Решение по дело №314/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 124/10.03.2025 г. по АНД № 1981/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 27/29.10.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – Русe. С НП на дружеството, за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.14, ал. 4 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценка и анализ на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност се иска да се отмени оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Русе. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ - Русе, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е установил следната фактическата обстановка:

С писмо изх.№ И-742/23.02.2024 г., подписано от директор РИОСВ – Русе, „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД е било уведомено, че в периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. в РОИСВ - Русе били постъпили над 90 сигнала за миризми, които са конкретизирани от граждани, че били от дружеството. В тази връзка на основание чл.14, ал.4, пр.2 от ЗООС били дадени следните задължителни за изпълнение писмени предписания:

1. Да се извърши актуализиране на обследването от 2017 г. (предварително проучване и проектиране на пункт/система за непрекъснат имисионен мониторинг на специфични органични замърсители, характерни за производствената дейност) на съоръженията и процесите, от където е възможно да се отделят (организирано или неорганизирано) интензивно миришещи вещества.

2. На база на резултатите от актуализираното обследване, дружеството следва да изготви план график с конкретни мерки, с цел недопускане или когато това е невъзможно - минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода. Мерките, които се посочат следва да са със заложени крайни срокове и отговорници.

3. Да се представи в РИОСВ-Русе резултатите от обследването (анализа).

4.Да се представи за съгласуване в РИОСВ-Русе, План-график със задължителни за изпълнение мерки по т.2.

За всички предписания е даден срок до 30.04.2024 г. Писмото било получено от дружеството на същата дата - 23.02.2024 г.

Впоследствие на два пъти по искане на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД срока е бил удължаван, като за второто удължаване било изпратено писмо с изх.№ АО-2077-(3)/25.06.2024 г., получено и заведено от дружеството на 26.06.2024 г. С това писмо е видно, че за Предписания с №№ 1 и 3 срока е удължен до 30.07.2024 г., а за предписания с №№ 2 и 4 до 30.08.2024 г.

С писмо от 30.07.2024 г. „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД във връзка с предписания № 1 и 3 са представили актуализиран доклад INNO-CON GmbH на магнитен носител - CD.

С писмо от 30.08.2024 г. „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД във връзка с предписания № 2 и 4 са представили план график с мерки, с цел недопускане или когато това е невъзможно - минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода. Видно представения план график с мерки включва две такива, а именно Актуализиране на КР№105-Н2/2019 г. и проверка и оптимизация работата на биофилтърните пречиствателни съоръжения за миризми. Посочени са стъпките за действие по двете мерки, срока за изпълнението им и отговорното лице за това изпълнение.

В отговор на това писмо от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД във връзка с предписания № 2 и 4, РИОСВ е отговорило с писмо с изх. № И-3752/17.09.2024 г., в което ги уведомява, че считат, че дадените предписания не са изпълнени, като са изложили мотиви защо считат, че не са изпълнени. С това писмо поканват г-н Айбанез, той лично или негов представител да се явят на 26.09.2024 г. в сградата на РИОСВ в гр.Русе за съставяне на АУАН и неговото връчване, като го уведомяват, че ако не се яви АУАН ще се състави в тяхно отсъствие.

На 26.09.2024 г. в присъствието на нарушителя Н. К. М. е съставен АУАН и му е връчен, като в него последния е изписал, че има възражения, но не ги е посочил. Въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното пред РРС наказателно постановление, с което на дружеството на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 14, т. 4 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН, като в хода на протеклото административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е посочил, че процесното предписанието е връчено на дружеството на 23.02.2024 г., като с оглед на обстоятелството, че срокът за обжалване не е изрично посочен в него, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, той е два месеца. След това въззивният съд е посочил, че предписанието, връчено на дружеството като индивидуален административен акт не е било оспорено, съответно - не е било отменено по надлежния ред, поради това то е влязло в законна сила и е станало задължително за посоченото като негов изпълнител, лице. В резултат на това е преклудирана възможността да бъдат направени възражения относно законосъобразността и правилността на предписанието в хода на последвалото административно-наказателно производство. По съществото на спора, въззивният съд е счел, че дружеството е осъществило вмененото нарушение и отговорността му е законосъобразно ангажирана, като не са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното НП.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда наказания по чл. 165 и за лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, като разпоредбата на чл. 165, ал. 2 определя за юридическо лице налагане на имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание съставлява указване на фактически действия, които задълженият субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност, следователно предписанието изисква активно поведение от страна на неговия адресат, в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. В този смисъл и доколкото даденото предписание по чл. 14, ал. 4 ЗООС, обективирано в писмо с изх.№ И-742/23.02.2024 г. на директора на РИОСВ - Русе въвежда задължително поведение за касационния жалбоподател да изпълни предписаните действия в указания срок, съдът намира, че същото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Установено е, че срещу предписанията не са били подавани жалби от страна на касационния жалбоподател, поради което същите са влезли в законна сила и указаните с тях фактически действия са подлежали на изпълнение.

Безспорно юридическият факт, с който правната норма на чл. 166, т. 3 от ЗООС свързва реализирането на административнонаказателната отговорност е неиз­пъл­нението на задължителните предписания. Производството по издаването им обаче не се характеризира като част от друго производство. Липсва основание да бъде определено като акт по чл. 21, ал.5 от АПК. То следва да се разглежда като волеизявление на компетентен орган със самостоятелен правен ефект върху адресата. Възможността да се съставят и актове за административни нарушения и да се издават наказателни постановления (чл.166 от ЗООС) не обоснова различен извод. Процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред – този по ЗАНН. Освен това в съдебно производство, образувано по жалба срещу НП за неизпълнение на дадено задължително предписание е недопустимо съдът да осъществява инцидентен контрол досежно законосъобразността на предписанието, поради което доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съществени процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира. АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентните за това органи, в съответствие с предвидения за това ред и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН.

Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.166, т. 3 от ЗООС в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност, за която е необходимо да се докаже единствено наличието на предписание, свеждането му до знанието на неговия адресат и неговото неизпълнение в срок, които предпоставки в настоящия случай безспорно са налице, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото. Поради това наведените в жалбата и съдебно заседание доводи, свързани с нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването му и т. н., са неотносими към законосъобразността на издаденото НП.

Споделят се изводите на РРС и по отношение на неприложимостта на института "маловажност" в процесния случай и правилната индивидуализация на наложеното административно наказание. Неоснователно е искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките за това.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на РИОСВ - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 150 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/10.03.2025 г., постановено по АНД № 1981/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Л. А., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.