№ 407
гр. Русе, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500544 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 837/28.05.2025 г. по гр. д. № 6717/2024 г. по описа на РРС,
VII гр. с. са отхвърлени предявените от Ж. В. К., ЕГН: **********, от гр. Русе,
ул. „*** чрез адв. И. Д., АК-Русе, срещу „Оргахим“ ЕАД ЕИК:*********
искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за
признаване незаконност на уволнението й, извършено със Заповед №
47/30.09.2024 г. на изп. директор ИДМ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т.
2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „Трейд маркетинг мениджър“ в отдел „Маркетинг“ с място на
работа „Оргахим“ ЕАД – гр. Русе; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през
което е останала без работа – от 01.10.2024г. до 31.03.2025г. по 2423.17 лв.
месечно, общо 14539.02 лв., както и разноските по делото, като
неоснователни.
Недоволна от решението е останала Ж. В. К. - ищец по делото пред РРС,
която чрез адв. И. Д. от АК - Русе го обжалва в законния срок като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Обжалва решението по
първите два иска изцяло, а по третия само в частта, с която искът е отхвърлен
до размера на сумата от 12549.47 лв. Не обжалва за горницата от 12 549.47 до
14 539.02 лв.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на св. ЕБК, тъй като той работи за ответното дружество и е
1
заинтересован от изхода на делото, като освен това съобщеното от него е в
противоречие с други доказателства по делото. Поддържа, че Заповед №103-
ЧР/28.07.2023г. е била съставена след завеждане на делото и съдът не е
следвало да приема за установени фактите, посочени в нея. Посочва, че
неправилно е кредитирано заключението на ВЛ ДК по т.3, т.4 и т.5 от
назначената по делото експертиза, тъй като представлява копие на
становището на ответното дружество по поставените задачи. Поддържа, че
първоинстанционният съд е кредитирал експертизата и в частта, в която
противоречи на приетото за доказано с определение по чл. 161 ГПК. Изтъква,
че съдът неправилно е отказал да допусне допълнителна експертиза по т.3-4 и
е допуснал такава само по т.5. Твърди, че първоинстанционният съд е приел в
мотивите си, че ищцата е осъществявала бранд мениджмънта на марките:
“Протекта“, „Тимер“, „Каса Бела“ и „Мефисто“ преди уволнението си, а след
прекратяване на трудовото й правоотношение бранд мениджмънтът на тези
марки е осъществяван от служителката РБ. Поддържа, че в същото време
съдът е приел в мотивите си за установено и коренно противоположното, че
преди прекратяване на трудовото правоотношение, е била налице реална
промяна в длъжността на ищцата, поради което било налице и реално
съкращаване на щата, че тя не е осъществявала бранд мениджмънт на тези
марки и че след прекратяване на трудовото й правоотношението – нейните
трудови функции били поети от висшестоящи служители: от маркетинг
мениджъра ЕК и от груповия маркетинг директор. Твърди, че в протоколното
определение е прието, че Ж. К. и РБ са осъществявали трейд и бранд
маркетинг мениджмънта на посочените марки, а не само бранд мениджмънта,
както е посочено в решението. Сочи, че липсата на промяна в длъжността се
доказва и от приетата по делото справка за актуално състояние на
действащите трудови договори от НАП, от които е видно, че до прекратяване
на трудовото правоотношение, регистрираната от работодателя длъжност е все
„Мениджър на търговска марка. Бранд мениджър“. Твърди, че със същите или
сходни трудови функции са били и други работници и служители в
предприятието на работодателя. Освен ищцата към момента на
прекратяването са били назначени още трима бранд мениджъри и един
младши бранд мениджър, като твърди, че видно от представените по делото
длъжностни характеристики, техните трудови функции са същите като тази на
ищцата. Сочи, че видно от представеното по делото щатно разписание
щатната бройка за „Трейд маркетинг мениджър“ е съкратена на 01.09.2024г., а
длъжността на ищцата е променена на 14.08.2024г. единствено с цел
заобикаляне на закона и по-специално разпоредбата на чл. 329 КТ. Като от
представеното извлечение от щатно разписание след 01.09.2024г. заеманата
преди това от ищцата длъжност „Бранд мениджър – Протекта, Тимер, Каса
Бела и Мефисто – е свободна. Трудовият договор със служителя РБ е сключен
в деня на процесното уволнение.
Поддържа, че липсва реално съкращаване на щата, а дори и да се
приеме, че има такова, е следвало да бъде осъществен подбор. Счита, че не
следва да се уважава възражението за прихващане със сумата от 2180.84 лв. –
получено обезщетение по чл. 220 КТ, тъй като последното не подлежало на
2
възстановяване. Твърди, че с признаването на уволнението за незаконно не
отпада и правото на ищцата да получи обезщетение за неспазено
предизвестие, като цитира Решение №18 от 08.02.2013г. по гр. д. №1211/2012
на ВКС IV г.о. Иска отмяна на решение № 837/28.05.2025 г. по гр. д. №
6717/2024 г. по описа на РРС в обжалваната част и постановяване на ново
решение, с което уволнението да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена
на работа и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225
КТ в размер на 12549,47 лв. след извършено прихващане с полученото от
ищцата обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на 1989,37 лв. Претендира
разноски на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3 от ЗАдв. за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Ответникът по жалбата „Оргахим“ ЕАД излага чрез процесуалния си
представител адв. П. И. становище, че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение при кредитирането на св. показания на св. К, а изводите
относно трудовите функции на отделните длъжности съдът е основал на
писмените док-ва по делото. Относно Заповед 103-ЧР сочи, че тя има
организационен характер и не е част от индивидуалното трудово досие на
ищцата. Твърди, че със заповедта се регламентира задължение на
работодателя да предприеме определени действия, свързани с
индивидуалните трудови договори на служителите и това е сторено –
сключени са допълнителни споразумения от 31.07.2023г. Ценена е като частен
документ. Счита, че съдът правилно е ценил основното и допълнителното
заключение на вещото лице. Посочва, че съдът може да приеме за доказани на
осн. чл. 161 ГПК само онези факти, които са посочени в искането за
назначаване на експертизата. Твърди, че искането за назначаване на
експертиза е било формулирано неясно, с оглед което ответното дружество се
е противопоставило на нейното назначаване. Счита, че между посочените в
искането за назначаване на техническа експертиза факти и тези, посочени в
писмената защита има разлика. Твърди, че съдът е приел, че част от
функциите по работата с марките „Протекта“, „Тимер“, „Каса Бела“ и
„Мефисто“ са изпълнявани от новия служител, но основните функции на
„трейд маркетинг мениджър“ се изпълняват от груповия маркетинг мениджър
и Маркетинг мениджъра. Иска решението да бъде потвърдено изцяло.
Претендира разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
въззивникът поддържа въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде
отменено. Сочи, че е следвало да бъде извършен подбор между ищцата и
служителите на позиция „Бранд мениджър“. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, моли оспореното решение да бъде потвърдено.
Твърди, че не е било необходимо извършването на подбор, доколкото част от
трудовите функции на ищцата са били поети от мениджъра на Групово ниво и
от мениджъра на ниво Дружество в „Оргахим“ ЕАД. Претендират се разноски.
Русенски окръжен съд, като обсъди становищата и доводите на страните
и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
3
Между страните е безспорно, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, заемала е различни длъжности в
дружеството, и че с издадена от работодателя заповед №47/30.09.2024г.
трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2
от КТ във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, без да бъде извършен подбор. С молба
от 13.01.2025г. /намираща се на л. 140 от първоинстанционното дело п. д./
ищцата е поискала допускане на съдебно-техническа експертиза. Искането на
ищцата се състои от две части: 1. относно твърденията на ответника за това
кой е осъществявал бранд мениджмънта на марките „Протекта“, „Тимер“,
„Каса Бела“ и „Мефисто“ и 2. кои служители са поели трудовите функции на
ищцата. В съдебното заседание на 19.03.2025г. е уточнено, че със СТЕ се цели
да се докаже кой е осъществявал бранд и трейд мениджмънта на тези марки,
като ищцата твърди, че след прекратяване на нейното правоотношение с
ответното дружество, именно РБ е осъществявала трейд и бранд маркетинг
мениджмънта на марките. С протоколно определение на осн. чл. 161 ГПК
съдът е освободил вещото лице от възложената задача, като го е заличил от
списъка за призоваване и е приел за доказани обстоятелствата, че след
прекратяване на трудовите правоотношения с ищцата бранд мениджмънтът и
трейд мениджмънтът на марките „Протекта“, „Тимер“, „Каса Бела“ и
„Мефисто“ в ответното дружество са осъществявани от РБ, а преди
уволнението от ищцата.
Спорът между страните е фокусиран около това има ли реално
съкращаване на щата, задължен ли е бил работодателят да извърши подбор и
работодателят добросъвестно ли е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение.
Когато съкращава единствена щатна длъжност, но не и дейността, за
която тази длъжност е създадена, работодателят по необходимост трябва да
възложи изпълнението на трудовите функции на съкратената длъжност на
друго лице или лица. Ако за целта той създаде нова длъжност, трябва да
докаже съществена разлика между съкратената и новосъздадената длъжност
или да понесе последствията от извода, че няма реално съкращаване на щата, а
само транспониране на функциите от съкратената длъжност към
новосъздадената. / Определение № 1325 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1160/2011 г., IV г. о., ГК/. В разглеждания случай от Заповед №103-
ЧР/30.08.2024г. /л. 41 от п. д./ се установява, че работодателят е утвърдил
щатно разписание, с което премахва единствената щатна бройка за
длъжността „Трейд маркетинг мениджър“. Впоследствие, видно от
Извлечение от Приложение №2 към Заповед №112-ЧР от 30.09.2024г. /л. 44 от
п. д./ работодателят е утвърдил щатно разписание, с което е разкрита нова
длъжност – „Маркетинг и PR мениджър“. От приетата по делото Длъжностна
характеристика на длъжност „Мениджър PR и реклама“ /л. 51-53 от п. д./ се
установява, че обхватът на длъжността и предвидените задачи са съществено
различни от тези за длъжностите „трейд маркетинг мениджър“ и „бранд
маркетинг мениджър“.
Длъжността „Маркетинг и PR мениджър“ е била заета от РКБ на която
съответната длъжностна характеристика е връчена на 30.09.2024г. Поставя се
4
фактическият въпрос осъществявала ли е РБ и функциите, възложени й с
нейната длъжностна характеристика или задачите й са се изчерпвали с
осъществяването на бранд мениджмънта и трейд мениджмънта на марките
„Протекта“, „Тимер“, „Каса Бела“ и „Мефисто“, които първоинстанционният
съд е приел, че тя е осъществявала на основание чл. 161 ГПК.
В тази връзка следва да бъдат преценени и показанията на свидетеля ЕК,
като се вземе предвид евентуалната му заинтересованост, произтичаща от
качеството му на служител на ответното дружество. Настоящият състав не
кредитира твърдението на свидетеля, че след прекратяване на трудовия
договор на Ж. К. нейните функции са били разпределени между него и
груповия маркетинг директор, тъй като по делото е установено на осн. чл. 161
ГПК, че тези функции са били поети от РБ. Но фактът, че РБ е изпълнявала
задължения, свързани с бранд и трейд маркетинга на определени марки, не
изключва автоматично възможността да е изпълнявала и вменените й с
длъжностната характеристика задължения. По отношение на останалите
твърдения на свидетеля К, досежно ролята на PR мениджъра в отдела, не са
ангажирани доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът ги
кредитира. От показанията му се установява, че РБ, в качеството си на
„Маркетинг и PR мениджър“, е изпълнявала типични за длъжността функции,
свързани с изграждане на корпоративния имидж и съдействие при
организиране на събития на дружеството. Нито в длъжностната
характеристика за позицията „Бранд мениджър“, нито в длъжностната
характеристика за позицията „Трейд маркетинг мениджър“ са предвидени
каквито и да е задачи, касаещи обществения облик на „Оргахим“ ЕАД като
търговско дружество. Ето защо настоящият състав намира за доказано при
условията на пълно и главно доказване, че позицията „Маркетинг и PR
мениджър“ е била съществено различна от длъжностите „Трейд маркетинг
мениджър“, „Бранд мениджър“ и техните съчетания и производни,
независимо, че на практика е обхващала и техни трудови функции.
При така установената фактическа обстановка следва изводът, че
трудовата функция на ищцата е била трансформирана чрез създаване на нова
длъжност, която съчетава задължения не само в областта на трейд и бранд
маркетинга, но и в сферата на връзките с обществеността. Закритата
длъжност, заемана от ищцата, и новоразкритата длъжност, заемана от РБ се
различават както по обем, така и по характер на възложените функции. С
оглед това съдът приема, че двете длъжности не са идентични, нито сходни,
поради което е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ.
На следващо място по делото следва да се изясни дали работодателят е
бил задължен да извърши подбор. Задължение за подбор възниква, когато при
съкращаване на щата се премахват част от бройките за една длъжност или
работникът/служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни
задължения с лица, които заемат други длъжности. /Решение № 118 от
3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 987/2012 г., III г. о., ГК/.
В разглеждания случай с утвърденото щатно разписание е премахната
единствената щатна бройка за длъжността „Трейд маркетинг мениджър“.
5
Затова е необходимо да се прецени дали трудовите функции на ищцата не са
идентични с някои от тези на останалите служители в маркетинг отдела на
„Оргахим“ ЕАД. Преценката дали трудовите функции са идентични се
извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика. /Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
954/2009 г., IV г. о., ГК /.
По делото са представени и приети длъжностни характеристики за
позицията „бранд мениджър“ /л.67- л.68, л.73-л.74 от п. д./ и за позицията
„трейд маркетинг мениджър“ /л.86-л.87 от п. д./ При съпоставка на
длъжностните характеристики за двете позиции „бранд мениджър“ и „трейд
маркетинг мениджър“ се установяват както общи елементи, така и
съществени различия в обхвата и насочеността на дейностите. И двете
длъжности включват управление на марката, разработване и реализиране на
рекламни кампании, създаване на маркетингови планове с бюджети и
индикатори за възвръщаемост, както и идеи за визуална идентичност на
продуктите. За разлика от „бранд мениджъра“, длъжността „трейд маркетинг
мениджър“ включва и дейности, свързани с търговската реализация на
продуктите — събиране и анализ на пазарна информация, разработване на
материали за точки на продажба и провеждане на трейд маркетингови
проучвания. Това я ориентира към присъствието на продуктите в конкретни
търговски обекти и вериги. Всички задачи на „бранд мениджъра“ се съдържат
и в профила на „трейд маркетинг мениджъра“, чиято характеристика включва
още 14 допълнителни дейности. Но едни и същи трудови задължения могат да
имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции. Видно
от представените длъжностни характеристики трудовата функция на бранд
мениджъра е ориентирана към рекламирането на продуктовата гама по
принцип, а трудовата функция на трейд маркетинг мениджъра е ориентирана
към позиционирането на продуктовата гама в точките на продажба. При това
положение настоящият състав намира, че двете длъжности имат сходства, но и
значителни разлики. За направените изводи не са необходими специални
познания, тъй като описанието на обхвата и задачите на длъжностите е на
български език и не изисква боравене със сложна терминология.
Свидетелят К, който заема позицията маркетинг мениджър в „Оргахим“
ЕАД, в показанията си посочва, че в отдела работят четирима бранд
мениджъри – СВ, МВ П И.ов и ЛВ, която е в отпуск по майчинство. Съдът
кредитира тези показания, като приема, че поради заеманата от свидетеля
ръководна позиция той е имал пряко наблюдение и обективна представа за
характера на трудовите задължения на тези членове на екипа. В съчетание с
представените по делото длъжностни характеристики показанията на св. К са
достатъчни, съдът да приеме за установено при условията на пълно и главно
доказване, че задачите, свързани с трейд маркетинг, не попадат в обхвата на
основните трудови задължения на бранд мениджърите в маркетинг отдела.
Ищцата не е ангажирала успешно доказателства, които да разколебаят
този извод. Експертиза, която стъпва върху същите длъжностни
6
характеристики, които и настоящият състав е анализирал, практически би
била ограничена от посоченото в тях.
В тази връзка настоящият състав намира, че назначената по делото от
първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза не следва да бъде
кредитирана в частта на заключението по т. 3, т.4. и т.5, доколкото вещото
лице в съдебно заседание е посочило, че е възпроизвел единствено
информация, предоставена му от ответното дружество, което води до
едностранчивост и необективност на предоставеното заключение. Настоящият
състав намира експертизата за компетентно и обективно изготвена що се
отнася до отговорите по т.1 и т.2 от поставените от първоинстанционния съд
задачи, поради което я кредитира относно тях.
От завереното копие на извлечение от длъжностно щатно разписание в
сила от 1.09.2024 /л.43 от п.д./ е видно, че позициите в отдел маркетинг са
били следните: Групов маркетинг мениджър; Маркетинг мениджър; Групов
Продуктов и бранд мениджър Авто, Индустрия; Групов Продуктов и бранд
мениджър Деко профешънъл; Бранд мениджър – Леко, Спирит; Бранд
мениджър – Протекта, Тимер, Каса Бела и Мефисто; Трейд маркетинг
мениджър; младши бранд и онлайн комуникации мениджър; дизайнер. След
промяната в щатното разписание е закрита единствено позицията „Трейд
маркетинг мениджър“. Между използваните наименования в щатното
разписание и тези в длъжностните характеристики има разлика, като в
длъжностните характеристики е отпаднала частта „групов“ от
наименованието на длъжността.
Ищцата Ж. К. е изпълнявала длъжността Бранд мениджър – Протекта,
Тимер, Каса Бела и Мефисто от 15.02.2021г. до 30.06.2023г. След това с доп.
споразумение № 151/27.06.2023г. към трудов договор №58/30.06.2017г. /л.16
от п. д./ е назначена на позиция „Трейд маркетинг мениджър“. След по-малко
от месец, видно от Заповед №103-ЧР/28.07.2023г. /л. 46 от п. д./ ищцата
отново поема и задачите на Бранд мениджър – Протекта, Тимер, Каса Бела и
Мефисто. Същевременно в Допълнително споразумение №325/31.07.2023г.
към трудов договор №58/30.06.2017г. е отразено, че считано от 01.08.2023
ищцата се преназначава на длъжност „Трейд и Бранд мениджър – Протекта,
Каса Бела“. Две от марките, за чиито бранд мениджмънт е възложено на
ищцата да отговаря със заповедта, не фигурират в наименованието на новата
длъжност. Самата Заповед №103-ЧР/28.07.2023г. представлява частен
диспозитивен документ без достоверна дата, изходящ от едната страна и без
другата страна да е негов адресат. Поради това настоящият състав я цени с
оглед това, че е индиция за непрецизно администриране на трудовите
правоотношения със служители на ответното дружество, което по същество е
неизгодно за автора на документа.
На основание, чл. 141 ГПК първоинстанционният съд е отделил като
безспорно между страните, че фактически ищцата до 14.08.2023г. е отговаряла
и за четирите марки. Това, заедно с разминаванията между щатно разписание
и длъжностни характеристики показва, че съставените с участието на
ответника - работодател писмени документи не отразяват точно действително
изпълняваните трудови функции.
7
По делото е прието за установено на основание чл. 161 ГПК, че макар
формално ищцата да е била преназначена на длъжността „трейд маркетинг
мениджър“, тя фактически е съвместявала две трудови функции – както на
„трейд маркетинг мениджър“, така и на „бранд мениджър“.
От събраните доказателства се установява, че в частта, в която ищцата е
изпълнявала функции на бранд мениджър, нейната роля е съответствала на
тази на останалите бранд мениджъри в екипа. Наред с това обаче, тя е
осъществявала и допълнителни задължения, присъщи на длъжността „трейд
маркетинг мениджър“, което съществено я отличава от бившите колеги и
изключва възможността за взаимна заменяемост.
С оглед това, дори при пълно възприемане на твърденията на ищцата
относно обхвата на трудовите функции, следва да се приеме, че заеманата
от нея длъжност е съчетавала уникален набор от задължения, който не намира
еквивалент сред останалите длъжности в отдела. Следователно, трудовата
позиция не е била идентична, нито сходна с друга, поради което не е било
налице задължение за извършване на подбор при прекратяването на трудовото
правоотношение.
Злоупотребата с право представлява упражняване на субективно право с
цел постигане на резултат, който по същество е незаконосъобразен, макар
формално да се използват законови механизми. В контекста на трудовото
право и в частност разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от Кодекса на
труда, злоупотреба от страна на работодателя би била налице, когато се
докаже, че съкращаването на щата е само привидно, а действителната цел е
прекратяване на трудовото правоотношение по други, нерелевантни на
нормата съображения.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че при упражняване на
трудовите права и изпълнение на трудовите задължения страните действат
добросъвестно. Тази презумпция е оборима и в случая доказателствената
тежест за това носи ищцата – при условията на пълно и главно доказване.
В исковата молба ищцата твърди, че извършеното преназначаване на
длъжност „трейд маркетинг мениджър“ е било фиктивно и е целяло
заобикаляне на правилата за подбор по чл. 329 КТ. Изтъква се, че е била
назначена на тази длъжност на 14.08.2024 г., а само около две седмици по-
късно – с влизане в сила на новото щатно разписание – длъжността е
премахната. Тези две обстоятелства намират потвърждение и в събраните и
анализирани по делото писмени доказателства. От свидетелските показания
на св. К – служител на ответното дружество – се установява, че длъжността е
била създадена с цел фокусиране върху специфични задачи. Същевременно, в
кратък срок работодателят е преценил, че обемът от работа не е достатъчен, за
да оправдае нейното съществуване. Въпреки че, се установява вътрешна
непоследователност в кадровата политика на работодателя, това не е
достатъчно, за да обоснове несъмнен извод, че преназначаването е било
единствено с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 329 КТ. По делото се
установи също, че ищцата е била назначавана на длъжността „Трейд
маркетинг мениджър“ и преди, отново за кратък период, без това да е било
8
последвано от нейното съкращаване. Следователно самото й временно
преназначаване към момента на съкращението не е безпрецедентно и не може
автоматично да се тълкува като насочено към заобикаляне на закона.
Още повече, че според настоящия съдебен състав, дори и без
извършеното преназначаване на ищцата, за работодателя не би възникнало
задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ, тъй като в рамките на
маркетинг отдела на ответното дружество не е съществувала друга длъжност,
чиито функции да са идентични или дори сходни с тези, изпълнявани от
ищцата – а именно съчетаващи както бранд мениджмънт, така и трейд
маркетинг дейности.
По горните съображения ОС-Русе намира решаващите правни изводи на
първоинстанционния съд за верни, поради което намира, че Решение
№837/28.05.2025 по описа на VII гр. състав при РРС следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната част. Решението е влязло в сила по
отношение на частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за горницата над 12 549.47 до пълната
предявена сума от 14 539.02 лв., като необжалвано.
Процесуалният представител на „Оргахим“ ЕАД адв. П. И. е
представила в срок списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и
съдействие и платежно нареждане, от които е видно, че ответното дружество
е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. С оглед изхода
на делото в тежест на ищцата следва да бъдат възложени разноските за
адвокат на ответното дружество, а именно 1100 лв.
Мотивиран така, ОС-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №837/28.05.2025 по описа на VII гр. състав
при РРС в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от Ж. В. К., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „*** срещу
„Оргахим” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Трети март“ № 21, представлявано от изпълнителния член на
Съвета на директорите ИДМ: 1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № 47 от 30.09.2024 г., издадена на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращение на щата в ответното дружество; 2) иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „Трейд маркетинг мениджър” в
Отдел „Маркетинг”, с място на работа „Оргахим“ АД – гр. Русе и 3) иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на брутното й
трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа – от
01.10.2024 г. до 31.03.2025 г. по 2423.17 лв. месечно до сумата от 12549.47лв.,
както и в частта, с която Ж. В. К. е осъдена да плати разноските по делото
пред първата инстанция.
9
Решение №837/28.05.2025 по описа на VII гр. състав при РРС в частта, с
която е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да й заплати
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през
което е останала без работа – от 01.10.2024 г. до 31.03.2025 г. по 2423.17 лв.
месечно за горницата над 12549.47лв. до пълно предявения размер от 14539.02
лв., е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Ж. В. К., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „*** да заплати на
„Оргахим” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Трети март“ № 21, представлявано от изпълнителния член на
Съвета на директорите ИДМ, сумата 1100 лв. направени по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с
касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10