р е ш
е н и е
№
гр. Плевен, 12.01.2021 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря десислава гюзелева
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело
№ 610 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на Р.Р.Х. чрез
пълномощника му адвокат М.К. против А.П.М., с която е предявен иск по реда на
чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа на РС Плевен.
В ИМ ищецът
твърди, че на 27.092017 г. ответникът е издал запис на заповед в негова полза
за парична сума в размер на 60 000
лв. с падеж на плащане 06.10.2017 г.. Твърди
се, че към датата на подаване на ИМ задължение за заплащане на сумата от 30 500 лв. не е изпълнено въпреки
настъпване на падежа по записа на заповед. Твърди се, че ищецът е подал
заявление по чл. 417 от ГПК и заявлението му е уважено, като е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа на ПлРС, с която на ответника е разпоредено да заплати на
ищеца сумата от 30 500 лв.,
представляваща непогасена главница по записа на заповед от 27.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 610 лв.
за държавна такса в заповедното производство и 1 188 лв. за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на
издаденият по ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа на ПлРС изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ***/2020 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № *** по описа на
КЧСИ и район на действие ОС Плевен, копие от заповедта по чл. 417 от ГПК е
връчена на длъжника и същият е подал възражение за недължимост на сумата по
заповедта в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че с определение по ч.гр.д. № 2090/2020 г., съобщено на ищеца на 16.07.2020 г.,
ПлРС е разпоредил на ищеца да предяви установителен иск по чл.
415 ал. 1 т. 2 от ГПК за установяване съществуването на вземането си към
длъжника, което породило правният му интерес да потърси защита на правата си по
исков съдебен ред. Твърди се, че същото определение ПлРС е спрял производството
по посоченото по-горе изпълнително дело до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на спора по иска по чл. 422 от ГПК. С молба с вх. № от 13.11.2020 г. в
определен от съда срок, ищецът чрез пълномощника си адвокат К. от ПлАК заявява,
че сумата от 60 000 лв. е предоставена на ответника като заем и му е
преведена по банков път, което се установява и от представеното от ответника
банково извлечение, като във връзка със заемното правоотношение са съставени
договор за заем и процесния запис на заповед. Оспорва се твърдението на
ответника, че с превода на сумата от 62 000 лв. към трето лице е погасено
заемното правоотношение към страните. Твърди се, че срещу ответника се водят наказателни
дела за измама, както и че ищецът също е подал жалба в прокуратурата за това.
Позовава се на т. 17 от ТР №4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
относно необходимостта в производството по спора да се изследва каузалното
правоотношение между страните при направените възражения от ответника в тази
насока.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника А.П.М., в който искът се оспорва като
неоснователен и недоказан. В отговора на ИМ се възразява, че ответникът е заплатил изцяло посочената в
записа на заповед парична сума, както и се твърди, че ответникът е бил измамен
от ищеца и е жертва на лихварство, за което е налице висяща преписка в ОП
Плевен № 3557/2020 г. по негова жалба от 27.11.2019 г. до Главния прокурор на
РБ. С молба с вх. № от 29.10.2020 г. в определен от съда срок ответникът
уточнява, че е пострадал от престъпление, извършено от ищеца, за което са
образувани преписки № 1536/2020 г. и № 1582/2020 г. по описа на СП, за които с
постановление на прокурор от ВКП е разпоредено да бъдат обединени. Твърди се,
че между страните е сключен договор за заем, във връзка с който е издаден
записа на заповед, като ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца
като заемодател чрез плащане на сумата от 62 000 лв. на посочено от ищеца
лице - Н.К. К. на 15.05.2018 г. с платежно нареждане по сметка на К. в „Банка
ДСК“ ЕАД.
В
о.с.з. ищецът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат М.К. от ПлАК
поддържа предявения иск. Прави заявление, че записът на заповед, въз основа на
който е издадена заповедта по чл. 417 т.
9 от ГПК е погрешно издаден и погрешно представен пред заповедния съд, тъй като
в същия като издател на записа на заповед е вписан ищецът Р.Р.Х., а като
кредитор ответникът А.П.М., но записът на заповед е подписан от действителния
издател и длъжник А.П.М.. Твърди се, че първоначално за обезпечение на
каузалното правоотношение между страните по договора за заем е издаден този
запис на заповед, а в последствие същият е поправен чрез издаване на нов запис
на заповед, в който като издател правилно е посочен А.П.М., а като кредитор Р.Р.Х..
Поддържа се, че независимо от погрешно представения в заповедното производство
запис на заповед от значение е каузалното правоотношение между страните,
произтичащо от договора за заем, сключен на 27.09.2017 г. и тъй като ответникът
не е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от договора за заем
искът следва да бъде уважен изцяло. Представя списък на разноските за
заповедното и исковото производство.
Ответникът не се явява, но депозира
писмени становища, в които поддържа депозирания отговор и уточнителната му
молба, оспорва да е издаден друг запис на заповед, освен този представен в
заповедното произвоство и подписан според него едновременно с договора за заем.
Ответникът поддържа и възраженията си, че е жертва на измама, лихварство и
рекет.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Плевенският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, предявеният от Р.Р.Х. против А.П.М.
за установяване съществуването на паричното вземане на ищеца в размер на сумата
от 30 500
лв., представляваща частично вземане
по безпротестен запис на заповед, издаден на 27.09.2017 г. в гр. Плевен, с
падеж на плащане 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК № 1115
от 05.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа на ПлРС.
Съгласно
т. 17 от ТР № 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на
ищеца в ИМ за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание
запис на заповед,
представен в заповедното производството. В производството по чл. 422 ал.1 ГПК ищецът –
кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване
на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на
изпълнение и не е
длъжен да разкрива
съществуващо между страните каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед
от ответника. Само при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на
вземането. Съгласно мотивите на ТР тежестта се разпределя по общото правило на
чл. 154 ал. 1 от ГПК и ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни
каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана
връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от
страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника
релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като
гаранция запис на заповед. Въвеждането на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издаден записа на заповед не променя предмета на спора относно съществуването на паричното вземане
основано на менителничния ефект, въз основа на който е издадена заповедта за
незабавно изпълнение, а
променя единствено доказателствената тежест в производството. За да докаже съществуването на вземането си, за което е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК, предмет на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, ищецът – поемател по
запис на заповед не е длъжен да сочи основанието
на поетото от издателя по записа на заповед
задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като
издател по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед, а носи доказателствената тежест да установи само
редовен от външна страна запис на заповед. Само в хипотеза, в която ищецът сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално
правоотношение, той има задължение да докаже връзката между записа на заповед и
каузалното правоотношение, доказвайки
съществуването на вземането си основано на менителничния ефект. При въведена от ответника кауза – договор за заем, обезпечен с менителничния ефект, доказване от негова страна на връзката между записа на заповед и договора
за заем и възражение, че не е получил договорената като заем
сума, ищецът носи доказателствената тежест да докаже,
че е предоставил на ответника договорената сума, в който случай издателят на записа на заповед и
заемополучател следва да
докаже, че е върнал същата на заемодателя, поемател по записа на заповед.
Не се спори между страните, а видно и от
приложеното към доказателствата по делото ч.гр.д. №
2090/2020 г. по описа на ПлРС, че ищецът Р.Р.Х. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 02.06.2020 г. в ПлРС против
ответника А.П.М. като длъжник, към което като документ по чл. 417 ГПК е
представил запис на заповед, издаден на 27.09.2017 г. в гр. Плевен, в който като издател е посочен Р.Р.Х., като поемател А.П.М. и като лице положило подпис за издател е посочен А.П.М.. Установява се от съдържанието на записа на
заповед, че със същият Р.Р.Х. като
издател на записа на заповед се е задължил неотменно и безусловно да плати без
протест и разноски на А.П.М., наричан заемател сумата от 60 000 лв. с падеж 06.10.2017 г. и място на плащане: гр.
Плевен, жк. „***“ № 8, ет. 6, ап. 22, съвпадащо с мястото на издаване на записа
на заповед,
като едновременно с това записът на заповед е подписан от издател А.П.М.. Установява
се, че ПлРС е уважил
заявлението по чл. 417 от ГПК и е разпоредил издаване в полза на заявителя Р.Р.Х. на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1115/05.06.2020 г. за сумата от 30 500 лв., представляваща
частично вземане по безпротестен запис на заповед, издаден на 27.09.2017 г. в
гр. Плевен, с падеж на плащане 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. Установява
се, че заявителят е снабден с изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл.
417 от ГПК, издаден на 05.06.2020 г. и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № ***/2020 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № *** по
описа на КЧСИ и район на действие ОС Плевен. Установява се, че след възражение на длъжника А.П.М. по чл. 414 от ГПК, с определение № 2318/13.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 2090/2020 г. ПлРС е указал на заявителя да предяви
иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Установява се, че
съобщението до заявителя с указанията на съда е връчено на 23.07.2020 г., а
искът с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е предявен на 22.07.2020 г..
Не се спори между страните, а видно и от
приложения към доказателствата по делото от ищеца след
възражение на ответника за наличие за каузално правоотношение договор за заем /л. 86-87/ на сумата от 60 000 лв., че същия е сключен между страните на 27.09.2017
г. в гр. Плевен.
Установява се, че с договора ищецът Р.Р.Х. се е задължил да предостави на ответника А.П.М. в заем сумата от 60 000
лв., която ще бъде преведена по банков път по конкретна сметка на ответника
в „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Плевен, а последният в качеството на заемател се е
задължил да върне заетата сума в срок до 06.10.2017 г.. Установява се от чл. 5
на договора за заем, че като гаранция и обезпечение на преведената сума
заемателят издава на заемодателя запис на заповед в размер на заетата сума с
падеж на ценната книга – 06.10.2017 г.. Установява се от представеното от ищеца
извлечение от сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Плевен /л. 85/, както и от
представеното от ответника извлечение от сметката му в същата банка /л. 51/, че
ищецът е превел по банков път по сметка на ответника на 27.09.2017 г. сумата от
60 000 лв., която е получена от
ответника чрез заверяване на сметката му с тази сума.
При
съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът Р.Р.Х. чрез пълномощника му адвокат М.К. е предявил против ответника А.П.М. иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, които е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Искът е предявен от
активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа
на ПлРС против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за
незабавно изпълнение и ИМ е подадена в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
Съдът
приема, че преди да изследва наличието на връзка между записа на заповед и
твърдяното каузално правоотношение следва да се убеди, че е налице валиден
запис на заповед, отговарящ на изискванията на чл. 535 от ТЗ, послужил като
основание за издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК. Това е така, тъй като за да породи
изпълнителна сила записът на заповед трябва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, а
тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект.
Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява
едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в
полза на поемателя, което е материализирано в менителничния ефект. Като съобрази съдържанието на записа на заповед, послужил за издаване на
заповедта по чл. 417 от ГПК, съгласно което
ищецът Р.Р.Х. се е задължил да заплати на ответника А.П.М.
парична сума в размер на 60 000 лв. на посочен падеж, като
едновременно с това като издател подписал записа на заповед е посочен А.П.М., съдът приема, че е налице нередовна от външна страна
ценна книга, в която не е посочено кое е лицето, на което следва да се плати
съгласно чл. 535 т. 5 от ТЗ и е налице неяснота кое е лицето издало заповедта
съгласно изискванията на чл. 535 т. 7 от ТЗ поради посочване на двама различни
издатели, което води до нейната недействителност, респ. до липса на първата от
предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК. В конкретният
случай този правен извод кореспондира с признаването от страна на ищеца на
неизгодно за същия обстоятелство, а именно, че записът на заповед е издаден
погрешно, след което във връзка с чл. 5 от договора за заем между страните е
издаден друг запис на заповед, който е редовен от външна страна. При тези
доказателства, съдът приема за недоказани твърденията в ИМ, на които се основава иска, тъй като същите не са свързани с вземането по
конкретният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта по чл.
417 от ГПК, а евентуално с вземането по друг запис
на заповед, който не е представен в заповедното производство, довело до
образуване на настоящото исково производство и по тази причина не би могъл да бъде обсъждан по
съществото на спора. Не би
могло според съда да се търси връзка в настоящото
производство между процесния запис на заповед и твърдяното и от двете страни
каузално правоотношение, произтичащо от договор за заем на сумата от 60 000 лв., сключен на 27.09.2017 г. в гр. Плевен, тъй като страните по записа
на заповед и по договора за заем макар да са
едни и същи, са поели противоположни задължения, поради
което доказвайки съществуване на задължението на ответника А.П.М. за заплащане на сумата от 30 500 лв., произтичащо от
договора за заем между страните, сключен на 27.09.2017
г. ищецът не може да докаже съществуването на паричното
вземане за същата сума, произтичащо от конкретния
запис на заповед, по
който няма качеството на поемател, а предмет на спора е именно съществуването
на вземането, основано на менителничния ефект, въз основа на който е
издадена заповедта по чл. 417 от ГПК.
При тези
правни изводи, окръжният съд приема, че следва да отхвърли като недоказан по
основание и поради това неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК без да обсъжда подробно останалите събрани по делото във връзка
със съществото на спора писмени доказателства.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски по делото и не е представил
доказателства за направени такива в хода на
производството, поради което съдът приема, че не следва да присъжда разноски по
реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
Отхвърля
като неоснователен
и недоказан предявеният от Р.Р.Х.,
ЕГН ********** против А.П.М., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
паричното вземане на ищеца в размер на сумата от 30 500 лв., представляваща частично вземане по безпротестен
запис на заповед, издаден на 27.09.2017 г. в гр. Плевен, с падеж на плащане
06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 ГПК № 1115 от 05.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 2090/2020 г. по описа на ПлРС.
Да
се изпрати препис от решението след влизане му в сила на ЧСИ Н.В., рег. № *** по описа на КЧСИ и район на действие
ОС Плевен по изпълнително
дело № ***/2020 г. по описа на ЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
с въззивна жалба.
Окръжен съдия: