Решение по дело №2318/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 547
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100602318
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Цветанка Делова и прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ ВНОХД № 2318/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.XXI от НПК.

С присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 5234/2018г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав подсъдимата П.К.А. е призната за невиновна в това, че на 02.01.2016г. в гр.София противозаконно присвоила чужда движима вещ – лек автомобил „Тойота“ с per. № *******на стойност 11 875.00 лева, която владеела по силата на Договор за финансов лизинг № 10D2261, сключен на 18.06.2007г., като е оправдана изцяло по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК. Предвид изхода на делото разноските са оставени за сметка на държавата.

В законоустановения срок присъдата е протестирана от прокурор при СРП. Първоинстанционният акт се оспорва като незаконосъобразен и неправилен, тъй като изводите на съда не почиват на събрания доказателствен материал по делото. Депозирано е допълнително изложение към протеста, в което се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата нямала в съзнанието си умисъл за своене на вещта. Като аргумент се посочва, че безспорно подсъдимата е била уведомена относно едностранното разваляне на договора за лизинг от страна на лизингодателя, поради което тя е трябвало да върне автомобила. На следващо място се релевира липса на задълбочен доказателствен анализ, въз основа на който би могло да се направи извод относно доказателствата и доказателствените средства,  върху които първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение. Моли оправдателната присъда да бъде отменена, като подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение.

Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че не са направени доказателствени искания от страните. Указа на същите, че до даване ход на делото могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, както и че имат възможност да представят нови писмени и веществени доказателства.

В открито заседание подсъдимата А. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Н.А., която оспорва протеста и депозираното допълнително изложение към него. Моли същият да бъде оставен без уважение, а първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен.  

Представителят на държавното обвинение не поддържа подадения протест, но не оттегля същия. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.

В хода на последната дума подсъдимата А. моли присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.  

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата П.А. ***.2007г. тя сключила договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 10D2261 с „Т.Б.А.Л.” ЕАД в качеството на лизингодател. Съгласно договора лизингодателят предоставил за ползване на лизингополучателя един брой лек автомобил марка “Тойота”, модел “Аурис” с регистрационен №******, черен на цвят, с номер на рама № NMTKM56EX0R004078. Договорът бил сключен за срок от шестдесет и един месеца. Според него лизингополучателят трябвало да заплаща на лизингодателя равни месечни вноски в размер на 755,45 лв. Собствеността върху вещта оставала в полза на лизингодателя, която можело да бъде прехвърлена в полза на лизингополучателя след изтичане срока на договора. В случай, че лизингодателят не прехвърли правото на собственост, лизингополучателя трябвало да върне вещта след изтичане срока на договора.

На 26.06.2007 г. П.А. получила владението върху вещта, предмет на договора. Тъй като лизингодателят не предоставил през месец юни 2010г. гражданска отговорност и автокаско, подсъдимата преустановила плащането на дължимите месечни вноски, поради което на 17.12.2015г. В.Г.– изпълнителен директор на „Т.Б.А.Л.” ЕАД, ѝ изпратил нотариална покана, в която посочил, че дружеството лизингодател разваляло едностранно договора с нея.  Подсъдимата А. трябвало в петнадесет дневен срок от получаване на уведомлението да върне вещта на нейния собственик. Връщането следвало да бъде извършено в седалището на лизингодателя, находящо се в гр. София, ул.“*******.

Поканата била връчена на подсъдимата на 18.12.2015г. В предоставения и петнадесет дневен срок, считано до 02.01.2016г., подсъдимата не върнала процесната вещ на „ Т.Б.А.Л.” ЕАД. Тя оспорила това пред гражданския съд.

Пазарната стойност на автомобила, към момента на извършване на деянието, се равнявала на 11 875 лв.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, а изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Емилия Аспарухова Любенова, дадени на досъдебното производство; обясненията на подсъдимата А., дадени пред първоинстанционния съд; писмени доказателства и доказателствени средства – договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №10D2261; договор за продажба на автомобил №1759; приемо-предавателен протокол по договора за лизинг №10D2261; нотариална покана; решение от 02.06.2017г. по гр.д. №23037/2013г. по описа на СРС, II ГО, 75-ти състав; решение от 07.06.2018г. по гр.д. 13095/2017г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства; допълнително споразумение №1 към договора за финансов лизинг №10D2261 от 30.06.2010г.; платежни нареждания за изплащане на вноски по договора за лизинг; справката за съдимост; изготвените в хода на досъдебното съдебна трасологична експертиза и съдебно-оценителна експертиза, както и от другите събрани в досъдебното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на НПК.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Правилна е констатацията на съда, че доказателствата по делото са непротиворечиви относно основни факти от предмета на доказване.

В своя доказателствен анализ настоящата инстанция ще се спре на първо място на обясненията на подсъдимата А., дадени пред първоинстанционния съд. Разгледани през призмата на тяхната двойнствена природа като средство за защита и гласно доказателствено средство, въззивната инстанция констатира, че обясненията са логични, обективни, нетенденциозни и напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. На първо място, подсъдимата не отрича, че е сключила договор за финансов лизинг с „Т.Б.А.Л.” ЕАД относно инкриминирания автомобил, както и че е имала неизплатени вноски по същия. Твърдението ѝ намира опора в приобщения по делото договор за финансов лизинг пътно превозно средство №10D2261. От последният категорично се установява правоотноошението между подсъдимата и дружеството „Т.Б.А.Л.” ЕАД, a oт приемо-предавателния протокол към договора за лизинг №10D2261 се установява, че на 26.02.2007г. подсъдимата е получила владението върху инкриминирания автомобил – „Тойота“ с peг. № *******с рама №NMTKM56EX0R004078. На следващо място подсъдимата заявява, че са били начислени неоснователно високи лихви, като впоследствие лизингодателят е предложил да сключат споразумение. Същата е отказала да подпише споразумението, което твърдение намира опора в приобщеното по делото допълнително споразумение №1 към договора за финансов лизинг №10D2261 от 30.06.2010г. То е останало неподписано, което напълно кореспондира с обясненията на подсъдимата. При разпита си пред първоинстанционния съд подс. А. потвърждава и информацията, че е получила нотариална покана, в която се посочвало, че договорът се счита за развален поради неизпълнение на задълженията ѝ за заплащане на вноските по същия, вследствие на което е трябвало да върне инкриминирания автомобил. Тези отношения обаче са оспорени от подсъдимата, поради което казусът е пренесен за разглеждане пред гражданския съд. Твърдението се намира в пълна корелация с приобщената по делото нотариална покана, изпратена от „Ти Би Ай“ ЕАД, представлявано от В.Г.в качеството му на изпълнителен директор до подсъдимата. По делото са приобщени и решения на гражданския съд, от които е видно, че спорът по отношение неизпълнение на задълженията е разгледан от компетентния за това съд. В обобщение информацията, извлечена от обясненията на подсъдимата, напълно кореспондира с писмените доказателства и доказателствени средства по делото, поради което настоящата инстанция намира същите за обективни. Подсъдимата добросъвестно и изчерпателно е споделила пред първоинстанционния съд субективните си възприятия относно инкриминирания случай, без да се опитва да изгради своя защитна версия. Тя излага факти, които намират подкрепа в писмените доказателства. Предвид изложеното въззивната инстанция дава пълна вяра на обясненията на подсъдимата и ги кредитира като годни доказателствени средства.

В хода на досъдебното производство е разпитана като свидетел Е.Л.в качеството ѝ на пълномощник на изпълнителния директор на „Ти Би Ай“ ЕАД В.Г.. Показанията ѝ не се намират в противоречие с обясненията на подсъдимата, нито с писмените доказателства и доказателствени средства, като същата дава информация относно сключения договор за финансов лизинг, неизплащане на вноски от страна на подсъдимата, както и за заведените дела пред граждански съд. Показанията са логични и непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което настоящата инстанция ги кредитира.

На следващо място е необходимо да бъдат обсъдени  писмените доказателства и доказателствени средства. Видно от платежните нареждания /л.66-95 от ДП, том II/, приобщени към доказателствения материал по надлежния ред, подсъдимата регулярно е изпълнявала задълженията си по договора за финансов лизинг, сключен с лизингодателя. Видно от изпратено писмо до изпълнителния директор на „Ти Би Ай“ ЕАД,  тя е прекъснала внасянето на вноските съгласно погасителния план, тъй като лизингодателят не ѝ предоставил през месец юни 2010г. гражданска отговорност и автокаско, каквото задължение има лизингодателят съгласно чл. 6, т.4 и чл. 10, ал. 3 и 4 от договора за финансов лизинг. Казусът е пренесен пред граждански съд, като след решението му подсъдимата е предала владението върху автомобила чрез протокол за доброволно предаване. Действително автомобилът е бил обявен за общонационално издирване, но след установяването му подсъдимата не е оказала съпротива, нито се е опитвала да укрие автомобила, а го е предала доброволно на компетентните органи. В тази връзка следва да се обсъди и изготвената в делото съдебна трасологична експертиза. Същата е изготвена от компетентно лице, отговорило безпристрастно и изчерпателно на поставените въпроси, поради което съдът я използва при изграждане на вътрешното си убеждение. Според експертизата върху рамата на инкриминирания автомобил не са установени трасологични следи от действие с цел изменение на номера. Посочените документи и експертизата, разгледани в тяхната съвкупност, сочат, че подсъдимата не е имала намерение да се разпорежда с инкриминирания автомобил като със свой. Тя не е правила опит да заличи рамата, чрез което би се затруднило идентифицирането на автомобила. Същата не е плащала вноските по погасителния план с оглед посочено от нея неизпълнение на задължение на лизингодателя. След получаване на нотариалната покана от подсъдимата, тя не е предприела действия на разпореждане с инкриминирания автомобил, нито на укриване на същия. Действително същата не е върнала вещта на лизингодателя след получаване на нотариалната покана. В този момент обаче спорът не е бил решен по окончателен начин с решение на граждански съд, което има сила на пресъдено нещо. Именно в този момент казусът е отнесен за разглеждане от компетентния съд и след постановяване на решението инкриминираният автомобил е предаден чрез протокол за доброволно предаване от подсъдимата. В тази връзка неоснователно се явява възражението на прокурора, изтъкнато в протеста, че след като не е върнала вещта веднага след получаване на нотариалната покана, подсъдимата е демонстрирала промяна на субективното си отношение към автомобила.

Не на последно място, съдът кредитира и изготвената съдебно-оценителна експертиза. Същата е изготвена от компетентно вещо лице, отговорило изчерпателно на поставените задачи. От заключението на експертизата се установява стойността на инкриминирания автомобил, която възлиза на 11 875 лв.

В заключение въззивният съд намира възраженията на представителя на държавното обвинение срещу постановения първоинстанционен акт за напълно неоснователни.

Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил и правилни правни изводи досежно несъставомерността на поведението на подсъдимата, вследствие на което същата е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на престъплението „обсебване“ са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост, владение или държане само върху движими вещи. Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност.

От обективна страна, за да бъде изпълнен съставът на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК е необходимо деецът да владее или пази чужда движима вещ, която държи на годно правно основание. Изпълнителното деяние се изразява във фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираната вещ в свой или чужд интерес. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягане възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея. Следователно, за да е осъществено престъплението от обективна страна трябва да се докаже присвоителната дейност на подсъдимия спрямо вещта, която владее на годно правно основание. В инкриминирания случай подсъдимата владее автомобил „Тойота“ с per. № *******на годно правно основание, а именно договор за финансов лизинг, подписан както от нея, така и от лизингодателя – „Ти Би Ай“ ЕАД. В конкретния случай отказът от страна на подсъдимата А. не може да бъде третиран като акт на имуществено разпореждане, установяващ присвоителна дейност. Действително изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“ би могло да се осъществи чрез бездействие, но самото то следва да показва промяна на субективното отношение на дееца към вещта и чрез него да бъде осъществено самото разпореждане в интерес на дееца или в чужд интерес. От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че подсъдимата е задържала владението върху вещта, тъй като същата е считала и другата страна за неизправна. Отказът да върне инкриминирания автомобил не осъществява нито фактическо, нито юридическо разпореждане с вещта, което цели присвояване на чуждата движима вещ. В конкретния случай е налице неизпълнение на договор за финансов лизинг. Подобен род правни спорове се разглеждат от граждански съд и е недопустимо чрез наказателното производство да се разрешават гражданскоправни казуси.

Липсва и субективната страна на обсебването – необходимо е освен съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, която владее или пази на годно правно основание, че му е позволено да извършва определени действия с нея, но той следва да предвижда и, че в резултат на разпореждането вещта ще стане окончателно негова собственост или собственост на трето лице. Необходимо е деецът да съзнава, че излиза извън предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно основание. В процесния случай подсъдимата е задържала владението върху инкриминирания автомобил, считайки че има законово основание за това. Действията ѝ не сочат, че е целяла именно присвояване на инкриминирания автомобил, нито е предвиждала, че с отказа да върне автомобила той ще стане окончателно нейна собственост. След постановяване на решение на компетентния съд инкриминираната движима вещ е предадена, като подсъдимата от момента на получаване на нотариалната покана до предаването на автомобила с протокол за доброволно предаване не е правила опити за противозаконно разпореждане с вещта, нито за укриване на същата. Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подсъдимата не е целяла присвояване на вещта.

По изложените съображения протестът на прокурора при СРП неподдържан, но неоттеглен от прокурора при СГП, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и неподкрепен от възприетата от съда доказателствена съвкупност. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е достигнал до своя извод за несъставомерност на деянието и е признал за невиновна подсъдимата П.К.А. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК и я е оправдал на основание чл. 304.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, правилно разноските са оставени в тежест на държавата.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

 

Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 5234/2018г. по описа на СРС, НО, 97-ми.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.