№ 1567
гр. П., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20245220102591 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.150 от СК във вр. чл.143 от СК от Г. Г. Т., ЕГН-********** от с. Щ., ул.
*******, обл.П., действаща лично и със съгласието на своята майка К. К. Т.,
ЕГН-********** от същия адрес, срещу Г. А. Т., ЕГН-********** от с. Щ., ул.
*******, обл.П., обл. П..
В подадената искова молба се твърди, че ответникът Г. А. Т., ЕГН-
********** е баща на непълнолетното дете Г. Г. Т., ЕГН[1]**********, родена
на *******г. и понастоящем навършила ******
По силата на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 2729/2018г.
по описа на РС- П., гражданският брак между родителите на детето е бил
прекратен, като ответникът Т. е бил осъден да заплаща на малолетното тогава
дете Г. Г. Т. , ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на 150.00лв. /сто и
петдесет лева/ до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване. Сочи се, че ответникът редовно заплащал дължимата издръжка,
но не спазвал определеният режим на лични отношения, тъй като се
преместил да живее гр. К., обл. Б..
Съгласно изложеното в исковата молба от последното определяне на
размера на издръжката били изтекли повече от 5 години, като за този период
1
от време значително се променили социално-икономическите условия на
живот, като разходите на детето за храна, облекло, учебни помагала и др. се
увеличили. Детето Г. Г. Т. , ЕГН[1]********** живеело със своята майка, а
бащата не подпомагал непълнолетната с допълнителни средства извън
дължимата издръжка. Към настоящият момент Г. Г. Т. с ЕГН-********** била
ученик в 6- ти клас в СУ „********“- гр. П., за което й били необходими
допълнителни средства, вкл и за учебни пособия.
С оглед на изложеното, били необходими повече средства за
задоволяване ежемесечните нужди на детето Г. Г. Т., ЕГН-**********.
Ответникът от своя страна работил по трудов договор в гр. К. и имал
възможност да заплаща издръжка в по-висок размер без съществени
затруднения. Майката на детето работила като касиер в бензиностанция на
минималната работна заплата. Съгласно изложеното в исковата молба, през
посоченият период от време съществено се увеличил размера на законовата
минимална издръжка, изменили се икономическите условия в страната –
повишаване на цените на стоките и услугите, което налагало определеният
размер на дължимата издръжка да бъде увеличен.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да измени размера на издръжката, като бъде осъден ответникът Т. да
заплаща месечна издръжка на своята дъщеря Г. Г. Т., ЕГН-**********, в
размер на 300.00лв. /триста лева/, считано от датата на завеждане на
настоящия иск - 19.06.2024г., вместо определените от съда по гр. дело №
2729/2018г. по описа на РС- П. размери от 150.00лв., каквато издръжка
заплаща ответникът към този момент.
Към исковата молба са представени доказателства и са направени
доказателствени искания. Претендират се сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В проведеното на 29.11.2024г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е допуснал изменение в размера на предявеният иск , като се претендира
заплащането на издръжка в размер на 350.00 лв. месечно.
Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в законоустановения
срок, като е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е дъщеря на
ответника, както и че по силата на влязло в сила съдебно решение по гр. дело
2
№ 2729/2018г. по описа на РС[1]П., ответникът Т. е бил осъден да заплаща на
малолетното тогава дете месечна издръжка в размер на 150.00лв. /сто и
петдесет лева/. Оспорва се обстоятелството, че ответникът работи по трудов
договор и реализира добри доходи, както се твърди в исковата молба. Считано
от 05.04.2024г. ответникът работи във фирма „*********“ЕООД на трудов
договор със срок на изпитване от 6 месеца и получава основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 933.00лв. Не разполага съ собствено
жилище или кола, няма други доходи. Предвид изложеното, заявява готовност
да заплаща издръжка от 240.00лв. на месец вместо претендираните от ищцата
размери, които не можел да осигури. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
Районен съд- П., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че К. К. Т., ЕГН-********** и Г. А. Т.,
ЕГН-********** са родители на детето Г. Г. Т., ЕГН-**********, родена на
*******г. и понастоящем навършила ****** Горното обстоятелство се
установява и от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено
от Община Пловдив.
По делото е приложено и Решение №1312 от 13.11.2018г. по гр.д.№
2729/2018г. по описа на Районен съд – П., с което е прекратен брака между К.
К. Т. и Г. А. Т. и утвърдено постигнатото между страните споразумение, по
силата на която Г. А. Т. се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето
си Г. Г. Т. в размер на 150 лева, считано от 13.11.2018г. и е определен режим
на лични отношения на бащата с детето.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът Г. Г. Т.,
ЕГН-********** е ученичка в 6-ти клас през учебната 2023-та/2024-та година
в СУ“********“ гр.П..
Установява, че майката на детето К. К. Т., ЕГН-********** към момента
на депозиране на исковата молба работи на длъжност „касиер на каса“ на
бензиностанция на ОМВ в гр.П. и получава основно месечно трудово
възраграждение в размер на 780 лева, като от семптември месец 2024г.
трудовото й правоотношение е прекратено и в момента не работи. Бащата на
детето назначен със срочен трудов договор, считаното 05.04.2024г., на
длъжност шофьор на товарен автомобил с основно месечно трудово
3
възнаграждение в размер на 933 лева.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.П., съгласно който след раздялата на
родителите, грижи за детето полага майката, като за кратък период от време
детето е ползвало социални услуги, но от май месец 2024г.е върнато при майка
си. Двете са живели в квартира под наем с месечен наем от 400 лева и 100 лева
консумативи, като от ноември месец 2024г. са се преместили в друго жилище
под наем в с.О.. Към месец октомври майката не работи и не е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“ като активно търсеща работа. Не получава помощ
от роднини и приятели за отглеждането на детето. Детето не страда не страда
от хронични и наследствени заболявания. Същото се е обучавало в няколко
учебни заведения, не посещава редовно занятия и има натрупани много на
брой отсъствия. Между майка и дете има силно изградена емоционална
връзка.
В качеството си на свидетел по делото е била разпитана М.Д.Н. от
показанията на която се установява, че грижи за детето полага неговата майка
и двете живеят на квартира. Майката се грижи добре за детето, то е добре
облечено и спретнато, разноските му за дрехи и училище се поемат от
майката, която работи на бензиностанция и получава доходи. От разговор с
бащата на детето знае, че той има друга жена до себе си, не се интересува от
детето, с какво ходи на училище, дали има пари, както и че й дава 150 лева
месечно.
На осн.чл.15, ал.1 от ЗЗДетето съдът е пристъпил към изслушване на
детето. Същото твърди,че живее с майка си в с.О. в къща, в която има вода,
ток баня, тоалетна, печка на дърва и въглища. Грижи за нея полага майка й,
която с издръжката от 150 лева й купува нужни неща за училище, дава й
джобни пари за храна. Твърди, че в момента майка й не работи и си търси
работа активно, както и че започва да ходи на училище в с.О. вече в 7 клас.
Твърди,че не поддържа отношения с баща си и не желае такива, както и че той
не търси отношения с нея, но редовно й превежда издръжката от 150 лева.
Тези пари не стигат, тъй като само наема им е 200 лева. Има нужда от пари за
дрехи, за ремонт на телефона си, за храна,за обувки и тази сума от 150 лева се
явява недостатъчна.
На осн.чл.214, ал.1 от ГПК е направено изменение на предявения иск
4
от 300 на 350 лева от датата на завеждане на исковата молба и с определение
на съда е допуснато изменение в размера на предявения иск от 150 на 350
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата
издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1
СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Издръжката на детето се
дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, като отглеждащият
родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
детето. В случая детето Г. Г. Т., ЕГН-**********, живее понастоящем със
своята майка К. К. Т., ЕГН-********** в жилище под наем, за което заплащат
всеки месец наем в размер на 200 лева, като двете не разчитат на друга помощ,
в момента майката не работи и издръжката е единствения доход, който имат.
От събраните по делото доказателства се установява, че грижи за детето
полага основно неговата майка.
Същевременно, размерът на издръжката следва да се определи според
правилото на 142, ал.І от СК, според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка. Следва да се
има предвид, че икономическите условия на живот в страната, определени от
съответния жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят по–големи средства за
издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и образователното ниво,
нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се
повишават. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че детето е навършило 14-годишна възраст, същото след преместване
в с.О., ще продължи да учи в местното училище. Детето има нужда от
средства за училищни пособия, дрехи, обувки, ежедневни разходи за храна.
5
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от
настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни
съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на
дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя,
полагащ грижи за детето. В разглеждания случай, от присъждането на
последната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал
период от над 6 години, през който период неминуемо са настъпили изменения
в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата
издръжка. Осигуряването на по-големия размер на необходимата издръжка,
съобразно с увеличените му нужди, следва да се поеме от двамата родители,
както от родителя, който упражнява родителските права, така и от другия
родител.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставки за
увеличаване размера на дължимата издръжка. Детето има нужда да получава
обща месечна издръжка в определен размер, като при разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее със своята майка, която
полага грижи за отглеждането и обучението му, но която не разполага със
значителни финансови възможности /съгласно приетите по делото
доказателства К. К. Т., ЕГН-********** от няколко месеца е безработна и не
реализира доходи. Поради това по- голямата финансова тежест следва да
падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно бащата на детето –
Г. А. Т., ЕГН-********** от гр. П..
Относно възможностите на ответника Т. да дава издръжка на детето си -
според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите на лицето, което
дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно
състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност“. Не се освобождават от задължение за издръжка лицата,
които макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай
възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната
професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение
за случая.
6
От доказателствата по делото се установява, че ответникът работи като
шофьор на товарен автомобил /международни превози/ и с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 933 лева.
От анализът на гореизброените доказателства би могло да се направи
извод, че ответникът притежава квалификация и работа, които биха му
позволили да реализира доходи, съизмерими с размера на средната работна
заплата за страната и за в бъдеще, или дори по-висок. Дори да се приеме, че
ответникът разчита единствено на соченото трудово възнаграждение,
притежаваната от него квалификация предполага по-високо заплащане на
труда. Квалификацията на ответника и трудоспособната му възраст,
представляват обстоятелства, които обуславят възможността на родителя да
реализира доходи,чрез които да поеме, както собствената си издръжка, така и
частта, необходима за издръжка на детето му.
По делото се установява, че ответникът няма задължения към друго
свое низходящо дете.
От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст,
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
определя издръжка в размер на общо 500,00 лева месечно за детето, от които
бащата ответник следва да заплаща увеличен размер от 300,00 лева, а майката
останалите 200,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. Установена
е по несъмнен начин необходимост от увеличаване размера на дължимата
издръжка, но същевременно не се събраха доказателства, които да налагат
определяне на размер на издръжка по-висок от определения от съда,
доколкото нуждите на лицето, което има право на издръжка, изцяло
кореспондират на този размер. Не се ангажираха доказателства
непълнолетният ищец да има специални потребности, нужди или
изключителни разходи, които да надхвърлят обичайните за възрастта му.
Безспорно, с повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите
на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се
повишават. Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен само
въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с
възможностите на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на
двете величини да се определи нейния размер, а в конкретният случай са
налице данни за ограничени материални възможности за бащата.
7
Задължението за издръжка се разпределя между родителите според
възможностите им. Принципът за определяне на издръжката
според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи
издръжка е основен принцип в СК .Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г.
„възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят
от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална
квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените
грижи” ( грижите и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който
упражнява родителските права. Според ППВС №5 не се освобождават от
задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни неоправдано
не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се
определят от тяхната професионална квалификация и другите
обстоятелства, които са от значение за случая.
Установено е по делото, че бащата основно месечно трудово
възнаграждение на бащата е в размер на 933 лева, както и че същият не
изплаща издръжка на друго свое малолетно дете или роднина. Не е
установено ответникът да притежава недвижимо и движимо имущество.
В контекста на горното, отчитайки установените фактически положения,
свързани с нуждите на детето, материалните възможности на неговите
родители и упражняването на родителските права от майката, настоящият
съдебен състав намира, че бащата може да доставя издръжка в размер на
300.00 лв. (от общ необходим размер 500.00 лв.).От изложеното, като взе
предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът определя издръжка в размер на
общо 500,00 лева месечно за ищеца, от които бащата ответник следва да
заплаща увеличен размер от 300,00 лева, а майката останалите 200,00 лева,
тъй като тя полага преки грижи за детето. За разликата над 300,00 лева до
предявените 350,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Увеличеният размер на издръжката се дължи считано от датата
на предявяване на иска в съда – 20.06.2024г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, което съдът постановява.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за
8
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-П. държавна такса в размер
на 216.00 лева.
По отношение на разноските - Искане за присъждане на разноски е
направено от всяка една от страните по делото. Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените и
претендирани от ищцовата страна разноски по делото, съобразно уважената
част от претенцията. По делото е представен списък с разноски, от който е
видно,че ищцовата страна претендира да й се присъдят разноски в размер на
500.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От посочената сума,
ответникът следва да бъде осъден да заплати 375.00 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията.
Ответната страна също претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв., от които по съразмерност, с
оглед отхвърлената част от претенцията, следва да му се присъдят 150.00лв.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът приема за неоснователно. Предвид обемът
на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
действия, доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените възражения, делото се явява
сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и
същият не е прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, присъдена с влязло в сила
съдебно Решение №1312 от 13.11.2018г. постановено по гр.д.№ 2729/2018г. по
описа на Районен съд – П., дължима от Г. А. Т., ЕГН-**********, в полза на
детето Г. Г. Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на своята
майка – К. К. Т., ЕГН-**********, и двете от с.Щ., общ.Л., ул.**********,
като я УВЕЛИЧАВА от 150.00 (сто и петдесет ) лева на 300.00 (триста ) лева.
9
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН-********** от .Щ., общ.Л., ул.**********, да
заплаща на детето си Г. Г. Т., ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка – К. К. Т., ЕГН-**********, и двете от с.Щ.,
общ.Л., ул.**********, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста ) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2024г., до
настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 350.00
/триста и петдесет / лева, като неоснователен и недоказан
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН-********** от .Щ., общ.Л., ул.**********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
П., държавна такса в размер на 216.00 лева /двеста и шестнадесет лева/ на
основание чл.78,ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН-********** от .Щ., общ.Л., ул.********** ДА
ЗАПЛАТИ на детето Г. Г. Т., ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка – К. К. Т., ЕГН-**********, и двете от с.Щ.,
общ.Л., ул.**********, сумата от 375.00лв.., представляваща направените по
делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието
на своята майка – К. К. Т., ЕГН-**********, и двете от с.Щ., общ.Л.,
ул.********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Т., ЕГН-********** от .Щ., общ.Л.,
ул.**********, сумата от 150.00лв.,представляваща направените по делото
разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- П. в двуседмичен
срок от датата на обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10