Номер 16610.11.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградТрети наказателен състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
Секретар:Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20205620200523 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000665 от
22.07.2020година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което
Г. Р. И. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.”Димитър Благоев”№6,вх.А,ет.5,ап.22
за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на чл.100,ал.
1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.
Жалбоподателят Г. Р. И. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното
НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че при издаване
на НП били допуснати съществени процесуални нарушения , както на процесуалният ,така
и на материалният закон, без да се излагат конкретни съображения в тази насока. С оглед
на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,и не изпраща
представител . В писмена молба адв.Камбуров излага доводи за отмяна на обжалваното
НП,като ангажира писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира
разноски по делото на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА.Не представя списък на
разноските.
Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания
на Д. Р. Б. и И.Б.Д. се установява, че на 23.06.2020година свидетелят Б. съвместно с
колегата си св. Д., при изпълнение на служебните си задължения в гр.Любимец около
22.10часа се спрели за проверка движещият в гр.Любимец на бул.Одрин в посока
ул.Граф Игнатиев лек автомобил марка Мерцедес ,модел С180 с рег.№ Х9293
КН,управляван от жалбоподателя.При извършената проверка полицейските служители
установили,че лекият автомобил бил собственост на Г.М.Г. от с.Капитан Андреево,както и
че на водача-жалбоподател имало връчен и влязъл в сила ,но неплатен в срока за плащане
фиш,а именно –фиш серия Н797187 от 28.01.2020г., като от приложената към АНПр
1
справка за нарушител водач се установява единствено датата на съставяне на описаният в
акта и НП -фиш,но не и датата на връчването им на задълженото лице,касателно фиша,а
също така е отразено ,че фиша е платен/.Водача жалбоподател не представил на
полицейските служители СУ на МПС.
Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от страна на
жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което на
23.06.2020год. съставили акт за установяване на административно нарушение на
водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят , който не е вписал ,че
има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.190,ал. 3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което и
на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20лева ,а за нарушението на чл.100,ал. 1,т.1 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 10лева..
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
От страна на жалбоподателят са представени и приети като доказателства по
делото-Възражение от Жалбоподателят относно глоба с фиш серия Н№797187 , копие от
процесният фиш,копие от известие за доставяне,връчено на АНО на 04.02.2020г. във
връзка с подадено възражение, изпратено по пощата на 29.01.2020г. видно от системен
бон на Български поще ЕАД.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д. Р. Б. и И.Б.Д., така
също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач , последните приобщени
по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Р. Б. и И.Б.Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и
съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград
при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
2
фактите, релевантни за констатираното от тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр
и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха
за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените изключения/.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група към ОД МВР
–Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата
по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната
територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по
същество, жалбата се явява частично основателна.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесният казус актосъставителят , безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват
нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата
е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил.
І . Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви
Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване."
Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от
посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран, както и да се
отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен
законовия едномесечен срок.
В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това нарушение е, че
водачът не е изпълнил финансовите си задължения да за плати в влезлият в сила фиш
серия Н797187 от 28.01.2020г.,в законният за това срок. Следователно, в случая от
3
текстовото описание на нарушението се налага извод, че неплатената глоба е наложена с
1бр. фиш, но не е индивидуализирано като не е отразено дали и на коя дата е влязъл в
сила, за да може да се прецени дали е изтекъл срока за доброволно плащане,респективно
след този срок глобата не е заплатена доброволно. Също така не е посочен и размера на
наложената глоба. Това неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй
като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение обаче е, че дори
гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно, т.
к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не води до
административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за доброволното
изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на
държавата за принудително изпълнение върху вземането. Неплащането на глоба в срока за
доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците при
неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се изразяват в
предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на
принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по реда
на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от същия закон. Приемането на
обратното означава създаването на процедура за спираловидно увеличаване задълженията
на един водач, без да има конкретно развитие и разрешение, а смисълът на тази разпоредба
е именно отпочване на процедура по изпълнение на наказанието, а не правопораждащ
факт за нови нарушения и финансови задължения.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че липсват ангажирани доказателства
от страна на АНО,че процесният фиш е влязъл в сила,тъй като същият е подадено
възражение в законноустановения за това срок.
По изложените доводи ,съдът намира,че НП в тази му част следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за
правилно в частта по пункт 2 от същото, визиращ самостоятелно административно
нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, субсумиращо
състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с. закон/т.2 от НП/.
Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените факти
и описани деяния в констативно - съобразителната част, приети за доказани от органа, които
покриват обективните признаци на посочените административнонаказателни разпоредби.
Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на
задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по
пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно
движещите се превозни средства.
В кръга на тези задължения от императивен порядък са и предвиденото в чл. 100, ал.1
от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени документи съпътстващи дейността
по управление на ППС, които техните водачи трябва да носят и при поискване да
представят - посочените в т.1-т.5 на същата. Обективното отсъствие, т.е. неносенето на
който и да е от лимитативно изброените в закона, вкл. и свидетелство за управление на
МПС - изискуем документ, съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това
задължение и е въздигнато в състав на административно нарушение, санкционирано на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с
поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова
страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на
МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни
доказателства - показанията на св. Б. и св. Д., несъмнено се установи, че на посочената в
4
акта дата и място - 23.06.2020г. в гр.Любимец на бул.Одрин в посока ул.Граф Игнатиев,
управлявайки процесният лек автомобил, същият при спиране от представители на
службата за контрол - полицейски служители не е представил на контролните органи
свидетелство за управление на МПС-то, управлявано от него, тъй като не носил този
документ . В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно
еднозначни, недвусмислени и убедителни, като и двамата разпитани свидетели са
единодушни и категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на
автомобила, който са спрели за проверка, като при проверката не е представил при
поискване от тяхна страна СУ на МПС.
Опровергаващи ги, обратни доказателства, не се събраха по делото, дори и такива
само пораждащи съмнение в достоверността на така дадените сведения от свидетелите, за
което конкретните си правни съображения съдът изложи по-горе в настоящите мотиви,
обосновавайки кредитирането им с доверие.
От друга страна, съобразно установените по делото фактически данни и доказаният
факт на липсата на свидетелство за управление на МПС - неносено от водача,
жалбоподателя е действал и в разрез с императивното изискване - правило за поведение,
установено в чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил
административно- наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, осъществявайки ФС на хипотеза
първа - не носи свидетелство за управление на МПС, на което основание също е бил наказан
и то правилно, доколкото този му волеви акт, от обективна страна е съставомерен и покрива
обективни признаци на нарушението, изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от
3ДвП) и във вр. чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент -вината.Поведението на жалбоподателя е било
виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото
от нормата на чл. 100 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е
съзнавал е следвало да съзнава обществено опасните последици на извършеното от него,
като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за
неговия пряк умисъл, при извършване на нарушенията.
Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер,
съгласно приложимата санкционна норма - чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и т.к. същото е
фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да
наложи такова под предвидения в закона размер-10 лв.
По изложените съображения, НП в тази си част също следва да се потвърди.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкции на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административните нарушения, процесните деяния не разкриват
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете,
че МПС е управлявано в населено място с обичайно интензивно и натоварено движение.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за
5
осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантни според съда са и характера
на този вид административно нарушение и множеството допуснати от страна на
жалбоподателя административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно от
приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав приема,че правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По тези причини НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно представения
Договор за правна защита и съдействие и поисканото присъждане на основание чл.38 от
ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна
защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в
настоящото производство на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е
отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.Камбуров.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/
материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената
разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ,
са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка
с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката
дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в
частта му по пункт ІІ /наложена глоба в размер на 10лева/и отменено в частта му по пункт
І/наложена глоба в размер на 20лева/, следва в полза на проц. представител на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски на основание чл.
38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 200 лв.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат
да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от
6
тяхна страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление
/НП/ №20-0351-000665 от 22.07.2020година на Началника група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, в частта с която Г. Р. И. с ЕГН ********** от град
Свиленград, ул.”Димитър Благоев”№6,вх.А,ет.5,ап.22 за нарушение на чл.190,ал. 3 от
ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 20лева.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №20-0351-000665 от 22.07.2020година на Началника група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, в частта с която Г. Р. И. с ЕГН ********** от
град Свиленград, ул.”Димитър Благоев”№6,вх.А,ет.5,ап.22 за нарушение на чл.100,ал.
1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и
адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Маргарит Камбуров -член на АК Разград ,сумата в
размер на 200 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство
по АНД №523/2020г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7