Решение по дело №2056/2017 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  №  1086

 

гр. Пловдив, 07.09.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  07.09.2017г., в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                       ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

 

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 2056 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:

 

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 25267/16.08.2017г от Д.Й. Г. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 442/2011г по описа на ЧСИ М. О. рег. № **, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество – запор върху вземане на длъжника по негова открита сметка в Сосиете Женерал Експресбанк АД, в която се твърди, че постъпват суми единствено от трудово възнаграждение, което е под минималния за страната размер, т.е. в несеквестируем размер.   

Ответната страна по жалбата – ОББ АД /взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение излага съображения за нейната неоснователност. Не претендира разноски. 

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище за допустимост и неоснователност на жалбата, като заявява, че постъпилата сума от запорираната банкова сметка *** на 176.99 лв на 29.05.2017г ще бъде възстановена на жалбоподателя – длъжник след представяне на доказателства, че се касае до трудово възнаграждение по представения трудов доход, респ. до несеквестируем доход.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като с нея се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

                  Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на парично вземане за трудово възнаграждение, което постъпва по запорирана банкова сметка, ***, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вземането и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

                  Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Безспорно е, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Следователно за несеквестируемата част той не поражда действие и не уврежда длъжника. Така е и в разглежданият случай. Безспорно е, че към настоящия момент трудовото възнаграждение на длъжника е в размер под минималния за страната, поради което е несеквестируемо. Точно за това обаче ЧСИ не е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, а на откритите му банкови сметки в Райфайзенбанк България ЕАД, ОББ АД и Сосиете Женерал Експресбанк АД, като изрично в изпратеното им запорно съобщение е посочено, че следва да се спазват изискванията на чл. 446 ГПК, като запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируеми средства.  В отговора си по чл. 508 ГПК Сосиете Женерал Експресбанк АД е отговорило, че по запорираната сметка няма наличност.

Въпросът относно несеквестируемостта на трудовото възнаграждение, когато длъжникът го получава по банкова сметка, ***. 13 от ТР 2/2013г. Там е посочено, че действително налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3 от същото ТР. Тази част обаче не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, както е в разглеждания случай, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

В настоящия случай твърдения за несеквестируемост на постъпилата сума са постъпили едва с жалбата на длъжника срещу действията на ЧСИ, като именно по тази причина в мотивите си пред съда той е декларирал готовността си постъпилата сума от запорираната банкова сметка *** на 176.99 лв на 29.05.2017г да бъде възстановена на жалбоподателя – длъжник след представяне на доказателства, че се касае до трудово възнаграждение по представения трудов доход, респ. до несеквестируем доход.

Ето защо към настоящия момент несеквестируемостта не е нарушена и процесният запор върху вземането на длъжника по въпросната банкова сметка ***.

Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 25267/16.08.2017г от Д.Й. Г. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 442/2011г по описа на ЧСИ М. О. рег. № **, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество – запор върху вземане на длъжника по негова открита сметка в Сосиете Женерал Експресбанк АД, в която се твърди, че постъпват суми единствено от трудово възнаграждение, което е под минималния за страната размер, т.е. в несеквестируем размер.   

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: