Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр.
Русе, 29.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Маня
Пейнова, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 537 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 805 от 18.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6016/2017 г. по описа на Русенски районен съд, Х състав, са отхвърлени предявените от ищеца ЕТ „Н. – Н. А.“, ЕИК *** против
ответника С. М. Г., ЕГН **********, в качеството му на земеделски производител,
с БУЛСТАТ ***, искове за заплащане на сумата от 4253 лв., представляваща
стойността на направени от ищеца разходи за създаване и поддържане на орехова
градина в отдадени му под наем по договор от 20.01.2012 г. земеделски земи в
землището на гр. Русе – имот № 63427.167.267, с площ 2,999 дка и имот № 63427.167.268,
с площ 3 дка, и за заплащане на сумата от 20647.90 лв., представляваща
стойността на необходими разноски за извършени през стопанската 2014/2015 г.
агротехнически мероприятия по възлагане на ответника в негови собствени
земеделски земи в землището на гр. Русе (50.64 дка) и с. Басарбово (243.21
дка).
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ЕТ „Н. – Н. А.“, ЕИК ***, в която се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, и необоснованост.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че разходите за създаването и поддържането на ореховата
градина не са осчетоводени от страна на ищеца и въззивник в това производство
като вземания към ответника и въззиваема страна в това производство. Сочи се,
че в хода на производството по гр.д. № 4663/2017 г. по описа на РРС, в което
производство първоначално е бил предявен този иск като насрещен, а впоследствие
отделен в самостоятелно производство, е приета съдебно-икономическа експертиза,
в заключението на което е посочено, че разходите за създаването на ореховата
градина са осчетоводени.
В жалбата се твърди, че въпреки уговореното в чл. 7, ал. 3
от договора за наем разходите за промяна на предназначението на имота да са за
сметка на наемателя, последният има право на увеличената стойност на имота,
вследствие на засаждането на нивите с орехови дръвчета, която увеличена
стойност е установена по делото, посредством заключението на приетата ценова
агротехническа-икономическа експертиза.
По отношение на втория иск, се навеждат твърдения за
неправилност на извода на съда, че по делото не е доказано въззиваемият да е
собственик на процесните 243.21 дка, за заплащането на разходите за обработката
на които е предявен иск. Сочи се, че това обстоятелство не е спорно по делото,
като безспорно между страните било и обстоятелството, че процесните земи са
обработвани от ЕТ „Н.
– Н. А.“ през исковия период.
Излагат се
съображения, че разполагането със собствена техника от страна на въззиваемия не
е достатъчно да обоснове извод, че последният сам е обработвал земите си.
Твърди се,
че от приетата по делото ценова
агротехническа-икономическа експертиза, са установени разходите за обработката
на процесните земи.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове съобразно
размерите, посочени в заключението на ЦАТИЕ.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за неоснователност на жалбата,
като се излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. По-конкретно се излагат съображения, че между страните по договора за наем никога не е съществувала
договорка за заплащане от страна наемодателя на разноските по създаването и
поддържането на орехови градини. По отношение на втория иск, се излагат
съображения за недоказаност на претенцията, досежно фактът, че въззиваемият е
възложил на въззивника обработването на собствени на първия земи, както и
фактическото извършване на заявените агротехнически мероприятия. По отношение
на приетото заключение на ценова агротехническа-икономическа експертиза се
сочи, че същата е изготвена по данните, изложени в исковата молба и въз основа
на счетоводни извлечения от счетоводството на въззивника, и същата следва да
бъде ценена наред с останалите доказателства по делото.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността
му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
От фактическа
страна по делото се установява:
Не е спорно между страните, а и
от представените по делото доказателства се установява, че същите са сключили договор
за наем от 20.01.2012 г., по силата на който Свилен Господинов, в качеството си
на наемодател се е задължил да предостави на ЕТ „Н. – Н. А.“ за временно и
възмездно ползване на следната земеделска земя: имот № 63427.167.267, с площ
2,999 дка и имот № 63427.167.268, с площ 3 дка, за срок от 5 години. С
посочения договор страните са уговорили своите права и задължения, като в чл.
7, ал.2 от договора за наем, страните са се договорили, че наемателят има право
да използва наетата земя само за производство на селскостопанска продукция,
като в края на първата година от договорния период засади имота с трайни
насаждения – орехи. В чл. 7, ал. 3 от договора, страните са се съгласили
промяната на предназначението на имота от нива в трайно насаждение да е за
сметка на наемателя. Съгласно чл. 7, ал. 6, след изтичане на договора или
прекратяването му по друг уговорен или законов ред наемателят е длъжен да
предаде на наемодателя земеделската земя, съгласно чл. 7, ал.2, пр.2 от
договора.
В хода на първоинстанционното
производство са представени два броя фактури за закупуването на посадъчен
материал, всяка една на стойност от 24084 лева с ДДС.
Представен е дневник за обработка
на земи, съгласно Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007, Регламент на Комисията
(ЕО) 889/2008 г., в който са отразени агротехнически дейности във връзка със
засаждането и обработка на орехови градини и други посеви.
По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че ЕТ „Н. – Н. А.“ е предприел
агротехнически дейности за био производство, като е подал и заявление за
сертификация на био производство и съответно е издаден сертификат.
В хода на делото са събрани
гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите И. Д., С. Р.
и М. Г..
Свидетелката Илияна Донева, която
работи при въззивника на длъжност „Специалист контрол документи” посочва, че ЕТ
„Н. – Н. А.“ има собствени земи около 500 дка, като обработва земи и на други
земеделски производители. Същата завява, че през 2013 г. са създадени орехови
градини с обща площ 244 дка, от които 6 дка са процесните земи, отдадени под
наем от Свилен Господинов. В ореховата градина били засадени около 60 дръвчета.
Свидетелката посочва, че процесните орехови градини са заявени и одобрени за
подпомагания по мярка 214 „Агроекологични плащания” и от тогава са предприети
мероприятия към преминаване към биологично производство. Същата заявява, че
през стопанската 2014/2015 г. земите на Свилен Господинов били обработвани
заедно със земите на ЕТ „Н. – Н. А.“, като разходите не са делени. Посочва, че
разходите за обработката са изцяло от складовете на въззивника, включително и
горивото.
Свидетелят С. Р., който работи
при въззивника като тракторист от 2009 г. заявява, че ЕТ „Н. – Н. А.“ обработва
около 3500 – 4000 дка земя. Посочва, че върху отдадената под наем от С.
Господинов 6 дка земеделска земя, е засадена орехова градина, която след това е
поддържана чрез оран, култивиране, подравняване и поливане. Свидетелят посочва,
че през стопанската 2014/2015 г. е обработвал земя, която е собственост на
въззиваемия, като разбрал, че земята е негово от ръководството. Земята се
намирала в землището на с. Басарбово и Русе. Посочва, че процесните земи са
около 300 дка и са били засети със слънчоглед, царевица, рапица и люцерна.
Свидетелят Милко Господинов, в
своя разпит посочва, че е бил пълномощник на ЕТ „Н. – Н. А.“ и се е занимавал
със селското стопанство във фирмата до към 2014 г. Свидетелят твърди, че С. Г.
е обработвал около 300 дка земя, като преди стопанската 2014/2015 г. земите са
обработвани от ЕТ „Н. – Н. А.“, а след това С. Г. започнал сам да си работи
нивите със своя техника. В своя разпит същият посочва, че въззивникът е
кандидатствал за субсидия по мярка 214 за биологично производство, по повод на
което е наел процесните 6 дка земя, впоследствие засадена с орехи. Свидетелят
отрича да е нареждал на работниците да обработват земята на С. Г.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвено и прието заключение на ценова агротехническа-икономическа
експертиза, от което се установяват разходите за създаването на нова орехова
градина за 1 дка, или 2229 лева за създаването на 6 дка орехова градина. Вещото
лице е изчислило и разходите по отглеждането на ореховата градина през първата
година след засаждането до встъпване в плододаване. В заключението на вещото
лице е дадена оценка на необходимите средства за извършване на агротехнически
мероприятия по култури. Посочена е и средната пазарна цена на имотите, засадени
с орехи, съответно към датата на сключване на договора за наем – 20.01.2012
г. и към момента на прекратяване на
договора – 2015/2016 г., като се отчита увеличаване стойността на имота с 2070
лв.
Видно от представена Декларация
по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с вх. № 05051/20.07.2014 г., Свилен Господинов е
декларирал пред ОСЗ гр. Русе обработката на земеделска земя, находяща се в
землището на с. Басарбово с площ общо от 16.999 дка.
Видно от представена Декларация
по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с вх. № 05075/29.07.2014 г., С. Г. е декларирал
пред ОСЗ гр. Русе обработката на земеделска земя, находяща се в землището на с.
Басарбово с площ общо от 135.122 дка, като със същата е заявил нежелание да
участва в масиви за ползване на имоти с обща площ от 91.867 дка.
Представени са два броя договора
за покупко-продажба на селскостопански инвентар от 01.02.2010 г., видно от
които Свилен Господинов е закупил инвентар, посочен в описите към договорите.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът приема следното от правна
страна:
По отношение на
искът за заплащане на разходите за засаждането и обработката на орехова градина
в размер на 4253 лева, настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че няма
основание в тежест на наемодателя да се възлагат разходите по ползването
на имота, според уговореното предназначение. При разрешаването на този спор,
съдът на първо място следва да изходи от договореното между страните в
сключения между тях договор за наем. Така, видно от разпоредбата на чл. 7 от
договора за наем, страните са се съгласили наемателят да използва земеделската
земя, предмет на договора не по нейното предназначение (нива), а да промени предназначението
й, като я засади с трайна насаждения, превръщайки я в овощна градина. В
съответствие с тази ясно изразена воля, в чл. 7, ал. 3 от договора за наем,
страните са се уговорили, че промяната на предназначението от нива в трайно
насаждение е за сметка на наемателя.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл, и
като съпостави договореното между страните поемане на разходите за смяна на
предназначението на имота от страна на наемателя, с разпоредбата на чл. 7, ал.
6 от договора, съгласно която след прекратяването му, наемателят е длъжен да
предаде на наемодателя имота в състоянието, посочено в чл. 7, ал. 1, пр. 2 –
орехова градина, единственият възможен извод е, че страните са имали волята
наемателят за своя сметка да засади нивата с орехи, да я обработва за наемния
период, като след прекратяването на договора върне имота, съобразно промененото
предназначение. За сметка на тези разходи, наемателят придобива собствеността
върху добивите от отдадените под наем обекти от момента на придобиването им и
има право свободно да се разпорежда с тях, съобразно уговореното в чл. 7, ал. 7
от договора.
Това тълкуване волята
на страните по договора за наем се подкрепя и от останалия доказателствен
материал по делото. От събраните в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото писмени доказателства, а и от гласните такива, се установява безспорно,
че ЕТ „Н. – Н. А.“ е
предприело мероприятия по био производство, като е заявил участие в програма за
субсидиране на същото по мярка 214 „Агроекологични плащания”. Такова
субсидиране представлява пряко покриване на разходите по цялостната
агротехническа дейност във връзка с производството. Предвид това, възлагането на разходите по
процесното био производство на земеделска продукция, в частност създаване и
поддържане на орехова градина, би нарушило принципа на добросъвестност при
сключването и изпълнението на договорите, при положение, че въззивникът би бил
обезпечен за същите разходи, посредством евро субсидия.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/1968 г. на
ОСГК, което препраща и към Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС,
държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него се уреждат в
съответствие с договора между тях, а при липса на договор – по правилата на
неоснователното обогатяване. Последователна е и практиката на ВКС при
произнасянето си по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос, като се приема, че наемателят
подобрител, извършил подобренията със съгласието на наемодателя, има
право да получи по-малката от двете стойности: на обедняването му (извършените
разходи за промяна на предназначението в случая) и на обогатяването на
наемодателя (увеличената стойност на имота). В настоящия случай, обаче страните по договора за наем
изрично са уговорили разходите за промяна на предназначението на имота да са за
сметка на наемателя, като след прекратяване на договора имотът се връща на
наемодателя в състоянието, след промененото предназначение, като по този начин
са изключили възможността след прекратяването на договора наемателят да бъде
обезщетен за направените от него разходи по създаването на ореховата градина,
респективно на увеличената стойност на имота. В договора не са посочени
конкретно дейностите, които ще бъдат извършени в имота, поради което настоящият
състав намира, че страните са изразили воля всички разходи за всички дейности
във връзка с промяната на предназначението на земята да са за сметка на
наемателя.
По отношение на предявения иск за
заплащане на сумата от 20647.90 лв. – необходими разноски за извършени през
стопанската 2014/2015 г. агротехнически мероприятия по възлагане на ответника в
негови собствени земеделски земи в землището на гр. Русе (50.64 дка) и с.
Басарбово (243.21 дка), настоящият състав намира следното:
В хода на първоинстанционното
производство, ищецът и въззивник в това производство не е провел пълно и главно
доказване по отношение на фактите, от които произтича неговата претенция. От
събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод относно
площта на обработваната земя, която е била собственост на С. Г., както и за
това каква част от земята с какви посеви е засята, какви конкретно
агротехнически мероприятия са извършени, какви материали и средства са вложени.
Свидетелите И. Д. и С. Р. твърде общо и несигурно заявят данни за обработка на
собствените на Свилен Господинов земеделски земи. Нито един от тях не е бил в
състояние да посочи конкретно колко декара земя с какъв посев е засята и какви
конкретно мероприятия са извършени. Свидетелят Р. най-общо посочва, че земите
на С. Г. са засявани със слънчоглед, царевица, рапица и люцерна. Не са
ангажирани и други доказателства, годни да установят тези факти.
Ответникът по иска е
провел положително насрещно доказване, като е внесъл съмнение относно верността
на твърдените от въззивника факти. В този смисъл, от показанията на свидетеля М.
Г., които са логични, последователни и безпротиворечиви се установява, че от
2014 г., С. Г. сам обработва земите си, като за целта е използвал притежаваната
от него техника. В подкрепа на тези данни са и представените договори за
покупко-продажба на селскостопанска техника. Следва да се отбележи, че
насрещното доказване не следва да е пълно, каквато тежест на доказване носи
ищецът и въззивник в това производство, поради което е достатъчно посредством
представените доказателства единствено да се внесе съмнение относно
правнорелевантните факти, представляващи основание на иска.
Относно изготвената
по делото ценова
агротехническа-икономическа експертиза, настоящият въззивен състав намира, че
същата не е в състояние да установи дали действително ЕТ „Н. – Н. А.“ е
обработвало твърдените от него земеделски земи, собствени на С. Г., какви точно
материали са вложени и какви мероприятия са извършени. Същата е изготвена
изключително на базата на изложените в исковата молба твърдения, поради което
заключението се явява хипотетично, без посочените разходи за обработка на
земята да са подкрепени с доказателство за извършването им, още по-малко за
извършването им за обработката на земи на въззиваемия. В тази връзка следва да
се отбележи, че липсват доказателства за осчетоводяването на тези разходи като
вземане към въззиваемия, както е приел и първоинстанционният съд. Изготвената
по гр.д. № 4663/2017 г. съдебно-икономическа експертиза е с различен предмет –
в заключението й са посочени задълженията на въззивника за наем по договори за
наем, сключени с въззиваемата страна, както и плащания по тях, като извън
предмета на експертизата са разходите, предмет на настоящите искове.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила искане за
присъждане на разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по чл.
80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и
заплатено възнаграждение в размер на 1300 лева. Предвид това и на основание чл.
78, ал.1 вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна сумата от 1300 лева, представляваща разноски по
делото за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 805 от 18.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 6016/2017 г. по описа на Русенски районен съд, Х състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЕТ „Н. – Н. А.“, ЕИК *** да заплати на С. М. Г., ЕГН **********, в качеството
му на земеделски производител, с БУЛСТАТ *********
сумата от 1300 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Решението, в частта с
която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на сумата от 20647.90 лв., представляваща
стойността на необходимите разноски за извършени през стопанската 2014/2015 г.
агротехнически мероприятия по възлагане на ответника в негови собствени
земеделски земи в землището на гр. Русе (50.64 дка) и с. Басарбово (243.21 дка), подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
В останалата си част,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.