИД. ЗЛАТЕВА: Първо, аз К. не го възприемам и никога не съм
наблюдавала да е конфликтна личност. Чувала съм, че има анонимни сигнали
и тези анонимни сигнали, за съжаление, са практика в МВР, което е
ужасяващо, защото веднъж не заставаш с името си зад сигнала и втори път се
образуват разследвания и проверки за нещо, което никой не застава с името
си. Чувала съм, че има някакви личностни конфликти, но не е нещо, което да
ескалира в закана. Не съм присъствала на обида или клевета, не съм
присъствала на токова. Твърдеше се, че има такива и доколкото знам и в тази
посока е имало дела, но не съм свидетел на такова нещо и не мога да кажа със
сигурност. Знам, че имаше съдебни заседания.
С оглед изготвянето на експертизата и събиране на писмени и гласни
доказателства, съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.10.2025г. от 14:00 часа, за която дата
ищеца уведомен лично в съдебно заседание, прокуратура уведомена също
чрез своя представител.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
11