Русенска
районна прокуратура е обвинила Т. *** в извършване на престъпление по чл.325 ал.І от НК, за това, че на
26.08.2014 г., в гр.Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- на публично място-
пътно платно в зоната на кръгово кръстовище при бул.”Тутракан” в гр.Русе,
ръкомахал, крещял, обиждал, отправял закани за саморазправа спрямо Д.В.К.,
блъскал вратата на лек автомобил в нея, издърпал слънчевите очила от лицето и
ги захвърлил в тревната площ.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, във връзка, с което е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 а от НК.
Подсъдимият се
явява в съдебно заседание и не се признава за виновен.
Установената по
делото фактическа обстановка сочи
следните обстоятелства:
Подсъдимият Т.П.П.
е български гражданин, роден на *** ***, неженен, с висше образование,
неосъждан, работещ.
На 26.08.2014 г.,
сутринта, подс.П. пътувал за работа с превозното си средство- мотоциклет
„Сузуки” с рег. № Р 2482 Х.Т. ***.Около района на кръстовище с кръгово движение
в близост до Свободна зона- Русе, подсъдимият застигнал лек автомобил „Фолксваген Битъл” с
рег. № СС 5455 РВ, управляван от св.Д.К.. Двете превозни средства се движели по
пътното платно в една и съща посока, като след извършена маневра изпреварване,
автомобилът на К. се оказал след мотоциклета на П. и поради неспазване на
дистанция тя го блъснала в задната част.Двамата водачи спрели, като подсъдимият
се насочил към св.К., която също излязла от колата и поискал да се обади на тел.112, тъй
като има щети по мотоциклета си.Д.К. не
изпълнила задълженията си по Закона за движение по пътищата, а
телефонирала на съпруга си- служител от
Граничен полицейски участък- Русе, като му заявила, че е блъсната и другият водач я
заплашва.Съпругът на К., от своя страна,
се обадил на колега и приятел от гранична полиция- св.Д.И. и го помолил
да отиде на мястото на инцидента, което му посочила К., и да й окаже помощ.Св.И., който по същото време
бил на работа, напуснал работното си място и със служебния автомобил се насочил
към района, където престоявали превозните средства на П. и К..
Междувременно
подсъдимият разбрал, че другият участник в произшествието няма да изпълни
задълженията си по закон и позвънил лично на тел.112, за да съобщи за
катастрофата.Отново в същото време, в близост до превозните средства на К. и П.
случайно преминал със своята кола св.И.Я.-
също служител на ГПУ, спрял и проявил интерес какво се случва.Я. така и не напуснал
автомобила си, разговарял кратко с К., която познавал, и също подал сигнал на
спешен номер 112.Докато се намирал на мястото на произшествието, св.Я. видял,
че идва патрул на Граничен полицейски участък, разпознал св.Д.И. и поради това продължил по пътя си.Св.Д.И., изпратен от
съпруга на К., слязъл от автомобила си, попитал я за състоянието й и започнал
да иска обяснения от подсъдимия за поведението му.Св.И. не разполагал с
правомощия да води разследване и не се легитимирал в служебно качество.В същото
време на мястото на произшествието пристигнал дежурен патрул и от Пътна полиция
Русе- св.Н.Н..Виждайки това, св.Д.И. си тръгнал, като не се легитимирал като
граничен полицай и пред св.Н.Н.
и не му предал нищо във връзка с инцидента.Тъй като св.К. се оплакала,
че била ударена от подс.П. и слънчевите й очила паднали, св.Н. подал сигнал до
Второ РУП ОДМВР Русе, като на място бил изпратен и св.Д.Д.- полицай ГООР.Пред
него К. твърдяла, че подсъдимият й е нанасял удари и е удрял и автомобила й.
Съгласно
приетото и неоспорено заключение на назначената СМЕ по заявените данни от
пострадалата на дата 26.08.2014 г. същата получила кръвонасядане на дясна
мишница, счупване на нокетната плочка на втори пръст на лявата ръка,
одрасквания по дясна подбедрица.Установено е по делото, че К. била с
ноктопластика.Според експерта уврежданията
по медико- биологичен признак съответстват на болка и страдание.Съгласно
заключението на вещото лице, те „могат да бъдат получени по начин, описан в
свидетелските показания на Д.К., а именно при блъскане с предна лява врата на
автомобил, при условие, че пострадалата е била излязла от автомобила и се е
намирала между вратата и автомобила.Установеното одраскване на дясна подбедрица
може да се получи единствено ако по долната част на вратата или долната част на
рамката на вратата на автомобила има предмети с остър връх, каквито предмети не
са характерни за тези елементи на леките
автомобили….Възможността за получаване на установените счупвания на нокет и
ноктопластики при К. се определя не от положението на тялото на пострадалата, а
от положението и действията на пръстите
на ръцете й”.
Приетото и
неоспорено заключение на техническата експертиза сочи, че сигнал на тел.112 за
настъпилото ПТП е подаден последователно от подсъдимия и по- късно- от св.И.Я..
Изложеното се
установява от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св.К.,
частично от показанията на св.И.Я., както и св.Д.И., изцяло от показанията на
св.Н.Н. и показанията на Д.Д..
При анализа на гласните доказателства, съдът намира, че
следва да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, тъй като те се намират в
логическа връзка с приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- и преди всичко- заключението на техническата
експертиза относно заявеното от П.
незабавно след инцидента при подаване на сигнал за настъпило ПТП на тел.112.Изобщо
установените действия на подсъдимия са белязани с последователност при
създалата се обстановка.Същият е целял изпълнение на задълженията си като
водач- участник в ПТП с материални щети, при липса на съгласие между него и
другия водач.При наличие на неправомерно поведение от страна на П. инициативата
му да се призове полицейски патрул на мястото на произшествието вероятно не би
била така категорична.
Показанията на
св.Я. и св.И. следва да се кредитират само отчасти- досежно присъствието им на
мястото на инцидента.По делото се установява, че И.Я. и Д.И. са колеги на
съпруга на К., като със св.И. очевидно са налице и приятелски отношения.Тези
лица имат интерес да поддържат версията на К. относно инцидента и участието им производството не може да бъде
определено като обективно.Още повече, от анализа на показанията на св.И. се
доказва, че в нарушение на служебните си задължения като служител на ГПУ Русе
същият напуснал работното си място и се насочил към мястото на инцидента, без
да се установява основателен мотив за такова действие извън оплакванията на
пострадалата- съпруга на негов приятел.Опитите на този свидетел да обясни
присъствието си с изпълнение на служебни задължения само разколебават
достоверността на показанията му, доколкото самият той изпада във фактически
противоречия относно изготвянето на доклад за установени факти и обстоятелства,
т.е. липсата на такъв.
В хода на
производството показания е дал и св.И.Н.- лице, което и към момента работи в
района на инцидента, управител на търговско дружество.Св.Н. твърди, че
наблюдавал произшествието, възникналия скандал, обстоятелството, че подсъдимият
счупил очилата на пострадалата и блъска вратата на автомобила й.Нещо повече, Н.
заявава, че преди това видял маневрата на пътя, която предизвикала спора между
лицата, категорично твърди, че К. не е напускала превозното средство.В
заключение този свидетел сочи, че има служебен контакт със св.К. и дори
разполагат с личните си телефони, тъй като включително и понастоящем пред нея
постъпват митнически документи на управляваното от Н. дружество.Фактическите
несъответствия в показанията на този свидетел с обстоятелствата, изложени от Д.К.,
И.Я., Д.И. и подсъдимия, предпоставят решението на съда да оцени тези гласни
доказателства като неправдиви.Вероятно личното познанство и служебната
зависимост на Н. от К. мотивират същия да поддържа пред съда благоприятна за
пострадалата версия, която същевременно във важни аспекти се разминава с
данните на самото пострадало лице /справка- напускането на превозното средство
от Д.К. и отричането на този факт от И.Н./.
Всички обсъдени
гласни доказателства категорично сочат единствено факта на настъпилото
транспортно произшествие между двамата водачи, явяването на мястото на
инцидента на лицата И.Я. /по случайност/, Д.И. /изпратен от съпруга на К./, Н.Н.
и Д.Д./в изпълнение на служебните им задължения/.В останалите аспекти на
повдигнатото обвинение- отправени закани, нанесени удари, счупване на вещ
/очила/, се обосновава единствено от думите на самата Д.К..
Св.И.Я., Д.И., Н.Н.
и Д.Д. не са очевидци и предават като фактология събитията така, както са им
разказани от подсъдимия и св.К..
Съдът намира, че
приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава и от заключението
на техническата експертиза, възпроизвеждаща съдържанието на проведените
разговори със спешен номер 112, от протокол за ПТП, АУАН, съставен срещу Д.К.,
Наказателно постановление № 14- 1085- 001450, справка за съдимост, протокол за
оглед на местопроизшествие, вкл. фотоалбум, биографична справка.
Що се отнася до приетото
и неоспорено заключение на СЦИЕ, оценила очилата „Рей Бан” на св.К., то по
същество становището на експерта е обосновано, но същото само по себе си не
доказва авторството на деянието.
Съдът намира, че
приетото и неоспорено заключение на назначената СМЕ също доказва възприетите от
настоящата съдебна инстанция фактически обстоятелства поради следните
съображения:
Описаният от
пострадалата механизъм на получаване на телесните увреждания, посочен и от
експерта очевидно изключва възможността част от същите да бъдат получени в
следствие на удари по врата на автомобил, която механично въздейства върху
тялото на К..Ако се приеме за достоверна тезата на тази свидетелка относно хода
на събитията и действията на подсъдимия, следва да се заключи, че всички
увреждания са получени едновременно.Вещото лице, от своя страна, изключва
възможността одраскванията по дясната
подбедрица да се получат БЕЗ да е налице
предмет с остър връх в долната част на рамката на вратата.Такъв предмет не е
установен.Не е установен и друг механизъм на увреждането.Именно поради това
съдът намира,че експертизата разколебава обвинението.
Правни изводи:
Съдът намира, че
подс.Т.П.П. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл.325 ал.І от НК така, както му е повдигнато обвинение от прокуратурата.
На първо място,
съдът счита, че обвинението е изначално несъставомерно в частта, в която на П.
са вменени хулигански действия поради това, че е ръкомахал.Ръкомахането е
обичайна човешка жестикулация, доста често срещана в общуването и тази проява
САМА по себе си не би могла да бъде
определена като хулиганска.Извън това, конкретно се касае до инцидент с
настъпило транспортно произшествие.Подобно поведение от страна на който и да
било от двамата водачи е обичайно за фактическата обстановка, при която има
катастрофа с щети, и не може да се възприеме като акт на грубо нарушаване на
обществения ред с МОТИВ да се изрази явно неуважение към обществото.
На следващо
място, П. е обвинен за това, че крещял, обиждал, отправял закани за
саморазправа към Д.К..Съдът намира, че твърдения в тази посока се съдържат само
в показанията на самата К..Интерпретацията на тези показания в показанията на
свидетелите И.Н., И.Я. и Д.И. не доказва по категоричен начин обвинението в
тази част поради определянето на тези гласни доказателства като
недостоверни заради липса на лични и
непосредствени възприятия у тези лица и субективната им заинтересованост да
подкрепят тезата на пострадалата в производството на различни житейски
основания- приятелство и служебна зависимост.Както бе посочено, писмените
доказателства и доказателствени средства също в конкретни аспекти опровергават
заявеното от св.К. /съдържанието на техническата експертиза в частта на подаден
от подсъдимия сигнал и съдържанието на СМЕ в частта на обсъждането на
установените одрасквания по бедрото/.Тук следва да се подчертае, че КОНКРЕТНО
СЪДЪРЖАНИЕ на отправени закани цитира единствено самата К..Нито св.И.Я., нито И.Н.
или Д.И. сочат такива.Житейски нелогично е св.Я., попадайки на мястото на
произшествието, при наличие на демонстрирана агресия от страна на подсъдимия
дори да не слезе от автомобила си, както твърди самият той.Аналогично- св.И.Н.
твърди, че наблюдавал всичко случило се последователно- движението на
автомобилите, произшествието, скандала и въпреки това не подал сигнал дори и до
спешен номер 112 поради служебна заетост.
Трябва да се
посочи, че нито един от разпитаните свидетели в хода на делото не твърди, че е
изпитал възмущение от поведението подсъдимия.Според нормите на закона,
хулиганските действия следва да предизвикат възмущение при демонстрирането им,
да провокират обществото, независимо дали се касае до едно или множество лица.
Доказателства за
действия на П., с които е повредил вещ на К.- счупил слънчеви очила, също не са
установени по категоричен начин.Единствено самата свидетелка заявява подобно
оплакване, като само въз основа на тези твърдения не може да се приеме обоснованост
на и доказаност на обвинението в тази му част.
Изложените
обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дават основание на
съда да приеме, че подс.Т.П.П. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление едро хулиганство чрез изпълнение на описаните неколкократно по-
горе действия- закани, обиди, ръкомахане, нанасяне на телесно увреждане и
повреждане на вещ.
Мотивиран така
съдът постанови решението си.
Районен съдия: