Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /19.10.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на дванадесети
октомври
две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 328/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл.
238 ГПК
Производството е
образувано по предявени от „Н.М.“ ООД срещу С.С.Н. и Г.Н.Н. кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 1630 лв. –
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 32399 от 12.04.2019
г. сключен между страните, иск с правно основание 86 ЗЗД за сумата в размер на 68,37 лв. – обезщетение за забава
по Договор за потребителски кредит в размйер на законната лихва за периода от
24.01.2019 г. до дата на завеждане на исковата молба – 22.06.2020г.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 12.04.2019г,
ответниците С.С.Н., в качеството на кредитополучател и Г.Н.Н., в качеството на
трето задължено лице- поръчител са сключили Договор за потребителски кредит №
32399/12.04.2019г. с дружество „Н.М." ООД. Договорът е сключен за
предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 1680 лева.
Твърди се, че Кредитора е изпълнил задължението си за предоставената сума
посочена в договора, като съгласно уговореното в договора, Кредитополучателя се
задължил да върне същата на погасителни вноски, в които се включва главницата
по договора. Кредитът следва да бъде изплатен с 40 седмични вноски, всяка в
размер на 42 лева. Кредитополучателят е изплатил общо 50 лв. по кредита, като е
извършил 1 брой плащания по погасителния си план, а неизплатения остатък е в
общ размер на 1630 лв. В исковата молба се твърди, че от представените към нея доказателства
се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под
формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с
договора задължения. Кредитополучателят частично е изпълнил поетите задължения,
а вземането е с настъпил падеж, а именно 23.01.2020г. Ответникът към настоящия
момент не е погасил остатъка по договора за кредит. Поради което се твърди, че за
ответника възниква задължението да заплати на ищеца остатъка от главницата по
Договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер на 1 630 лева, ведно
с лихва върху нея. Моли се за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
Ответниците, получили препис от
исковата молба с приложенията на 27.07.2020 г., в законоустановения срок – до
27.08.2020 г., не са представили отговор на исковата молба.
В
писмен молба подадена от ищеца преди първото по делото
съдебно заседание същият е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че на ответниците е връчена
редовно призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение
№260040 от 08.09.2020 г., видно от приложените по делото призовки находящи се
на л. 41 и л. 42 от делото, както и че в призовката и постановеното по делото
определение изрично са указани неблагоприятните за ответниците последици от
неспазването на срока за разменя на книжа и за неявяването в съдебно заседание,
както и предвид неявяването на ответниците
в първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено изявление
за разглеждане на делото в отсъствие на ответниците и неподаване на отговор на
исковата молба, на основание чл. 238,
ал. 1 ГПК ищецът е поискал постановяване на неприсъстване решение.
Предвид
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците,
съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за
вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявения
иск, съдът намира следното:
От приетото по делото договор за потребителски
кредит № 32399 от 12.04.2019 г. сключен между страните по делото, както и
разходен касов ордер № 230 от 12.042019 г., както и искане № 32399 от
12.04.2019 г. се установява наличието на облигационно отношение между страните
по делото по договор за кредит.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в
общ размер на 415,20 лв., от които 115,20 лв. – държавна такса и 300 лв. –
възнаграждение за един адвокат, като доколкото не са представени доказателства,
че реално са направени разноски за заплащане на възнаграждение за един адвокат
следва да се уважи единствено искането за разноски за заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД,
С.С.Н. ЕГН: ********** и Г.Н.Н. ЕГН: ********** ***
да заплатят солидарно на „Н.М.“
ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** сума
в размер на 1630 лв. – представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 32399 от 12.04.2019 г. сключен между страните и
сума в размер на 68,37 лв. – обезщетение
за забава по договор за потребителски кредит в размер
на законната лихва за периода от 24.01.2019 г. до дата на завеждане на исковата
молба – 22.06.2020г., които суми са платими по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „Банка ДСК“ АД.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.С.Н. ЕГН:********** и Г.Н.Н. ЕГН: ********** да заплатят на „Н.М.“ ООД сумата в размер на 115,20
лева- разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: