РЕШЕНИЕ
№ 12529
гр. С., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110144746 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., /адрес/, съдебен адрес: гр. С., /адрес/, чрез
адв. Х. М. Г., срещу Ю. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., /адрес/, с която се моли съда
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 10 000 лева-
главница, представляваща неизплатена сума по Договор за банков кредит със сключена
застраховка „Живот на получателя на кредити“ в „ДЗИ“ АД №*** от 19.01.2006г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане, по отношение на която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №2531/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 19.01.2006 г. ответницата е сключила с /фирма/ чийто
правоприемник е /фирма/ ЕИК *********/ и с /фирма/ Договор за банков кредит със
сключена застраховка „Живот на получателя на кредити“, по силата на който договор
кредиторът /фирма/е предоставил на кредитополучателя /Ю. Г. В./ паричен кредит в размер
на 10000 лева. Договорено е между страните предоставената в заем сума да се олихвява с
лихвен процент, подробно описан в чл. 3 от договора за кредит. С подписването на договора
кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си по кредита на 84 месечни
вноски с краен срок за издължаване- 19.01.2013 г. Отпуснатата от кредитора сума е
предоставена по банкова сметка на длъжника, като след усвояване на кредита ответницата
не е заплатила 10 000 лева- главница, и 368.69 лв. - договорна лихва, както и 215 лева- такси
и разноски.
Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне на
последната погасителна вноска на 19.01.2013г. Сочи се, че на 18.10.2013 г. задълженията на
ответницата по договора за кредит са цедирани от /фирма/ ЕИК ********* на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, а на 30.11.2017 г. от Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
на /фирма/ ЕИК **********. Твърди се, че ответницата е уведомена за цесиите, а в исковата
молба е инкорпорирано и ново уведомление до ответницата. Цитирана е съдебна практика
на ВКС във връзка с приложението на чл. 99 от ЗЗД. Твърди се, че както към момента на
1
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и към настоящия момент вземането на
ответницата не е погасено. Ищецът сочи, че претендира единствено главница в размер на 10
000 лева, без възнаградителна лихва.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е
депозиралa отговор на исковата молба. На първо място се излагат твърдения, че съгласно чл.
4, ал. 1, т. 3 от договора „при просрочие на лихва по кредита или застрахователна премия,
Кредитополучателят дължи плащане и на главницата“, поради което се иска съдът да
приеме, че падеж на задължението за заплащане на главница е датата, на която е забавена
или неизплатена съответната дължима вноска на лихва по кредита или застрахователна
премия. Евентуално се иска съдът да приложи погасителната давност, каквото възражение
се въвежда, но считано не от крайния срок на договора, а от всяка една падежна дата по
погасителния план на договора. Оспорва се твърдението, че ответницата не е погасявала
кредита като се сочи, че тя е дала своето писмено съгласие за служебно инкасо, по силата на
което банката може служебно да задължава сметките в национална или чуждестранна
валута.
Твърди се, че ответницата е предоставила достатъчно обезпечения, включително запис
на заповед с падеж 19.02.2013г., авалиран от поръчителя по процесното кредитно
правоотношение.
Иска се съда да осъществи проверка за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за
потребителски кредит във вр. чл. 4, ал. 1, т. 3 от същия договор, като се сочи, че в случая тя
създава условия за злоупотреба при упражняване на правото на кредитора да обяви
предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Сочи се, че банката не е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е чакала от 2006 г. до 2013 г., за да
го цедира след изтичане на срока на договора, натоварвайки длъжника с допълнителни
такси, разноски и претенции.
Поддържа се, че ако застрахователните премии са редовно изплащани, следва
главницата да е платена на банката (или последващ цесионер) на основание чл. 4, ал. 2, т. 1
от договора за потребителски кредит.
Оспорва се валидността на договорите за цесия, като се сочи, че са представени само
определени страници от тях и е неясно съдържанието и останалите условия на цесиите. В
тази връзка се оспорва и процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на
кредитора -/фирма/, респективно /фирма/
Иска се ищецът да бъде задължен да представи оригинали на Договорите за
прехвърляне на вземане (цесия) от 2013г. и 2017г., както и оригиналите на записите за
заповед, издадени като обезпечения по реда на чл. 5, ал. 2 от договора за потребителски
кредит с /фирма/. Иска се да бъде задължен ищеца да представи документ, от който е видно
дали застрахователната премия е плащана редовно от длъжника.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.03.2018 г.,
постановена по частно гражданско дело № 2531/2018 г. по описа на Софийския районен съд
за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумата от 10000
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит със сключена
застраховка „Живот на получателя на кредити“ в /фирма/№ ****от 19.01.2006 г., ведно със
законната лихва от 11.01.2018 г. до изплащане на вземането. Предвид депозираното
възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на
съобщението за това.
2
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
валидно облигационно правоотношение между /фирма/ и ответника, породено от договор за
потребителски банков кредит, по който /фирма/ е изпълнил задълженията си точно, както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане за главница срещу ответника
вследствие на извършени цесии.
В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, в това число да установи
плащането на процесното вземане.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит със сключена
застраховка „Живот на получателя на кредити“ в „ДЗИ“ АД № *** от 19.01.2006г., между
/фирма/ и ответницата Ю. Г. В. е сключен договор за кредит, по силата на който банката
кредитодател има задължението да отпусне на ответницата, в качеството й на
кредитополучател, заем на стойност 10000 лв. срещу насрещното задължение за връщане на
сумата заедно с изплащането на възнаградителна лихва, дължима за ползването й. Съгласно
чл. 1 от договора за банков кредит крайният срок за погасяването му бил 19.01.2013 г. От
приложената справка за движение по сметката на ответницата се установява, че на
19.01.2006 г. й е преведена сумата от 10000 лв., отпусната по заемна сметка № ***********,
в съответствие с уговореното в чл. 2, ал. 2 от процесния договор за кредит.
Между страните не се спори, че правоприемник на/фирмае/фирма/ поради
осъщественото сливане между „/фирма/и /фирма/ чрез създаване на ново дружество,
понастоящем с наименование /фирма/, ЕИК **********
По делото е приложен договор за прехвърляне на вземания № 1/18.10.2013 г., по
силата на който/фирма/, в качеството си на цедент, е прехвърлил на /фирма/, в качеството
му на цесионер, свои вземания, сред които и посоченото в списъка по Приложение № 3 към
договора процесно вземане към ответницата в размер на 10000 лв. С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането
да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от ответницата и нейното участие при сключването на договора не е
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва
да й бъде съобщен от предишния кредитор- чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за
цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства до ответницата е изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, получено на
15.11.2013 г., с оглед което действието на цесията е настъпило успешно по отношение на
ответницата- длъжник по кредита.
От своя страна, ищецът се легитимира като цесионер на вземанията към ответницата
по силата на договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г., сключен с /фирма/, въз
основа на който последното дружество му е цедирало вземания, произтичащи от договори за
кредити, сред които е включено и процесното вземане в списъка по Приложение № 1 към
договора за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г. В изпълнение на задължението си да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането си спрямо него цедентът /
/фирма// е изпратил съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответницата заедно с покана за
доброволно изпълнение, ползвайки услугите на „Български пощи“, но пратката не е била
получена и е върната като „непотърсена“.
Съгласно утвърдената практика на ВКС уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр. I ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
3
предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението
като част от преписката към исковата молба на ответницата, както и поради изричното
изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е
уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето
действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо
ответницата.
Спорно по делото и релевантно за основателността на исковата претенция е дали
вземането за главница по договора е погасено по давност. В тази връзка в практиката на
ВКС е прието за приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката
между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не
превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. По отношение на момента, от който започва да тече
давността настоящият състав споделя изложеното в Решение № 50173 от 13.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 4674/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, а именно- началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви
по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си
не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Същият подход е възприет и в Решение № 38 от
26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. по описа на ВКС, II TO.
С оглед уговорения в чл. 1 от процесния договор краен срок за издължаване на
кредита- 19.01.2013 г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 11.01.2018 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Следователно вземането на/фирма/ за невърнатата главница по договора за кредит не е
погасено по давност.
Предвидената възможност в чл. 8 от процесния договор за кредит за обявяване на
предсрочна изискуемост на договора при неизпълнение на задължението за плащане на
някоя от погасителни вноски е уговорена като право на кредитора, но не и като задължение,
и в настоящия случай банката е избрала да не го упражни, следователно давността е
започнала да тече от крайния срок за издължаване на кредита- 19.01.2013 г., и възражението
за нищожност на тази клауза не следва да бъде разглеждано, тъй като същото няма
отношение към изхода на спора.
Предвид че в хода на настоящото производство не бяха представени доказателства за
погасяването на процесното вземане чрез заплащането му, то вземането на ищеца спрямо
ответницата за процесната сума се явява дължимо за целия претендиран размер.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в полза на ищцовото дружество
е възникнало вземане срещу ответницата за връщане на предоставената от банката цедент в
заем сума в размер на 10000 лв.
С оглед на основателността на главния иск, основателни се явяват и акцесорните
претенции за лихви за забава.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружеството сторените от него в настоящия процес и заповедното производство
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и за депозит за
4
особен представител, а именно сумата в общ размер на 2603,96 лв., от които 589,22 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в ч.гр.д. № 2531/2018 г., 1200 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, 207,37
лв.- държавна такса по ч.гр.д. № 2531/2018 г., 207,37 лв.- държавна такса в настоящото
производство, и 400 лв., представляващи платен депозит за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ю. Г. В. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
/адрес/ че дължи на /фирма/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район С., /адрес/, сумата в размер на 10 000 лева- главница, представляваща неизплатена
сума по Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получателя на
кредити“ в „ДЗИ“ АД № 709 от 19.01.2006г., ведно със законна лихва от 11.01.2018 г.
ОСЪЖДА Ю. Г. В. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., /адрес/, , на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район С., /адрес/, разноски в размер на 1807,37 лв., направени в исковото производство,
и 796,59 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 2531/2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5