Решение по дело №21/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 334
Дата: 31 август 2022 г.
Съдия: Георги Драгoстинов
Дело: 20224100500021
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов

Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2021 година, постановено по гр. дело № 145 по описа на
великотърновски районен съд за 2020 година, искът на К. Г. З. против „ИВИКС СТРОЙ“-
ЕООД, гр. Велико Търново, с който претендира да се приеме за установено, че ответното
дружество му дължи сумата от 5 828 лв., платен при отпаднало основание – развален
договор за изработка, аванс, лихва и разноски, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответника разноски.
Решението е обжалвано от К. Г. З. с искане за отмяната му вцялост и
постановяване на ново, уважаващо претенциите според заявеното.
Ответникът по жалбата - „ИВИКС СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново -
излага доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за
второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл. 55, ал.1, предложение трето във връзка с чл. 87, ал. 1 и 2
и чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ищцовата страна - К. Г. З. - излага в исковата си молба, че с договор възложил
на ответника да извърши строителни работи като авансово му заплатил част от уговореното
възнаграждение. Строителните работи били извършени в отклонение от уговореното и далеч
по време след изтичане на договорения срок. Затова по реда на настоящото производство се
търси авансово платената сума от 5 828 лв., законна лихва и разноски.
Ответната страна - „ИВИКС СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново - оспорва
иска с възражение да е изпълнил задълженията си по договора.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложения договор,
че ищецът е възложил, а ответникът – приел да извърши строителни работи срещу
възнаграждение, част от което – на стойност исковата сума, е платено авансово.
Строителните работи са извършени, работата е приета – решението по
приложеното в.гр. дело № 782 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2020 година във
връзка с чл. 297 и чл. 296, т.1 от ГПК.
Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.
Договорът е надлежно изпълнен, плащането на исковата сума е направено на
основание този договор като част от дължимото възнаграждение. Основанието, на което е
престирано, не е отпаднало, защото договорът е прекратен чрез точно по смисъла на закона
изпълнение. Затова липсва место за връщане на исковата сума. Като неоснователна
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
Доводите на ищеца-жалбаподател са неоснователни.
На въпроса дали договорът е развален или не отговор дава цитираното по-горе
решение на Великотърновския окръжен съд. Със сила на пресъдено нещо, обвързваща
страните, е прието за установено, че изпълнителят по процесния договор точно е изпълнил
задълженията си. Доколкото правото на разваляне по чл. 78 от ЗЗД се базира на
неизпълнение, съдът е дал отрицателен отговор на повдигнатия от въззивника въпрос като е
приел, че ответно дпужество е изправна по спора страна.
Стабилитета на коментираното рещшение изключва възможността в рамките
на настоящото производство да се установяват различни фактически положения, заради
което доводите на страната в тази насока следва да се третират за преклудирани.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че въззиваемият
има право на разноски, по делото доказани като сума от 200 лв., възнаграждение за един
адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по
делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
2
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.11.2021 година, постановено по
гр. дело № 145 по описа на великотърновски районен съд за 2020 година.

Осъжда К. Г. З., ЕГН: **********, от гр. Г. О., ул. „Ч. м.“ № .., да заплати на „ИВИКС
СТРОЙ“-ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК: *********, сумата от 200 (двеста лева) лв.,
разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3