П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 10.12.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав, в публично съдебно заседание на
десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Секретар:
Татяна Асенова
Прокурор:
ЕЛКА ВАКЛИНОВА
сложи
за разглеждане докладвано от съдия ТАЛЕВА НЧД
№ 4272 по описа за 2020
година
На именното повикване в 14.00 часа се
явиха:
За Началника на затвора, редовно
призован, се явява ИНСПЕКТОР М., с днес представено пълномощно.
За СГП - редовно уведомена от предходно
съдебно заседание, се явява ПРОКУРОР ВАКЛИНОВА.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д.М.Ш. се явява лично -
редовно призован, доведен от Затвора гр. София,
ПРЕВОДАЧЪТ К.В. - редовно уведомена, не се
явява.
В залата се явява АДВОКАТ П.Б. от САК, определен за адвокат, който да поеме
защитата на осъдения Ш. в настоящото производство.
СЪДЪТ като съобрази, че осъденият Ш. е
полски гражданин, същият не владее български език намери, че защитата му в
настоящото производство е задължителна, поради което и на основание чл.94,
ал.1, т.4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА АДВОКАТ П.Г.Б. за служебен защитник на осъдения Д.М.Ш..
В залата се явява ПРЕВОДАЧЪТ К.В. -
редовно уведомена, определена за извършване на превод от български на полски
език и от полски език на български език.
СЪДЪТ, като съобрази, че осъденото лице Ш.
не е български гражданин, а е полски гражданин, същият не владее писмено и
говоримо български език, намира че са налице предпоставките на закона за
назначаване на преводача В. за преводач от полски език на български език и
обратно в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач К.Т.В. за
извършване на устен превод от български език на полски и обратно в днешното
съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като изслуша становището на страните по хода на делото и при отсъствие на
процесуални пречки за това,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на преводача:
Х.Т.В. – **-годишна, без дела и родство
със страните.
Самоличността на преводача снета по
нейни данни и проверена по представена лична карта.
СЪДЪТ връща личната карта на преводача.
СЪДЪТ разяснява на преводача
наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ В.: Разбирам наказателната
отговорност, която нося. Обещавам да дам точен и верен превод.
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
Д.М.Ш. – роден на *** г. в
гр. Клодско, Република Полша, поляк, полски гражданин, женен, със средно
образование, осъждан.
Самоличността снета по данни на осъдения
и проверена по данните от затворническото досие.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото
лице в настоящото производство, както и правото му на отводи на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си в
процеса. Разбирам правото ми на отводи. Нямам искания за отводи на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ разяснява правото на отводи и на
страните.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи
спрямо изброените лица.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи.
АДВОКАТ Б.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на
съдебното следствие и доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания по реда на
съдебното следствие и доказателствата.
АДВОКАТ Б.: Нямам искания по реда на
съдебното следствие и доказателствата.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното от
страните становище по реда на съдебното следствие намери, че са изпълнени
изискванията на чл.271 до чл.275 от НПК и на основание чл.276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане
заявление, депозирано от лишения от свобода Д. М..Ш., с която се иска да бъде
УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което
изтърпява понастоящем в затвора.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам заявлението.
ИНСПЕКТОР М.: Молбата е допустима и
неоснователна.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима и
основателна.
АДВОКАТ Б.: Поддържам заявлението на
подзащитния ми и смятам, че е основателно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили със заявлението
на осъдения писмени документи, а именно:
Справка от ГДИН
№ 354/23.11.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща част от
наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Д. М..Ш. към дата 16.11.2020 г.
Становище от началник сектор ЗО
„Казичене“;
Доклад за лишения от свобода Д. М..Ш.,
изходящ от ИСДВР при ЗО “Казичене“;
План на присъдата;
Затворническо досие на осъдения Д. М..Ш.;
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и днес представената
справка от ГДИН № 354/10.12.2020 г., отразяваща изтърпяната и
оставаща част от наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Ш. към дата
10.12.2020 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат докладваните
от съда писмени доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Да се приемат докладваните
от съда писмени доказателства.
АДВОКАТ Б.: Да се приемат докладваните
от съда писмени доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приемат докладваните от
съда писмени доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на
страните по представените заедно със заявлението на осъдения Д. М..Ш. писмени
документи, както и днес представената справка от ГДИН намери, че същите са
относими към предмета на разглеждане по делото, поради което и същите следва да
бъдат приети, като писмени доказателства по делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл.283 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото:
Справка от ГДИН
№ 354/23.11.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща част от
наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Д. М..Ш. към дата 16.11.2020 г.
Становище от началник сектор ЗО
„Казичене“;
Доклад за лишения от свобода Д. М..Ш.,
изходящ от ИСДВР при ЗО “Казичене“;
План на присъдата;
Затворническо досие на осъдения Д. М..Ш.;
Справка от ГДИН
№ 354/10.12.2020 г., отразяваща изтърпяната и оставаща част от
наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Ш. към дата 10.12.2020 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за
събиране на други допълнителни доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат
искания за събиране на нови и допълнителни доказателства и като намери, че
делото е изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВОКАТ Б.: Моля да уважите молбата на
доверителя ми, тъй като са налице условията на чл.70, ал.1 от НК. Изтърпял е
повече от половината от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето
поправяне.
Видно от събраните поделото
доказателства, основно от доклада по чл.439 а от НПК от
12.11.2020 г., от който е видно, че той не е нарушавал реда в затвора, има
добро поведение, няма дисциплинарни нарушения, не е конфликтен, емоционално
стабилен е, няма зависимости към алкохол, хазарт или наркотици, полага в
затвора доброволен труд, стреми се да спазва установения в затвора ред, има
уважение към администрацията на затвора и най-важното рискът му от рецидив е
изключително нисък.
Обръщам внимание на противоречието в
доклада по чл.439 а от НПК, където от една страна се приема, че рискът от
рецидив е много нисък, а от друга страна съвсем необосновано се твърди, че
рискът бил висок.
Считам, че от събраните по делото
доказателства и от неговото поведение в затвора може да се направи обоснован
извод, че по отношение на него са реализирани целите на наказанието по чл.36 от НК и може да изтърпя другата част от
оставащото му наказание при условията на УПО. Същият е строителен работник,
досега не е осъждан, това му е първа присъда и ще има възможност да допринесе
за обществото, за себе си и за своето семейство със своето поправяне, ако не
бъде в затворническа среда, където от него разбрах преди малко, че другият
осъден е починал, така че за него е по-добре да е навън и да изтърпи останалата
част от наказанието си извън затвора при условията на УПО.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника
на затвора е отрицателно по отношение молбата на осъдения.
Смятам, че е налице само първата
предпоставка, относно изтърпял е ефективно повече от половината наказание.
По отношение на втората предпоставка
смятам, че има известни доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето,
но обсъдени в своята цялост те не дават основания за трайно настъпила тенденция
за поправяне и превъзпитаване. Основанията за това са следните:
Рискът от рецидив и от вреди към обществото
са с непроменени стойности, независимо, че рискът от рецидив е с ниски
стойности, има все още дефицити по проблемните зони, които би следвало да се
преодоляват с последващата корекционна дейност. Прогресивната система спрямо
лицето не е изпълнена в своята цялост. Макар и на последно място, но мисля, че
не е без значение значителния остатък, който има за доизтърпяване, около 1/3 от
наложеното наказание.
С оглед на изложеното моля да оставите
молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Аз няма да подкрепя затворническата
администрация в нейното становище и като представител на СГП ще изразя съгласие
за прилагане на института на УПО последните съображения:
Според мен така приложения доклад е
вътрешно противоречив. Ако внимателно го прочетем ще видим, че първоначалното
изложение констатира едно добро поведение, такова, каквото е изискуемо в
местата за лишаване от свобода от страна на осъдения Д.М.Ш.. Изрично е
подчертано, че той изпитва затруднения от езиково естество и вероятно поради
това възприема по-затворена позиция, като начин за дистанциране от проблеми и
неприятности. Подчертано, е че се стреми да спазва режимните ограничения и да
не допуска нарушения на закона. Изрично е написано, че не е наказван, не е и
награждаван, но той е човек, който не инициира и не участва в конфликтни
ситуации също. Посочено е, че рискът от рецидив е в изключително ниски
стойности, това са 19 точки и оттук нататък въпреки всички тези положителни
неща, незнайно защо в три пункта е отбелязано, включително с различен шрифт, че
той лесно се влияе от криминално обкръжение, че има данни за незаконни доходи и
че има частична способност да разпознава проблемите си и да ги решава.
След като се запознах с приложеното в
подкрепа на доклада становище от главния
инспектор З.Д.в ЗО „Казичене“ и след като обсъдих същото преди съдебното
заседание с инспектор М., аз се удивих, че в крайна сметка това, което е
отразено в становището, посочването, че има данни за незаконни доходи, частична
способност да разпознава проблемите и да ги решава и не е налице мотивация за
промяна, всичко това е извлечено от информацията от неговото осъждане реално
погледнато няма нищо общо с поведението на лицето след като е постъпило в
местата за лишаване от свобода за изтърпяване на влязлата в сила присъда и
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
От формална страна става въпрос
обективно погледнато за едно, единствено осъждане, за което имаме информация
- 3 години „лишаване от свобода“ за
тежко престъпление, каквото е чл.242 от НК, но от това наказание осъденият е
изтърпял много повече от половината, което реално погледнато е изискуемо от
закона. Формалната предпоставка безспорно е налице. Оттук нататък аз считам, че
е въпрос на анализ на представените доказателства, а те са никакви в подкрепа
на това, което отбелязах като три пункта, изведени абзаци за това, че е
необходимо това лице дапродължава да стой в местата за лишаване от свобода,
защото като стой още той ще постигне пълното си поправяне.
Ако трябва да обобщя в подкрепа на моя
извод и становище, че не подкрепям затворническата администрация, това е
следното:
На първо място, както посочих, изтърпяна
е достатъчна част от наложеното наказание за такова деяние от едно единствено
осъждане. Става въпрос за млад човек, чужденец. От данните в доклада се вижда,
че той е женен, с три деца и има запазени семейни връзки. Той има професия,
строител е, което е една индикация, че при евентуално уважаване на молбата му,
той ще има с какво да се реализира в живота. От доклада аз за себе си направих
извод, че този човек той има добро и безконфликтно поведение в местата за
лишаване от свобода. Видно от справката той работи в местата за лишаване от
свобода, даже е посочено, че неговата трудова заетост е преценена като
постоянна и с резултати за изграждане на трудови навици и придобиване на умения
за справяне с житейските проблеми, които е срещал.
Аз считам, че при това положение
становището, включително и пледоарията днес на инспектор М. не са подкрепени с
никакви конкретни доказателства и при един правилен анализ се вижда, че този
човек се опитва да държи едно правилно и изрядно поведение, за да може да
покаже, като чужденец, който не говори и езика, че се мъчи да направи всичко
възможно, което зависи от него, за да преценим, че се е поправил.
При положение, както споменах, че той е
чужденец и при евентуалното му освобождаване престои да бъде изпратен в
държавата му и семейството му, аз предлагам да не му бъдат определени
пробационни мерки, ако уважите моето становище.
ОСЪДЕНИЯТ (за лична защита): Никога
повече няма да направя, това, което съм направил. За съжаление семейството ми
виси на косъм, защото няма единствената си упора. Аз работя професионално в
строителството, имам три деца. За
съжаление тук изгубих приятеля си, за което ми е много тежко. Разбирам
последствията, от това, което съм правил. Много съм разстроен и много моля
позитивно да бъде разгледана молбата ми за УПО, още повече, че повече от
половината наказание съм изтърпял в затвора с много добро поведение.
Моля за УПО. Никога няма да го повторя
това. За мен това е много голямо премеждие, което съм преживял сериозно и искам
да се върна в страната си, при семейството си и да живея нормално, като
свободен човек.
СЪДЪТ дава последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Това, което казах по-горе е
всичко, което искам да кажа .
СЪДЪТ след като изслуша становищата на
страните, изложени днес, запозна се с приложените по делото материали, намери
следното:
Осъденото лице Д.М.Ш. към настоящия момент изтърпява общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му със споразумение,
одобрено с определение, влязло в сила на 10.12.2019 г., постановено по
НОХД №239/2019 г. на ОС-Видин. От така наложеното наказание „лишаване
от свобода“, към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 1 година 7 месеца и 14дни, от които 7 месеца
и 14 дни са зачетени от предварителен арест, от работа са зачетени 2 месеца и
13 дни, като има остатък за изтърпяване в размер на 1 година, 2 месеца и 3 дни
„лишаване от свобода“. От приложените по делото доказателства – затворническото
досие, становището на началника на затвора, становище на началник сектор при
ЗО-Казичене, доклад от инспектор СДВР при ЗО-Казичене, е видно, че същият има
примерно поведение, не е награждаван, но не е и наказван. Приложените по делото
доказателства от страна на затворническата администрация са с противоречиво
съдържание. В становището на началника на затвора се застъпва, че рискът от
рецидив е непроменен, дефицитите по
проблемните зони не са преодолени, целите и задачите, заложени в плана на
присъдата не са изпълнени, има и значителен остатък. Видно от справката от
ГДИН, остатъкът от наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения към
днешна дата е 1 година 2 месеца и 3 дни, но отказът за условно предсрочно
освобождаване не може да се аргументира само с остатъка от наказанието. В
становището на началник сектор при ЗО-Казичене, се посочва, че при осъдения
остават гранични зони с изразени дефицити, които са следните: лесно се влияе от
криминално обкръжение, което противоречи на изложеното в първата част на
доклада от инспектор СДВР, че осъденият страни от затворническата субкултура.
По-нататък вече във втората част на доклада също се твърди Ш. да се влияе от
криминално обкръжение, макар и в началото на същия този доклад да се излага, че
страни от затворническата субкултура, сочи се към края на доклада, осъденият да
е с безразсъдно и рисково поведение, като в първата част е заявено, че по време
на пребиваването си в пенитенциарното заведение няма констатирани дисциплинарни
нарушения и не е нарушавал установения ред. Относно посоченото, че има данни за
незаконен доход, затворническата администрация неправилно взема предвид вида на
извършеното правонарушение, което вече е отчетено при налагане на наказанието,
което осъденият изтърпява и не следва да се отчита повторно и при изпълнение на
наказанието. В първата част на доклада за осъдения се сочи още, че Ш. приема
отговорността за извършеното правонарушение, осъзнава сериозността на
собственото си криминално поведение, няма самооправдателни нагласи, приема
постановената присъда, която счита за справедлива, декларира позитивно изразени
мотиви за промяна на криминалното му поведение и на криминалните нагласи, по
време на пребиваването си в пенитенциарното заведение няма констатирани
дисциплинарни нарушения и не е нарушавал установения ред. Сочи се още в
доклада, че осъденият Ш. е емоционално стабилен, не е конфликтен, страни от
затворническата субкултура, полага доброволен труд в затворническата кухня,
като изпълнява съвестно трудовите си задължения. Изведнъж обаче във втората
част на доклада се правят изводи, че осъденият лесно се влияе от криминално
обкръжение, има безразсъдно и рисково поведение. Констатациите от втората част
на доклада противоречат на изложеното в първата му част, като същите са
пренесени и в становищата на началника на затвора, и на началник сектор при
ЗО-Казичене.
СЪДЪТ, преценявайки всички
доказателства, приложени по делото, отчитайки, че във време на изтърпяване на
наказанието, осъденият не е наказван, няма данни същият да не е спазвал
установените правила, същевременно са налице данни за негово последователно
положително поведение, полагане на доброволен труд, съвестно изпълнение на
трудовите задължения, намери, че с поведението си осъденият е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. За този извод на съда принос има посоченото
в първата част на доклада, която бе ценена с доверие, защото е съответна на
данните по делото, че осъденият не е наказван, няма данни да е нарушавал
установените правила. Съдът кредитира с доверие посоченото, че Ш. приема
отговорността за извършеното правонарушение, осъзнава сериозността на
собственото си криминално поведение, няма самооправдателни нагласи, приема
постановената присъда, която счита за справедлива, декларира позитивно изразени
мотиви за промяна на криминалното му поведение и на криминалните нагласи,
емоционално стабилен е, не е конфликтен, страни от затворническата субкултура.
Рискът от рецидив е оценен на 19т., който макар и непроменен от първоначалния
такъв, е нисък риск от рецидив, като това се дължи на краткото време, в което е
изпълнявано наказанието „лишаване от свобода“. Макар и значителна част от
наказанието да е фактически изтърпяна, това се дължи на зачетения предварителен
арест, който е за срок от 7 месеца и 14 дни.
Основна цел на наказанието е осъденият
да бъде превъзпитан към спазването на законосъобразно поведение и да бъде
възпрян от повторно извършване на правонарушения. Видно от изложеното в първата
част на доклада, осъденият е приел отговорността за извършеното от него, приел
е присъдата, която намира за справедлива, завява мотив за промяна в
криминалното си поведение, страни от затворническата субкултура, като всичко
това сочи, че Ш. очевидно е осъзнал вредите от противоправното си поведение,
поправен е и е превъзпитан към
спазването на поведение, което е съответно на обществените очаквания.
Съдът не се довери на отрицателните
становища, застъпени от началника на затвора и началник сектор, защото те са в
противовес с изложеното в първата част на доклада, а и не се подкрепят от
данните за правомерно поведение на осъдения във време на изпълнение на
наказанието, за ненарушаване на установените правила, за липсата на наказания,
както и за това, че същият страни от субкултурата в затвора.
С
оглед горния анализ на доказателствата, съдът достигна до извод, че осъденият е
дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и са постигнати
целите на наказанието, налице е готовност на личността за законосъобразен живот
на свобода, като същият е с оптимистични прогнози за ресоциализация с оглед
наличието на семейство, три деца, умения за работа като строител вътрешни
ремонти, липсата на зависимости, както и че не е хазартна личност.
Според
съда на основата на доказателствата, приложени поделото, се установява, че към
момента са налични материалноправните предпоставки, предвидени в чл.70, ал.1 НК, а именно осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което
молбата му се явява основателна и следва да се уважи.
Предвид
изложеното и на основание чл. 70, ал. 1, т.1 и ал. 6 НК и чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
условно предсрочно осъдения Д. М..Ш.,
роден на ***г. в гр. Клодско, Р Полша, от изтърпяване на останалата му част от
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 3 години, наложено му със
споразумение, одобрено с определение, постановено по НОХД №239/19г. на ОС-Видин,
влязло в сила на 10.12.2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 70, ал. 6 от НК, изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, считано от влизане в сила на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на
глава ХХІІ от НПК.
Препис
от определението да се изпрати на Затвора – гр.София за сведение и изпълнение,
след влизането му в сила.
СЪДЪТ
определя на преводача К.Т.В. за извършения устен превод в днешното съдебно
заседание от български на полски език и обратно, възнаграждение в размер на 100
лева, платими от бюджета на СГС, за което се издаде 1 брой РКО.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник – адвокат Б. за послужване пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: